< Въпрос за Библията от Ездра

В: В Ездра 1:1 кой е написал тази книга?

Отговор: Книгата Ездра не го казва директно. Ездра е бил учен писар и е много вероятно той да е написал книгата между 456 г. пр. Хр. и 444 г. пр. Хр. Използването на първо лице в Ездра 7–10 показва, че това е бил Ездра, макар да е възможно някои части да са били записани от някой друг по-късно.

Стилът на „Хроники“ и „Ездра“ е сходен, така че може би Ездра е написал и двете книги.

Обикновено се смята, че някои събития от книгата на Ездра са се случили преди тези от книгата на Неемия, а други – по същото време. От друга страна, в Неемия 3:1 се казва, че когато Неемия е бил в Ерусалим, първосвещеник е бил Елиашив, а в Ездра 10:6 се казва, че Ездра е отишъл в стаята на Йоханан, син на Елиашив. Но от друга страна, в Ездра 10:6 никъде не се казва, че Елиашив е бил първосвещеник, когато Ездра е отишъл в стаята му.

Някои либерални критици твърдят, че книгите на Ездра и Неемия са написани много по-късно, по времето на Александър Македонски (около 330 г. пр. Хр.), тъй като в Неемия 12:11,22 се споменава Ядуа, а по времето на Александър е имало първосвещеник със същото име. Въпреки това не е задължително да става дума за същия Ядуа. По-вероятно е по-късният Ядуа да е бил внук на по-ранния (подобно на имената Товия и Артаксеркс). По същия начин се смята, че Йосиф Флавий се е объркал по отношение на персийския период, тъй като е имало двама царе на име Артаксеркс и двама на име Дарий.

В: Кои са някои интересни особености на книгата Ездра 1:1–10:44?

Отговор: Около една четвърт от книгата е написана на т.нар. „имперски арамейски“ (стихове 4:7–6:18 и 7:12–26), като това са предимно официалните документи. Книгата „Даниил“ също е написана както на иврит, така и на арамейски. Книгата „Ездра“ има общо 280 стиха, от които само 109 са разказни, 44 са писма, а 10 са молитви. В нея има 111 стиха, в които се регистрират хора. Първите два стиха от „Ездра“ са същите като последните два стиха от „2 Летописи“. „Ездра“ 2 и „Неемия“ 7 са практически еднакви. (Така че, ако искате да запомните стихове от Писанието и да получите двойна полза…). Това кара някои хора да мислят, че Ездра и 2 Летописи са написани от един и същ автор. Но по-вероятният сценарий е, че 2 Летописи е написана след Ездра, а Ездра е бил един от източниците, които летописецът е използвал.

В: Кои ръкописи от този период, свързани с книгата Ездра, са се запазили до днес?

Отговор: Освен Библията има редица гръцки и други писания, но този отговор се отнася само до физическите писания, които археолозите действително са открили и които са се запазили до днес. Ето някои от тях от 850 г. пр. Хр. до около 400 г. пр. Хр.

Моавитският камък. (850 г. пр. Хр.)

В Дейр Алла в долината на река Йордан в упражнението по писане на един ученик три пъти се споменава Валаам, син на Беор. То е датирано с радиокарбонен метод към 800/760 г. пр. Хр.

Текстове на Салманасар III (836 г. пр. Хр.) в Асирия. Споменават се народите на мидяните и тубалците.

Текстове на Саргон (732 г. пр. Хр.) в Асирия. Споменава се народът тубал.

Текстове на Саргон II (722–705 г. пр. Хр.)

Асирийските „Думи на Ахикар“ (700–400 г. пр. Хр., на арамейски и вероятно на акадски) (Английски превод на този текст се намира в „Псевдоепиграфите на Стария Завет“, том 2, стр. 494–507).

Много други асирийски записи

Много вавилонски записи

Персийската скала в Бехистун

Арамейска копия на скалата от Бехистун на остров Елефантин в южната част на Египет

Вавилонската копие на надписа от Бехистун върху колона

Цилиндърът на Кир (ок. 538 г. пр. Хр.) Можете да видите негова снимка в „Rose Book of Charts, Maps & Time Lines“, стр. 78.

В папирусите от Елефантина (Cowley #21) Дарий заповядва на евреите там да празнуват Празника на безквасните хлябове. Вижте „Библейския коментар на Експозитора“ (The Expositor’s Bible Commentary), стр. 649.

Папируси от Елефантина, Коули № 30 (407 г. пр. Хр.). Писмото, диктувано от Едания до Багохи, управителя на Юда, с молба за помощ при възстановяването на храма на „YHW“ в Елефантина. В това писмо се споменават синовете на Санбалат [sn’blt], наричан управител на Самария. Писателят е датирал писмото на 25 ноември 407 г. пр. Хр. Египтяните и персийският управител Видранга разрушили храма в Елефантина през 419 г. пр. Хр.

Самарийските папируси от Вади ед-Далие (WDSP 11, лице 13) споменават Санбалат [sn’blt].

Острака на остров Елефантин.

Банкови документи от Мурашу в Нипур. В тези текстове са посочени имената на 2 500 лица, 70 от които са евреи.

Самарийски папируси

Меморандум от Багоас, персийския управител на Юда.

Над 30 плочки в Суза и 1 плочка в Борсипа споменават до четирима персийски длъжностни лица, наречени „Мардуку“ или „Мардука“.

Две надписи в зали в пещери, намиращи се на 11 мили западно от Аман, Йордания, споменават „Товия“ на арамейски. (От 590 г. пр. Хр. до 200 г. пр. Хр.)

В: Каква е общата структура на книгата Ездра?

О: Ето кратко резюме.

1–6 Завръщане и възстановяване на Храма

..1-2 Завръщането под ръководството на Зерубавел (538 г. пр. Хр.)

….1 Указът на Кир и подготовката

….2 Списъкът с 50 000 завърнали се

..3–6 Възстановяване на Храма

….3 Изграждане на олтара и основите на храма

….4 Съпротива при Кир, Ахасуерус и Артаксеркс

…5 По-нататъшна съпротива при Дарий

…6 Завършване на храма при Дарий

7-10 Завръщане и възстановяване на общността

..7-8 Завръщането при Ездра (458 г. пр. Хр.)

….7 Указът на Артаксеркс I

….8 Списък на 4–5 хиляди завърнали се и тяхното пътуване

..9–10 Възстановяване на общността

.…9 Смесените бракове и молитвата на Ездра

.…10 Изповедта и заветът на народа

Въпрос: Защо в Ездра 1:1–10:44 целият този материал е включен в книгата „Ездра“?

Отговор: Писанието не казва. Някои смятат, че там биха могли да бъдат включени по-малко подробности. От друга страна, биха могли да бъдат добавени повече подробности и може би документи. Но изглежда, че основната причина за материала, който Ездра е включил там, е да покаже и документира как Бог е изпълнил Своето пророчество да върне евреите в Обетованата земя след седемдесетте години плен.

В: В Езр. 1:1 защо тази година е наречена „първата година на Кир, цар на Персия“, след като той е бил цар на Персия още преди завладяването на Вавилония, както се споменава в „Ръководството на Азимов към Библията“, стр. 435?

Отговор: Кир стана цар на Аншан през 559 г. пр. Хр., а през 550 г. пр. Хр. – цар на мидяните и на персите. Това обаче беше първата година от неговото царуване над тази обширна империя, обхващаща Вавилония и Персия. Уилям Х. Ши проучи над 400 места, където на Кир е даден титул, и в 90 процента от случаите той е наричан „Цар на Вавилон, Цар на земите“. Валякът на Кир нарича Кир „Цар на света, Велик цар, Законен цар, Цар на Вавилон, Цар на Шумер и Акад, Цар на четирите краища (на земята)“. Ши също така установи, че Кир за първи път е наричан „Цар на земите“ в началото на 538 г. пр. Хр., но е наричан „Цар на Вавилон, Цар на земите“ едва в края на 538 г. пр. Хр. Той смята, че причината е, че управителят Губару е носил титлата „Цар на Вавилон“ до смъртта си през същата година.

Точно както един херцог, който става цар, отбелязва първата си година като цар, а не като херцог, така и първата година на Кир се брои от момента, в който той е станал император на Империята. „Империята“ е включвала Вавилон като една от столиците си.

В: В Ездра 1:1 може ли 70-те години да се отнасят до продължителността на Вавилонската империя или до Храма, както предполага скептичното издание „Ръководство на Азимов към Библията“, стр. 436–437, 449?

Отговор: Те се отнасят до периода, през който Юда е бил в робство на Вавилон. Нека първо видим какво точно твърди Библията, а след това какво потвърждава историята.

Еремия 25:11–12 и 29:10, 16 твърдят:

1) Страната Юда ще се превърне в пустош и юдеите ще служат на Вавилон в продължение на седемдесет години.

2) След 70 години Вавилония ще бъде наказана (Еремия 25:12)

3) Еремия 29:10 добавя, че след 70 години изгнаниците ще се завърнат.

4) Еремия 29:16 допълва, че не всички ще отидат в изгнание.

Макар да не се казва, че Ерусалим ще бъде напълно разрушен, човек би могъл да го подразбере. Въпреки това не се уточнява колко дълго Ерусалим ще бъде разрушен. Пророчеството за 70 години се отнася до служенето на Вавилон, а не до разрушението на Ерусалим.

Исторически Юда е бил под властта на Вавилон от 605 г. пр. Хр. до 538 г. пр. Хр. Това са около 68 от нашите години. Пророчествата обаче са дадени според религиозната лунна година, която е била 360 дни.

В: В Ездра 1:1 действителното изгнание продължило ли е само 49 години, от 587/586 до 538 г. пр. Хр., както твърди скептичният „Наръчник на Азимов за Библията“ на стр. 436?

Отговор: Много хора бяха изгнани през 605 г. пр. Хр. за целия период от 70 години. Нещата се усложняват от факта, че други бяха изгнани само за 49 години. Въпреки това пророчеството гласеше, че Юда ще служи на Вавилон в продължение на 70 години.

В: В Ездра 1:1-4, защо персийският цар решава да помогне на евреите?

О: Основната причина е, че Бог е подтикнал Кир да направи това. Освен това персийският цар не само е позволил на евреите да се завърнат, но археологът Расам е открил така наречения „Цилиндър на Кир“, където Кир е записал завладяването на Вавилон и е постановил, че и други народи могат да се завърнат по домовете си. Няма доказателства, че Кир е вярвал в истинския Бог; по-скоро той е използвал божественото име, когато е говорил за евреите, точно както е използвал имената на други богове, когато е говорил за другите народи.

В „Цилиндърът на Кир“ се казва, между другото: „Нека всички богове, които съм преселил в техните свещени градове, ежедневно молят Бел и Небо за дълъг живот за мен.“ (Бел и Небо бяха вавилонски богове.)

В: В Езр. 1:1-4 какво друго се казва в „Цилиндърът на Кир“?

Отговор: Библейският критик от XIX век Юлиус Велхаузен и много други се съмняваха, че изобщо е имало указ за завръщането на евреите в родината им. Въпреки това Кирският цилиндър беше открит от Расам през 1879 г.; на същата страница има негова фотография. Кирският цилиндър беше преди всичко пропаганден инструмент на Кир, за да покаже на вавилонците, че е техен приятел, а не просто завоевател, срещу когото трябва да се противопоставят. Кир се наричаше „Цар на света, Велик цар, Законен цар, Цар на Вавилон, Цар на Шумер и Акад, Цар на четирите краища [на земята]“ (стр. 89). Там също се казва: „Когато аз, с благосклонно настроение, влязох във Вавилон, установих седалището на властта в кралския дворец сред ликуване и радост. Великият бог Мардук накара великодушните жители на Вавилон да… ме приемат. Всеки ден се стремях да го почитам [Мардук]. Моите многобройни войски се движеха необезпокоявано из Вавилон. Не позволих на никого да тероризира земята на [Шумер] и Акад. Обръщах внимание на нуждите на Вавилон и на всичките му светилища, за да подпомагам тяхното благоденствие.“ (стр. 87) В него също се твърди, че Кир е влязъл в града „без сражения или битки“. Това е вярно, тъй като Кир е влязъл в града 17 дни след като персите са извършили внезапна атака и са превзели града.

В „Цилиндърът на Кир“ се казва също за изгнаните народи: „Аз (също) събрах предишните им жители и им върнах жилищата им.“ (стр. 91)

Въпрос: Защо в Ездра 1:5-11 персийският цар е бил толкова щедър, като е предоставил злато и сребро на Ездра?

Отговор: Писанието посочва една причина и едва намеква за втора вероятна причина.

Първо, Ездра 1:7 казва, че сред вещите, които царят е върнал, са били храмовите предмети, отнети от израилтяните от вавилонците. Завоевателите обикновено отнасяха идолите на покорените народи, но тъй като в Ерусалим нямаше идоли, вместо това те отнесоха храмовото обзавеждане. В персийския цилиндър на Кир, който описва как персите са изпратили пленените народи обратно по домовете им, също се споменава, че са им върнали боговете.

Второ, в Ездра 1:6 се казва, малко загадъчно, че съседите на завръщащите се „ги подкрепяха“ (BSB), в съответствие с царския указ в Ездра 1:4, че те „да бъдат подпомагани от мъжете от този край със сребро, злато, стоки и добитък“ (BSB). Защо царят би искал това? За да разберем защо, трябва да разгледаме политическата обстановка по онова време.

Цар Дарий I беше баща на Ксеркс I и съпруг на Естир. Ксеркс I беше убит в спалнята си от Артабанус, командир на царската охрана, през 465 г. пр. Хр. Царят, за когото се говори в Ездра, Артаксеркс I, беше третият син на Ксеркс и Аместрис. По това време той беше едва на 18 години. Но през същата година Артаксеркс успя да убие както Артабанус, така и един от по-големите си братя, на име Дарий, и да победи в битка другия си по-голям брат, Хистасп. Скоро след това обаче последва въстание в Египет (460–454 г. пр. Хр.), подпомогнато от 200 гръцки кораба. Мегабиз, персийският сатрап на Сирия, победи египетските бунтовници през 454 г. пр. Хр., обещавайки милост на египетския бунтовнически водач Инарус. За съжаление, Инарус беше набит на кол по заповед на майката на Артаксеркс I, царица Аместрис, което накара Мегабиз да се разбунтува. По средата на всички тези събития, през 458 г. пр. Хр., царят насърчи Ездра и още изгнаници да се завърнат в Ерусалим. Персийският цар искаше да има лоялна буферна държава на изток от Египет и на юг от Сирия. Поради това е логично, както показва Ездра 1:4-6, че персийският цар е искал завръщащите се да бъдат „подкрепени“ (BSB).

В: В Ездра 1:5-11, какво трябва да направите, ако неочаквано ви се падне щедро благословение?

Отговор: Разбира се, да възхвалите и да благодарите на Бога за това, но има и нещо повече. Разкажете на другите хора какво е направил Бог. Освен това можете да се запитате дали Бог не ви е дал това благословение с някаква цел. Може би то ви е дадено, за да сте в състояние да помагате на другите. Бъдете обаче внимателни; може да откриете, че имате много нови „приятели“, но не непременно истински приятели.

В: В Ездра 1:8 какво означават имената на тези евреи?

О: Митредат означава „даден от Митра“. Митра е бил важен персийски бог на страната на доброто. Зерубавел означава „семе на Вавилон“, където е роден.

Шешбазар е нееврейско име с неясно значение. Може би това е било друго име на Шеназар, а Шеназар е бил четвъртият син на Йехония (1 Летописи3:18 ), бившия цар на Юда, и следователно чичо на Зерубавел. Това би обяснило защо Шешбазар е бил наричан принц на Юда.

Някои твърдят, че Шешбазар може да е друго име на Зерубавел. Въпреки това не би било много логично да има две нееврейски имена. Други казват, че Шешбазар може да е друго име на Шеалтиел, който явно е починал скоро след полагането на основите. Или пък Шешбазар може да е бил управител на евреите точно преди Зерубавел, и когато Шешбазар е починал, Зерубавел е поел управлението. Освен това Шешбазар вероятно не е Зерубавел, защото Зерубавел, син на Шеалтиел, е споменат в Ездра 5:2, докато Шешбазар, княз на Юда, е споменат в минало време като този, който е положил основите на храма в Ездра 5:16.

Въпрос: Защо в Ездра 1:9-10 общата бройка на споменатите предмети – 2 499 – не съвпада с общия брой на златните и сребърните предмети – 5 400, посочени в1:11 ?

Отговор: Списъкът се състои само от чинии, тигани (?), купи и други по-големи предмети. Общата сума, вероятно включваща и някои счупени парчета, обхваща и неща, които не са изброени. Разликата в числата е твърде голяма, за да бъде просто печатна грешка.

В: В Ездра 2:1-70, просперирали ли са евреите под персийско владичество?

О: Да. Освен Библията разполагаме и с извънбиблейски доказателства, че те са се справяли доста добре.

В Нипур са открити множество глинени плочки, принадлежащи на заможни банкери, наречени „Мурашу и синове“, които отпускали заеми. В текстовете им фигурират имената на 2 500 души, като 70 от тях са еврейски. Интересно е, че глинените плочки показват, че много от тези евреи са имали както еврейски, така и нееврейски имена. Освен това са открити евреи в 28 от 200-те селища около Нипур.

В близост до Асуан в южната част на Египет е имало еврейски военен гарнизон, който е построил храм/синагога, посветен на „Яхо“.

Много евреи са живели на остров Елефантин в южната част на Египет, според арамейски папируси и острака, в които се споменават шабатът и Пасхата. В папируса на Коули № 21 Дарий II е заповядал на еврейската колония на остров Елефантин да спазва Празника на безквасните хлябове.

В: В Ездра 2 каква е приблизителната бройка на израилтяните преди изгнанието им?

Отговор: През VIII век се оценява, че в Северното царство е имало между 500 000 и 700 000 израилтяни, а в Юда – между 220 000 и 300 000 израилтяни.

Въпрос: Според Ездра 2, тъй като се оценява, че между 1,5 и 3 милиона израилтяни и евреи са били разпръснати из Персийската империя, защо само около 50 000 души са се върнали в Ерусалим?

О: Повечето от тях бяха непокорни и не искаха да се върнат, макар че някои може би са били роби и не са имали избор. Самият Ездра признава в Ездра 9:15, че те са били само малък остатък. Израилтяните бяха изгнани повече от 200 години по-рано и почти всички от тях бяха асимилирани и загубиха националната си идентичност. В „Ръководството на Азимов за Библията“, стр. 437, проницателно се посочва, че „Фактът, че те дариха ценни предмети, за да помогнат на онези, които планираха да предприемат пътуването, показва, че са били сравнително заможни и може би не са виждали смисъл да напускат място, където са били благоденстващи и в безопасност и където вече се чувстваха като у дома си.“ Всъщност завръщащите се заемаха само земя, която се простираше на около 25 мили от север на юг и 32 мили от изток на запад, като една трета от нея беше пустиня.

Знаем също, че много евреи са били заможни, благодарение на плочките на Мурашу. Това са около 730 глинени плочки с записи за заеми, отпуснати от банкер в Нипур на име Мурашу, както и от синовете му. Около 60 еврейски имена фигурират като длъжници на Мурашу.

Разбира се, щедро е, че евреите, които избраха да останат, дариха пари за онези, които се завърнаха у дома. Бог обаче не искаше техните дарения; Бог искаше те самите да се завърнат у дома.

В: В Ездра 2 колко време би отнело на хората да пътуват от Вавилон до Ерусалим?

Отговор: Би отнело около четири месеца. Ездра обаче не споменава това, защото акцентът е върху възстановяването, а не върху трудностите при завръщането.

В: В Езр. 2:1-70 какви са разликите в числата спрямо Нех. 7:7-72?

О: Ето двата списъка и разликите между тях. Следващият въпрос разглежда причините за тези разлики.

(В книгата на Неемия също се споменават 50 чаши.)

Апокрифната книга „1 Ездра“ също изброява завърналите се. В нея са посочени 25 947 мъже от Израил (в сравнение с 24 144 при Ездра и 25 406 при Неемия), 5 288 свещеници (спрямо 4 289 при Ездра и Неемия), 341 левити, певци и вратари в сравнение с 341 в Ездра, 372 храмови служители срещу 392 в Ездра и Неемия, както и 652 мъже с неизвестен произход срещу 652 в Ездра.

Общият брой на хората е далеч по-голям от изброените, така че списъкът не е изчерпателен. Например, при Ездра е посочено семейството на Магбиш, а при Неемия – не. Общият брой може да включва и северните племена, както и жени и деца.

От 50-те общи числа има общо 22 разлики. Има 12 разлики с една цифра, като Неемия има по-голямото число в 7 от тях. Има 10 разлики с повече от една цифра, като в 7 от тях Неемия посочва по-голямото число. За сравнение нека разгледаме еврейския текст спрямо гръцката Септуагинта: при Ездра има 2 разлики (и двете с една цифра), а при Неемия – 10 разлики (5 от които с една цифра).

В: В Езр. 2:1-70 и Нех. 7:7-72 колко точно са предали списъците с числа древните преписвачи?

Отговор: Ето два примера за сравнение в древни документи.

Армията на Фрада: Персийският надпис от скалата в Бехистун посочва, че армията на Фрада е имала 55 243 убити и 6 572 пленници в вавилонската колона. Арамейски превод, открит на остров Елефантина в Египет, посочва, че броят на пленниците е бил 6 972, което е с една цифра разлика от надписа от скалата в Бехистун. В дубликат на вавилонската колона, намерен във Вавилон, броят на пленниците е 6 973, което е разлика от една цифра спрямо арамейския превод.

Бунтовническата армия на Фравартиш: Персийската надпис на скалата в Бехистун посочва, че 2 045 души са били убити, а 1 558 – взети в плен от бунтовническата армия на Фравартиш. В арамейската копия броят на пленниците е посочен като над 1 575.

Тези примери са взети от F.W. König, Relief und Inschrift des Königs Dareios I am Felsen von Bagistan (Лейден: Brill, 1938) стр. 48, 45.

В: Защо в Ездра 2:1–70 броят на върналите се хора се различава от този в Неемия 7:7–72?

Отговор: Вероятно това се дължи на комбинация от няколко причини.

Обикновени преписвачески грешки: В днешните ръкописи се срещат някои преписвачески грешки. Много от тях се състоят в промяна или пропускане на цифра. При сравнението между еврейския текст и Септуагинтата има 2 разлики в Ездра (и двете са с една цифра) и 10 разлики в Неемия (5 от които са с една цифра). По този начин би могло да се очаква, че простите грешки на преписвачите обясняват около2 to 5 или евентуално до 10 от общо 22-те разлики. Тъй като Неемия е по-голям само в 7 от 12-те разлики с една цифра, няма статистически значима тенденция едната цифра да е по-голяма.

Списъци с шифри: Разликите може да се дължат на използването на „списъци с шифри“, при които вертикалната черта е означавала „1“, а хоризонталната – „10“, а началото на буквата на еврейската дума „меа“ е означавало стотици. Това би довело до повече грешки при преписването.

Промяна в начина на изписване на числата: Начинът, по който евреите изписваха числата, се промени около това време. Преди това евреите използваха старите „кръгли букви“, а след това преминаха към „квадратни“ букви. Това би довело до повече грешки при преписването. В „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 667) се споменава, че моабитите са говорили диалект на иврит и все още са използвали старите кръгли букви през IX век пр.н.е. В „Енциклопедия Британика“, том 1 (1956 г.), стр. 684, се казва: „Най-ранните записи на арамейски датират от около 800 г. пр.н.е.… Азбуката по това време се различава малко от тази на Моабитския камък.“ Там се посочва, че са съществували две тенденции, които са се оформили напълно по времето на персите:

1) разширяването на горната част на буквите „бет“, „далет“ и „реш“ и 2) ъглите стават по-заоблени и се появяват лигатури. Може да се очаква това да обясни повече грешки.

Списъците са съставени в различни периоди: от 10-те разлики с няколко цифри, в 7 от тях числото в книгата на Неемия е по-голямо. От една страна, разликите вероятно не се дължат на по-голям брой завръщащи се изгнаници, тъй като общите суми съвпадат точно. От друга страна, що се отнася до завръщащите се, вероятно са били открити повече хора в изброените родове и села. Ездра 2:1 казва, че това е списъкът, съставен за онези, които са напуснали Вавилон, очевидно преди пристигането им в Ерусалим. Възможно е да е имало някои решения в последния момент да се присъединят към даден род или село.

Различни списъци: Как са възникнали тези списъци? Не става дума за това, че Бог е диктувал тези числа на някой писар, а по-скоро двама или повече души са преброили хората и са съставили тези списъци. Вероятно първоначално те са били отделни списъци, защото: Ездра разделя мъжете от Витлеем и Нетофа, докато Неемия ги обединява. Магбиш липсва в списъка на Неемия. Те разменят реда на Лод и т.н. и Ерихон. Неемия разделя числата повече, отколкото Ездра.

Списъкът на Неемия беше копие. Обърнете внимание, че в Неемия 7:5 не се казва, че това е точното число на върналите се хора. Неемия просто казва, че е намерил списък и че това е било написано в него. Списъкът може да е неточен, но Неемия правилно предава написаното в него. Вижте следващия въпрос за последствията от това.

Въпрос: Как се отнася това към безгрешността на Библията в Ездра 2:1-70 и Неемия 7:7-72?

О: Някои критици на безгрешността виждат несъответствията между тези списъци като едно от най-сериозните предизвикателства пред безгрешността на Библията. Всъщност това не е така. Първо, „отклоняване на вниманието“ – което е неправилен отговор; след това – обичаен християнски отговор; и накрая – най-вероятният отговор.

Неправилен отговор: И двата списъка са правилни, но се различават, защото са съставени в леко различно време. До момента на съставянето на по-късния списък са пристигнали още няколко души, други са си тръгнали, а приносите са били различни.

Въпреки това общият брой на дошлите и на напусналите хора е трябвало да съвпада точно, тъй като общите суми са идентични. Това би било крайно малко вероятно, ако и двата списъка бяха напълно правилни, но съставени в различно време.

Често срещан отговор: Макар да не разполагаме с оригиналните ръкописи, безгрешността [предполагаемо] означава, че двата списъка са трябвало да бъдат идентични в оригиналните ръкописи. Разликите в числата, които би трябвало да са еднакви в двата списъка, обаче се дължат на комбинация от прости грешки на преписвачите и промяна в азбуката по онова време, която е довела до повече грешки при преписването. (Нищо не пречи единият списък да съдържа подробности, които липсват в другия.)

Въпреки това 22 разлики от общо 50 числа представляват голям брой разлики, дори и с промяната в писмеността, настъпила по онова време.

Най-вероятният отговор: Неемия е преписал безгрешно списъка, с който е разполагал (а този списък е съдържал грешки). Той е бил достатъчно точен, за да даде представа колко души са се завърнали, но уточнението на Неемия ни предупреждава, че не е гарантирано, че този списък е без грешки. Това е аналогично на това, че Библията безгрешно записва грешките на фарисеите, прибързаността на Иефтай и глупостта на Авраам, без изрично да ни казва дали трябва или не трябва да вярваме и да правим същите неща.

Защо Библията не ни посочва точния брой на всички хора от времето на Неемия? Вероятно защото това не е важно. 1 Тимотей 1:4 и Тит 3:9 ни казват, че не трябва да се занимаваме с безкрайни родословия.

В: В Ездра 2:1-70 и Неемия 7:7-72 кой списък е по-точен?

Отговор: Макар че не можем да бъдем сигурни, Ездра вероятно е по-точен поради следните причини:

1. Апокрифната книга „1 Ездра“ също изброява завръщащите се и е по-близка до Ездра. Една от разликите между еврейската и Септуагинтската версии в книгата Неемия би направила така, че две от цифрите на Неемия да съвпадат с тези в Ездра. Следователно поне преводачите на Септуагинтата са смятали, че Ездра е по-точен.

2. Самият Неемия каза, че това е списъкът, който е намерил, без да твърди, че всичко в него е точно.

Въпреки това и в двете книги има отделни преписвачески грешки. Ето анализ на някои от отделните различия, като първо се посочва числото от Ездра.

200 срещу 245 певци (Неемия 7:68). Вероятно Ездра е прав, защото някой преписвач може случайно да е взел числото 245 от Неемия 7:67. След това може да е пропуснал Неемия 7:68.

61 000 драхми срещу сума от 41 000. Вероятно числото 61 000 в Ездра е печатна грешка и трябва да бъде 41 000.

В: В Езр. 2:2,14 Неемия, Мордехай и Бигвай същите ли са като тези в книгите Неемия и Естир?

Отговор: Не, не са. Управителят (Тиршата) Неемия пристигна в Ерусалим през 445 г. пр. Хр., около 13 години след като Ездра вече беше там. Мордехай и Естир се появяват по-късно, а Бигвай, което означава „щастлив“ на персийски, не би било необичайно име.

В: Защо, според вас, в Ездра 2:3-70 Ездра (и Бог) са включили толкова дълъг списък с имена?

О: От човешка гледна точка имаше известно вълнение да се знае кои се завръщат. Второ, това беше и „проверка“ на това кои от завръщащите се са истински израилтяни. Трето, бъдещите поколения биха могли да погледнат назад и да кажат: „Аз принадлежа към тях“, въз основа на тези имена. От Божията гледна точка Бог следи всяка подробност за това кой какво прави.

Това беше „преброяване“ на онези, които са напуснали уюта и удобствата на мястото, където са били, и са се ангажирали да бъдат част от служението, вместо просто да стоят настрана.

В: В Ездра 2:6-7, ако един вярващ се е отклонил от Бога и иска да се върне, какво бихте му посъветвали да направи?

Отговор: На първо място, уверете го, че Бог прощава и че Бог ще го приеме. В зависимост от това, което е сторил, ако е възможно, нека възстанови това, което е отнел или разрушил. Възможно е той да живее с последствията от греха си; макар че Бог би могъл да премахне тези последствия, често Той не го прави. Но ако той издържи Божието наказание и сега избере да Го следва, Бог може да изведе благословение от неговото обновено послушание към Него.

Интересно е, че в Ездра 2:6 някои от завръщащите се са били от Пахат-Моав. Това име означава „управител на Моав“ и може да се отнася за рувимците, които асирийският цар Тиглат-Пилесер III е заселил в Моав. Други завръщащи се са дошли от Елам, както се споменава в Ездра 2:7. Елам се намира в югозападната част на Иран, и някои израилтяни са били насилствено заселени там.

В: Защо в Езр. 2:42 се завръщат толкова много вратари – 139?

О: Смята се, че преди изгнанието е имало около 5 000 вратари, така че по-голямата част от тях не се е завърнала. Вратарите не само стояха на портата; те поддържаха територията и по същество бяха и портиери. Всъщност нашата дума „портиер“ произлиза от латинската дума за врата – janua. Така че тези хора са имали стабилна, но нископлатена работа. Може би те не са били разсейвани от стремежа да забогатеят във Вавилонската, а по-късно и в Персийската империя.

В: В Ездра 2:59-63, какво правите, когато се намирате в „ничия земя“ в служението?

Отговор: Тези мъже твърдяха, че могат да служат като свещеници, но нямаше записи, че са потомци на свещеници. Или наистина бяха потомци, но записите бяха изгубени, или всъщност не бяха свещеници (и го знаеха), или може би родителите и прародителите им бяха казали, че са от свещеническо семейство, но са се заблуждавали. Затова управителят (Тиршата), който беше Неемия, реши, че те няма да служат като свещеници, докато свещеник с Урим и Тумим не вземе решение. Нямаме данни кога или дали изобщо е било взето решение за повечето от тях. Въпреки това едно свещеническо семейство – синовете на Коз/Хакоз от Ездра 2:61 – по-късно успя да бъде признато за свещеническо. Меремот, син на Урия от Ездра 8:33, който беше син на Урия, син на Хакоз от Неемия 3:4,21, беше считан за част от свещениците в Неемия 3.

Когато изглежда, че имате възможност да служите на важна длъжност, а пътят ви е препречен (с право или несправедливо), какво можете да направите? Можете да се огорчите или поне да останете разочаровани. Или, ако Бог е затворил една врата, вместо това можете да служите в друга длъжност, през врата, която Бог е отворил. Както е казал един християнин: „Разочарованието е Неговото назначение.“ На Бог не Му пука колко висока е човешката ти длъжност; Той се интересува от сърцето ти, когато Му служиш.

В: Защо в Ездра 2:64 цялото множество е 42 360 души, след като сумирането на списъците в Ездра, Неемия и 1 Ездра дава съответно 29 818, 31 089 и 30 143 мъже?

Отговор: „Цялото събрание“ би включвало жени и деца. Това означава, че сравнително малко жени и деца са дошли по време на тази миграция; предимно са били мъже. Това обяснява защо вероятно е имало голям натиск за смесени бракове с не-израилтяни.

В: В Ездра 2:69, колко точно богатство става дума?

О: 61 000 драхми злато биха били около 1 000 паунда (500 килограма), а 5 000 мини сребро – около 3 тона (2,9 метрични тона).

В: В Ездра 2:70, по какъв начин ние, като християни, можем днес да „се изправим и да се преброим“?

О: Можем да се изправим, като не пренебрегваме да се събираме заедно, както заповядва Евреи 10:25. Можем да гласуваме за почтени кандидати, които не подкрепят нечестиви дела. Подобно на богатите водачи в Ездра 2:69-70, можем свободно да даряваме пари за Божието дело. Можем публично да носим името „християнин“.

В: В Ездра 3:1-12, с какво това пробуждане се различаваше от пробуждането на Йосия в 2 Летописи 34?

О: При възраждането на Йосия народът все още беше в неподчинение точно преди възраждането, трябваше да намерят копие от Закона и по това време бяха под голяма заплаха (Асирия). Това беше възраждане на покаяние под заплахата от наказание.

При възраждането на Ездра те вече се бяха покаяли за идолопоклонството, вече бяха прочели Закона и бяха там, за да построят Храма и града. Това беше възраждане на посвещение и строителство.

Накратко, първото възраждане представляваше отвързване от злото, а възраждането на Ездра – поемане напред към изграждане. И за двата вида възраждания има своето място.

Въпрос: Защо в Ездра 3:2 изграждането на олтар за Бога се оказа по-трудно, отколкото се очакваше?

Отговор: За да го построят на това място, първо трябваше да разчистят отломките от разрушения първи храм. Околните народи също щяха да се противопоставят на усилията им. Седмият месец тук би бил през септември–октомври 537/536 г. пр. Хр.

От друга страна, персийското правителство нямаше да има нищо против поредния олтар. Според книгата „Големите градове от библейските времена“ (стр. 32–48), вавилонските текстове споменават 50 храма, плюс 180 открити светилища за богинята Иштар, 300 светилища за боговете Игиги и 1 200 светилища за боговете Анунаки. Евреите искаха да построят само един. (взето от „Библейски коментар на Експозитора“, том 4, стр. 622)

Въпрос: Защо в Ездра 3:8 левитите на възраст 20 години и повече са били назначени на служба, след като Числа 4:3,47 и 1 Летописи 23:3,24,27 показват, че само левитите на възраст 30 години и повече са могли да служат, а Числа8:24 казва, че само левитите на възраст 25 години и повече са могли да работят в Шатъра за срещане?

Отговор: И Ездра2:40 , и Неемия7:43 посочват, че са се завърнали само 74 левити. Вероятно са сметнали, че трябва да използват по-млади левити, тъй като броят им е бил толкова малък.

В: В Езр. 3:10 и Аг. 1:15, строителството е ли се състояло през 520 г. пр. Хр. по времето на царуването на Дарий I, или е започнало при Кир II около 537 г. пр. Хр., както се казва в Езр. 3:8-13?

Отговор: И двете твърдения са верни. Строителството започна през 537 г. пр. Хр. при Кир II, беше преустановено поради съпротива за 16 години и беше възобновено при Дарий I през 520 г. пр. Хр. То беше завършено през 516/515 г. пр. Хр.

В: Защо в Ездра 3:11-13 и Аг. 2:1-9 едни се радват, а други плачат?

О: Подобно нещо се случва, когато храмът е завършен в Агай 2:1-9. Това е нещо като да се пита дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. През всички тези над 70 години (от 587/586 г. пр. Хр.) не е имало нито олтар, нито храм, а сега храмът най-накрая се възстановяваше, за да се принасят жертви на Бога. Но от друга страна, този скромен начален етап изглеждаше толкова незначителен в сравнение с някогашното великолепие на Соломоновия храм и неговите дворове. Някои се фокусираха върху това, което е било и което е могло да бъде. Други се фокусираха върху постигнатия напредък и бъдещето, което той обещаваше.

В: Каква е хронологията в Ездра 4?

Отговор: Ето хронологията на различните части от Ездра 4. Обърнете внимание, че Ксеркс и Артаксеркс I са различни лица. Също така, обърнете внимание, че се строят четири неща: олтарът, основите на храма, останалата част от храма и стените на Ерусалим.

Въпрос: В Ездра 4:2 кои точно бяха самаряните?

Отговор: Самаряните бяха смесен народ, който живееше на север от Ерусалим. Те представляваха смесица от бедни израилтяни от северното царство, както и от няколко покорени народа, които асирийският цар Саргон II (722–705 г. пр. Хр.) беше довел, и по-голяма втора група под царя Есархадон (681–669 г. пр. Хр.), плюс трета група, доведена при сина му Ашурбанипал (669–627 г. пр. Хр.). Въпреки това, изглежда, че вавилонците не са преселвали никакви народи в Самария.

В религиозно отношение те почитаха Истинския Бог, както и други божества. През 1962 г. бедуините, които бяха открили свитъците от Мъртво море, намериха и пещера във Вади Далие. В нея имаше двеста до триста скелета на семейства, които бяха избягали от Александър Македонски през 331 г. пр. Хр. В писанията, които бяха оставили, много от имената им отразяваха едомски, арамейски, моавитски, ханаански и вавилонски идоли.

В: В Ездра 4:2, бяха ли самаряните искрени в предложението си да помогнат на евреите?

Отговор: Вероятно не са били искрени, а може би са искали да проникнат сред работниците. Самаряните насилствено спряха възстановяването на стените, тъй като планината Геризим в Самария беше „конкурент“ като център на поклонение. Вероятно самаряните са смятали, че няма противоречие между храма на Бога и тяхното еклектично поклонение, съгласно Ездра 4:2. Въпреки това евреите са били прави да откажат помощта на самаряните, защото те са се покланяли и на други богове (2 Царе 17:34) освен Единствения Истински Бог и златните телета. Отхвърлянето на самаряните обаче щеше да ги накара да се противопоставят на строежа.

В противовес на това скептичното издание „Ръководство на Азимов към Библията“, стр. 441, счита, че самаряните са били искрени в този случай. Но ако са били искрени в желанието си храмът да бъде построен, след като им е било отказано да помогнат, те са се опитали да обезкуражат и да създадат проблеми на хората (Ездра 4:4). Те наеха съветници, т.е. ги подкупиха (Ездра 4:5). Накрая написаха писмо, в което ги обвиниха, че искат стена, за да се разбунтуват срещу персите (Ездра 4:6). Ако са били искрени, както твърди Азимов, защо тогава по-късно са се опитали да ги обезсърчат и да напишат писмо, в което ги обвиняват?

В: Защо в Ездра 4:3 евреите отказаха външна помощ?

Отговор: Ако имате нужда от храна или продукти от първа необходимост, помощта от невярващи обикновено е приемлива. Но ако вършите нещо за Божието дело, по-добре е да разчитате на доброволци вярващи, отколкото на невярващи. Трябва ли да приемаме помощ от невярващи за Божието служение? В 3 Йоан 7 също се споменава да не се приема помощ от езичници. Едно е да приемаме помощ, за да я раздадем на бедните, а друго – да приемаме помощ, за да проповядваме Евангелието.

В: В Ездра 4:7-16, как реагирате, когато се жертвате и работите усърдно за Божието царство, а изведнъж цялата ви работа е неутрализирана от опозицията?

Отговор: Хората биха могли да се обезсърчат или просто да се откажат. Но същият персийски цар, Артаксеркс, по-късно им позволи да възстановят стените под ръководството на Неемия, като започнаха през 445/444 г. пр. Хр. На първо място, злата опозиция срещу Божието дело не бива да бъде нито неочаквана, нито обезсърчаваща. Ако опозиция е имало срещу Мойсей, Исус Навин, Ездра и Неемия, Исус, Павел и останалите апостоли, защо да се изненадвате, ако някога се случи и на вас?

Второ, в бейзбола има една поговорка: „Не превръщай една грешка в две.“ Ако допуснете неудобна грешка, като например да пропуснете ниска топка между краката си или да изпуснете висока топка, може да се почувствате толкова зле, че да не забележите следващата топка, която лети към вас, и да се провалите и при нея. Когато допуснете сериозна грешка, трябва да се съвземете, да решите да продължите да се опитвате или да се стараете още повече и да продължите напред. Когато една възможност се затвори, бъдете готови за момента, в който се отвори друга.

В: Защо в Ездра 4:8–6:18 и Ездра 7:12–26 това е написано на арамейски?

Отговор: Нищо не сочи, че Ездра или неговите секретари са били длъжни да пишат на един и същ език. Вероятно различни секретари са записали различните части. Даниил 2:4б-7:28 също е написан на арамейски, както и Еремия 10:11.

Писмото на самаряните до царя е било на арамейски и затова е логично то да бъде цитирано на арамейски.

В: В Ездра 4:9 кои са дехавитите?

О: Преди се смяташе, че това са „даоите“ на Херодот и „дахаите“ на Плиний и Вергилий. Тези хора са живели на изток от Каспийско море. Днес обаче се счита, че думата на иврит не е име на народ, а думата „ди-ху“, която означава „това е“. Тогава Ездра 4:9 гласи „еламитите от Суза“ (BSB), или по-буквално: „мъжете от Суза, тоест еламитите“.

В: В Ездра 4:13, колко точно данък събираха персийските царе?

Отговор: В цялата империя персийският цар събирал приблизително между 25 и 35 милиона американски долара годишно, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 4, стр. 631–632. Палестина беше част от петата сатрапия, която според Херодот, книга 3, глави 89–97, е била обложена само с 350 сребърни таланта, или 680 000 щатски долара. Други места също са трябвало да плащат непарични вноски в натура, които често надвишавали паричните вноски. Палестина не е трябвало да плаща никакви вноски в натура, затова персите са облагали Палестина с доста леки данъци.

В: В Ездра 4:15,19 как трябва да реагират вярващите, когато са несправедливо обвинени в размирие и бунт?

Отговор: „Размирие“ означава измяна срещу правителството, а „въстание“ означава бунт. Ако всъщност не са извършили измяна, вярващите трябва да отрекат обвиненията. Не позволявайте обаче вашето опровержение да бъде формулирано толкова небрежно, че да добави подозрение към обвинението. Като много груба мярка, може би опровержението трябва да бъде приблизително толкова дълго, колкото и самото обвинение.

В: В Ездра 4:23 възстановяването на храма спря ли заради чуждестранни армии или заради безразличието на народа, както казва Аг. 1:2?

Отговор: Възможно е армия да е причинила временно спиране на работата, но след като тя е спряла, безразличието на народа е попречило на възобновяването ѝ, дори след като това вече е било възможно през 522 г. пр. Хр.

В: В Езр. 5:1 тези пророци същите ли бяха, които са написали книгите от Библията?

О: Да, Агей и Захария са едни и същи лица. Агей проповядваше от август до декември 520 г. пр. Хр. Захария пророкуваше от октомври/ноември 520 г. пр. Хр. в продължение на две години.

В: В Езр. 5:1 и Езр.6:14 Захария беше ли син на Идо, или син на Берекия, син на Идо, както е посочено в Зах. 1:1?

Отговор: Захария е бил син на Берекия и внук на Идо. В семитските езици думата за „син“ може да означава „потомък“.

В: В Ездра 5:3 какво беше значимото в посещението на Татенай?

О: Татенай беше официален правителствен следовател (фрасака) или инквизитор (патифраса). Зерубавел и евреите вероятно са били ужасени, че Татенай ще заповяда незабавно да се спре строителството. Когато той попита дали евреите имат право да строят храма или стената, един грешен отговор би могъл да спре незабавно строителството и на двете.

Не изглежда Татенай да е бил нито за, нито против евреите; той просто искаше законите и властта да бъдат спазвани. Когато те му отговориха разумно, разказвайки за указът на Кир и връщането на храмовите съкровища, Татенай ги изслуша, но не им повярва без подкрепящи доказателства от персийските архиви. Въпреки това Татенай даде на евреите правото на съмнение и позволи строителството да продължи, докато се извършваше проверката. Една особеност на повечето шефове е, че и те имат свой шеф. Татенай не би искал Дарий да разбере, че той е пропуснал нещо. Затова Татенай „делегира нагоре“ отговорността към Дарий. Татенай обясни всичко на Дарий, който започна да търси указът.

Един коментатор, Батен, през 1913 г. погрешно идентифицира Татенай с Уштану, сатрапът над цяла Вавилония и земите отвъд Ефрат. Археолозите обаче са открили вавилонски документ, датиран на 5 юни 502 г. пр. Хр., в който се споменава „Та-ат-тан-ни“ като пахат (управител), който е бил подчинен на сатрапа.

В: В Ездра 5:7 Дарий ли е трябвало да се занимава с много писма от своите длъжностни лица?

Отговор: Археолозите са открили няколко хиляди текста от столицата Персеполис от периода 509–494 г. пр. Хр. и над 100 текста от периода 492–458 г. пр. Хр.

Що се отнася до отговора на царя, в Ксантос в Ликия, в югозападната част на Мала Азия, има езически храм с подобен указ за разрешение от персийския цар. Той е написан на гръцки, ликийски и арамейски. Кир е възстановил храмове в Урук и Ур. Камбиз е възстановил храма в Саис в Египет. Дарий е възстановил храм в Хибис в Египет.

В: В Ездра 5:11 какво е интересното в начина, по който те разказаха историята си на Татенай?

Отговор: Според казаното тук, Навуходоносор НЕ е бил крайният виновник за разрушаването на храма и за отвличането на народа; Бог е бил, а Навуходоносор е бил само Негов инструмент. Бог е сторил това, а вината е била на техните предци поради греха им.

В: В Езр. 5:16 какво означава името „Зерубавел“?

О: Означава „дете/потомък на Вавилон“, тъй като Зерубавел е роден там.

В: Защо в Ездра 6:1 персите са претърсвали архивите във Вавилон, след като Суза е била персийска столица?

О: Те претърсиха архивите (буквално „къщата на книгите“) във Вавилон, но не можаха да намерят никакъв указ. Но по Божия провидение тези плочи се намираха в Екбатана (Ахмета) в Мидия и там ги намериха. Персийската империя имаше четири столици: Суза (или Шушан), Персеполис, Екбатана и Вавилон. От четирите столици указът беше намерен в Екбатана, защото очевидно там Кир беше прекарал лятото през 538 г. пр. Хр., когато написа указа. Като цяло персийските царе прекарваха зимата във Вавилон, а лятото – в Суза или Екбатана. Между другото, Ездра 6:2 е единственото споменаване на Екбатана в Библията.

В: В Ездра 6:1 какво е значението на указът?

Отговор: Един цар би спазил указ на предишен цар. Затова Дарий с радост помогна на евреите – както защото те имаха разрешение от Кир, така и защото Ерусалим можеше да служи като буферна крепост срещу Египет или евентуални бунтовници. Така че откриването на този древен указ донесе облекчение на евреите. Забележете, че Дарий не само спази указа, но в стихове 8–10 той щедро предостави провизии и материали за възстановяването, а в стихове 11–12 заплаши с наказание всеки, който се противопостави на възстановяването. (Дарий наби на кол 3 000 вавилонци, след като Вавилон се разбунтува, според надписа от Бехистун и книга 3, глава 159 на Херодот.) Ако Дарий се е опитвал да си спечели благоразположението на евреите, за да му бъдат верни, това би бил начинът да го направи.

Редовно се принасяха жертви за царя, според 1 Макавей 7:23; 12:11; 2 Макавей 3:35; 13:23; и „Древности на юдеите“ на Йосиф Флавий, книга 12, № 2.5.

Въпрос: Защо в Ездра 6:8 един персийски цар би платил огромна сума пари за възстановяването на еврейския храм в Ерусалим?

Отговор: Многократно царете са строели храмове, което е имало и „практическата“ цел да си осигурят верни поданици. Кир също е възстановил храма в Урук, храма на Енунмах в Ур и храмове във Вавилон. Археолозите са открили меморандум относно еврейския храм, написан от Багоас, персийския управител на Юда, и Делайя. В него се казва: „да го построят на мястото му, както е било преди, и да се принасят хлебните приноси и тамян на олтара, както е било преди“.

Освен това Дарий помоли евреите да се молят за него и за синовете му, както се казва в Ездра 6:10 (сравни 1 Макавей 7:33).

В: Какво е значението на този празник, споменат в Ездра 6:15-22?

Отговор: Годишният празник на Пасхата възпоменаваше как Бог е защитил израилтяните, когато са излезли от Египет по време на Изхода. Те не са могли да празнуват в храма в продължение на над 70 години, защото не са имали храм, тъй като той е бил разрушен на 12 август 586 г. пр. Хр. Но след толкова дълго време те са били преизпълнени с радост, че най-накрая са могли да празнуват в новоосветения храм.

В: В Ездра 6:17-22, как това се сравнява с храма и жертвоприношенията по времето на Соломон?

Отговор: Този храм беше висок 90 фута и широк 90 фута. При освещаването му бяха принесени в жертва 100 бика, 200 овена, 400 агнета и 12 кози. Това жертвоприношение може да изглежда мащабно, докато не го сравните с храма на Соломон.

По времето на Соломон храмът е бил дълъг 90 фута, широк 30 фута и висок 45 фута, според 1 Царе 6:2. Той е бил украсен с фино кедрово дърво и злато. При освещаването му са били принесени в жертва 22 000 вола и 120 000 овце, според 1 Царе 8:63.

В: Защо в Ездра 6:22 Дарий е наречен „цар на Асирия“, след като е бил цар на Персия?

Отговор: Асирийската и Вавилонската империи са притежавали обширни територии, преди персите да завладеят всичко. Вместо да се опитват да асимилират всички в персийската култура, те сметнали за най-добре да позволят на покорените народи да запазят собствената си идентичност. Така Персия била за персите (и мидяните), а Дарий бил цар на Персия, Вавилония, Асирия, Сирия, Мала Азия и Египет.

В: В Ездра 7:1, кога се развиват събитията от тази глава?

О: Имало е период от 57/58 години между Ездра 6 (през 516 г. пр. Хр.) и Ездра 7 (458 г. пр. Хр.). Събитията от книгата на Естир са се случили в този период. Ездра пристигнал по времето, когато Египет, с помощта на Атина и Делоския съюз, временно успял да се откъсне от Персия в периода 460–454 г. пр. Хр.

Въпрос: В Ездра 7:1 Сераия ли е бащата на Ездра?

Отговор: Не, защото свещеникът Сераия е бил екзекутиран от вавилонците през 588/587 г. пр. Хр., а Ездра и спътниците му са пътували между 8 април и 4 август 458 г. пр. Хр. Йешуа, споменат в Ездра 2:2, вероятно е бил внук на Сераия. Ездра вероятно е бил правнук или праправнук на Сераия. На иврит думата „син“ може да означава „потомък“. Сераия е бил известен предшественик и Езра е бил кръстен на него.

Между другото, Сераия означава „Яхве е принц“, а Ездра е съкратена форма на Азария (Яхве е помогнал), което е било често срещано име.

В: В Ездра 7:6 възможно ли е Ездра да е пристигнал или през 458 г. пр. Хр., или през 398 г. пр. Хр.?

Отговор: Не. Макар че в книгата на Ездра не се споменава изрично „I“ или „II“, трябва да става дума за „I“, защото 398 г. пр. Хр. е твърде късен период, за да не е бил завършен Храмът. Освен това хората често правят разграничение между двама царе със същото име, когато вторият вече царува, но не правят такова разграничение, когато е живял само един от царете.

Освен това времето на Ездра и Неемия трябва да е било по времето на Артаксеркс I, защото един папирус от Елефантина (Cowley #30), датиран от писаря като „November 25, 407 B.C. “, споменава Санбалат [sn’blt], управителя на Самария, който се споменава в книгата на Неемия.

В: В Езр. 7:6, Пс. 45:1 и Прит. 22:29 какво означава „сръчен писар“?

Отговор: Еврейската дума тук, mahir, буквално означава „бърз“ или „сръчен“. Това означава, че той е бил умел в работата си и е могъл да я свърши ефективно. Като доказателство Ездра е докладвал подробно за пътуването. Любопитно е, че в столицата Персеполис има над 300 персийски текста за пътувания, така че е било нормално да се документират официалните пътувания.

В: В Езр. 7:17 има ли някакъв прецедент, при който персийски цар е позволил на неперсийски свещеник да възстанови жертвоприношенията си и да възстанови (неперсийски) религиозни закони?

Отговор: Да, защото царят явно се е притеснявал, че народът ще продължи да следва собствените си обичаи като част от подчинението на Персия. Има много близък паралел в указът на Дарий I до Уджахореснет, египетски свещеник, който възстанови египетската религия в Саис, Египет. Дарий го натовари със задачата да събере „мъдреците на Египет“, за да кодифицират египетските закони както на демотична египетска писменост, така и на арамейски. На писарите в Египет им отне от 518 до 503 г. пр. Хр., за да свършат това.

В: В Ездра 8:15 защо беше от значение, че сред тях нямаше левити?

Отговор: Царят беше посочил, че те трябва да отидат, за да насърчават спазването на Тората, а сред тях нямаше левити. Освен това, при пренасянето на всички вещи Ездра искаше левитите да се грижат за храмовото обзавеждане. Затова Ездра отиде в град Касифия, където живееха много левити, и убеди 38 левити и 220 храмови служители да се върнат в Ерусалим (Ездра 8:18-20).

В: Защо в Ездра 8:15-21 те се молят сега за безопасност?

Отговор: Малка група изгнаници (1 772 мъже, което може да означава общо между 3 000 и 5 000 души) предприемаше пътуването от 900 мили, за да се върне. На тях бяха дадени около 25 тона сребро, 3,75 тона злато и бронзови предмети. Те се страхуваха да не бъдат нападнати по пътя, както се казва в Ездра 8:31. Ездра, който не беше персийски длъжностен лице, не поиска военен ескорт, докато Неемия, дворцов служител, го направи в Неемия 2:7-9. И двата варианта бяха приемливи.

В: В Езр. 8:17, това ли е същият Идо, който е баща на Захария в Зах. 1:1?

Отговор: Не, защото Захария е пророкувал преди събитията, описани в Ездра 7–8, така че бащата на Захария вероятно вече не е бил жив по това време. Но може да е бил син или внук на бащата на Захария, носещ същото име.

В: В Езр. 8:21-22, защо са постили тук и не са помолили персите за защита?

Отговор: Евреите вече бяха отправили молба към царя веднъж. В Ездра 8:22-23 се казва, че би било странно да молят отново за войски, тъй като вече бяха заявили, че Бог ще ги защити. Разбира се, един от начините, по които Бог би могъл да защити евреите, биха могли да бъдат персийските войски. Въпреки това, както се посочва в книгата „Отговори на 1001 библейски въпроса“, стр. 315, едно е да приемеш помощ, която ти се предлага доброволно, а друго е да молиш за помощ.

Въпрос: В Ездра 8:25-29, тъй като имате доверие в Божиите служители и водачи, все пак ли е приемливо да се извършват финансови проверки и одити върху тях?

Отговор: Разбира се. Ето защо Ездра претегли среброто, златото и другите вещи в Ездра 8:25, когато ги предаде на тях, а те ги претеглиха отново в Ездра 8:29, за да се уверят, че нищо не е откраднато. Те бяха предупредени, че ще има второ претегляне след пристигането им. Понякога може да има нечестни хора, за които не подозирате. Затова е добре Божиите служители, които се занимават с пари и богатства, да бъдат подлагани на одити и да носят финансова отчетност. Ако сте честен човек, на когото са поверени пари или други вещи, не бива да се обиждате, че ви се иска да бъдете подложени на одит. Добре е да има финансов контрол, не само за да се предотврати кражбата, но и за да се покаже на всички, както в църквата, така и извън нея, че има солидни доказателства, че парите не са били откраднати.

В: В Езр. 8:27, 1 Лет. 29:7 и Неем. 7:70, тези монети персийски дарици ли са или гръцки драхми?

Отговор: Става дума или за персийски дарик, или за местно отсечена сребърна монета по образец на гръцката драхма.

Археолозите са открили няколко „драхми“ от персийската епоха в Бет-Цур (Хирбет ет-Тубейка), южно от Йерусалим и на 4 1/2 мили (7 км) северно от Хеброн. Тези драхми не са били отсечени в Гърция, а в Юда в „стила на драхмата“. В една статия се казва, че на евреите е било позволено да секат свои собствени сребърни монети с името на провинцията „Йехуд“ на архаичен иврит. По времето на персийското владичество в Палестина е имало местен монетен двор.

Съществува обаче и втора теория. Еврейската дума тук, „даркемоним“, и подобна дума в Ездра 8:27 и 1 Летописи 29:7, „адарконим“, може би се отнасят към персийския „дарик“ – златна монета, кръстена на персийската дума за злато: „дари“. На един войник се изплащала по една такава монета месечно като заплата.

В: В Ездра 9:1-2, кога трябва да разкажеш на някого за греховете на друг човек и кога трябва да мълчиш?

Отговор: На първо място, осъзнайте, че съществува изкушението да клюкарствате, да разказвате на всички безразборно, а клюкарството е грях. Освен това, за Божията слава, преценете какво трябва да се каже, колко подробно и на кого. Някои лидери тук дойдоха при Ездра, защото той беше духовният водач на общността, и Ездра трябваше да действа, като предупреди хората за този грях и изгони от събранието онези, които продължаваха да грешат.

Когато има грях, кръгът на онези, които трябва да знаят за ситуацията или за църковната дисциплина, е приблизително кръгът на онези, които вече са знаели, че нещо се случва, плюс лидерите, които са духовни надзиратели. Те трябва да знаят какво се е случило, но не е необходимо да знаят всички „ГСД“ – грубите подробности за греха.

В: В Ездра 9:1-2; Изход 34:16 и Второзаконие 7:1-3, защо много еврейски мъже са се оженили за езически жени?

Отговор: Явно от плен са се завърнали много повече мъже, отколкото жени. Те искали да се оженят за някого и изглеждало, че Бог не им осигурява съпруга в този момент, затова са взели нещата в свои ръце.

Втора причина може да бъде посочена от Малахия, който пророкуваше в периода между Ездра 6 и 7. В Малахия 2:11 се споменава, че мъжете се развеждат с жените от младостта си и вместо това се женят за други.

Тази забрана не се дължеше на това, че те са от различна раса, защото Мойсей се ожени за кушитка, а Рут беше моабитка. Освен това арамеите и еламитите също бяха семити, но проблемът беше, че те почитаха друг бог. Може би затова всеки брак е трябвало да бъде разследван. Ако съпругата се е обърнала към юдаизма, както е направила Рут, тогава тя ще бъде считана за еврейка и ще ѝ бъде позволено да остане. Ето защо са били необходими цели три месеца, за да се разследват случаите на тези бракове.

Тъжно е да се гледат тези мъже. Те започнаха добре, като се отказаха от удобствата на местата, където живееха в Месопотамия и Персия, и се подчиниха на призива да се върнат в Ерусалим. Но не завършиха добре. След като се върнаха и се ожениха за езическите си съпруги, децата им израстваха, като се учеха да почитат езическите богове или поне научаваха, че не е толкова важно кои богове почиташ.

Но защо децата биха останали с майките си? Както в еврейската, така и във вавилонската култура, когато един брак завършваше с развод, децата оставаха при майката. Според член 137 от Кодекса на Хамураби децата трябваше да пораснат, преди разведената съпруга да може да се омъжи отново.

В: В Ездра 9:3, Числа 14:6; Исус Навин 7:6; Естир 4:1; Йов 1:20; Исая 36:22; Еремия 41:5 и Матей 26:65 какво означава, когато един евреин разкъсва дрехите си?

Отговор: В началото Ездра може би е бил много щастлив да се върне в Ерусалим, но радостта му е била краткотрайна и нещата са станали мъчителни. Разкъсването на дрехите е било обичаен знак за голяма скръб, отчаяние или богохулство. То унищожава дрехите до такава степен, че те не могат да бъдат поправени, затова се прави само при нещо, считано за изключително сериозно. Когато Йов загуби децата си, богатството си и всичко останало, той разкъса дрехите си. Ездра възприе този проблем като също толкова сериозен.

В: В Езр. 9:3-10 колко сериозен точно е бил този компромис?

О: Този компромис не беше категорично отхвърляне на Бога, а смесица от опит да се следва Бога и едновременно с това да се продължава да се извършва грехът на сключване на брак извън вярата. Ездра счете това за толкова сериозно, че разкъса одеждите си. Ездра се молеше и пости цял ден, преди да отговори. В Ездра 9:6 Ездра изпита срам пред Бога за това, което бяха сторили тези други хора. Ездра и останалите водачи бяха работили толкова, толкова упорито, за да насочат народа към правилното поклонение и послушание към Бога, а след това част от тях се обърнаха и сториха това.

Ездра видя, че компромисът с езическите богове е отклонил Израил и Юда от пътя от времето на Съдиите до Изгнанието, и сега той беше свидетел на това как историята е на път да се повтори. Ездра беше решен да прекъсне този цикъл.

Въпрос: Според Ездра 9:3-10; 1 Коринтяни 7:10-16, допустимо ли е днес християнин да се ожени за нехристиянин?

Отговор: Не. 2 Коринтяни 6:14-18 показва, че не трябва да се впрягаме в едно иго с невярващите. Но ако все пак сте се оженили за нехристиянин – било защото сте станали християни след брака, било поради свой грях – 1 Коринтяни 7:10-16 казва, че не трябва да търсите развод. Ако съпругът или съпругата иска развод, това е допустимо; в 1 Коринтяни 7:15 сме призовани към мир. Но ние не трябва да инициираме развод.

Ако съпругът или съпругата е починал(а), е допустимо да се ожениш отново, но все пак бракът трябва да бъде в Господа (1 Коринтяни 7:39).

Павел дори препоръчва и насърчава младите вдовици да се омъжат отново в 1 Тимотей 5:14. Тези, които смятат, че вдовиците трябва да бъдат разубеждавани да се омъжват, противоречат на това, което Бог е учил чрез апостол Павел (съжалявам, Йероним). Старейшината или дяконът трябва да бъде „мъж на една жена“, както се посочва в 1 Тимотей 3:2,12. Вдовиците, които се издържат от църквата, не трябва да са се омъжили отново, според 1 Тимотей 5:9.

В: В Ездра 9:3-10 как се получава, че някои в църквата могат да започнат много добре, а да завършат много зле?

Отговор: Ездра 9–10 е тъжен край на една иначе щастлива книга. Корей, Ахан, Гедеон, Юда, Анания и Сапфира, Демас – всички те започнаха добре, но завършиха зле. Демас изобщо не беше длъжен да се предложи доброволно да придружава Павел в мисионерското му пътуване, но той го направи по възхитителен начин. Но след това той обикна света и се отвърна. Хората могат да следват Бога за известно време, но да се отвърнат, ако почувстват, че Бог не е изпълнил условията им за това да Го следват, ако имат корен на горчивина или ако вярата им е разклатена от лицемерието, което виждат у някои други.

В: В Ездра 9:3-10, как трябва да реагираме, когато разберем, че един вярващ е бил замесен в сериозен грях?

Отговор: Не бързайте да казвате: „Няма нищо лошо, Бог е много доволен от теб, независимо колко се бунтуваш и оскверняваш Светото Му Име.“ Всъщност, никога не създавайте такова впечатление. Това е много сериозно, не само за вярващия, но и за другите – както християни, така и нехристияни, които виждат свидетелството на вярващия. Трябва да бъдем наскърбени и да се опитаме да върнем този човек към покаяние.

Обърнете внимание, че Ездра скърбеше и се срамуваше, въпреки че той самият не беше извършил тези грехове. Но той беше наскърбен, че Божият народ беше сторил това, а той като част от Божия народ беше съпричастен към това.

В: В Ездра 10:2-3 какво направи Ездра?

Отговор: Ездра, много мъдро, не направи нищо. Беше съвсем ясно какво трябваше да се направи. Ездра плачеше и се покланяше на Бога и остави хората сами да стигнат до очевидния извод какво трябва да направят.

Въпрос: В Ездра 10:11, 19, 44, погрешно ли е постъпил Ездра, като е принудил еврейските мъже да се разведат с нееврейските си съпруги, както се казва в „Ръководството на Азимов към Библията“, стр. 452?

О: Не. Те знаеха, че са сгрешили, като са се оженили за тези езически съпруги, а разводът беше позволен в Стария Завет. По това време евреите се намираха в „борбата на живота си“, за да предпазят своята религия и култура от изчезване поради асимилация.

Освен това, макар това да противоречи на учението на Павел в 1 Коринтяни 7:12, Павел все още не беше роден, а правилата за брака за всички след идването на Исус се различават от предишните правила за евреите по времето на Стария Завет.

В: В Ездра 10:12 има ли неща, за които другите ти казват, че трябва да правиш, и ти не виждаш лоши последствия от това, но няма да ги правиш, защото знаеш, че си отделен като Божие дете?

Отговор: Това могат да бъдат купони, секс извън брака, опияняване, наркотици или други зли неща, за които другите смятат, че могат да им се разминат, и мислят, че и на вас ще ви се разминат. Може би ще ви се разминат, поне докато приключи този живот. Но ако осъзнаете кой сте – Божие дете – няма да правите тези неща, просто защото няма да искате, тъй като желаете да угаждате на вашия Господ.

В: В Ездра 10:44 какво е интересното в тези цифри?

Отговор: Като цяло около 111, или 0,4%, от 28 774 мъже са сключили смесени бракове. Но от левитите 6 от 74, или 8,1%, а от вратарите 3 от 139, или 2,2%, са сключили смесени бракове. Така че левитите (но не и свещениците) и вратарите са имали непропорционално голям брой смесени бракове. Един от възможните обяснения за това е, че първоначално Ездра не е имал никакви левити. Затова Ездра се е отбил в Касифия и е убедил някои левити да дойдат. Може би в началото те не са били толкова склонни и не знаем дали са се оженили за чуждестранните си съпруги преди или след като са се върнали в Юда. Така или иначе, онези, които познаваха закона най-добре, бяха именно тези, които имаха най-много езически съпруги.

От друга страна, старейшините проверяваха всеки брак. Ако съпругата се беше обърнала към юдаизма, тогава тя щеше да се счита за еврейка и това щеше да е наред.

Въпреки че мъжете се разведоха с невярващите си съпруги тогава, по-късно Неемия трябваше да се справи със същата ситуация в Неемия 10:31.

В: Кои са някои от най-ранните ръкописи от книгата „Ездра“, които все още съществуват днес?

Отговор: Свитъците от Мъртво море: (около 1 г. пр. Хр.) 1 екземпляр от Ездра-Неемия (4Q117). Това беше малък фрагмент. (Радиопредаване „Issues etc.”, 17 април 1999 г.)

4Q117 се състои от три фрагмента от Ездра 4:2–6 (на иврит); 4:9–11 (на арамейски);5:17 –6:5 (на арамейски). Общо 50 думи или части от тях

Като цяло в свитъците от Мъртво море са запазени следните 14 стиха от общо 280 стиха на Ездра (5%).

Езр. 4:2-6, 9-11;5:17 ; 6:1-5. За повече подробности вижте „Значението на свитъците от Мъртво море“, стр. 423.

Християнските библейски ръкописи, датиращи от около 350 г. сл. Хр., съдържат Стария Завет, включително книгата Ездра.

„Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.) е запазил цялата книга Ездра.

Синайският манускрипт (340–350 г. сл. Хр.) е запазил цялата книга Ездра, започвайки от Ездра 9:9 нататък.

„Александринус“ (около 450 г. сл. Хр.) е запазил цялата книга „Ездра“.

В: Кои ранни автори са се позовавали на книгата Ездра?

Отговор: Единственият християнски автор от периода преди Никея, който е споменавал или е правел алюзии към стихове от книгата „Ездра“, е Ориген (225–254 г. сл. Хр.), който е правел алюзии към нея. Той казва: „Но някой друг ще каже, че храмът, за който се говори, не е този, построен от Соломон, тъй като той е бил разрушен по време на пленничеството, а храмът, построен по времето на Ездра, по отношение на който може да се докаже, че четиридесет и шестте години са напълно точни.“ Коментарът на Ориген върху Евангелието от Йоан, книга 10, глава 22, стр. 403.

След Никея

Евсевий Кесарийски (318–339/340 г. сл. Хр.)

Атанасий (367, 325–373 г. сл. Хр.)

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)

Григорий Назиански (330–391 г. сл. Хр.) споменава Ездра в своето стихотворение върху Писанието. Стихотворението на Григорий е (на гръцки) в том 37 на „Patrologia Graeca“ на Минь, колони 471–474 (Carmina Dogmatica, книга 1, раздел 1, Carmen XII).

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.) прави алюзия към Ездра.

Епифаний от Саламис (по подразбиране) (360–403 г. сл. Хр.)

Руфин (374–406 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (-407 г. сл. Хр.) цитира от книгата на Ездра

Картагенският събор (219 епископи) (393–419 г. сл. Хр.)

Сулпиций Север (363–420 г. сл. Хр.)

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите от Стария Завет. Той конкретно обсъжда „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“, „Второзаконие“, Петокнижието, „Йов“, „Исус, син на Наве“ [Йошуа], „Съдии“, „Рут“, „Самуил“, „Царе“ (2 книги), дванадесетте пророци, Осия, Йоил, Амос, Обадия, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, Исая, Еремия, Езекиил, Даниил, Естир, Ездра, Неемия. Писмо 53, гл. 7–8, стр. 99–101.

Папа Лъв I от Рим (440–460 г. сл. Хр.) прави алюзия към Ездра.

Въпрос: В книгата Ездра какви са някои от разликите в превода между еврейския/арамейския текст и гръцката Септуагинта?

Отговор: Ето няколко от разликите в превода, като се фокусираме предимно върху Ездра 2, като първо е даден еврейският/арамейският текст, а след това гръцкият.

Ездра 2:1 „синовете на провинцията, които се върнаха от плен, от онези, които бяха изгнани“ срещу „хората от земята, които се върнаха, от броя на пленниците, които бяха освободени“

Езр. 2:2 „от мъжете на народа“ срещу „от народа“

52-те числа (167 цифри на английски) от Ездра 2:3-69 на иврит и в гръцката Септуагинта съвпадат напълно, с изключение на:

Езр.2:24 „42“ срещу „43“

Езр.2:39 „1 017“ срещу „1 007“

(Две печатни грешки от 52 числа представляват разлика от около 4%, а две цифри от 167 цифри – разлика от 1%.)

Езр2:25 „Кириат Арим“ срещу „Кириат Йеарим“ (Знаем за Кириат Йеарим, но не и за Кириат Арим, така че „Арим“ вероятно е печатна грешка)

Езр.4:23 „принудиха да спрат“ срещу „принудиха да спрат с коне и [въоръжена] сила“.

Библиография за този въпрос: преводът на иврит е взет от „Буквалния превод“ на Джей П. Грийн, а преводът на Септуагинтата е взет от превода на сър Ланселот К.Л. Брентън на „Септуагинтата: гръцки и английски“. Използвани са също „Библейският коментар на Експозитора“ и бележките под линия в Библиите NASB, NIV 1985, NKJV и NRSV.

Освен ако не е посочено друго, цитатите от Писанието са взети от „Светата Библия“, Berean Standard Bible (BSB), която е предоставена за обществено ползване: https://berean.bible