< Въпрос за Библията от Библията

В: Какво означава, че Библията е „непогрешима“?

Отговор: Това не означава, че тя е напълно лишена от всякакви грешки, а че в нея няма съществени грешки в учението или практиката. Човек може да бъде истински християнин, както беше К. С. Луис, дори ако вярва, че Библията е непогрешима, но погрешно смята, че тя не е безгрешна.

В: Когато хората казват, че Библията е „безгрешна“, какво означава това?

Отговор: Когато консервативните християни казват, че Библията е безгрешна, те имат предвид, че в оригиналните ръкописи няма грешки. В последващите преписи Бог е допуснал грешки от страна на преписвачите. Всички, които казват, че Библията е безгрешна, казват, че Библията е непогрешима. Но не всички, които казват, че Библията е непогрешима, казват, че тя е безгрешна.

Вижте „Днешното ръководство за разрешаване на библейски затруднения“, стр. 45–48, за лесноразбираемо обяснение за това как оригиналният текст е безгрешен, а съвременният текст, макар и все още надежден, е само непогрешим. Други книги, които дават подобни описания на безгрешността, са „Отговори на 1001 библейски въпроса“, стр. 17, „Когато критиците питат“, стр. 23–24, „Пълната книга с библейски отговори“, стр. 13, 25, „Енциклопедия на библейските трудности“, стр. 7, 16, и „Трудности в Библията“, стр. 21–22. „Общо въведение в Библията“, стр. 43, посочва, че възгледът за „безгрешни автографи и грешни преписи“ е бил споделян и от Жан Калвин и Августин от Хипо (354–430 г. сл. Хр.).

Ето някои подробни изявления относно непогрешимостта от „Чикагската декларация за библейската херменевтика“, взети от „Общо въведение в Библията“, стр. 444.

„Член XIII: ПОТВЪРЖДАВАМЕ, че познаването на литературните категории – формални и стилистични – на различните части на Писанието е от съществено значение за правилното тълкуване и затова ценим жанровата критика като една от многото дисциплини на библейското изучаване.

НИЕ ОТРИЧАМЕ, че жанровите категории, които отричат историчността, могат правомерно да се налагат върху библейските разкази, които се представят като фактически.

Член XV: ПОТВЪРЖДАВАМЕ необходимостта от тълкуване на Библията според нейния буквалния, или нормален, смисъл. Буквалният смисъл е граматично-историческият смисъл, тоест значението, което авторът е изразил. Тълкуването според буквалния смисъл ще вземе предвид всички фигури на речта и литературни форми, които се срещат в текста.

НИЕ ОТРИЧАМЕ легитимността на всеки подход към Писанието, който му приписва значение, което буквалният смисъл не подкрепя.

Член XVI: ПОТВЪРЖДАВАМЕ, че при определянето на каноничния текст и неговото значение трябва да се използват легитимни критически методи.

НИЕ ОТРИЧАМЕ легитимността на допускането на какъвто и да е метод на библейска критика, който поставя под съмнение истината или целостта на изразеното от автора значение, или на което и да е друго учение от Писанието.“

За подробно определение на безгрешността, състоящо се от 19 члена, може да се консултира „Чикагската декларация за библейската безгрешност“, публикувана в „Inerrancy“, стр. 493–502. Член X потвърждава, че само автографите са били безгрешни. Член XIX потвърждава, че човек НЕ е длъжен да вярва в безгрешността, за да бъде истински християнин.

В: Ако „безгрешността“ не възразява срещу идеята, че са се промъкнали малки грешки при преписването и че оригиналните ръкописи вече не съществуват, не би ли било също толкова просто да се каже, че грешките са били в оригиналите?

Отговор: Консервативните християни не вярват в това, защото според нашето виждане Библията е Божието слово, а Бог не е допуснал никакви грешки, когато Неговото слово е било написано за първи път.

В: Конкретно, какво отличава „безгрешността“ от „свръхбуквалността“?

О: Доктрината за непогрешимостта допуска следните уточнени тълкувания:

Антропоморфни изрази, като Изход 8:19; 13:14; 15:8,12,16; Второзаконие 7:19; Псалом 91:4; Евреи 4:13

Грешки на преписвачите, като например в Числа 3:28; 1 Царе 4:26; 2 Летописи 18:12; 22:2,5; 36:9

Речеви изрази, като например Изход 33:11; Второзаконие 32:50.

Приблизителни стойности, като например закръглени числа

Писане от определена гледна точка, като например Йоан, който описва това, което е чул и видял в Откровение

Бог е използвал стила на човешкия автор при написването.

Вижте обсъждането на 2 Петрово 1:21 за повече информация относно вдъхновението на Писанието.

В: Каква е официалната католическа позиция относно непогрешимостта на Библията?

Отговор: Макар че много католици имат различни възгледи, ето официалната позиция на Църквата.

„Католическа апологетика днес“ казва следното.

„Църквата винаги е настоявала, че в Писанието няма никаква грешка. Така Пий XII пише (Divino afflante Spiritu): „В нашето време Първият Ватикански събор, за да отхвърли лъжливите учения относно вдъхновението, обяви, че тези книги [от Писанието] трябва да се считат от Църквата за „свещени и канонични“, „не само защото съдържат откровение без грешка, но и защото, като са написани по вдъхновение на Светия Дух, имат Бога за свой автор и като такива са предадени на Църквата“. Но когато някои католически автори, в противоречие с това тържествено определение на католическата доктрина… се осмелиха да ограничат истината на Свещеното Писание до въпроси на вярата и морала… Нашият предшественик с безсмъртна памет, Лъв XIII, в енцикликата „Providentissimus Deus“… правилно и уместно опроверга тези заблуди.“ (курсивът е в оригинала)

Катехизисът на Католическата църква (Imprimi Potest) от 1994 г. заявява следното.

104 „В Свещеното Писание Църквата постоянно намира своята храна и своята сила, защото тя го приема не като човешко слово, „а като това, което то наистина е – словото на Бога“.“

107 „Вдъхновените книги проповядват истината. Тъй като следователно всичко, което твърдят вдъхновените автори или свещените писатели, трябва да се счита за потвърдено от Светия Дух, ние трябва да признаем, че книгите на Писанието твърдо, вярно и без грешка проповядват о ната истина, която Бог, за нашето Спасение, е пожелал да бъде поверена на Свещеното Писание.“

В обобщение: Официалната католическа позиция относно непогрешимостта на Писанието е идентична с евангелическата/фундаменталистката гледна точка за Писанието, с изключение на следните точки.

1. Католическата църква приема съвременните католически апокрифи, които са допълнителни книги и части в католическия Стар Завет.

2. Католическата позиция очевидно не се произнася по въпроса дали Свещеното Писание е непогрешимо в оригиналните ръкописи, но приема, че Бог е допуснал незначителни грешки при преписването в някои от ръкописите, с които разполагаме.

3. В Католическата църква съществуват различия относно начина на тълкуване на Свещеното Писание, особено в светлината на Преданието на Католическата църква.

В: Кога за първи път е бил използван терминът „безгрешен“?

Отговор: Според статия на Пол Д. Файнберг в книгата „Inerrancy“ (под редакцията на Норман Гайслер), стр. 292, Боеций, живял в края на V и началото на VI век, е използвал термина с значението „липса на грешка“. „Оксфордският речник на английския език“ посочва, че за първи път е използван през 1837 г. на английски език с значението „свободен от грешка, непогрешим“. Думата „безгрешност“ е била използвана като съществително приблизително по същото време.

В: Какви доказателства имаме, че Бог е Отец (или на Исус, или на християните) или че има Син?

Отговор: В Стария Завет концепцията, че Бог е Отец, е била доста разпространена. 2 Царе 7:14; 1 Летописи 17:11-14; 22:10; 28:6; Псалом 2:7; Притчи 3:12; Исая 63:16; Еремия 3:19; 31:9; Осия 11:1; Малахия 1:6; 2:10. Притчи 30:4 и следващите (BSB) казват: „Как се казва Той и как се казва Синът Му – сигурно знаете!“

В 27-те книги на Новия Завет всяка една книга, с изключение на 3 Йоан, или споменава, че Бог е Отец, че Исус е Син Божий, или че ние сме синове Божии. Например, в Матей 6:9 Исус ни научи да се молим: „Наш Отец, Който си на небесата…“. В Откровение 21:7 имаме ценното обещание: „Който победи, ще наследи всичко, и Аз ще бъда негов Бог, а той ще бъде Мой син.“ (BSB)

В: Какво са чували и какво са проповядвали ранните християни относно това, че Бог е Отец или че има Син?

Отговор: Ранните последователи на Исус, непосредствено след написването на Новия Завет, също са писали за това. Ето препратки от девет автори от периода преди 200 г. сл. Хр.

Първо послание на Климент (96–98 г. сл. Хр.) гл. 23 (Син) гл. 36

Послание на Варнава (ок. 70–130 г. сл. Хр.) гл. 5 (Син Божий), гл. 14

„За мъченичеството на Поликарп“ (ок. 169 г. сл. Хр.) – първото изречение, гл. 14 и др.

Игнатий до ефесяните (преди 116 г. сл. Хр.) гл. 2, гл. 3

Фрагменти от Папий (преди 155 г. сл. Хр.) фрагмент 5 (2 пъти)

Към Диогнетос (ок. 130–200 г. сл. Хр.) гл. 10

Първа апология на Юстин Мъченик, гл. 13 (син), гл. 15 (2 пъти) (150 г. сл. Хр.)

Защита на християните от Атенагор (177 г. сл. Хр.) гл. 10 (2 пъти)

Теофил до Автолик (168–181/188 г. сл. Хр.) книга 1, гл. 4, книга 2, гл. 22 (2 пъти)

Как е възможно толкова много християни да вярват, че Бог е Отец? Това може да се дължи само на това, че а) са научили това от Исус, б) са научили това от апостолите на Исус, в) са научили това от това, което е ясно в Стария Завет, или г) всичко изброено по-горе.

Една мисъл за мюсюлманите: Може ли някой да възприема Бога като Отец или да почита Исус като Бог в Троицата и все пак да отиде в рая? Разбира се, Библията отговаря с „да“, но нека разгледаме този въпрос от ислямска гледна точка. От времето на Исус нататък онези, които вярваха в Исус като пророк на Бога, вярваха, че Той е Бог. Или Бог е желал всички, които се опитваха да следват думите на Исус, да отидат в адския огън, или пък Той не е подвел зловещо всички, които желаеха да повярват в Исус. Ако Исус е проповядвал истината (както мюсюлманите признават, че е направил), тогава вярвате ли, че Бог е искал/позволил знанието, че пророкът Исус е бил изпратен от Бога, да проповядва лъжи на всички до времето на Мохамед; лъжи, които биха ги изпратили в ада? Трудно е да се повярва в такъв капризен, зъл бог, но от друга страна, хората, без наистина да се замислят, са вярвали в още по-странни неща.

В: Мога ли да отида в рая, без да приема Исус Христос като мой Господ и Спасител?

О: Не, не можете да отидете в Рая, ако откажете да приемете Исус като свой Господ и Спасител. Ето четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

Справедливост: Бог е добър, свят, справедлив и праведен към всички (Евреи 6:10). Бог съди хората въз основа на знанието, с което разполагат (Римляни 4:15; 5:13). Авраам не знаеше името на Исус, но въпреки това следваше Бога и все пак беше спасен чрез Исус. (Йоан 8:56; Евреи 9)

Единственият път: Не можем да стигнем до небето чрез собствената си праведност; имаме нужда от Божията милост и Благодат чрез Исус. Исус не е просто път към Бога, а единственият път към Бога. (Йоан 14:6; 15:5; Деяния 4:12)

Отхвърлете Исус като Божия Син и ще отхвърлите Рая: Дори на един много религиозен народ, еврейските фарисеи, Исус каза, че ако Го отхвърлите, наистина ще умрете в греховете си. (Йоан 8:24)

Бог търси: Бог не иска никой да загине (2 Петрово 3:9), но както Еремия плака за своя народ (Еремия 13:17; 14:17) и както Исус плака за Ерусалим (Лука 19:41-44), и както Петър умоляваше слушателите си (Деяния 2:40), така и Бог, с не по-малко желание, търси Своите.

В: Откъде идват главите и стиховете в Библията?

О: Съвременните глави и стихове са създадени от Стивън Лангтън, архиепископ на Кентърбъри, починал през 1228 г. Първият гръцки Нов Завет, публикуван с тези глави и стихове, е от 1551 г. и е дело на печатаря от Париж Робърт Стивънс, който през 1555 г. е подготвил и Вулгата с глави и стихове. Английската Библия от Женева е първата с глави и стихове, издадена през 1560 г.

В: Защо сте толкова негативно настроени към исляма?

О: Ние обичаме мюсюлманите и им пожелаваме всичко най-добро – да живеят вечно в радост в Рая. Ние критикуваме исляма за тяхно добро. Въпреки това, ние не сме дори близо толкова негативно настроени към исляма, колкото самите мюсюлмани. Когато вярващи в джамия в Пакистан биват застреляни просто защото са шиити, това е негативно. Когато Тамерлан, който е построил джамия, е направил купчина от 70 000 черепа на мюсюлманите, живеещи в Исфахан, това е доста негативно.

Християните не трябва да се отнасят негативно към мюсюлманите (или към когото и да било друг) по три начина.

1. Никога не проклинаме мюсюлманите, както Мохамед ни прокле. В края на живота си Мохамед каза: „Нека Аллах прокълне евреите и християните, защото те построиха места за поклонение върху гробовете на своите пророци.“ (Бухари, том 1, книга 8, глава 55, № 427, стр. 255). Забележете, че той не направи разграничение между истинските и лицемерните християни; той просто прокле всички тях.

2. Не искаме да казваме нищо, което е „клеветническо“ (= лъжливо + отрицателно). Например, че евреите са били нечестиви, защото са се покланяли на Езра („Узаир“), син на Аллах, както се казва в Корана, сура 9:30.

3. Мохамед е казал да „се подиграваме на езичниците в стихове“, според Бухари, том 8, книга 72, глава 91, № 174, стр. 113.

Така че поне можем да се съгласим със съвременните мюсюлмани (надявам се), че подобно отрицателно отношение не е това, което Бог иска.

Що се отнася до нас, Исус е посветил над 1/3 от всичките Си записани думи или на изобличаване, или на предупреждаване на конкретни хора, или на предупреждаване като цяло, или на поправяне на лъжи. Той е давал и насърчение, и ние също го правим. Не само питаме: „Какво би направил Исус?“, но трябва да питаме и: „Какво би искал Исус да кажем?“ Да, ние сме „предупредители“ като Еремия, Йоан Кръстител, Павел и дори Исус, но искаме да знаете, че също така ви обичаме. Никога не бихме искали да ви нараним, въпреки че мюсюлманите нараняват християните, и искаме само най-доброто за вас.

В: Защо вие, християните, [предполагаемо] нападате мюсюлманите?

Отговор: Ние се грижим за мюсюлманите; не ги нападаме. Ето три точки, които трябва да се имат предвид в отговора: босненците, Исус и селяните.

Босненците: Когато сърбите безмилостно избиваха босненските мюсюлмани, американците (от всички религии) се противопоставиха на това. Сърбите може би са възприели Америка като враг, но ние не бяхме срещу сръбския народ. Ние бяхме за защитата на потиснатите и бяхме против зверствата, които някои (но не всички) сърби извършиха. По същия начин нямаме нищо против афганците, както показват нашите пратки с хуманитарна помощ за тях, но когато нашите собствени цивилни бяха атакувани, ние реагирахме, за да се опитаме да се предпазим от повторение на подобно събитие.

Исус каза, че трябва да обръщаме и другата страна, и ние правим това като отделни хора. На правителствено ниво обаче в Римляни 13:4 се казва, че то не носи меча напразно. Западната култура не е християнска, макар че християнството я е повлияло силно. Западната култура не винаги е права, но ние имаме задължението да се противопоставим на това, което е погрешно. Има и други нередности освен убийството на хора. Третирането на жените като граждани от втора класа, на които не е позволено да работят, чието свидетелство се приема само наполовина от това на мъжа и които рядко трябва да излизат извън дома, е друга нередност. Бог бива осмиван, когато това се прави в Негово име.

Днес селяни в Индонезия и Судан бяха избити от мюсюлмани просто защото са християни. Бихте ли ми казали защо много мюсюлмани по целия свят смятат, че трябва да правят това, а в същото време считат всяка мирна, рационална критика към ислямските практики за атака срещу тях?

В: Защо християните са водили кръстоносните походи срещу мюсюлманите?

О: Исус беше Принцът на мира и Той никога не е казвал да се убива някого, защото изповядва различна религия. „Християнските“ кръстоносни походи не бяха част от християнството на Библията. Кръстоносните походи (или християнските джихади) бяха погрешно нещо, което европейците научиха от ислямските джихади.

В: Как се молят християните?

О: Библията съдържа много молитви, които можем да използваме като пример, но Исус конкретно научи Своите ученици как да се молят в Матей 6:9-13. Християните разглеждат молитвата като разговор с Бога; затова малко християнски молитви се запомнят наизуст. Християнските молитви често завършват с изрази като „в името на Исус“, защото именно чрез жертвата на Исус имаме достъп да се молим на Отеца. (Йоан 16:26)

Християните трябва да се молят на Бога непрестанно, както е заповядано в 1 Солунци 5:17; Ефесяни 6:18; Филипяни 4:4,6; Евреи 13:15; и според примерите в Римляни 1:9-10, Колосяни 1:9 и 1 Солунци 1:2-3; 3:10.

Това се различава от исляма, където има конкретни моменти, в които молитвата е забранена, според Бухари, том 2, книга 21, глава 38, № 283, стр. 158. В „Фикх ус-Сунна“, том 2, стр. 11, се казва: „Умар го видя и му каза: „Седни, хората на Книгата бяха унищожени, защото не правеха разлика между молитвите си.“ Пророкът каза: „Добре казано, Ибн ал-Хаттаб.“

В: В извънбиблейските ръкописи от Свитъците от Мъртво море „Праведният Учител“ би ли могъл да бъде пророчество за Мохамед, Исус, Йоан Кръстител или някой друг?

Отговор: Не, защото този, когото наричаха „Праведният Учител“, е дошъл преди тези ръкописи да бъдат написани, според свидетелството на самите ръкописи. Ето съответните части, взети от книгата „Свитъците от Мъртво море – превод: Кумранските текстове на английски“ от Флорентино Гарсия Мартинес.

Учителят на праведността дойде 390 + 20 години след изгнанието. Изгнанието беше през 586 г. пр. Хр., така че това би било по времето на Макавеите, доста преди времето на Христос.

„Защото, когато те му се отрекоха, той [Бог] скри лицето Си от Израил и от светилището Си и ги предаде на меча. Когато обаче си спомни за първоначалния Завет, Той запази остатък за Израил и не ги предаде на унищожение. И в мига на гнева, триста и деветдесет години след като ги беше предал в ръцете на Навуходоносор, цар на Вавилон, Той ги посети и направи така, че от Израил и от Аарон да поникне клонче от насаждението, за да завладеят земята Му и да се наситят с благата на почвата Му. И те осъзнаха греха си и разбраха, че са виновни хора; но бяха като слепи и като онези, които се лутат в търсене на пътя повече от двадесет години. И Бог оцени делата им, защото Го търсеха с чисто сърце, и въздигна за тях Учител на праведността, за да ги насочи по пътя на сърцето Си.“ Копията на Дамаскския документ от Гениза (CD-A), колона 1, редове 3–11, стр. 33

Същото се споменава в копието на Дамаскския документ 4Q268 (=4QD(c)), редове 13–17, стр. 48, и 4Q266 (=4QD(a)), фрагмент 2, редове 7–14, стр. 49. Обърнете внимание, че докато два ръкописа (А и Б) са от еврейска Гениза в Кайро и датират след 900 г. сл. Хр., другите два ръкописа са от времето на Христос и се намират сред свитъците от Мъртво море.

Между другото, Учителят на праведността е споменат на видно място в „Пешер на Авакум“ (1QpHab), колона 1, ред 13, стр. 198; колона 2, ред 2, стр. 198; колона 5, ред 10, стр. 199; колона 7, ред 4, стр. 200; колона 8, ред 3, стр. 200; колона 9, редове 9–10, стр. 201; колона 11, ред 5, стр. 201.

Освен това има много кратко споменаване на Учителя на праведността в „Песните на Пешер“ (4Q173, фрагмент 1, стр. 206).

Заключения:

Учителят на праведността е бил основател на общността в Кумран (стр. liii).

Във въведението се посочва също, че различни дискредитирани теории твърдят, че Учителят на праведността е бил Исус, или Йоан Кръстител, или апостол Яков. Добавя се: „Въпреки това, общото между всички тези теории е отричането на заключенията, достигнати чрез археологическите проучвания, които сочат, че всички ръкописи са били съхранени в пещерите (и по същия начин са били написани) преди разрушаването на Хирбет Кумран през 68 г. сл. Хр. Преди всичко тези теории отричат заключенията от палеографския анализ на ръкописите.“ (стр. xlvii)

Флорентино Гарсия Мартинес е директор на Института „Кумран“ към Университета в Гронинген, Нидерландия.

В: Кои пасажи и думи в Библията са на арамейски?

Отговор: В Стария Завет Даниил 2:4б–7:28, където темата за езическите народи е на арамейски. Ездра 4:8–6:18; 7:12–26 са на арамейски. Еремия 10:11 е на арамейски. Името Йегар Сахадута в Битие 31:47 е на арамейски.

В Новия Завет думите на Исус на арамейски са записани в Матей 27:46а. Йоан 19:13 казва, че мястото с каменната настилка се е наричало Габата на арамейски. В Марко 5:41 Исус се обърна към момиченцето с думите „Талита кум“ на арамейски.

В: В извънбиблейските ръкописи от Свитъците от Мъртво море възможно ли е [т.нар.] „свещеническият Месия“ да е Исус, а [т.нар.] „царският Месия“ да е пророчество за Мохамед, както твърди един мюсюлманин?

О: Не. На първо място, в Свитъците от Мъртво море няма нито „свещенически Месия“, нито „царски Месия“. По-скоро в някои свитъци от Мъртво море се споменава един Месия, а в други свитъци от Мъртво море се споменават двама Месии – Месията на Аарон и Месията на Израил. От кое израилско племе е бил Мохамед? Тъй като Мохамед не е бил от никое израилско племе, не може да се каже, че е бил някой от двамата.

Споменаване на двамата Месии – на Аарон и на Израил – в „Правилото на общността“ (1Q) Правило, колона 9, стр. 13–14

Правилата трябва да се спазват през времето на нечестието, докато се появи Месията на Аарон. „Дамаскският документ“ CD-A, колона 12, ред 23, стр. 43

Споменаване на месията (в единствено число) на Аарон и Израил в „Дамаскския документ“ CD-A, колона 9, редове 10–11, стр. 45; колона 19, редове 10–11, стр. 46; колона 20, ред 1, стр. 46

Споменаване на Месията (в единствено число) на Аарон и Израил. 4Q266, фрагмент 18, колона 3, ред 12, стр. 56

Освен това Месията на Аарон е същият като Учителя на праведността. „Тълкуването му се отнася до Свещеника, Учителя на [праведността, когото] Бог избра да стои [пред Него, защото] Той го постави да основе за Него общността [на избраните Му]“, „Пешер на Псалмите“ 4Q171, колона 3, редове 13–16, стр. 205

„Правилото на общността“ (1Q28a), колона 2, стр. 127, казва много неща за Месията. „когато [Бог] роди Месията с тях“ (ред 11; „[Бог]“ е в книгата на Флорентино). „След това [Ме]сията на Израил ще в[лезе] и пред него ще седнат вождовете [на израилските кланове, всеки] според своето достойнство“ (редици 14–15).

Пиеше ли Мохамед вино? „И [когато] се съберат на трапезата на общността [или за да пият] новото вино, и трапезата на общността е подредена [и] новото вино [е смесено] за пиене, [никой не трябва да простира] ръката си към първите плодове от хляба и от [новото вино] преди Свещеника, защото [той е този, който благославя] първите плодове от хляба и от новото вино [и простира] ръката си към хляба пред тях. След това Месията на Израил ще простре ръката си към хляба.“ редове 17–20.

Заключение: Месията на Аарон е Учителят на праведността (Псалми Пешер 4Q171, колона 3, редове 13–16, стр. 205), така че това не е Христос. Няма царски Месия, а само Месия на Израил, а Мохамед не е от Израил.

В: Защо отговаряте на толкова много въпроси?

Отговор: Това е толкова личен въпрос, колкото и въпрос за Библията, но все пак ето отговора.

Изключвайки отговорите „лудост“, „нямам нищо по-добро за правене“ и „имам твърде много свободно време“, видях нужда от това, помолих се за него и започнах това начинание. То произлезе от четиристраничен раздаточен материал, с който разполагах, когато водех семинар за непогрешимостта на Библията по време на „Християнски духовен ретрит“ във „Форест Глен“ през пролетта на 1997 г. В тази брошура си мислех, че съм отговорил на всички важни въпроси относно „Битие“.

Във всеки случай, редица християни, много от които с далеч по-добри умения от моите, вече са написали редица добри книги с отговори на библейски въпроси. Но макар че те отговаряха доста добре на 300, 500 или 800 въпроса, отговорите им не бяха изчерпателни. Освен това отговорите не бяха в електронен формат, а формулировката на авторските права не позволяваше на християните да копират и разпространяват отговорите както им е удобно. Ето причините, поради които смятам, че е важно да имаме отговори на всички тези въпроси.

1 Петрово 3:15 „Но в сърцата си освещавайте Христа като Господ. Винаги бъдете готови да дадете отговор на всеки, който ви пита за основата на надеждата, която е във вас. Но отговаряйте с кротост и уважение.“ Скептичните невярващи твърдят, че Библията е неточна или противоречива, а вярващите се нуждаят от място, където да намерят отговор.

2 Солунци 2:15 „Затова, братя, стойте твърдо и се придържайте към преданията, които ви научихме, било то с думи или с писмо.“ Самите християни може да имат въпроси относно доктрините и думите.

Притчи 30:5 „Всяка Божия дума е безупречна; Той е щит за онези, които се уповават на Него.“ (BSB). Макар човек да може да бъде истински християнин и да вярва, че Библията е съдържала грешки в оригиналните ръкописи, аз считам, че е важно да признаем, че тя е непогрешима. Въпреки това изглежда, че когато един християнин твърди, че Библията е непогрешима, той трябва да може да даде отговор на почти всяко възражение, което някой би могъл да повдигне. Това е целта на настоящата работа.

Тези отговори може да не са винаги най-добрите, и затова са посочени отговорите от различни християнски книги, които често са по-изчерпателни. Ако смятате, че отговорът тук не е адекватен или може да бъде подобрен, ще се радваме на всякакви ваши предложения.