< Библейски въпрос от апокрифите

В: Откъде произхожда терминът „апокрифи“?

Отговор: Когато Йероним преведе Библията на латински, тези книги съществуваха в гръцката Септуагинта на Стария Завет, но не и в еврейската. В началото на живота си Йероним приема цялата Септуагинта като боговдъхновена, но по-късно приема като такива само еврейските оригинали за Стария Завет, а Августин (Писмо 71, стр. 327, 403 г. сл. Хр.) настоява Йероним да преведе цялата Септуагинта. Йероним е създал термина „апокрифи“ от гръцката дума за „скрито“, за да ги разграничи както от „истинските писания“, така и от други религиозни текстове.

В: Какво точно представляват апокрифите?

Отговор: Съществуват различни сборници от апокрифни книги. Това са книги и допълнения към книги, за които както евреите, така и протестантските християни (заедно с малък брой католици) твърдят, че не са част от Стария Завет. Католиците и православните християни обикновено считат, че те са част от Стария Завет, макар че често се смята, че имат по-нисък статут. Всъщност съществуват поне четири списъка с апокрифни книги: 11 книги, признати днес от Католическата църква, и 14 книги, признати от Православната църква, оригиналната Библия на крал Джеймс (от 1611 г.) и Католическата църква през по-голямата част от своята история. Ето списъкът, с грешките и броя на страниците на английски език.

За да прочетете много от тях сами, можете да разгледате (вече нефункциониращия) уебсайт wesley.nnc.edu/noncan/acts.htm.

„Писмото на Еремия“ е приложено към книгата „Барух“ и се счита за 6-та глава от „Барух“ в католическата Библия и в оригиналната версия на крал Джеймс. В „Ревизираната стандартна версия“ то е отделно писмо.

Имайте предвид, че както католиците, така и протестантите са съгласни, че апокрифните книги съдържат грешки. 1 Ездра се е намирала в някои, но не във всички екземпляри на Септуагинтата. Сред свитъците от Мъртво море са открити както еврейски, така и гръцки (от Септуагинтата) екземпляри на Стария Завет, но само две апокрифни книги. (Сирах и Товит.) Освен това, тъй като най-ранните пълни екземпляри на Септуагинтата датират от четвърти век, в книгата „When Cultists Ask“ (стр. 287) се посочва, че не е сигурно кога преди четвърти век апокрифите са били включени в Септуагинтата.

В: Колко различни набора от апокрифни книги има сред църквите?

Отговор: Има поне четири различни набора от апокрифи.

Католически: 1 и 2 Макавей, Барух, допълненията към Даниил, Еклесиастик (Сирах), допълненията към Естир, Юдит, Писмото на Еремия в Барух, Товит, Мъдростта на Соломон.

Славянска православна: Същите като католическите апокрифи, плюс 2 Ездра, 3 Ездра, 3 Макавей, Молитвата на Манасия и Псалом 151.

Гръцко-православна: Същите като католическите апокрифи, плюс Молитвата на Манасия, Псалм 151, 1 Ездра, както и 3 и 4 Макавей (4 Макавей е в приложението).

Историческа коптска: 1, 2 и 3 Макавей, Барух, допълненията към Даниил, Еклесиастик (Сирах), допълненията към Естир, Юдит, Посланието на Еремия, Псалм 151, Товит, Мъдростта на Соломон. При Кирил V (1874–1927) обаче коптската църква отхвърли тези книги като част от Библията. За повече информация вижте „Коптската енциклопедия“, том 1, стр. 161.

Протестантите, от друга страна, имат същия Стар Завет като евреите, с изключение на реда и разделянето на книгите. Всички горепосочени църкви са съгласни относно книгите от протестантския/еврейския Стар Завет.

В: Откъде произхождат апокрифните книги?

О: Апокрифните книги на Септуагинтата се появяват за пръв път след превода на Стария завет на гръцки език около 200–100 г. пр. Хр. Този превод, наречен Септуагинта, е добре направен за Петокнижието, но не толкова добре за някои от пророческите книги. Евреите в Палестина никога не са ги наричали Свещено Писание. Гръцкоговорящите евреи и християни извън Палестина приемаха, че те са Свещено Писание, тъй като се съдържаха в Септуагинтата.

Когато ранният християнски монах Йероним преведе Стария Завет от иврит на латински, той трябваше да отговори на въпроса: „Да включи ли тези книги или не?“ В началото на живота си той смяташе, че трябва, но по-късно прие само ивритските оригинали за Стария Завет.

През 90 г. сл. Хр. еврейският събор, който се събра в град Ямния, изключи от Стария Завет всичко освен писанията, които евреите и протестантите приемат днес. В Ямния имаше дискусии относно книгите „Рут“, „Естир“, „Песен на песните“ и „Еклесиаст“, но всички те бяха приети. Сред християните не е имало единодушие относно апокрифите, докато Августин не се застъпи за тях на Събора в Картаген през 397 г. сл. Хр. Тези писания са били включени в Библиите, използвани от християните в продължение на над 1 100 години. Дори Библията на крал Джеймс от 1611 г. първоначално ги е включвала. След протести от страна на пуританите те са били изключени от 1644 г. нататък.

За повече информация относно канона на Стария Завет и апокрифите вижте „Today’s Handbook“, стр. 36–42.

В: Кои са най-ранните копия на апокрифните книги, с които разполагаме?

О: Сред свитъците от Мъртво море има фрагменти от 5 свитъка на „Товит“ (4 на арамейски и 1 на иврит) и 2, съдържащи „Сирах“. Един свитък от Масада съдържа Сирах 39:27–44:17в на иврит, според „Отговори на 101 въпроса за свитъците от Мъртво море“, стр. 25. Там се посочва също, че свитъците от Мъртво море в пещера 4 са съдържали фрагменти.

„Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.) съдържа апокрифните книги, с изключение на книгите на Макавеите. „Александринус“ (около 450 г. сл. Хр.) съдържа цялата Апокрифа, включително 3-та и 4-та книга на Макавеите (ранна версия, а не само съвременната католическа версия). „Синайтикус“ (340–350 г. сл. Хр.) съдържа „Товит“, „Юдит“, 1-ва и 4-та книга на Макавеите, „Мъдрост“ и „Сирах“.

В: Колко от книгата „Товит“ се съдържа в свитъците от Мъртво море, открити в пещера 4?

Отговор: Ако съберем стиховете от пет различни свитъка, изброени в книгата „Значението на свитъците от Мъртво море“ (стр. 424–425), запазените стихове са: Товит 1:17, 19–22; 2:1–3, 10–11; 3:3, 4?, 5–15, 17; 4:2–9, 21; 5:1, 2, 9, 12–14, 19–22; 6:1–19; 7:1–11, 13; 8:17–19, 21; 9:1–4; 10:7–9; 11:10-14; 12:1,18-22; 13:1-4,13-14,18; 14:1-7,10.

Вижте „Значението на свитъците от Мъртво море“, стр. 424–425, за отделните ръкописи, както и снимка на Товит 6:12–7:10 в 4Q197 на стр. 184.

В: Колко от „Еклесиастик“ (Сирах) е било намерено сред свитъците от Мъртво море и в Масада?

Отговор: В Кумран, в пещера 2, е открит свитък със Сирах 1:19–20 или 6:14–15 (идентификацията е неясна) и 6:20–31.

В Масада бяха открити „Еклесиастик“ 39:27–28в, 29–32; 40:10–19, 28–30; 41:1–22; 42:1–25; 43:1–25 (без 26–28), 29–30; 44:1–17; 51:1–11, 23 (13–20, 30 в Септуагинтата).

В: Кога Католическата църква официално призна 11-те книги от Апокрифите?

Отговор: Когато някои католически богослови и всички протестантски реформатори изключили апокрифните книги от Библията, Католическият събор в Трент през 1546 г. сл. Хр. предприе действия. Освен че използва своята власт, за да осъди Лутер на ада, Съборът официално призна всички книги на Картагенския събор като част от Библията — с изключение на „Молитвата на Манасия“ и 1 и 2 Ездра. (В някои католически Библии книгите „Ездра“ и „Неемия“ се наричат „1 и 2 Ездра“, което превръща „1 и 2 Ездра“ в „3 и 4 Ездра“.) По този начин днес католическите апокрифи са с три книги по-малко от апокрифите, които са съществували през по-голямата част от историята, и от тези на днешните източноправославни църкви.

В: Каква е официалната позиция на англиканската и епископалната църкви по отношение на апокрифите?

О: Те заемат средна позиция между протестантската и католическата/православната позиция. Според член VI от „Тридесет и деветте члена“ на Англиканската църква тези книги се четат „за пример за живот и наставление в нравите“, но Църквата не „ги използва за установяване на каквато и да е доктрина“.

В: Каква е официалната позиция на лютеранските църкви по отношение на апокрифите?

О: Според един лютерански уебсайт, www.lcms.org, „Мартин Лутер е разглеждал Апокрифите като „полезни исторически“ писания, с които християните трябва да са запознати и които дори трябва да се четат от време на време по време на публичното богослужение. Но нито Лутер, нито лютеранската църква някога са считали тези писания за канонични – т.е. като част от вдъхновеното и непогрешимо Слово Божие – тъй като те не отговарят на критериите, които могат да се разграничат от самите Писания относно това, какво съставлява книгите, принадлежащи към канона на Писанието.“

В: Защо някои хора казват, че апокрифните книги принадлежат към Библията?

Отговор: Има поне три причини.

1. Апокрифите са били включени в превода на Стария Завет, известен като Септуагинта. Апокрифите от Септуагинтата са били утвърдени на Картагенския събор през 397 г. сл. Хр. и на Католическия събор в Трент през 1546 г. Католическата и Православната църкви ги считат за Свещено Писание.

Опровержение: Ако Трентският събор е бил прав, като е обявил предишното предание за погрешно по отношение на трите допълнителни книги, преданието може да е погрешно и по отношение на останалите. Трентският събор всъщност се е състоял в два града: Трент и Болоня. Тъй като изглежда, че след него е настъпила бубонна чума, мнозина биха сметнали Трент за причина да НЕ го приемат.

2. Много ранни християнски лидери са го преподавали като Свещено Писание. Някои от тях са: Амброзий, Августин, Климент Александрийски, Климент Римски (Олоферн от Книгата на Юдит в 1 Климент, гл. 55), Хиполитус, Ириней, Лактанций, Ориген, Патрик, Сулпиций Север, Тертулиан, Киприан и Теодот. Всички тези мъже ли са в заблуда?

Опровержение: Много ранни християнски лидери не са вярвали, че тя е Свещено Писание. Някои от тях са: Амброзий, Амфилохий, Атанасий, Кирил Йерусалимски, Григорий Назиански, Йероним и Юлий Африкански (поне що се отнася до Сусана). Евреите Йосиф Флавий и Филон също са ги отхвърлили. Мнозина други, като Юстин Мъченик, са написали томове, но нито веднъж не са ги цитирали. Амброзий е бил противоречив. Дори много от поддръжниците им, като Августин, са вярвали, че те са вдъхновени в по-малка степен.

3. Тъй като истинското Божие слово е вечно, а апокрифите са присъствали в някои Библии непрекъснато в продължение на 2 100 години, нито една от уникалните доктрини на апокрифите (молитви за мъртвите и др.) не е опорочила Божието слово. Тъй като Божието откровение би било съществено различно, ако тези учения бяха изключени, в сравнение с това, ако бяха включени, и тъй като Божието слово не може да бъде опорочено (съществено променено), тогава тези учения и Апокрифите трябва да са истински.

Опровержение: Апокрифите са били допълнения към Библията, а не нейни изкривявания. Разграничението на Апокрифите винаги е било известно. Това, че Божието слово е вечно, означава, че Неговата истина винаги ще бъде налице; сектантите постоянно правят изкривени копия на Библията.

Заключение: Когато църквата се произнесе, мисленето приключва. Тъй като както католическата, така и православната църква твърдят, че различни апокрифни книги са Свещеното Писание, кои сме ние, че да поставяме под съмнение Истинската Църква с нашите лични възгледи?

В: Кои автори от ранната църква са цитирали кои апокрифни книги?

Отговор: Ето списък с това, което съм открил.

Кр 1 Климент (от Рим) (16 стр.) 96–98 г. сл. Хр.

Б Послание на Варнава (13 стр.) ок. 70–130 г. сл. Хр.

Па Папий, ученик на Йоан (3 стр.) 110–113 г. сл. Хр.

Иг Игнатий (21 стр.) ок. 110–117 г. сл. Хр.

Ди Дидахе (6 стр.) ок. 60–120 г. сл. Хр.

Дг Послание до Диогнет (6 стр.) ок. 130–200 г. сл. Хр.

По Поликарп, ученик на Йоан (4 стр.) ок. 150 г. сл. Хр.

JM Юстин Мъченик (119 стр.) ок. 138–165 г. сл. Хр.

Хе „Пастирът на Хермас“ (47 стр.) ок. 115–155 г. сл. Хр.

Т Теофил [Антиохия] (33 стр.) 168–181/188 г. сл. Хр.

Ме Мелит от Сардис (11 стр.) 170–177 г. сл. Хр.

Е Атенагор (34 стр.) около 177 г. сл. Хр.

Ир Ириней Лионски (264 стр.) 182–188 г. сл. Хр.

Те Тертулиан [Рим] (854 стр.) 198–220 г. сл. Хр.

CA Климент Александрийски (424 стр.) 193–217/220 г. сл. Хр.

Хи Хиполитус (233 стр.) 225–235/6 г. сл. Хр.

Или Ориген (622 стр.) 230–254 г. сл. Хр.

JA Юлий Африкански [по име Неемия, Даниил, с препратка към Изход] 232–245 г. сл. Хр.

Нв Новатиан (39 стр.) 250–257 г. сл. Хр.

ан Трактат срещу Новатиан (7 стр.) ок. 255 г. сл. Хр.

и Трактат за повторното кръщение (11 стр.)

Сравни Киприан и съратници (270 стр.) ок. 246–258 г. сл. Хр.

W = Книги или цитати, споменати по име или по автор

G = Споменати като Божии думи + цитирани

B = Споменати като свещено писание или цитирани + „писано е“

m = Смесено

Q = цитат от 1 или повече стиха. ½ = цитат от ½ стих

A = Алюзия. – = без препратка X = изключено

В: Конкретно кои апокрифни книги е цитирал Киприан?

Отговор: Киприан е бил епископ на Картаген от около 246 г. до мъченическата си смърт през 258 г. сл. Хр. В цитатите си Киприан почти винаги посочва книгата, от която е взет цитатът. В „Трактат 12“, книга 3, той цитира (в посочените глави) от „Макавей“ (за 1 и 2 Макавей) (4, 15, 53), „Еклесиастик“ (6, 12, 20, 35, 51, 61, 96, 109, 110), „Товит“ (62), допълненията към „Даниил“ (20) и „Мъдростта на Соломон“ (15, 56, 59). Само в Трактат 12 Киприан също така цитира директно всяка една книга от Новия Завет, с изключение на Марко, 2 Солунци, Филемон, Евреи, Яков, 2 и 3 Йоан и Юда.

В: Защо някои казват, че апокрифите не принадлежат към Библията?

Отговор: Има поне шест причини.

1. В Новия Завет има около 260 цитата от Стария Завет и около 370 алюзии, но няма нито едно цитиране от апокрифите. (В Новия Завет обаче се цитират гръцки поети и псевдоепиграфи.) Следователно, ако се съди само по цитатите, гръцките поети биха имали повече доказателства, че са свещено писание, отколкото апокрифите. Всички биха приели Апокрифите като свещено писание, ако Исус беше казал така. Той обаче никога не го е правил.

Опровержение: Новият Завет не цитира и книгите „Естир“, „Еклесиаст“ или „Песен на песните“.

2. Еврейският събор в Ямния през 90 г. сл. Хр. изключи Апокрифите. Исус никога не е критикувал фарисеите за това, че не вярват в Апокрифите.

Опровержение: В Ямния се събраха евреи, а не християни.

3. Много християни от Средновековието и Реформацията също не вярваха, че те са Свещеното Писание. Сред тях са: Папа Григорий Велики (1 Макавей), Кардинал Каетан (1469–1534), един от най-видните католически теолози, Джон Уиклиф, Джон Калвин, Мартин Лутер и Улрих Цвингли. Ако апокрифите са Свещеното Писание, тогава всички те са били в заблуда по този въпрос.

Опровержение: Цвингли не е приемал „Откровението“ като част от Свещеното Писание. Сравнявайки доктриналната стойност (а не каноничността) на Посланието на Яков, Лутер каза: „…това са книгите, които ти разкриват Христос и те учат на всичко, което е необходимо и благословено да знаеш, дори и никога да не видиш или чуеш друга книга с учение. Затова Посланието на свети Яков е съвсем незначително в сравнение с тях, защото в него няма нищо от евангелски характер.“

4. Историята за Сусана, добавена към книгата на Даниил, се основава на две игри с думи. Думите „дуб“ и „разряза“ звучат еднакво, а „разкъсвам“ и „мастиково дърво“ също звучат еднакво. Въпреки това думите звучат подобно само на гръцки, а НЕ на иврит. Следователно това е съставено от хора, говорещи гръцки, а евреите не са говорили гръцки чак до векове след смъртта на Даниил. Юлий Африкански (ок. 240 г. сл. Хр.) първоначално е вярвал, че Апокрифите са Божието Слово. После забелязал това и променил мнението си, като написал писмо до Ориген по този повод.

Опровержение: Ние не знаем какво е „холмово дърво“ или „мастиково дърво“, и може би дори гръкоезичните хора не биха ги разпознали. Може би преводачите са запазили имената като каламбури, вместо да използват имена на дървета, които гърците така или иначе може би не биха разпознали.

5. Апокрифите проповядват като Божието Слово неща, които не се срещат никъде другаде. Например:

Един ангел на име Уриел във 2 Ездра

Милостинята избавя от смъртта и измива всеки грях. Товит 12:9 и Товит 14:12.

Добра душа се падна в дяла на Соломон. Мъдрост 8:19-20

Тялото тежи на душата. Мъдрост 9:15

Който почита Отец си, изкупува греховете си. Сирах 3:3

Бог не беше в неведение, че произходът на някои е зъл. Мъдрост 12:10

Ето защо Бог им даде възможност за Покаяние, но те не я използваха.

„На никого [Бог] не е дал власт да провъзгласява делата Му; …“ Сирах 18:4

Никога не използвай измама (Сирах 7:13) срещу това да мамиш хората за Бога (Юдит 9:10, 13).

Разведете се с жена си, ако тя не ви се подчинява. Сирах 25:26

„Защото от дрехите идва молята, а от жената идва женската нечестивост. По-добро е нечестието на мъжа, отколкото жена, която върши добро; и именно жената носи срам и позор.“ Сирах 42:13-14

„Виното е като живот за хората, ако го пиеш с мярка. Какъв е животът на човек без вино? То е създадено, за да радва хората.“ Сирах 31:27

„Глези детето, и то ще те плаши; играй си с него, и то ще ти причинява скръб.“ Сирах 30:9

„Говори, ти, който си по-възрастен, защото е подобаващо да го правиш, но с точна мъдрост и не прекъсвай музиката.“ Сирах 32:3

„Сине мой, не води живота на просяк; по-добре е да умреш, отколкото да просиш.“ (и така нататък) Сирах 40:28-30.

Еремия, макар и мъртъв, се моли за евреите. 2 Макавей 15:12-16

Трябва да се молим за мъртвите. 2 Макавей 12:44

Еремия отнесе скинията и ковчега в пещера в планината, от която Мойсей видя Ханаан. 2 Макавейска 2:1-16

Събиране на пари и изпращането им в Ерусалим като жертва за греховете на онези, които са починали. 2 Макавей 12:39-46

Мъртви хора, които са спасени, но трябва да бъдат избавени от греховете си (Чистилище?). 2 Макавей 12:42, 46

Опровержение: Един католик би могъл да каже, че всички християни трябва да вярват в това.

6. Тъй като Божието Слово е истина, а Апокрифите съдържат следните доказуеми неистини, Апокрифите не са Божието непогрешимо слово.

Тобиас (=Товит) е използвал магия (сърцето, черния дроб и жлъчката на една риба), за да прогони демон. Библията казва, че не трябва да използваме магия. Един Божий ангел лъже и твърди, че е Азария, син на Анания.

(а) В Товит 1:4–5, 1:11–13 и 14:1–3 се казва, че Товит е видял въстанието на северните племена (931 г. пр. Хр.) и е бил депортиран в Ниневия заедно с Нафтали (740 г. пр. Хр.), но е живял само 102 години.

(б) В Товит 1:14 град Рагес е бил част от Мидия и никога не е бил част от Асирийската империя.

(в) В Товит 6:1 се казва, че те тръгнали от Ниневия към река Тигър, а след това на изток към Раге (Рагае). Ниневия се намира на река Тигър, така че не е било необходимо да отиват до реката, за да се отправят на изток.

(г) Навуходоносор и Ахасуерус не са разрушили Ниневия, а Набополасар Вавилонският и Киаксарес Мидянинът са я разрушили през 612 г. пр. Хр. (Товит 14:15).

(д) Сеннахирим не е бил син на Салманасар, а на Саргон II (Товит 1:15).

В „Бел и змеят“ (добавено към книгата на Даниил) се споменава съвременният пророк Авакум в Юдея. Авакум обаче е живял десетилетия по-рано.

Юдит: Не е ясно къде е написана Книгата на Юдит. В книгата има поне четиринадесет грешки, включващи неточности относно хората и географията на Асирия, Вавилон, Персия, а дори и груби грешки относно географията на Израел.

(а) Навуходоносор е бил цар на Вавилон, а не на Ниневия.

(б) Той не е бил цар на асирийците, а на вавилонците.

(в) Той никога не е опустошавал градовете Екбатана или Рагае.

(г) Асирийците и вавилонците не разчитаха предимно на кавалерията си.

(д) Вавилонските и асирийските владетели искаха хората да се покланят на боговете им, но не и на самите тях (за разлика от по-късните римляни и перси).

(е) Евреите не се бяха завърнали от изгнание по времето на асирийците или вавилонците.

(ж) Моавците и амонитите са били потомци на Лот; те не са били ханаанци.

(з) Генерал Олоферн и неговата мащабна кампания в Палестина са неизвестни на историята и археологията.

(i) Никой никога не е открил град с кули, наречен Бетулия, в равнината Ездраелон близо до Дотан, способен да устои на 132 000 войници.

(j) Балбаим никога не е бил открит.

(к) Киамон също никога не е бил открит.

Католическата Библия „Новият Ерусалим“ дори казва в своето въведение: „Книгата на Юдит в частност показва безразлично отношение към историята и географията.“

Допълнения към Естир: (а) Мордехай е бил пленен от Навуходоносор (597 г. пр. Хр.), но е бил при двора на Артаксеркс през втората година от царуването му (~130 години по-късно). Това противоречи на основната част от Естир.

(б) Аман е бил агагитец (Естир 3:1), а не македонец (Допълнения към Естир 16:10).

Сирах: (а) Не си спомняй мъртвите (Сирах 38:21-23) срещу „моли се за мъртвите“ (2 Макавей 12:44).

Барух: (а) Барух всъщност не е бил във Вавилон. Барух 1:1-2 срещу Еремия 43:5-7.

(б) В „Барух“ 6:2 се казва, че евреите ще служат на Вавилон в продължение на 7 поколения. В „Еремия“ 25:11 и 29:10 се говори за 70 години.

Допълнения към Даниил: (а) Вероятно вавилонците не са се покланяли на живо същество, подобно на динозавър, нито са го хранили. (Допълнения към Даниил 14:23-27)

1 и 2 Макавей: (а) В 2 Макавей 8:20 8 000 евреи и 4 000 македонци не са унищожили 120 000 галатяни във Вавилония.

(б) Незначителни исторически несъответствия между 1 и 2 Макавей.

Опровержение: Дори Католическата енциклопедия признава, че има грешки в детайлите.

Извод: Авторите на Сирах (пролог) и 2 Макавейска книга (2:23-32; 15:38-39) показват, че не са били вдъхновени.

Опровержение: Един автор може да не знае, че е бил вдъхновен.

Заключение: Когато трябва да избираме между човешка гледна точка и Божията истина, ние следваме Бога. Ние, които заедно съставляваме Истинската Църква, не трябва да преставаме да признаваме и да следваме Божията истина.