< Библейски въпрос от Посланието до Колосяните

В: Каква е основната идея на Посланието към Колосяните?

Отговор: Към една благочестива църква, проникната от хора с „прекалено изтънчена“ теология, която кара хората да се фокусират върху ангели, философия и т.н., вместо върху Бога, посланието на Павел беше много просто и се състоеше от една единствена основна идея, макар и с много богати последствия: Христос е всичко, от което се нуждаете; ако сте живи в Христос, трябва да сте мъртви за другите неща. Другите религиозни неща може да са хубави или интересни, но ако заемат мястото на вашата преданост към Бога, тогава те се превръщат в нещо лошо за вас.

Всъщност е доста трудно да се намери „този“ стих, който най-добре обобщава Посланието към Колосяни, защото има толкова много добри варианти. Някои от тях са ; Колосяни 1:17-18; 2:3; 2:6; 2:8-10; 3:1-3; 3:11; 3:17. Лично моите два любими са Колосяни 2:8-10 и 3:1-3.

В: Каква е структурата на Посланието до Колосяните?

Отговор: Ето една доста подробна структура.

Откакто сте приели Христос, продължавайте в Христовото Евангелие

I. Въведение

...А. Поздрави Колосяни 1:1-2

......1. От Павел и Тимотей Колосяни 1:1

......2. Поздрави към светите и верните в Колоса Колосяни 1:2

...Б. Благодарение към Бога за тях Колосяни 1:3-8

......1. Вярата и любовта им, произтичащи от надеждата Колосяни 1:3-6а

......2. Евангелието дава плод в тях. Колосяни 1:6б-8

...В. Молитва към Бога за тях Колосяни 1:9-14

......1. Да бъдат изпълнени с познание и да живеят благоугодно и плодоносно в Неговата сила Кол. 1:9-11

......2. Да бъдат и те благодарни на Бога Колосяни 1:12-14. (Преход: Колосяни 1:13б-14)

II. Разбиране на върховенството на Христос Колосяни 1:15-23

...А. Как Христос е всичко, от което се нуждаете Колосяни 1:15-18

......1. Образ на Бога и Господ на цялото творение Кол. 1:15-17

......2. Глава на Църквата и първороден – Колосяни 1:18

...Б. Защо Христос е всичко, от което се нуждаете Колосяни 1:19-23

......1. Пълнотата на Бога, която обитава в Христос Колосяни 1:19

......2. Христос ви примири Колосяни 1:20-22

...В. Но само ако продължавате Колосяни1:23 (Преход: Павел – слуга на това Евангелие Колосяни 1:23б)

......1. Продължавайте във вярата и надеждата си в Евангелието Колосяни 1:23а

......2. Това Евангелие вече сте чули и е било проповядвано от Павел. Колосяни 1:23б

Продължавайте в Христос, за да не бъдете пленени

III. Борбата и трудът на Павел за тях Колосяни 1:24-2:7

...А. Какво прави Павел за тях (Кол.1:24 –29)

......1. Радост от страданията на Павел, Колосяни 1:24

......2. Слуга, проповядващ тайната Колосяни 1:25-29

...Б. Защо Павел се бореше Колосяни 2:1-5

......1. За какво се бори Павел? Кол. 2:1-3

......2. Срещу какво се бори Павел Колосяни 2:4-5

...В. Продължавайте да бъдете вкоренени и укрепвани в Христос Кол. 2:6-7

......1. Продължавайте да живеете в Христос Кол. 2:6

......2. Укоренени и укрепвани във вярата, която им е била преподадена, и в благодарност Колосяни 2:7

IV. Да стоим в Христос срещу старите заблуди Колосяни 2:8-3:4

...А. Да не се уповаваме на човешки средства, а на Христос

......1. Не човешка философия, а пълнотата на Христос (Кол. 2:8-10)

......2. Не човешкото обрязване, а кръщението от Христос (Кол. 2:11-12)

...Б. Да не се придържаме към грехове или ритуали, а към Христос

......1. Не мъртви в греховете, а живи в Христос чрез триумфа на кръста Кол.2:13 –15

......2. Не сянката на старите ритуали, а реалността на Христос (Кол. 2:16-17)

...В. Не наслада в ангелите или правилата, а в Христос

......1. Не фалшиво смирение и поклонение на ангели, Колосяни 2:18-19

......2. Ние умряхме с Христос, затова не се подчиняваме на аскетични правила, Колосяни 2:20-23

Тъй като умряхме и възкръснахме с Христос, нека живеем в Христос

V. Нов живот в Христос, Колосяни 3:1–4:6

...А. Вътрешен живот: мъртви за себе си, живи в Христос, Колосяни 3:1-3:17

......1. Умъртвете земните неща, Колосяни 3:1-9

......2. Нашият живот е облечен в Христос (Кол. 3:10-17)

...Б. Семейни и трудови взаимоотношения Колосяни 3:18–4:7

......1. Брак и семейство Колосяни 3:18-21

......2. Роби и господари Кол. 3:22–4:1

...В. Общуване Колосяни 4:2-6

......1. Посвещение на молитвата Колосяни 4:2-4

......2. Мъдро говорене към другите Кол. 4:5-6

VI. Заключителни поздрави Колосяни 4:7-18

...А. Поздрави от Павел и приятелите му Кол. 4:7-15

......1. Тихик и Онисим идват Колосяни 4:7-9

......2. Павел и още шестима изпращат поздрави Колосяни 4:10-15

...Б. Наставленията и благословията на Павел Колосяни 4:16-18

......1. Разменете писма с лаодикийците Кол. 4:16

......2. Архип, изпълнявай задълженията си Колосяни 4:17

...В. Последните думи на Павел Колосяни 4:18

......1. Собственоръчно написано от Павел в окови. Колосяни 4:18а

......2. Благодат да бъде с тях. Колосяни 4:18б

В: Каква е връзката между Колосяни и Посланието до ефесяните?

Отговор: Има две прилики и една основна разлика.

По отношение на времето, „...със сигурност не е минало много време между двете послания“, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 166.

По отношение на съдържанието около една четвърт от материала в Колосяни има сходства със съдържанието в Ефесяни.

Въпреки това Павел не отправя упрек към ефесяните, но в Посланието до Колосяните се противопоставя на синкретичния юдаистки/ебионитски легализъм, аскетизъм и поклонението на ангелите. Някои виждат аргументи срещу протогностицизма. Ранните църковни автори проследяват някои от корените на по-късния гностицизъм до Симон Самарянин в Деяния 8:9-25. Протогностицизмът се различава от истинския гностицизъм по това, че протогностицизмът не отхвърля Стария Завет като произхождащ от друг бог.

В: В Посланието до Колосяните Павел спори ли срещу протогностицизма?

Отговор: Не, но нека първо разберем въпроса.

Гностическите религии представляваха група от над 30 езически гръцко-християнски синкретизми, които бяха против Стария Завет. Различните гностически секти бяха обединени от следните вярвания: те вярваха, че Богът на Стария Завет е злонамерен или глупав; че материалният свят е създаден като зъл, тъмен и по-нисш от езотеричния духовен свят; че разполагат с обширни пантеони от гръцки и новоизмислени божествени същества; и че само те притежават тайното знание, необходимо за присъединяване към божествените същества и избягване от материалния свят. Някои бяха аскети, а други – разпуснати. Протогностицизмът се различаваше от истинския гностицизъм по това, че протогностицизмът не отхвърляше Стария Завет като произхождащ от друг бог. Ранните църковни автори проследяваха някои от корените на протогностицизма до Симон Самарянин в Деяния 8:9-25.

Някои предполагат, че може да има аргументи срещу протогностицизма, тъй като Посланието до Колосяни се изказва против: 1) поклонението на ангелите, 2) омаловажаването на превъзходството на Христос, 3) това, че Христос не е единствен посредник, 4) специалните ритуали, 5) аскетизма и 6) тайното знание. Освен това Маркион, бащата на гностицизма, е бил фригиец от Понт, на север от Колоса. Вж. „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 166; „The NIV Study Bible“, стр. 1811; „Believer’s Bible Commentary“, стр. 1986–1987.

Въпреки това не съм съгласен, защото тези шест елемента, срещу които се предупреждава в Посланието до Колосяни, са присъствали и в юдейските секти и/или при юдаистите/ебионитите. Второ и също толкова важно е, че макар Маркион да е отхвърлил много книги от Новия Завет, той е приел Посланието на Павел до Колосяни, така че Маркион явно не е видял в него никакви изрични антигностически учения.

В: Какво знаем за град Колоса?

О: Колоса е бил голям град, разположен на 100 мили източно от Ефес, на брега на река Ликус. Той се намира само на около 12 мили от Хиераполис и Лаодикия. Тези три града са разполагали с минерални залежи и богати пасища, но са били изложени на земетресения. Докато гръцкото влияние се разпространяваше на изток след завоеванията на Александър Македонски, градът остана етнически аванпост на фригийците и лидийците, въпреки че там живееха и гърци. През , през II век пр. Хр., селевкидският император Антиох III принуди много евреи да се заселят в Колоса.

Въпрос: В Колосяни 1:3, тъй като има Бог и Отец на Исус, как тогава Исус може да бъде Бог?

Отговор: Всъщност това са два въпроса, представени като един. Първо, как може Исус да бъде Бог, и второ, как може Исус да бъде подчинен на Отца. Нека тук разгледаме само първата част; отговорът на втората част е даден в следващия въпрос.

В Библията „Бог/бог“ може да означава фалшив идол или Единствения Истински Бог. Но когато означава Единствения Истински Бог, то може да има четири значения. Може да се отнася само до Бог Отец, само до Исус, Бог Син, а в Деяния – само до Светия Дух. Четвъртото значение е, че може да се отнася до всички Три Лица в Троицата. Така например, в Йоан 1:1, когато Словото (Исус) „беше при Бога“, думата „Бог“ там се отнася до Бог Отец, но по-нататък в същия стих, когато се казва, че „беше Бог“, това е Единственият Бог в Троицата.

Евреи 1:9 също показва множеството значения на думата „Бог“, когато се казва: „Затова Бог, Твоят Бог, Те е помазал.“ Учението за Троицата проповядва три отделни Лица – Бог Отец, Бог Син, Бог Дух – и само Един Бог в Троицата.

Така че в Колосяни 1:3 разбираме, че думата „Бог“ тук се отнася само до Бог Отец.

Въпрос: Как в Колосяни 1:3 Отецът е Богът на Исус?

Отговор: Първо какво не е отговорът, а след това самият отговор.

На земята, когато Исус се въплъти като човек, Той доброволно „се лиши“ от голяма част от Своята слава, преди да дойде на земята, както ни казват Филипяни 2:7 и Йоан 17:5. Докато беше на земята, Исус се подчиняваше на Отца в ролята Му на негов Бог. В Йоан 17:5 обаче, когато Исус се молеше на Отца да Му възстанови славата, която е имал преди създаването на света, Отецът вероятно е отговорил положително на тази молитва, така че начинът, по който Исус се е смирил, докато беше на земята, е спорен въпрос в контекста на този въпрос.

1 Коринтяни 15:23-28 показва, че в последните времена, след Милениума, Синът „ще бъде подчинен“ на Отца, Който е поставил всичко под нозете Му. Така че дори и сега Синът има роля подчинена на Отца.

Но означава ли това, че Синът е „по-малък“ от Отца? – Не. Отецът, Синът и Светият Дух са равни по същност, слава и чест. Но те очевидно имат различни роли: например, именно Синът се молеше на Отца в Гетсиманската градина, а не обратното. Не Светият Дух, а Синът беше този, който на кръста каза: „Боже Мой, Боже Мой, защо Ме остави?“ ( Матей 27:46 и Марко 15:34). Не можеше да бъде Отецът, който каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34).

Но както се различават по роля, така се различават и по ранг. Отецът беше този, който изпрати Сина, а не обратното. Отецът и Синът бяха тези, които изпратиха Духа, а не обратното.

Няма нищо на земята, което да е точно като Троицата. Но нещо, в което можем да видим известна прилика, е връзката между баща и син. Синът е „равен“ на баща си: по природа, в очите на закона. Ако бащата беше по-велик от сина си, а бащата на сина – по-велик от него, и така нататък, тогава пра-пра-прадядото му трябваше да е Супермен! Не, всички сме равни по природа. Въпреки това, във взаимоотношението между баща и син има разлика в ролята и има разлика в йерархията.

Като историческа бележка, един древен християнски теолог, който ясно е виждал това, е Тертулиан (писал през 200–240 г. сл. Хр.). Друг древен християнски теолог, който е отричал наличието на каквато и да е разлика в ранга, е Амброзий Милански (370–390 г. сл. Хр.). И двамата вярваха в Троицата, а възгледите и на двамата са в съгласие с Апостолското вероизповедание и Никейския символ на вярата. Но в рамките на общата вяра в Троицата съществува тази второстепенна разлика.

Въпрос: Как в Колосяни 1:3 Павел винаги се молеше за хора, които никога не беше срещал?

Отговор: Всеки ден, когато си спомняше за тях, Павел се молеше за тях. Както живописно се казва в „Библейския коментар на Тони Еванс“ на стр. 1252: „Не се нуждаете от „микровълнова“ връзка с Бога; нуждаете се от „бавна готварска печка“ с Него. Гответе се на бавен огън в Неговото присъствие и повлиявайте на живота на другите с влиянието, което Господ оказва върху вас.“

В: Библейският критик Барт Ерман пише: „Колосяни 1:3–8 е едно-единствено изречение на гръцки; то е огромно и доста различно от типа изречения, които Павел обикновено пишеше.“ („Исус, прекъснат“, стр. 126).

Отговор: Посланието до Колосяните не се различава много от другите книги на Павел. Исторически погледнато, никой не е съмнявал, че Павел е авторът на Посланието до Колосяните, докато през 1838 г. не се появи Майерхоф, според „The Expositor’s Greek Testament“, том 3, стр. 488. Не ми е ясно защо Ерман не дава никаква основа за сравнение. По-долу съм предоставил такава. Тъй като някои хора смятат, че Посланието към евреите може да е написано от Павел, реших да го включа и него. Прието е, че Евангелието от Лука и Деянията на апостолите са от един и същ автор, затова те са включени само за сравнение.

Ерман е съгласен, че книгите, изписани с курсив, най-вероятно са написани от Павел. „Огромното“ изречение от 102 думи в Колосяни 1:3-8 е не само по-кратко от други стихове в Колосяни, но и по-кратко от много други стихове в книги, за които Ерман е съгласен, че са написани от Павел. Най-дългото изречение във всяка книга и това кои книги той приема за написани от Павел изглеждат произволни.

И така, какво може да се каже за авторството въз основа на дължината на тези изречения? Ако разгледате само една или две книги, на практика можете да кажете каквото си искате. Но ако разгледате всички книги, тези цифри не ви казват нищо за авторството.

Възражението на Ерман не идва от някакъв човек, който не знае по-добре; двама различни мюсюлмани ми казаха, че Ерман е най-великият учен по Новия Завет днес. Просто не разбирам как човек, за когото се твърди, че е учен по Новия Завет, би могъл да изтъкне този аргумент въз основа на дължината на най-дългото изречение, освен ако не е разглеждал данните като обективен учен.

В: В Колосяни 1:7 и Филимон 23 кой е Епафрас?

Отговор: Това е съкратена форма на Епафродит. Въпреки това Епафродит е било често срещано име, така че това може да е същият човек, споменат във Филипяни 2:25-30 и 4:18, или пък друг човек.

Епафрас вярно проповядваше на колосяните посланието на Евангелието, което беше научил от Павел. Павел го хвали, както и верните колосяни. Но някои по-късни части от писмото подсказват, че може би някои колосяни се чудеха дали Епафрас наистина им е разказал „цялата история“ или имаше други фундаментални неща, които трябваше да научат, както може би са им казали лъжеучителите.

Накрая, как Павел е знаел за някои от проблемите в църква, която никога не е посещавал? Може би Епафрас е посетил Павел и му е разказал.

В: В Колосяни 1:9-20 къде трябва да бъдат разделителните знаци?

Отговор: Ранните гръцки ръкописи не са съдържали пунктуация, което затруднява определянето. Но според „Гръцкия Нов Завет“ на Аланд и др., четвърто преработено издание, и 28-тото издание на Nestle-Aland UBS, Колосяни 1:9–11а представлява едно изречение, а 11б–20 – второ. Въпреки това, според третото издание, Колосяни 1:9-17 е едно изречение, а 1:18-20 е второ изречение. В петото преработено издание 1:9-20 се приема като едно изречение. Един отзивчиви читатели казва, че Колосяни 1:9-20 вероятно трябва да се разглежда като едно изречение поради две доказателства:

а) В 11б-20 няма самостоятелен глагол в определена форма, и

б) диаграмите на Лийди за Новия Завет в софтуера „Bibleworks“ също представят Колосяни 1:9-20 като едно изречение.

Нещата се усложняват от мнението на няколко теолози, че Павел може би е взел част от това от вече съществуващ химн, познат на ранните християни, което се споменава мимоходом в книгата „Посланието до Колосяни и Филемон – преработено издание“, стр. 28, от Дик Лукас.

В: В Колосяни 1:10 как можем да живеем живот, достоен за Господа, след като сме спасени по благодат?

Отговор: Спасението не е краят на нашето взаимоотношение с Бога; то е само началото. Като вярващи ние не само сме насърчавани, но и задължени да водим свят живот (1 Петрово 1:15-16). Не ни се заповядва, за да бъдем спасени и да влезем във взаимоотношение с Бога, а ни се заповядва и ни се дава силата да го направим, защото сме родени отново във взаимоотношение с Бога.

В: Как изглежда в Колосяни 1:11 един християнин, който не е укрепен с цялата сила в Христос?

Отговор: Този човек може да вярва, да се моли и да върши благочестиви дела, но му липсват силата, търпението, дълготърпението и радостта. Може би се опитва да води християнски живот със собствената си сила, вместо със силата на Христос. Трябва да сте способни да „се отпуснете и да оставите Бог да действа“.

В: В Колосяни 1:12 как ставаме достойни да бъдем съучастници в небесното наследство?

О: Като вярващи всички разбираме, че сами по себе си не сме достойни да отидем някога в небето. Само един грях, по всяко време в живота ни, би ни лишил от достъп до него, ако не беше Божията благодат. Но това, което може би не осъзнаваме, е, че не само не сме достойни да отидем в небето със собствените си сили, но и не сме способни да отидем там със собствените си сили.

В „Библейски коментар за вярващите“ (стр. 1993) това е добре изразено: „Всъщност, ако неспасените хора по някакъв начин можеха да бъдат отведени в небето, те нямаше да се наслаждават на него, а по-скоро щяха да изпитват най-дълбоко страдание. За да оценим небето, трябва да сме подготвени за него. Дори като вярващи в Господа Исус, ние сами по себе си не притежаваме никаква пригодност за небето.... Когато Бог спаси някого, Той незабавно дарява на този човек годност за небето. Тази годност е Христос. Нищо не може да я надмине.“ Така че дори човекът, който е приел Христос и е бил убит не след дълго, все пак ще бъде годен да отиде в небето.

Въпрос: В Колосяни 1:15-18 и Евреи 1:6, ако Исус е несъздаден и не е създание, тогава как Исус е „първороден от всяко създание“? (Свидетелите на Йехова повдигат този въпрос)

Отговор: Гръцката дума тук, prototokos, означава „първородният“. Ние сме братя и сестри на Христос, но Христос е първородният.

В библейските времена понятието „първороден“ не означаваше само първото родено дете, а и наследството и първородното право на първородния. В книгата „Свидетелите на Йехова отговарят стих по стих“, стр. 97–98, се посочва, че като пример за това, че „първороден“ не означава първото родено бебе, в Псалом 89:27 се казва, че Давид ще бъде назначен за първороден, въпреки че Давид е бил най-малкият син на Исай.

Както се казва в книгата „Когато критиците питат“, стр. 485, Христос не е първороден в творението, а първороден над творението. Христос не е първият, роден на земята (хората от Стария Завет са го предшествали), но Христос е първороден на възкресението и наследник на всичко.

На този въпрос е отговорил и Атанасий Александрийски около 330 г. сл. Хр. Той е казал, че тъй като Христос е едновременно Единородният и първороден, тези термини се отнасят до различни аспекти на Христос. След като прави разграничение между „създаден“ ( ) и „роден“, Атанасий Александрийски показва, че „Единородният“ се отнася до факта, че Исус произхожда от Отца, докато „първороден“ се отнася както до Неговото превъзходство над човечеството, така и до Неговото превъзходство сред всички, които са родени отново. За пълния текст на подробната аргументация на Атанасий вижте „Четири беседи срещу арианите“, Беседа II, глава 21, раздели 57–60.

Още преди Атанасий обаче Хиполикт Римски (222–235/6 г. сл. Хр.) отговаря на този въпрос в своя коментар върху Лука 2:7. Той казва: „И ако позволите, ние казваме, че Словото беше първороден от Бога, Който слезе от небето при благословената Мария и стана първороден човек в утробата ѝ, за да може първородният от Бога да се яви в единство с първороден човек.“

В: В Колосяни 1:15,18 кои източници показват, че гръцката дума prototokos има значение, различно от биологично първороден или първосъздаден?

Отговор: Попитах един професор от Семинарията в Далас и съвременните гръцки речници, които посочват, че „prototokos“ (Конкорданс на Стронг 4416) може да означава „първи по ранг“ или нещо друго, освен биологично първороден или първосъздаден, са тези на Бауер-Арндт-Гингрич-Данкер и Лидел-Скот-Джоунс.

В Стария Завет, в Еремия 31:9, Бог казва: „Ефрем е Моят първороден.“ Въпреки това, в Битие 48:17-19 Манасия е роден преди Ефрем, но Ефрем е получил благословението на първородния от Яков. Псалом 89:27 казва, че Давид ще бъде назначен за негов първороден, въпреки че Давид е бил най-малкият син на Исай.

На някои места ранните християни не са използвали думата „прототокос“ само в смисъла на биологично първороден. В Посланието на Варнава (ок. 70–130 г. сл. Хр.), глава 13, стр. 145, се споменават Манасия и Ефрем, а в 1 Климент (96–98 г. сл. Хр.), глава 4, том 1, стр. 6, се говори за първороденото от овцете на Авел.

Тази конкретна гръцка дума изрично НЕ означава „биологично първороден“ или „първосъздаден“ в „Посланието на Поликарп до филипийците“ (100–155 г. сл. Хр.), глава 7, стр. 35. „Защото всеки, който не изповядва, че Исус Христос е дошъл в плът, е антихрист; и всеки, който не изповядва свидетелството за кръста, е от дявола; и всеки, който изкривява Божиите слова според собствените си похоти и казва, че няма нито възкресение, нито съд, той е първороден от Сатана.“

Освен това Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) пише: „И самият Поликарп отговори на Маркион, който веднъж го срещна и каза: „Познаваш ли ме?“ „Познавам те, първороден на Сатана.“ Толкова голям беше ужасът, който апостолите и техните ученици изпитваха срещу дори само устното общуване с всеки, който изкривява истината.“ Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 3.4, стр. 416

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) казва: „Там се заявява: „Никой не е възлязъл на небето, освен Този, Който е слязъл от небето“. Думата „е възлязъл“ сочи към минало време. Не се казва, че никой няма да възлезе, а че „никой не е възлязъл“. Следователно това ясно показва, че преди Христос никой не се е възнесъл. Това е както казва апостолът : „първородният“; и отново: „първите плодове на онези, които са заспали“. Още по-нататък той казва: „първите плодове – Христос; след това онези, които принадлежат на Христос“. „Диалог за истинската вяра“, пета част, 855b, стр. 157

Атанасий Александрийски (326–373 г. сл. Хр.) „както Павел на друго място го нарича „първороден от цялото творение“ (Кол.1:15 ). Но като го нарича Първороден, Той показва, че Той не е творение, а Син на Отца. Защото би било несъвместимо с Неговата божественост Той да бъде наричан творение. Защото всичко е сътворено от Отца чрез Сина, но само Синът е вечно роден от Отца, поради което Бог Словото е „първороден от цялото творение“, неизменен от неизменния. Обаче тялото, което Той прие заради нас, е творение.“ „Изповед на вярата“, гл. 3, стр. 85

Йоан Златоуст (починал през 407 г. сл. Хр.) разглежда подробно как Христос е първороден. След като прави разграничение между това, че Христос се нарича „първороден“, но не „първосъздаден“, той казва, че едно от значенията е „първороден от мъртвите“ (Кол. 1:18; Рим. 8:29), което се отнася до първото възкресение. „Така и думата „първороден“ се използва в смисъла на основа. Но това не показва, че творенията са единосъщни с Него; а че всичко е чрез Него и в Него се поддържа.“ Проповеди върху Колосяни, Проповед 3, стр. 270–271

Въпрос: В Колосяни 1:15–20 теологически напредналият и развит текст [по някакъв начин] показва ли, че Павел не е авторът на Посланието до Колосяните? (Барт Ерман твърди това на стр. 127)

Отговор: Не. Ерман твърди, че някои писма са написани от Павел, а други – не. Макар Колосяни 1:15-20 да е много дълбоко, повечето от 18-те концепции и формулировки тук са много сходни с други неща, написани от Павел, или поне с други стихове в Библията.

На други места в Посланието до Колосяните се срещат следните сходни концепции.

Има и други.

Въпрос: В Колосяни 1:16, става ли някой ангел след смъртта си?

Отговор: Не. Тези, които отиват в Небето, няма да бъдат ангели, но ние ще съдим ангелите според 1 Коринтяни 6:3. Ние ще седим заедно с Христос на Неговия престол, както е казано в Ефесяни 2:6.

Някои може би биха искали да са се родили като ангели, вместо като хора. Като ангели те биха имали радостта да служат на Бога и да бъдат в Небесното царство, без да им се налага да преживяват греховност, страдание и смърт. Въпреки това, за разлика от ангелите, ние сме физически ангажирани в борбата на земята чрез нашите думи, живот и молитви при проповядването на Евангелието. Можем да имаме деца, а 1 Коринтяни 6:2-3 показва, че в Небесното царство вярващите ще бъдат по-висши от ангелите.

В: В Колосяни 1:16, имал ли е Бог нужда от ангели, за да сътвори света?

Отговор: Не. Фактът, че Той ги е използвал, не означава, че Бог е имал нужда от тях.

В: В Колосяни 1:16 има ли различни чинове сред ангелите?

О: Да, макар че Библията не описва подробно всички степени и отговорности. Знаем за серафимите в Исая 6:2,3, за херувимите в Езекиил 1:5-21; 10:1-22; и за четирите живи същества в Откровение 4:6-9. Вероятно всички те са едно и също нещо. Знаем също за архангел Михаил в Юда 9, Откровение 12:7 и Даниил 12:1. Гавриил е служил като посланик в Даниил 9:21 и Лука 1:26.

В: В Колосяни 1:17-22 какво е интересното в гръцкия текст на този пасаж?

Отговор: Христос е (настоящо време) първороден от цялото творение. Чрез Своето възкресение Христос стана (аорист) първороден на църквата. Гръцката дума за „обитава“ тук, katoikēsai, по-точно означава „да обитава постоянно“, за разлика от възгледа, че Бог е бил само временно в Христос. В Колосяни 1:22 гръцкият текст тук не е в много добър литературен стил – вероятно умишлено, за да се постигне изключително силно подчертаване. Той би могъл да се преведе като „Христовата плът – тялото от плът“, като излишно се подчертава плътското тяло на Христос.

Въпрос: В Колосяни 1:20, Ефесяни 1:10 и 2 Коринтяни 5:19 демоните също ли са помирени?

О: Не. В Посланието към филипяните 2:10 Бог прави разграничение между „на небето“, „на земята“ и „под земята“. В Посланието до Колосяни не се споменава помирение за онези, които са „под земята“. Ако демоните са част от царството, обозначено като „под земята“, те вече са направили своя избор, при пълно съзнание, когато са паднали. Посланието към Евреите2:16 показва, че Исус е изкупил греховете на хората и не е помогнал на ангелите или на падналите ангели.

В: В Колосяни 1:20, Ефесяни 1:10 и 2 Коринтяни 5:19, тъй като Бог е помирил всичко на небето и на земята, дали всички хора ще бъдат спасени, както учи ереста на универсализма?

Отговор: Не. Бог примири всичко със Себе Си, но не всичко се е примирило с Бога. Всички хора са „спасими“, но не всички съчетават чутото с вяра, както показва Евреи 4:2. Римляни 4:2-5,16 и Ефесяни 2:8-9 показват, че ние се оправдаваме чрез вяра.

Спасението не е просто прощение или дори оправдание. Спасението е живот, а Йоан 5:39,40 показва, че светът няма да дойде при Христос, за да има живот.

Адът е вечно наказание, както се казва в Матей 25:41,46. Дяволът и другите ще бъдат измъчвани вечно, както се казва в Откровение 20:10. Адът е вечно унищожение, както се казва в 2 Солунци 1:9.

В: В Колосяни 1:20 какво точно се примирява тук?

Отговор: Първо какво не е отговорът, а след това самият отговор.

Не е отговорът: Не се казва „под земята“ или „Хадес“, а само „на небето и на земята“. Дори нещата под земята ще се поклонят и ще бъдат подчинени на Христос (Филипяни 2:10-11), и макар това да може да се счита за неволно помирение, то не е доброволно от страна на онези, които са „под земята“. В Евреи 2:16 се казва, че Исус е изкупил хората, но Той не помага на ангелите. Наказанието е вечно според Матей 25:41,46, а дяволът и другите ще бъдат измъчвани вечно там, както се казва в Откровение 20:10. Адът е вечно унищожение според 2 Солунци 1:9.

Отговорът има две части: обща и конкретна.

В общ план, в крайна сметка всичко във вселената доброволно ще се помири с Бога. Онези в Огненото езеро обаче не са част от тази вселена. Дори нещата/съществата, които никога не са паднали или се разпаднали, сега ще бъдат под властта на Христос, Който ще бъде над всичко. Но изразът „всички неща“ предполага повече от един вид неща. Затова нека видим конкретно какво трябва да бъде поправено.

Конкретно, Писанието намеква за редица неща.

Спасените хора някога бяха изгубени и отчуждени от Бога, а сега са помирени с Него.

Самото творение беше поставено под робство, когато човекът падна. Защо грешният, паднал човек да живее в съвършен свят? Но самото творение, макар и сега да е разбито, ще бъде възстановено според Римляни 8:19-21. Земята беше прокълната от Бога, след като Адам и Ева съгрешиха в Битие 3:17.

Дори звездите не са чисти в Божиите очи, според Билдад в Йов 25:5.

В небето нещата ще трябва да бъдат пречистени, според Евреи 9:23. Може би това е така, защото Сатана е имал достъп до небето, както показват Йов 1:6,7 и Откровение 12:10.

Ние ще съдим ангелите според 1 Коринтяни 6:3. Въпреки това не е ясно дали просто ще съдим колко добре са си свършили работата.

В: Какво е обобщението на това, което Павел казва в Колосяни 1:21-23?

Отговор: Има три части: това, което сте били някога, това, което сте сега, и как трябва да продължите напред.

Въпрос: В Колосяни 1:22, като част от изкуплението, Христос ли се отказа завинаги от физическото си тяло, както проповядват Свидетелите на Йехова, Реверенд Мун и други еретици?

О: Не. Примиряването ни чрез смъртта на физическото тяло на Христос не означава, че Христос не е възвърнал тялото си при възкресението Си. Ако вярвате в Исус, тогава би трябвало да се съгласите, че физическото тяло на Исус е възкръснало, поради следните стихове.

1. В Йоан 2:19-22 се казва: „Исус отговори: „Разрушете този храм и за три дни ще го въздигна отново.“ ... Но Исус говореше за храма на Своето тяло.“

2. В Йоан 20:25-29, когато Исус каза на Тома да сложи пръстите си и ръцете си върху Него, или

2а) Исус „е разигравал Тома“, с други думи, е заблуждавал Тома, или

2б) това наистина е било физическото тяло на Исус.

3. В Лука 24:39 Исус каза: „Погледнете ръцете Ми и краката Ми. Аз съм Самият Аз. Докоснете Ме и вижте – защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.“

Апостолите ни разказаха за това, което са преживели лично, за това, което са видели и дори са докоснали сами (1 Йоан 1:1-4). Ако принадлежите към религия, която отрича това, което както Исус, така и апостолите Му са казали по този въпрос, трябва да решите дали да следвате бога на вашата религия, или да следвате Бога на Исус и апостолите. Надявам се да направите правилния избор.

В: Учи ли Колосяни 1:23, че хората, които не продължат във вярата, ще загубят спасението си?

Отговор: Четири точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

Бог познава избраните: На земята мнозина могат да изглеждат като християни, но още преди Сътворението Бог е знаел кои ще отидат в Рая, и Бог никога няма да бъде изненадан. Да се каже, че Бог е знаел със сигурност, че някой ще бъде в Рая, а след това този човек да не отиде там, е противоречие в термините.

Фалшиво обръщане: Човек може да заблуди другите, като ги накара да мислят, че е християнин. Още по-лошо е, че хората могат да заблудят самите себе си, както показва Матей 7:21-23.

Необходимостта да се самопроверяваме: Увереността в спасението нямаше да има смисъл, ако фалшивото обръщане беше напълно неразпознаваемо. Но то не е неразпознаваемо. Павел ни увещава да се самопроверяваме, за да видим дали сме във вярата, както се казва в 2 Коринтяни 13:5-6.

Отстъпничество: Хората понякога наистина напускат християнската вяра – за да не се върнат никога повече. Но 1 Йоан 2:19 казва, че те са излезли от сред нас, защото никога не са били от нас. Евреи 3:10 и следните стихове също казват, че старозаветните отстъпници „не са познали“ Божиите пътища.

Освен това истинските християни не са единодушни по въпроса „веднъж спасен – винаги спасен“. Или

а) онези, които не продължават във вярата, са я изгубили, или

б) онези, които не продължават, никога не са я имали наистина.

Въпрос: В Колосяни 1:24 как Павел е могъл да се опита да „допълни това, което липсва в страданията на Христос“?

Отговор: Две думи, които трябва да запомните: последователност и приблизителен език.

Последователност: Единственият начин да се тълкуват погрешно думите му би бил да се пренебрегне това, което той е казал на други места. Почти никой, нито тогава, нито сега, не би могъл да сметне, че Павел се е опитвал да заеме мястото на кръста, за който е проповядвал, или че някога се е смятал за втори Месия. Въпреки това, в Колосяни 2 някои от колосяните се опитваха да допълнят това, което според тях липсваше в Христос, чрез закона, поклонението на ангелите и ритуалите. В Колосяни 1 Павел е допълнил това, което е липсвало в тяхното разбиране за достатъчността на Христовите страдания. Павел е направил това не само чрез думите си в Колосяни 1:15-23, но и чрез живота си и издръжливостта си в страданията, които както потвърждават думите му, така и демонстрират достатъчността на Исус.

Приблизителен превод: Павел говореше достатъчно ясно за всички, които искаха да го разберат. Павел не смяташе, че заема мястото на Христос, когато се опитваше да „спаси някои“ в 1 Коринтяни 9:22, а в 1 Тимотей 4:16 Павел каза, че Тимотей може да спаси своите слушатели, а в Яков 5:20 Яков каза, че ние можем да спасяваме другите.

Въпрос: В Колосяни 1:28 и 1 Коринтяни 2:2 какво преди всичко проповядваше Павел?

О: Трябва да се стремим да нарастваме в познанието (Колосяни 1:10), но познанието не трябва да бъде самоцел. Павел НЕ проповядваше преди всичко философия или учение, различно от това на еретичните учители, макар че правеше и това. Но за разлика от тях, Павел проповядваше преди всичко Личност. Когато проповядваме Евангелието, проповядваме ли преди всичко факти, философия или Личност?

В: В Колосяни 1:28 защо Павел учи „всеки мъж“, а не и жените?

Отговор: Подобно на английската и еврейската дума за „човек“, гръцката дума за човек, anthropos, може да обозначава както мъже, така и жени. В Галатяни 3:28 изрично се казва, че в Христос няма мъжко или женско.

В: В Колосяни 1:29 как можем да се борим („да се мъчим“) с Божията действаща сила, както е правил Павел?

Отговор: Пребъдваме в Него, прекарвайки време с Него чрез молитва, размишление върху Него и изучаване на Библията. Почиваме в Бога и желаем да работим усърдно за Него. Не се разсейваме, като се стремим към други неща. Не се опитваме да работим за Него само със собствената си сила. Не се заемаме толкова много, дори и в Божията сила, че да мислим, че активността замества близостта.

В: В Колосяни 2:4 какво означава тук „заблуждавам“?

Отговор: В гръцкия език има различни думи за различни начини на заблуждаване. Конкретната гръцка дума, използвана тук за „заблуждавам“, е paralogizetai. Тя означава да се прецени погрешно или да се разсъждава встрани от темата. В края на Колосяни 2:4 Павел изрично казва, че не има предвид липсата на каквито и да било разсъждения или аргументи, а по-скоро погрешно разсъждение. Единствената гръцка дума, преведена като „гладка реторика“, означава „убедителна реторика“ или, ако използваме съвременен английски жаргон, „бърборене“. Могат да съществуват както грехове на ума, така и грехове на сърцето. Разширеният превод на Уест предава това като „да ви заблуждава с погрешно разсъждение“.

Колосяни 2:8 ни заповядва да проверяваме учението, което чуваме или четем. Както казва Дик Лукас в „Посланието към Колосяни и Филемон“ (преработено издание): „Трябва да проверяваме всяко учение за истинността на съдържанието му, а не за привлекателността на опаковката му.“ Понякога, ако човек бъде измамен, вината може поне отчасти да е в самия него.

Въпрос: В Колосяни 2:5 и 1 Коринтяни 5:3 как Павел е бил в дух с другите, след като не е бил навсякъде?

Отговор: Павел е могъл да знае, защото Бог е могъл да го учи чрез духа му. Християните са обединени със специална връзка на Духа според Ефесяни 4:3.

В: В Колосяни 2:7 какво е значението на глаголните времена?

О: Първите три основни глагола – „вкоренени“, „укрепени“ и „утвърдени“ – са всички в пасивен залог. С други думи, това са неща, които Бог прави за нас. „Вкоренени“ е в перфектно време, което подсказва действие, извършено веднъж завинаги. Изразът „преизпълнени с благодарност“ е в активен залог и показва нашия отговор на това, което Бог е направил. Много хора са мотивирани предимно от алчност, похот, страх или желание да бъдат смятани за по-добри хора в собствените си очи и в очите на другите. Християните обаче трябва да имат като основна мотивация благодарността към Бога. Трябва да имаме нагласа на благодарност.

Освен това думата „вкоренени“ на гръцки има две значения. Точно като в английския език, тя може да означава, че растенията са добре вкоренени. Но второто значение е, че една сграда е „вкоренена“ в смисъл, че има солидна основа. Как може да се разбере дали едно дърво или една сграда са добре вкоренени? Не може да се разбере, когато слънцето грее. Но когато настъпи буря или ураган, това, което е добре вкоренено, ще устои; а това, което не е, може да бъде отнесено от вятъра.

В: Защо в Колосяни 2:8 философията, която се основава на човешките традиции и на принципите на този свят, е зло?

О: На първо място, какво точно е философията? Философията означава любов към мъдростта и може да бъде истинска любов или обсебващ идол. Философиите не са само формалните западни или азиатски философии, а начинът, по който хората мислят за нещата – било то формално или неформално. Може би по-подходящото наименование за тях е „светогледи“, които са просто умствените модели на хората за живота, космоса, хората и/или етиката. Въпреки това моделът е просто модел, а не самият живот. В математическото моделиране един добър модел за статичното поведение на химически завод или друга система често не е добър модел за динамичното поведение и обратното. Следователно един модел на живота, дори и да е достатъчно добър, за да бъде полезен за някои цели, не гарантира всеобхватна полезност за всички цели. Когато вашата философия заеме мястото на живота, философията може да се превърне в идол, при това в лош избор. По същия начин дори теологията може да се превърне в идол, ако стане по-важна от Божието Слово. Можем и трябва да помагаме на другите да се освободят от умственото робство към жестоки идоли, но нека се уверим, че и в нашите собствени умове няма идоли.

Въпреки това много философи, дори светски философи, не се покланят на своята философия. Въпреки това всяка философия на „този свят“, която претендира да разгадае живота без да се нуждае от Бога, е зла. Има лъжи към себе си, както и лъжи към другите. Има грехове на ума, както и грехове на езика. Като пример вземете Жан-Пол Сартр, който каза: „Животът е празен мехур в морето на нищото.“ Сега Сартр може би би имал право, ако нямаше Бог. Но Бог е смисълът на нашия живот и затова Сартр ни води в диаметрално погрешна посока.

Ироничното философско разсъждение може да бъде доста привлекателно. Като пример вземете философа Дейвид Хюм. Той е написал: „Ако вземем в ръцете си някой том – например по богословие или по академична метафизика – нека си зададем въпроса: Съдържа ли той някакво абстрактно разсъждение относно количеството или числото? Не. Съдържа ли някакви експериментални аргументи относно фактите и съществуването? Не. Тогава го хвърлете в пламъците: защото не съдържа нищо друго освен софистика и илюзия.“ Малко други атеистични философи са имали откровеността и честността да кажат на хората, че собствените им писания са безполезни и трябва да бъдат изгорени, с изключение на това, че Дейвид Хюм вероятно не е осъзнавал, че осъжда собствените си произведения. Защото, според мен, тъй като произведенията на Хюм не са математически разсъждения или експериментална наука (поне според моите лични дефиниции), мога да заключа, че Хюм казва да се изгорят неговите собствени произведения.

Друг пример: Имануел Кант се опита да дефинира доброто отделно от Бога. Кант стигна до заключението, че доброто е това, което се прави от чувство за дълг. По тази аналогия нацистките германски войници, които измъчваха и убиваха евреи от чувство за дълг, и комунистите, които убиваха дори жени и деца от чувство за дълг ( ), всички те вършеха добро. Ако по някакъв начин почувствах, че е мой дълг да се опитам да унищожа всички произведения на Кант, тогава, според моята логика, Кант би се съгласил, че правя нещо добро.

Светските атеистични философи и аз вероятно можем да се съгласим по едно нещо: може би трябва да си запазя дневната работа, защото за мен не си струва много да посветя живота си на философстване!

Един последен момент. Колосяни 2:8 може да подсказва, че не трябва да проповядваме „празна и измамна философия“ (NIV), но това не е точно това, което се казва там. По-скоро трябва да се уверим, че никой друг не може да ни плени (гръцката дума означава „да бъдеш пленен в битка“) чрез празна и измамна философия. Колосяни 2:8 казва, че тук има опасност и ние носим отговорността да избегнем тази опасност. Не съм чел нито произведенията на Хюм (както той съветваше), нито тези на Кант. Защо да търся истината там, където Бог казва, че има опасност? Защо да се присъединявам към църква, в която ръководството проповядва неща, противоречащи на Евангелието?

В: В Колосяни 2:8-9 какъв е контрастът тук и как един християнин може да бъде отвлечен/взет в плен?

Отговор: Павел противопоставя празнотата на човешката философия на пълнотата на Христос. Празната човешка философия може да проникне в църквата, маскирайки се като християнска или като нещо, съвместимо с християнската вяра.

Като християни може би ни се иска да мислим, че вече сме свободни от това да бъдем заблудени и да тръгнем в погрешна посока, но предупреждението на Павел подсказва, че за съжаление това не е така. А ако християнинът се гордее със своя духовен живот или знания, това може да стане още по-лесно. Един християнин може да бъде духовно отвлечен, като първо следва една празна философия като „допълнение“ към следването на Христос. Но ние не се нуждаем да „излизаме извън“ вярата, за да търсим повече истини в лъжливи религии и философии, които отричат Бога. Но за християнин, който прави това, тази празна философия може да стане толкова важна за него, колкото и следването на Христос. Тогава тя може да стане по-важна за него от следването на Христос. Един прост тест, който да си зададете: ако Бог искаше да се откажете от всичко, което правите, и от всичко, в което вярвате, с изключение на Бога и това, което Той е казал в Своето Слово, колко нежелание бихте изпитвали да го направите?

В: В Колосяни 2:9-10 как ние, като вярващи, имаме пълнота в Христос?

Отговор: Фактът, че Христос е главата, означава, че Той е владетел, а църквата е жив организъм. Не се нуждаем от нищо друго. Голяма част от Посланието до Колосяни не се отнася до това какво да започнем да правим, а по-скоро до това какво да спрем да правим. Както каза Питър Дракър: „Прекарваме много време в това да учим лидерите какво да правят. Не отделяме достатъчно време да ги учим какво да спрат. Половината от лидерите, които съм срещал, нямат нужда да научават какво да правят. Те трябва да научат какво да спрат.“ Цитирано от Маршал Голдсмит, „Това, което те доведе дотук, няма да те отведе натам“, стр. 36.

Въпрос: Показва ли Колосяни 2:10, че Бог има физически образ като нас?

О: Не. В Колосяни1:15 , 17 се казва „образ на невидимия Бог“. Въпреки това Бог наистина има реален физически образ, тъй като Исус днес притежава физическо, прославено тяло, както показват Йоан 20:25-29; 2:19-22 и Лука 24:39. В Евреи 13:8 се казва, че Исус е същият вчера, днес и вовеки.

В: Как ние, вярващите, имаме пълно общение с Христос, както се казва в Колосяни 2:11-12?

Отговор: Ние не имаме само частично общение, а пълноценна връзка. Можем да се обръщаме към Него не само от време на време, когато нещата вървят зле, а по всяко време – независимо дали е добре или зле.

В: Според Колосяни 2:11-12, тъй като кръщението е образ на обрязването, трябва ли бебетата да бъдат кръщавани?

Отговор: Кръщението е външен знак за „обрязването, извършено от Христос“, което се извършва, когато сме били мъртви в греховете си с греховна природа. Истинските християни имат различни мнения относно кръщението на бебета.

В подкрепа на кръщението на бебета: Както обрязването на еврейските момченца беше знак за тяхното участие във видимото изразяване на Божия народ на земята, така и кръщението е подобно. Думата „бебета“ предполага, че тяхното съгласие не е било необходимо, а „момчета“ – че това не е било за лична полза, а за колективното изразяване на вярата. От времето на Амброзий Милански (ок. 378 г. сл. Хр.) и Августин Хипонски (388–430 г. сл. Хр.) насам църквата непрекъснато практикува кръщението на бебета.

Р. С. Спроул в книгата си „Now That’s a Good Question“ (стр. 341–342), в контекста на човек, който е бил кръстен като бебе и се кръщава отново като възрастен, казва: „Бих казал, че повторението на този акт [кръщението] би било едва прикрита обида към Божията непорочност, макар че напълно признавам, че нито един човек на милион, който преминава през второ кръщение, не го прави с намерението да бъде обида.“

В подкрепа на кръщението на вярващите: Колосяни 2:12 и Римляни 6:3–7 показват, че кръщението е видим израз на нашето съучастие в погребението и възкресението на Христос. Макар че бебетата, които умират, все пак могат да бъдат спасени чрез Божията благодат, кръщението е знак за нашия ангажимент към Бога (1 Петрово 3:21) и за приемането на Светия Дух. Както еврейските мъже се обрязваха веднага след като се присъединяваха към еврейския народ (чрез естествено раждане), така и християните трябва да се кръщават веднага след като се присъединят към Божия народ, църквата, чрез второто раждане. Юстин Мъченик (писал около 138–165 г. сл. Хр., „Първа апология“, глава 61) отбелязва, че в ранната църква кръщението се даваше на „онези, които са убедени и вярват“, и веднага след като обсъжда бебетата, той не казва, че бебетата се кръщават, а че кръщението е за „този, който избира да се роди отново и се е покаял за греховете си“. Юстин нарича вярващите „деца на избора и познанието“.

Един ебионитски еретик в „Климентова проповед“ 17, глава 7, казва: „Той ни изпрати при невежите езичници, за да ги кръстим за опрощаване на греховете, и ни заповяда първо да ги поучим.“ (анонимен автор, I–IV век)

За всички: Ако крайната причина за кръщението е да се подчиняваме на Исус, истинските християни не бива да се отделят от други християни, които искрено се опитват да се подчиняват на Исус.

За повече информация относно кръщението на бебета вижте обсъждането на 1 Коринтяни 1:16; 7:14 и „Християнска теология“ от Милард Ериксон (Baker 1985), стр. 1089–1105.

Въпрос: Според Колосяни 2:13 и Ефесяни 2:1,5, могат ли хората, които са мъртви в греха, да имат повече свободна воля от мъртвите животни?

Отговор: Според Псалми 14:1-3; 53:1-3 и Римляни 3:10-12, без Божията благодат никой не търси Бога. И все пак, според Псалми 9:10;22:26 ; 24:6; 27:4,8; 40:16; 105:3,4; 119:2,30,45,94,173. Бог не само действа върху хората, след като те са родени отново, но се изисква също така Бог да действа в живота на хората, преди те да дойдат при Него, за да бъдат родени отново, както показват Йоан 6:44; 15:5.

Целият свят е „затворен в греха“, както се казва в Галатяни 3:22. Освен че сме духовно мъртви, ние сме и юридически мъртви, осъдени на вечна смърт. Чарлз Спърджън дава следната аналогия с осъдените престъпници в брошурата „Свободната воля – роб“ (стр. 3): „Макар че може би ще мине месец, преди той да бъде изведен на ешафода, за да изтърпи присъдата на закона, законът все пак го разглежда като мъртъв човек.“

В: В Колосяни 2:13-15 как ние, като вярващи, имаме свобода в Христос?

Отговор: Ние нямаме свобода да грешим; по-скоро имаме свобода от греха. Имаме свобода от света, свобода от закона и свобода от плътта. Живеем, за да прославяме Бога, което включва да правим това, което Му е угодно, и да не правим това, което Му е неугодно.

Въпрос: В Колосяни 2:14 какво точно е имал предвид Павел под „дълга, който ни беше приписан в наредбите, които бяха срещу нас“?

Отговор: Гръцкият термин за „отмяна“ буквално означава „да изтриеш“, като да изличиш или разкъсаш написаното. Християнските учени имат две гледни точки относно това какво точно представлява това.

Божият закон, написан от Мойсей. Той се изтрива, когато сме в Христос. Ние служим по новия начин на Духа, като се подчиняваме на закона на Христос, а не по стария начин на писания кодекс (Римляни 7:6; Евреи 7:18-19; 8:6-8,13). „Библейският коментар за вярващите“ (стр. 2004) поддържа това виждане.

Нашето собствено признание за нашата виновност. Дори за хора, които никога не са познавали Мойсеевия закон, собствената им съвест свидетелства, че са извършили зли дела и не заслужават да отидат в един съвършен свят без грях.

Може би отговорът може да се намери, като прочетем разширеното обсъждане на Павел относно положението ни пред Бога без Христос в Римляни 2:1–3:20. Това би означавало, че отговорът е и двете.

Въпрос: В Колосяни 2:16 какво кара хората да придават голямо значение на маловажните неща и да пренебрегват важните?

О: Мойсеевият закон не съдържаше забрани относно напитките, така че Павел тук говори за аскетизъм, а не просто за спазване на Мойсеевия закон. Много хора изпитват „утеха“ в това, че могат да покажат на другите колко са религиозни или духовни чрез храната и питието. Някои не ядат свинско, говеждо или червено месо в петък, нито месо, нито месо и риба; защото това ги кара да се чувстват по-духовни.

Какво бихте си помислили, ако ви кажа, че лично аз не ям карфиол, единствено за да покажа на другите колко духовен съм? Но ако неяденето на карфиол, което не се споменава в Библията, е нелепо като проява на духовност, тогава защо неяденето на месо или риба да показва, че някой е по-духовен, при положение че това не фигурира в индуистките Веди, Упанишадите, Корана, Библията или която и да е друга книга, считана от когото и да било за свещено писание. Ако искате да следвате Бога по-добре и да Му угаждате повече, отделяйте времето и енергията си за това, което Бог е казал, че иска от нас, и спрете да правите това, което Бог ни забранява. Не започвайте да измисляте свои собствени неща от нищото, твърдейки, че по този начин следвате Бога по-духовно.

В: Как днес някои хора се фокусират върху храната и питието, както се споменава в Колосяни 2:16?

Отговор: Мормоните не трябва да пият стимулиращи напитки, като кафе, чай или газирани напитки с кофеин. Римокатолиците често не ядат месо (с изключение на риба) в петък. Римокатолиците често се отказват от нещо по време на Великия пост и празнуват Марди Гра с всичките му излишества точно преди началото на Великия пост. Много баптисти смятат, че е грешно да се пие какъвто и да е алкохол. Разбира се, нищо от това не е изрично посочено в Библията. В Стария Завет се казва, че Божият народ тогава не е трябвало да яде свинско месо, скариди, миди, камила или кръв. Мюсюлманите не ядат свинско месо или кръв. Много индуисти не ядат говеждо месо. Религията на джайнистите учи, че е по-духовно да се въздържаш от ядене на каквото и да било, колкото можеш. Затова някои уж „набожни“ джайнисти се измъчват от глад до смърт.

В: Какво означава в Колосяни 2:18 това, че не трябва да се почитат ангелите?

О: В сърцата на много хора през вековете е заложено убеждението, че трябва да се почита някой или нещо. В Колоса някои от местните жители почитаха ангелите. Тъй като ангелите се признават за Божии творения, те вероятно се опитваха да почитат ангелите, както и Бога. Макар че без съмнение имаха своите причини (това не беше преданост или поклонение, а само почитание и т.н.), Павел просто каза, че цялото това нещо е погрешно.

В някои еврейски апокрифни текстове се обръщаше толкова голямо внимание на срещата с ангелите в небесата, колкото и на Бога. Еврейските апокрифи, като например „Юбилеи“ 2:2, „1 Енох“ 43:1-2; 80:6; „2 Енох“ 4:1-2, твърдят, че всеки елемент е бил подчинен на свой собствен ангел. В гностическата литература голяма част от текстовете се занимават с по-нисшите еони / полубогове и с това как те взаимодействат помежду си и с върховното същество, което се е противопоставяло на сътворението на физическия свят. В махаянския будизъм се поставя силен акцент върху бодхисатвите, които се отказват от или отлагат достигането на Нирвана, за да помогнат на онези, които се молят на тях. В някои форми на шиитския ислям се поставя акцент върху мюсюлманските „светци“ и заслугата от посещаването на гробовете им. Също така в Близкия изток съществува езидската религия, която твърди, че следва същество, което е било зло и в бунт срещу Бога, но се е покаяло и сега следва Бога, или поне това е, което то им е казало и те вярват. Затова те следват това същество, „Пауна“, вместо само Бога. В римокатолицизма и източноправославието не се почитат ангели, но се молят на Мария и други „светци“ като посреднически същества за тяхната благодат от „запасите им от заслуги“, докато вместо това би трябвало да се молят само на Бога.

Гръцката дума за „дисквалифицирам“, katabrabeueto, може да означава „осъждам“ или „решавам против“, според „New International Bible Commentary“, стр. 1457. Тя може да се отнася до съдия, който дисквалифицира някого в спортен контекст. Така че изразът може да се преведе и като „не позволявайте на никого да ви бъде съдия“, според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 205.

Може да се заключи, че в падналото човечество по целия свят съществува силно желание да се почитат посреднически същества.

В: В Колосяни 2:18-23 кои са някои примери за гордост, маскирана като смирение?

Отговор: Някои източноправославни и римокатолици се молят на Мария и на починалите светии, защото смятат, че са прекалено смирени, за да се молят на Исус или на Отца.

В: В Колосяни 2:20; 3:3, в какъв смисъл християните са мъртви в Христос?

Отговор: Ние трябва да бъдем мъртви, що се отнася до това да живеем за себе си. Както Христос буквално умря в този свят, така кръщението символизира нашата смърт спрямо живота за себе си, с нашите собствени пътища, мъдрост, амбиции и желания.

В: В Колосяни 2:21 защо някои религиозни хора са толкова склонни да добавят към Божието Слово?

О: Притчи 30:6 ни предупреждава да не добавяме към Божието Слово, за да не бъдем сметнати за лъжци. 1 Коринтяни 4:6 ни предупреждава да не излизаме извън написаното. Въпреки това много религиозни хора са склонни да дават определения, които излизат извън написаното. Идеята да се добави „не докосвай“ към това, което Бог е заповядал, датира още от изкушението на Ева от змията в Битие 3:3.

Един от начините, по който римокатолиците и източноправославните добавят към Божието слово, е това, което римокатолическите теолози наричат „трикраката табуретка“ – Писанието, папите и църковните събори. Те ги ценят наравно с Писанието. Източноправославните са заявили, че думите на благочестив светец са също толкова истински, колкото и Писанието. За двете групи само наличието на Писанието не е достатъчно в техните очи. Някои протестанти също могат да попаднат в това заблуждение със собствените си традиции. Вторият начин е това, което се нарича „развитие на доктрината“. Идеята тук е, че Писанието ни е дало необходимата доктрина в елементарна форма. Благородната задача на теолозите през вековете е била да усъвършенстват, изяснят и развият доктрината, която трябва да познаваме. Те превърнаха задачата си от обясняване на Писанието в изграждане на собствена надстройка върху него. В контраст с това е възгледът, който наричам „библицизъм“. Всяка доктрина, която не се преподава в Писанието, може да е погрешна или може да е правилна. Но дори и да е правилна, ако не е била достатъчно важна за Бог, за да я преподаде в Писанието, тогава тя всъщност няма голямо значение. Ако вашата доктрина не съвпада с това, което казва Писанието, тогава не се бавете да изхвърлите „плевелите“.

Веднъж един римокатолически читател ме оспори (вежливо) по този въпрос. Той попита какви доказателства имаме, че след написването на Новия Завет ранните християни са считали Писанието за авторитетно в живота си (а не просто за нещо, което е хубаво да се чете)? Отне ми известно време да събера всички доказателства и разделих въпроса на две части: Старият Завет и Новият Завет. След проучване открих 41 църковни автори от периода преди Никея, които са говорили за Писанието като за наш авторитет. 38 автори от периода преди Никея са говорили за Стария Завет като за Божието Слово, 28 са учили, че Новият Завет е Божието Слово, а 35 са учили, че думите на Павел са авторитетни. Всъщност двете думи „Старият Завет“ се използват от 18 предникейски автори, което подразбира наличието на Нов Завет. Двете думи „Нов Завет“ се използват от 16 предникейски автори. Те са изпитвали толкова любов, послушание, загриженост и грижа към Писанията, колкото и днешните евангелисти. Можете да прочетете подробностите за цялото проучване наwww.biblequery.org/history/churchhistory/WhatEarlyChristiansTaughtOnDoctrine.html (и .docx) под записите Sc1, Sc2, Sc3, Otc26, Ntc19.

В: Защо в Колосяни 3:1 нашето сърце/нагласа е ключово тук?

Отговор: На първо място, за вярващия „ако“ в някои преводи се превежда по-добре като „тъй като“. Привързаността е това, което желаем, или това, което искаме да избегнем. Трябва да изтръгнем от ума си лошите наклонности и лошите навици. По същия начин 2 Коринтяни 4:18 ни казва да насочим погледа си към нещата горе, защото наклонностите ни ще последват. Както казва Притчи 23:7, „Защото както мисли в сърцето си, такъв е той“ (NKJV). Ако няма промяна в наклонностите ни, няма да има промяна и в поведението ни.

Както ни учи Павел, трябва да помним, че сме умрели, че нашият живот е скрит с Христос и че сме възкресени с Христос.

В: Колосяни 3:5 звучи така, сякаш това е наша отговорност. Тъй като сме немощни и грешни, как можем да изпълним това, което ни е заповядано?

Отговор: Да си слаб и грешен е просто извинение за човек, изпълнен със Светия Дух.

Въпрос: По-конкретно в Колосяни 3:8, ако сте склонни към някой от тези грехове, как точно трябва да „умъртвите“ това, което може да ви се струва естествено?

О: Изразът „да отхвърлим“ означава нещо като да съблечем дрехите си, така че тук може да ни помогне една аналогия. За нашите дрехи е „естествено“ да стават все по-мръсни и по-мръсни, и все по-вонящи, тъй като ги носим месеци наред, без да ги сменяме или перем. Как можеш да се бориш срещу това, което е „естествено“? Можете да си смените дрехите, да ги изперете и да се изкъпете. Можем да идваме при Христос всеки ден чрез молитва, изучаване на Библията и размисъл. Когато пребъдваме в Христос, можем да придобием духовната сила да „сменим дрехите си“ и да позволим на Светия Дух да ни освети. Можем да бъдем готови или дори да очакваме с нетърпение Светият Дух да освети още повече сърцето ни, за да обичаме повече това, което е угодно на Бога, и да мразим да правим това, което Бог мрази.

Думата за „алчност“ тук, pleonexia, означава да искаш повече и предполага убеждението, че всичко и всички съществуват за твоя собствена полза.

Няколко полезни съвета са да водите дневник за това как се справяте, като напомняне. Освен това може да обмислите да имате християнски „партньор за отчетност“, който както а) се грижи за вас такъв, какъвто сте, така и б) се грижи достатъчно за вас, че да не ви позволи да останете там, където сте, когато трябва да преминете отвъд това, за да станете по-подобни на Христос.

Вие ли управлявате устата си, стомаха си и навиците си, или те управляват вас?

В: В Колосяни 3:12 как да „сменим гардероба си“ и да добавим тези неща?

Отговор: Трябва да искате да успеете в християнския живот, за да успеете. Няма заместител на постоянната практика; колкото повече правите това, което Бог иска от вас, толкова по-лесно ще става. Осъзнайте, че някои части от живота ви ще „изчезнат“ и вие искате тези части да изчезнат.

В: В Колосяни 3:13 защо е важно да прощаваме на другите?

О: Омразата няма място в сърцето на християнина. Както казва Тони Еванс, отказът да простиш е като да изгориш мост, по който трябва да минеш. Трябва да го пресечеш, а е много по-трудно да преплуваш, когато би могъл просто да преминеш по моста, който току-що си изгорил.

Да простиш означава да се откажеш от това, което са ти сторили. Означава да се откажеш от задълженията, които те имат към теб – или които ти мислиш, че имат към теб – заради стореното.

В: В Колосяни 3:15 се казва, че в забързани и стресови ситуации как все пак можем да поддържаме мир в сърцето си?

Отговор: Първо нека изясним нещо. Колосяни 3:15 не казва, че няма да има напрегнати или стресиращи ситуации, а също така Колосяни 3:15 не казва, че трябва да имаме мир само когато нещата не са напрегнати или стресиращи. Трябва да имаме този мир през цялото време, дори в напрегнати и стресови ситуации. Както ни учи брошурата „Сърцето ми – дом на Христос“, трябва да позволим на Христос да бъде господар на всяка стая в дома ни, т.е. в сърцето ни. Предайте всичко на Него, а резултатът е Негова отговорност.

В: Показва ли Колосяни 3:16, че не трябва да използваме музикални инструменти?

Отговор: Всъщност то сочи точно обратното. Хората от Църквата на Христос посочват, че думите в този стих се отнасят до пеенето, а пеенето не изисква музикален съпровод.

Членовете на Църквата на Христос често смятат, че ако за нещо няма пример в Новия Завет, то не бива да се прави. Но ако няма пример за това, че хората си мият ръцете преди хранене, и Исус не си е измил ръцете преди хранене в Лука 11:38-41, тогава на днешните християни ли е забранено да си мият ръцете преди хранене? – Разбира се, че не.

Но да се върнем към основната тема: в Посланието до Колосяни3:16 се споменава използването на Псалмите. Наставленията в много от Псалмите включват използването на музикални инструменти. Някои от тях са Псалми 4, 5, 6, 54, 55, 61, 67 и 76. Може да има и други, но не сме сигурни относно музикалните термини. Колосяни 3:16 казва да използвате Псалмите, когато пеете. Опитайте да използвате този псалм: „...Ще пея и ще свиря с цялото си същество. Събудете се, арфа и лира! Аз ще събудя зората.“ (Псалм 108:1-2 BSB) Предполагам обаче, че членовете на Църквата на Христос не бива да слушат това, което пеят. ;-)

Псалмите, в които се споменават арфи, са Псалом 33:2; 43:4; 49:4; 57:8; 71:22; 81:2; 92:3; 98:5; 108:2; 147:7; 149:3; 150:3.

Ето и още доказателства, че музикалните инструменти са допустими.

Хабакук 3 е песен, която трябва да се пее и да се свири на струнен инструмент, според Хабакук 3:19.

Божиите пророци в Стария Завет пророкуваха с лири, тамбурини, флейти и арфи в 1 Царе 10:5.

Пророчицата Мириам е възпявала Бога с тамбурина в Изход 15:20.

Давид свиреше на лира и се покланяше на Бога според 1 Царе 18:10, както и в Псалми 4–6.

При Давид мнозина свиреха на тръби, цимбали и други инструменти, както се споменава в 1 Летописи 16:5, 6, 42.

В храма на Соломон някои са използвали арфи, за да благодарят и да възхваляват Господа, както е описано в 2 Летописи 5:12-13.

В храма на Неемия те го освещават с цимбали, арфи и лири, както се споменава в Неемия 12:27.

В Откровение 5:8; 14:2; 15:2 поклонниците на Бога са използвали арфи.

Обобщение: Това, което Давид и другите пророци правеха, за да угодят на Бога в старозаветните времена, както и това, което четирите живи същества и Божият народ ще правят в небесното поклонение, не е неприятно на Бога и днес. Самият Бог дава на Своя народ арфи, за да Го прославят (Откровение 15:2). Ако сте истински вярващ, свикнете с това.

Въпреки това, вижте също следващия въпрос за два отговора, които биха могли да дадат хората, принадлежащи към Църквата на Христос.

В: В Колосяни 3:16, предвид доказателствата за използването на инструменти от предишния въпрос, как би отговорил някой от Църквата на Христос?

Отговор: Има два възможни отговора.

Само по време на богослужението: Мнозина (вероятно почти всички) в Църквата на Христос не са против музикалните инструменти при всички обстоятелства, нито са против музикалните инструменти за поклонение на Бога. Те са против музикалните инструменти само в църковната сграда и/или по време на богослужението. Чух за един служител на Църквата на Христос, който веднъж се е спорил с друг християнин относно използването на механични музикални инструменти, а по-късно е бил забелязан да се наслаждава на слушането на християнска радиостанция в колата си. Той не е бил лицемер, тъй като очевидно е бил против музикалните инструменти само по време на богослужението.

Въпреки това няма библейски текст, който да прави разграничение между църковно богослужение и богослужение за поклонение. Всъщност няма библейски текст, който да казва, че при какъвто и да е вид богослужение пеенето е допустимо, а музикалните инструменти – не.

Времената на Новия Завет: Някои биха могли да кажат, че музикалните инструменти са били допустими само в Стария Завет, тъй като Новият Завет не дава примери за поклонение с музикални инструменти на земята.

Въпреки това, Новият Завет не казва, че това е било премахнато, и всъщност то не е премахнато, ако хората ще продължат да използват арфи в Рая в бъдеще.

Всички могат да се съгласят по три точки.

1. Да възхваляваме Бога и да пеем без музикални инструменти е допустимо.

2. Въпреки че в „Откровение“ седемте ангела имаха тръби, тези седем тръби не бяха предназначени за музика.

3. Ако вниманието на човек по време на богослужението е насочено към нещо друго, освен към Бога – например към слушането на инструментална музика или пеене – тогава той трябва да пренасочи вниманието си към Бога.

Въпрос: Какво мислите за „Църквата на Христос“ в Колосяни 3:16; доколко са библейски те?

О: Църквите на Христос са много разнородни. Аз съм служил в междуконфесионални християнски студентски общности в университетските кампуси заедно с прекрасни братя и сестри от Църквата на Христос. За съжаление, те се отклоняват от библейското учение по някои въпроси – като музикалните инструменти, водното кръщение и др. Въпреки това, както членовете на Църквата на Христос, така и тези, които не са от нея, биха могли да се съгласят, че Този, Който ни обедини, е по-велик от това, което ни разделя. Никое от тези различия обаче не е основният проблем тук. Основният проблем тук е свързан с втора група хора, които също се наричат „Църква на Христос“.

Първата група казва (в по-голямата си част), че в църквата не бива да има механични музикални инструменти. Втората група също твърди, че механичните музикални инструменти в църквата са знак за антихриста и изпращат хората в ада. Първата група вярва, че Бог извършва възрождащо дело по време на кръщението с вода. Втората група също вярва, че всеки, който не е съгласен с тяхното тълкуване, отива в ада.

Първата група е с много „арминиански“ възгледи и не вярва в увереността в спасението. Втората група, както лично съм чувал, говори с голямо уважение за Пелагий и отрича, че хората са родени грешни. Предначертанието изглежда е мръсна дума за тях.

Хората от първата група са християнски братя и сестри, които допускат някои заблуди. Хората от втората група изглеждат на път да заменят спасителната кръв на Христос със своите доктринални тълкувания.

Освен тези две широки категории на „Църквата на Христос“ съществува и трета група, наречена „Бостънската църква на Христос“ (= „Международна църква на Христос“). Тези хора смятат, че всички останали от „Църквата на Христос“ (както и всички други деноминации) са в заблуда и са лъжливи групи, които не прославят Бога. За разлика от първите две групи, „Църквата на Христос в Бостън“ също има сектистки практики, като например вярващите трябва да изповядват всеки грях пред старейшините, които ги въвеждат в база данни и е възможно да ги използват срещу даден член, ако той се опита да напусне.

В: Как, според Колосяни 3:17, да вършим всичко, дори светските неща, в името на Господ Исус?

Отговор: Всичко, което правим, трябва да го правим така, сякаш го правим за Бога. Това може да включва четири начина: да разчитаме на Господа, да признаваме авторитета на Исус, да работим толкова усърдно, колкото бихме работили за Господа, и да работим така, както Бог би искал от нас като свидетели. Когато сте на работа и никой не ви гледа, все пак ли работите усърдно в полза на компанията?

Един християнин имаше табелка над мивката в кухнята, където миеше съдовете, на която пишеше: „Тук се провежда богослужение три пъти дневно.“ (The Believer’s Bible Commentary, стр. 1950)

Въпрос: В Колосяни 3:18, в един правилен, благочестив брак как се очаква съпругите да се подчиняват на съпрузите си по начин, по който съпрузите не трябва да се подчиняват на съпругите си, тъй като Ефесяни 5:21 казва, че всички трябва да се подчиняват един на друг?

Отговор: Трябва да се осъзнае, че съпрузите са равни пред Бога. Но както Отецът и Синът могат да бъдат равни, а все пак Синът се подчинява на Отеца, така и съпругът и съпругата са равни, а все пак съпругата се подчинява на съпруга, както се казва в „Библейски коментар: Новият Завет“, стр. 683, и в книгата на Дик Лукас „Посланието на Колосяни и Филемон“, преработено издание, стр. 136.

Ако не сте съгласни, обсъдете въпроса. Но ако все пак не се стигне до съгласие, тогава съпругът трябва да вземе решение.

Ами ако съпругата не се подчинява? Библията никога не казва на съпруга да принуждава съпругата или да я кара да се подчинява. Съпругът трябва да отнесе въпроса пред Господа. Ако сте по-склонни да действате по своя глава, отколкото да се молите, това е проблем във всяка ситуация.

Жените да се подчиняват на мъжете си, както Сара се подчиняваше на Авраам в 1 Петрово 3:5. Подчинявайте се само в Господа. Мъжете не са диктатори, а жените не са собственост. Всъщност в Притчи 31:10-31 се показва, че жените имат важна роля при закупуването на имоти и при вземането на собствени финансови решения.

В контраст с това, в исляма съпругите и робините са като собственост.

Когато на някого му бъде дадена жена, слуга или добитък, той трябва да хване животното за челото и да се помоли на Аллах. Ибн-и-Маджа, том 3, № 1918, стр. 157

Относно жените като цяло, ето какво е казал Мохамед: „Робът е пастир на имуществото на господаря си, а съпругата е пастир на дома и децата на съпруга си.“ Абу Дауд, том 2, № 2922, стр. 827. Обърнете внимание, че тук домът и децата принадлежат на съпруга.

Яхя ми разказа от Малик, от Зайд ибн Аслам, че Пратеникът на Аллах, нека Аллах го благослови и му дари мир, е казал: „Когато се ожениш за жена или купиш робиня, хвани я за кичура и помоли се за барака [благословение]. Когато купиш камила, хвани я за върха на гърбицата ѝ и потърси убежище при Аллах от Шайтан.“ Мувата на Малик 28.22.52

Въпрос: В Колосяни 3:18–22 какво общо имат всички тези стихове?

Отговор: Това са взаимни двойки. Павел не говори за съпругата без съпруга, за детето без родителя и за роба без господаря. Когато мислите, че другите хора имат отговорности към вас, а вие нямате никакви отговорности към тях, вашите мисли са далеч от това, което Павел има предвид тук.

В: В Колосяни 3:18-22 какви са правилните и неправилните начини да се подчинявате на някой друг?

О: Дори ако някой няма власт над вас, ако той ви заповяда или иска нещо, и то не е незаконно, неморално или против Бога, тогава защо да не направите това, което ви моли? Разбира се, ако той ви заповяда или желае да направите нещо, което противоречи на това, което е угодно на Бога, тогава като послушно дете на Бога не можете да го направите. Бог често използва хора, които имат власт над нас, за да ни насочват, и ние често трябва да следваме техните указания – но не винаги.

Нека разгледаме един пример и видим как отговорът на този въпрос понякога не е толкова прост. Да кажем, например, че съпругът ти или родител ти е заповядал никога да не ходиш на църковни служби или да не ги слушаш. Тъй като в Евреи 10:25 Бог ни е заповядал да не пренебрегваме събиранията си, вие все пак трябва да се подчините на Евреи 10:25. Трябва ли да обявите любезно, но открито, че трябва да не се подчините на това и все пак да се срещате с други вярващи, или да го правите тайно? Може би, ако животът ви е застрашен, тогава тайно. Ами ако ви забранят да ходите в определена църква, но можете да ходите в друга църква? Тогава трябва да обърнете внимание на няколко неща. На първо място, ако другата църква, в която искат да ходите, не се отнася сериозно към следването на Божието Слово, тогава трябва да не се подчините на това. Трябва също да попитате за причината, поради която ви забраняват да ходите в определена църква. Може да има основателна причина, например ако тази църква е замесена в грубо неподчинение на Бога. Но ако причината е, че не са съгласни с второстепенно или тривиално учение, или поради дребна, непростена обида, тогава това искане не идва от Бога. Въпреки това, когато не се подчините на нечия заповед към вас, защото трябва да се подчините на Бога, често може да понесете последствия или да изпаднете в конфликти. Но радвайте се, защото Бог вижда преследването, на което сте подложени заради Него.

Като втори пример, да приемем, че шефът ви на работа се подиграва или се отнася неуважително към ваш приятел, независимо дали той е налице или не. Не трябва да се смеете заедно с унизителния му хумор, но трябва ли просто да мълчите, или трябва да застанете в защита на приятеля си, дори с риск да разгневите или поне да раздразните шефа си? Как трябва да постъпите?

В: В Колосяни 3:18-22, като противоположност на този стих, какви са някои погрешни начини, по които човек би могъл да се опита да узурпира властта на друг?

Отговор: Да омаловажаваш авторитета му зад гърба му или пък пред него. Понякога е добре да поставяш нещата под въпрос, но не трябва да продължаваш да ги поставяш под въпрос, особено пред други хора. Трябва да му даваш съвети при вземането на решение, но ако решението е негово и той вече го е взел, тогава не го поставяй непрекъснато под въпрос и не го подкопавай.

В: В Колосяни 3:20; Матей 10:37, трябва ли децата да се подчиняват на родителите си?

Отговор: Децата трябва да почитат родителите си (Изход20:12 ; Второзаконие5:16 ) и да им се подчиняват (Колосяни3:20 ; Изход 21:17; Левит 20:9) в Господа (Ефесяни 6:1), но не трябва да обичат родителите си или когото и да било повече, отколкото обичат Бога (Матей10:37 ). Като аналогия, трябва да се подчинявате на законите на вашата държава, освен когато те противоречат на законите на вашата страна. По същия начин трябва да се подчинявате на родителите си, освен когато това противоречи на това, което Бог е казал.

За съвършен пример може да се погледне към Исус и майка Му. Когато родителите на Исус се върнаха в Храма и намериха Исус там, Той спокойно обясни постъпката Си в Лука 2:41-50. Исус се подчини на молбата на Мария да превърне водата във вино, въпреки че все още не беше дошло времето Му (Йоан 2:1-11). Но когато майката и братята на Исус дойдоха да Го отведат, Той отказа да отиде с тях (Марко 3:31-35).

В: Как трябва да възпитаваме малките си деца според Колосяни 3:20?

Отговор: Нашият пример може да бъде поне толкова важен, колкото и това, което казваме. Родителите трябва да бъдат единодушни в отглеждането на децата си. За едно дете е трудно, когато единият родител казва, че нещо е погрешно, а другият родител опровергава първия.

Не трябва да наказваме децата в гняв, несправедливо или без да им обясним причината. Напълно нормално е да кажем на детето: „Ще те накажа за това, но не веднага. Първо ще се успокоя.“ Никога не правете неща, които могат трайно да навредят на детето, като да го удряте по ушите, по главата или да го разтърсвате силно.

Не дразнете и не обезкуражавайте децата си.

В: В Колосяни 3:20 какви роли имат родителите спрямо своите възрастни деца?

Отговор: Заповедите, които се дават на по-малките деца, се превръщат в насоки и препоръки за възрастните деца. Родителите трябва да осъзнаят, че в една или повече области детето ще знае повече от родителя, и родителят трябва да се радва на това. Но и възрастните все пак могат да правят глупави грешки. Надяваме се, че благодарение на мъдрите думи и доверието, което сте изградили през годините, те все пак ще ви слушат.

В: Как, според Колосяни 3:20, възрастните деца трябва да почитат родителите си?

О: Помислете в контекста на миналото, настоящето и бъдещето.

Минало: В даден момент ще откриете, че вече знаете повече от тях в определени области – повече, отколкото те някога са знаели. Вероятно сега сте в състояние да ги защитите и себе си по-добре, отколкото те могат да защитят себе си и вас. Въпреки това, трябва да проявите благодарност за това, че са инвестирали живота си във вас, че са се грижили за вас и са ви защитавали, че са ви осигурявали нуждите и са споделяли мъдростта си, каквато и да е била тя. Вероятно сте осъзнали, че те не са били съвършени родители и вие също няма да бъдете. Но ги почитайте за това, че са се опитали, както са могли.

Настояще: Както в личен, така и в обществен план трябва да изразите благодарност за ролята, която са изиграли, и да им окажете уважение. Едно от нещата, които много родители искат най-много от възрастните си деца, е малко от времето им. Може би имате натоварен график, но все пак трябва да направите посещението или разговора с родителите си приоритет.

Бъдеще: В даден момент родителите ви вероятно ще се нуждаят от повече помощ, мъдрост и може би финансова подкрепа, отколкото ще имат. Както те се грижиха за вас, когато бяхте малки, така и вие можете да им върнете услугата, когато остареят. Освен това не забравяйте, че вашите собствени деца наблюдават и се учат от примера за това как се грижите за родителите си.

В: Защо в Колосяни 3:22 робите трябва да се подчиняват на господарите си?

Отговор: Новият Завет не препоръчваше робството, но и не го осъждаше. Дори когато обстановката не беше благоприятна – например когато християнин имаше несправедлив господар и понасяше несправедливи страдания, както е описано в 1 Петрово 2:18-19 – християните все пак трябваше да издържат в тези лоши условия. Обикновено това се отразяваше благоприятно на християните в този живот и беше свидетелство пред другите за Христос, който живее в тях.

В: Как, според Колосяни 3:22, трябва да се отнасяме към подчинените ни на работното място?

О: Отнасяйте се към подчинените си с достойнство и уважение. Плащайте им навреме за това, което правят, и спазвайте обещанията си към тях. Златното правило – постъпвай с другите така, както би искал те да постъпват с теб – ще ви доведе далеч. Какви добри качества сте забелязали у предишните си шефове? Как сте били или как би трябвало да сте били третирани справедливо от предишните си шефове? Отнасяйте се към подчинените си по същия начин. Признавайте грешките си. Не се учудвайте, че хората под ваше ръководство правят грешки – освен ако вашата компания не наема само съвършени хора. Можете да посочите грешките и да обсъдите как да се научат да не допускат подобни грешки в бъдеще. Но не трябва да създавате впечатлението, че никога няма да простите тази грешка – ако искате те да продължат да работят за вас. Не създавайте впечатление, че искате да знаете само лошите неща, за да ги използвате срещу тях при оценката, а ще забравите всички добри неща.

Никога не се подигравайте на подчинените си, независимо дали са налице или не.

Накрая, за хората под ваше ръководство, с които работите всеки ден, имайте предвид, че те може да имат нещо важно да ви научат. Може да имате „слепи точки“ – начини, по които трябва да се промените и подобрите, за които може би не подозирате. Помолете ги за обратна връзка за това как бихте могли да бъдете по-добри в това, което правите.

Въпрос: Как, според Колосяни 3:22, трябва да почитаме и уважаваме началниците си на работното място?

Отговор: Покажете им, че ги уважавате, или поне тяхната позиция. Но не бъдете просто човек, който се стреми да угажда на всички. Няма нищо лошо да ги хвалите и насърчавате, но не казвайте неща, които не са верни или са неискрени. Когато не сте съгласни с подхода им, имате отговорността да им предложите това, което според вас е най-добрият начин на действие, поне веднъж. Но ако те не искат да го приемат, няма смисъл да ги тормозите по този въпрос. Те вече са взели решението си и трябва да живеят с него. Няма нищо лошо да изпращате имейли и да документирате нещата, за да подкрепите действията си по-късно. Шефът има правото да ви казва какво да правите, но няма правото да ви превръща в изкупителна жертва. Както един мениджър беше сложил над кабината си табелка, на която (с чувство за хумор) пишеше: „Не казвам, че е твоя вина. Казвам, че ви обвинявам.“ Но от друга страна, трябва да поемем отговорност и да признаем грешките, които сме допуснали, или погрешните решения, които сме взели.

Шефовете са хора и те също могат да се обезсърчат и да се нуждаят от насърчение. Те също могат да променят мнението си, защото се променят външни условия, които не са могли да бъдат предвидени. Шефовете могат да променят мнението си и когато нищо не се е променило, освен че може би са научили нещо. Както един софтуерен архитект винаги казваше: „Запазвам си правото да ставам по-умен.“ Няма нищо лошо да повдигнете този въпрос веднъж, за да се уверите в новата посока, която противоречи на старата, но не продължавайте да настоявате. Ние също не сме съвършени.

В: В Колосяни 4:1 как да се отнасяте справедливо към някого, който е под ваше ръководство – на работа, в църквата, във военните сили или в политическа длъжност?

Отговор: Има поне три аспекта на това да се отнасяте към някой под ваше ръководство „правилно и справедливо“.

Да спазвате думата си: Ако човек се е съгласил да работи за вас при определени условия и възнаграждение, след като вече е отказал други потенциални възможности за работа, ще спазите ли договореното? Или, сега, когато той вече не е в толкова добра позиция да отиде другаде, ще промените ли условията и/или възнаграждението в своя полза? Ако сте кандидат за работа и сте се съгласили устно или писмено да работите за определена сума пари, ако се появи по-добра оферта, ще нарушите ли думата си, ще се върнете ли и ще заплашите ли, че ще я нарушите, освен ако не ви дадат повече, или ще бъдете човек, който държи на думата си?

Златното правило: Матей 7:12 казва да постъпвате с другите така, както бихте искали те да постъпват с вас. Ако бяхте на мястото на вашия служител и имахте добър шеф, как би се отнасял към вас този добър и справедлив шеф? Бъдете този добър шеф!

Без пристрастие: По-прощаващ ли сте към някои от подчинените си, които правят грешки, отколкото към други? Цените ли упорития труд и приноса на някои служители повече от други, просто заради това кой е служителят? Вероятно ще възлагате различна работа на различни служители въз основа на техните умения и опит, но дали последователно давате на някои служители „най-атрактивните“ задачи, които почти гарантирано ще ги развият и ще ги представят в добра светлина, докато на други служители се възлагат задачи, при които, независимо колко добре се справят, техният принос ще бъде забравен? Може би, дори и несъзнателно, подготвяте някои служители за провал? Бог ни заповядва в Яков 2:1 да не проявяваме пристрастие. Контекстът в Яков е за някой, който идва в църквата, но приложението е универсално. Левит 19:15 казва да не проявяваме пристрастие нито към богатите, нито към бедните, и макар вече да не сме под правилата на Мойсеевия закон, това правило остава в сила.

Искате ли хората под ваше ръководство да бъдат мотивирани да работят усърдно? Тогава спрете да пренебрегвате тези три неща.

В: В Колосяни 4:2-18 как 4-та глава се отнася към Колосяни 3:18-25?

Отговор: Колосяни 3:1-17 ни казва как да живеем автентичен, угоден на Бога и зрял християнски живот в лична връзка с Христос. Колосяни 3:18–4:1 ни казва как да поверим взаимоотношенията си в Божиите ръце. Но Колосяни 4:2–18 не е просто кратък поздрав и заключение, а по-скоро Павел ни дава примери за това как взаимоотношенията са „ускорили“ неговото служение чрез „партньорствата му в Евангелието“ с други вярващи.

В: В Колосяни 4:2 какво означава да бъдем „бдителни“ в молитвата?

Отговор: Ефесяни 6:11-17 ни казва да облечем пълното Божие въоръжение, а след това Ефесяни 6:18 ни казва да се молим. Чували ли сте за ефективния войник, който е бил добре въоръжен, но се е явявал на бой само когато му се е искало? – Аз също не съм.

Да бъдем бдителни в молитвата означава да внимаваме да не се уморим в молитвата и да не изпаднем в „духовна сънливост“. Трябва да имаме дисциплината да упорстваме в молитвата за Божието царство, за нуждите на другите и за нашите собствени. В притчата за несправедливия съдия в Лука 18:1-8 Исус дава пример за упоритостта, която трябва да проявяваме. Ако упоритостта би дала резултат пред несправедлив съдия, колко повече ще даде резултат пред нашия добър Отец? Но в края на притчата Исус не поставя под съмнение волята на Отеца, а по-скоро нашата вяра да упорстваме. Когато Бог ви вижда да се молите, вижда ли Той „постоянство“ във вас? Епафрас винаги се трудеше в молитва за тях (Колосяни 4:12), така че защо и те да не се присъединят към този труд? Колосяни 4:2-3 показва, че Павел нямаше да си почине, докато не се възползва от всяка възможност – чрез слово, дело или молитва – да сподели Евангелието, и те също не бива да го правят.

Въпрос: В Колосяни 4:3 Павел беше толкова духовен, толкова мъдър и толкова трудолюбив – защо човек като него би видял нужда да моли колосяните за молитва?

Отговор: Тук Павел конкретно моли вратите да бъдат отворени за Евангелието. Павел ясно е видял, че неговият собствен верен духовен живот, всеотдайност, мъдрост, вяра и усърдие няма да отворят възможностите за Евангелието, които Павел е търсил; само Бог можеше да направи това. Бог щеше да го направи чрез нашите молитви. Това не се дължеше на някакво чувство на неадекватност от страна на Павел, а по-скоро на осъзнаването му колко важна е молитвата за Бога, иначе работата му щеше да бъде неефективна. Най-любопитното е, че в контраст с това не виждаме Павел да моли хората да се молят той да излезе от затвора, с изключение на едно кратко и непряко „спомнете си за оковите ми“ в Колосяни 4:18. Сякаш Павел си мисли: „Това, че ме хвърлят в затвора, не е голям проблем за ефективността на моето служение, но това, че вие не се молите за мен, е.“ Ако молитвата – както неговата собствена, така и тази на другите – беше толкова решаваща за работата на Павел, колко важно е за вас молитвата за вашето служение?

Въпрос: В Колосяни 4:5, по какви начини – умишлено или неволно – можем да се провалим да се държим мъдро в присъствието на нехристияни?

Отговор: Можем да скрием, че сме християни, можем да направим компромис със свидетелството си и можем да си навлечем враждебността на другите без причина.

Скриване: Що се отнася до скриването на факта, че сме християни, веднъж, когато бях студент и работех през лятото, седях в столовата с някой, когото не познавах, и започнахме да си говорим. Споменах дългосрочните си мечти и желанието си да стана мисионер. Той веднага каза: „Аха! Мислех, че си мормон.“ Бързо го поправих, но не бях говорил за Исус и какво означава Той за мен.

Четох за един мъж, който един ден дошъл на работа и обявил, че е станал християнин. Един християнин от работата го поздравил, а новоповярвалият погледнал по-възрастния християнин странно. Той казал: „Знаеш ли, че ти си причината, поради която отлагах да стана християнин в продължение на няколко години?“ По-възрастният християнин бил изненадан и попитал защо. Новоповярвалият отговорил, че и той винаги изглеждал доволен и че животът му бил подреден. Никога не съм знаел, че си християнин, и си мислех, че ако ти можеш да водиш подреден живот, без да си християнин, тогава и аз нямам нужда да ставам такъв.“

Компрометирането на нашето свидетелство може да включва пряко неподчинение на Бога или отлагане на нашето послушание към Бога заради работата, приятелите или семейството ни.

Като говорим лекомислено за християнството, за нашата отдаденост или за ходенето ни на църква.

Прекарваш ли цялото си време в безсмислени разговори и шеги, така че приятелите ни да си мислят, че нямаме и капка сериозност в себе си? Има моменти, в които трябва да бъдем сериозни с тях, когато споделяме Евангелието.

Противопоставяне на другите: Евангелието неизбежно е обидно за някои и не трябва да се тревожим за това. Но трябва да избягваме да обиждаме или дразним без нужда нехристиянските си съседи.

В: Как, според Колосяни 4:6, трябва да бъде речта ни – с благодат, подправена със сол и способна да отговори на всеки?

Отговор: Нашата реч трябва да бъде благодатна, а не обидна, враждебна или горчива. Но трябва също така да търсим начини да споделяме Божията благодат. Солта съхранява, придава вкус и кара хората да ожадняват. Трябва да говорим само благотворно, без ругатни, клевети, клюки и кавги. Трябва да говорим от сърце, за да им покажем радостта от спасението. Накрая, трябва да говорим така, че да ги накараме да жадуват да научат повече за Христос, нашата Жива вода. Има ли смисъл речта ви? Заслужава ли си това, което ще кажете, да бъде казано, и трябва ли да бъде казано?

Трябва да намерим баланс между смелото споделяне на Евангелието и тактът и дискретността. Правилният баланс зависи от ситуацията и аудиторията. Понякога, особено в офис среда, има ограничения колко пряко евангелизиране можете да правите, особено когато сте на работа. Но можете да говорите благочестиво и да отговаряте на въпроси за надеждата, която имате, когато те възникнат. Или както се казва в книгата на Дик Лукас „Посланието към Колосяни и Филемон – преработено издание“, стр. 152: „приемайте възможностите да споделяте, вместо да ги създавате“.

В: В Колосяни 4:7, Колосяни ли е написано по същото време като Ефесяни, 2 Тимотей и Тит?

Отговор: И в Ефесяни6:21 , и в Колосяни 4:7 се казва, че Тихик ще им съобщи лично. В 2 Тимотей 4:12 Павел казва, че е изпратил Тихик в Ефес. В Тит 3:12 Павел казва, че ще изпрати Артемас или Тихик при Тит. Тихик е бил носител на тези писма и вероятно не е подозирал, че хората ще го познават в продължение на над 2000 години заради парчетата пергамент, които е носил.

Въпреки това, в Тит 3:12 Павел е бил на свобода, а останалите споменавания са от времето, когато Павел е бил в затвора, така че е имало поне две пътувания. Тъй като е имало поне две пътувания, е възможно да са били три или повече. Каквото и да е било обаче, това не засяга християнското учение или библейската авторитетност (наричана каноничност) на писмата.

Въпрос: Защо в Колосяни 4:9 Павел не се е изтъкнал, като е казал на читателите си, че Онесим е избягал и че Павел го е убедил да се върне?

Отговор: Павел споменава само името му и че Онисим е бил верен. Колосяните вече са знаели кой е Онисим, един от тях. Павел не е имал нужда да им казва кой е Онисим, да се изтъква или да споменава, че Онисим е избягал. Павел не е виждал смисъл да споменава нещо негативно за Онисим, точно както и ние не бива да споменаваме негативни неща за другите, освен ако няма основателна причина да го правим. Както се посочва в „The Expositor’s Greek Testament“, том 3, стр. 545: „такова пропускане тук е характерно за деликатността на Павел“. И между другото, когато някой полага големи усилия да се изтъкне, обикновено е очевидно за всички, или поне за всички освен за самия него, че точно това прави.

Въпрос: Защо в Колосяни 4:10 Павел казва на колосяните да приемат Марко, след като не им е казал да приемат никой друг?

Отговор: Беше очевидно, че те трябва да приемат всеки, който служи на Господа, но в съзнанието им можеше да възникне въпрос относно Марко. Мнозина вероятно са били добре запознати с факта, че Марк е напуснал мястото си и по-рано е изоставил служението на Павел. Вместо да влиза в подробности за Марк пред онези, които все още не са били запознати с провала му, Павел говори косвено, така че тези, които знаят, да разберат, че Марк се е върнал, помирил се е с Павел и че тяхното отношение и партньорство в Евангелието са възстановени.

В: В Колосяни 4:11 какво е тъжното, което Павел изтъква тук?

Отговор: Павел имаше принцип да отива първо в еврейската синагога и да проповядва на евреите, а след това на езичниците. Но въпреки специалното му внимание към евреите, единствените евреи сред неговите съработници бяха именно тези. Понякога, когато си мислим, че сме „разбрали напълно“ служението си – или поне така ни се струва –, това, което смятахме за важно, дава малко плод, а това, на което не сме обърнали толкова внимание, дава повече плод.

В: В Колосяни 4:16, писмото от Лаодикия ли е изгубена книга от Библията?

Отговор: Не, по две причини.

1) Първо, то не би било непременно част от Библията, защото дори и наистина да е имало изгубена книга, Бог не е „принуден“ да съхрани книги, които не е искал да съхрани. Като странична бележка, е имало фалшиво писмо до лаодикийците, но то е било написано през четвърти век и още тогава е било признато за фалшификат.

2) Второ, имало ли е изгубена книга, или това е писмото, известно ни като „Посланието до ефесяните“?

2а) Това вероятно би могло да бъде писмо, което не е било запазено, както се посочва в „The New International Bible Commentary“, стр. 1459, и в „The Expositor’s Bible Commentary“, том 11, стр. 226.

2б) Павел не казва в Посланието до Колосяните, че е написал писмо до лаодикийците, а по-скоро, че едно от павелските писма е било разпространено и е пристигнало от Лаодикия. Ефес се намираше на около 100 мили (160 км) от град Колоса, а Лаодикия беше между двата града, на 10–12 мили (16–19 км) западно и малко южно от Колоса. Така че това писмо беше общописмо, което ние познаваме като „Посланието до ефесяните“.

В: В Колосяни 4:17, как, като християнски шеф или надзирател, бихте казали на някой подчинен, че трябва да обръща повече внимание на работата си?

Отговор: Архип в Филемон 1-2 вероятно е бил синът на Филемон и Афия. Възможно е това да се е отнасяло до това, че тримата са приели обратно избягалия роб Онисим. От друга страна, може да се е отнасяло и до други служебни задължения, освен приемането на Онисим обратно.

Когато казвате на някого, че трябва да си върши работата по-добре – било то в служението или на работното място – има поне пет стъпки, които можете да следвате.

1) Първата е да обмислите най-добрия подход за общуване с човека, като се има предвид сериозността на проблема.

2) Втората стъпка може да бъде да потвърдите, че го уважавате, че цените работата му и добрите неща, които е направил.

3) Третата е да насочите вниманието му към това, което наистина трябва да се промени. Това може да включва последствията за организацията, ако той не се промени или повтори постъпката си, както и последствията за самия него.

4) Четвъртата стъпка е да поддържате връзката, като покажете, че все още се грижите за него и го уважавате, и че се надявате това да остане в миналото, след като проблемът бъде коригиран.

5) Накрая може да искате да документирате датата, какво сте казали, какво са казали те, какво е било договорено, конкретните действия, които трябва да бъдат предприети, и срока, в който те трябва да бъдат изпълнени.

В: В Колосяни, защо тази книга трябва да бъде част от Библията?

Отговор: Има поне три причини.

1. Павел я е написал, а той е бил апостол. Петър потвърждава, че думите на Павел са Свещеното Писание във 2 Петрово 3:15-16.

2. Самият Павел казва, че е апостол в Римляни 1:1; 1 Коринтяни 1:1; 9:1, 2 Коринтяни 1:1, 11:5; Галатяни 1:1, Ефесяни 1:1; Колосяни 1:1; 1 Тимотей 1:1; 2:7; 2 Тимотей 1:1; Тит 1:1.

3. Свидетелствата на ранната църква. Вижте следващия въпрос за авторите, които са се позовавали на стихове от Колосяни.

В: Как знаем, че това, което имаме днес в Колосяни, е достоверно запазена версия на първоначално написаното?

Отговор: Има поне три основателни причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Авторите от ранната църква до Първия Никейски събор (325 г. сл. Хр.) са цитирали Посланието до Колосяни около 105 пъти, без да се броят препратките. Те са цитирали 69,4% от Посланието до Колосяни, като са отчитали частичните стихове като части. Това са 65,97 от общо 95 стиха.

Ето 17-те предникейски автори, за които знаем, че са се позовавали на стихове от Посланието до Колосяните.

Климент Римски (96–98 г. сл. Хр.) прави алюзия към Колосяни 1:18: „1 Климент“, гл. 24, т. 1, стр. 11; т. 9, стр. 236

„Посланието на Варнава“, гл. 12, стр. 145, прави алюзия към Колосяни 1:16.

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) цитира Колосяни 3:5 като думи на апостола в Посланието до Колосяните. Ириней, „Против ересите“, книга 5, гл. 12.3, стр. 538

Мураториевият канон (ок. 190–217 г. сл. Хр.) споменава Посланието на Павел до Колосяните, както и останалите 12 послания на Павел.

Климент Александрийски казва: „а на друго място той [апостолът] казва: ‚За да познаете цялата тайна на Бога в Христос, в Когото са скрити всички съкровища на мъдростта и знанието.‘“ (Колосяни 2:2б-3) „Стромати“ (193–202 г. сл. Хр.), книга 5, глава 12, стр. 463

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) преразказва Колосяни 1:21 като „апостолът… неговото Послание до колосяните“ в „За възкресението на плътта“, гл. 23, стр. 561

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) цитира Колосяни 1:19 (няколко думи в различен ред) в „Опровержение на всички ереси“, книга 8, глава 6

Ориген (225–253/254 г. сл. Хр.) цитира Колосяни 1:15 като написано от Павел в „За принципите“, книга 1, глава 5, стр. 247

Новатиан (250–257 г. сл. Хр.) цитира Колосяни 1:16 като написано от „апостола“ в „Трактат за Троицата“, глава 13, стр. 622

Новатиан (250–257 г. сл. Хр.) цитира Колосяни 1:15 като написано от „същия апостол“; „Трактат за Троицата“, глава 21, стр. 632

Киприан е бил епископ на Картаген от 248 г. до мъченическата си смърт през 258 г. сл. Хр. Той цитира „Колосяни“ в „Трактати на Киприан“, Трактат 12, трета книга, 11.

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) посочва Колосяни 1:21–22 като написано от Павел. „Диалог за истинската вяра“, пета част, стр. 151

Теонас Александрийски (ок. 300 г. сл. Хр.) цитира свободно половината от Колосяни 4:6. „Писмо до Луциан, главния камерхер“, глава 8, стр. 161

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) прави алюзия към Колосяни 1:15 като към Павел. „Пирът на десетте девици“, беседа 3, гл. 3, стр. 317. Павел е споменат в самия край на глава 2 и в самото начало на глава 4.

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) се позовава на Колосяни 3:4 според „Гръцкия Нов Завет“, 4-то преработено издание от Аланд и др. Въпреки това не успях да потвърдя това в писанията на Методий, с които разполагам.

Адамантий (ок. 300 г. сл. Хр.) цитира Колосяни 4:10–11 като „Посланието на Павел до колосяните“

Викторин, епископ на Петау (Поетовио, в днешна Словения) (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.), споменава Стария и Новия Завет в своя „Коментар върху Апокалипсиса на блажения Йоан“, стр. 345. Той изброява посланията на Павел като „Римляни“, „Коринтяни“, „Галатяни“, „Ефесяни“, „Солунци“, „Филипяни“, „Колосяни“ и „Тимотей“ и цитира 1 Тимотей 3:15 в глава 16, стр. 345. По-нататък той цитира 1 Коринтяни 15:53 на стр. 346.

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) прави алюзия към Колосяни 1:15: „Защото как би могъл да бъде считан за «първороден от всяко създание»?“ – „Пирът на десетте девици“, книга 3, глава 3, стр. 317

Атанасий Александрийски (318 г. сл. Хр.) цитира Колосяни 1:15–18 в „Против езичниците“, глава 41, стр. 26

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) цитира 1 Коринтяни 2:9 като думи на апостол Павел и Колосяни 1:16, 17 като думи на Павел в „Писма за арианската ерес“, Писмо 1, глава 5, стр. 293

След Никея

Евсевий от Кесария (318–339/340 г. сл. Хр.)

Хегемоний (IV век) цитира Колосяни1:23 , и 2:6-9 и прави алюзия към Колосяни 1:24 в „Спора с Манес“, гл. 35, стр. 209

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) изброява книгите от Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Викторин от Рим (след 363 г. сл. Хр.) се позовава на Колосяни 1:14

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.) се позовава на Колосяни 2:2–3 като на Павел. В „За Троицата“, книга 9, глава 62, стр. 177

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) споменава Посланието на Павел до Колосяните като част от Новия Завет. В него се цитира Колосяни 1:1–2а.

Ефрем Сириецът, автор на химни (350–378 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.) цитира Колосяни 2:19 като „Колосяни“. В „За Духа“, гл. 5.9, стр. 6

Синодът в Лаодикия (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.) в канон 60, стр. 159 изброява книгите на Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158 гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги на Стария и Новия Завет.

Амброзиастер (след 384 г. сл. Хр.) се позовава на Колосяни 1:2-3, 7, 12, 14, 20, 22; 2:7, 8, 13, 18, 23; 3:4, 6, 13, 16, 17, 21; 3:3, 8, 12

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) цитира Колосяни на стр. 19

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)

Донатистският раскольник Тиконий (след 390 г. сл. Хр.) се позовава на Колосяни 3:6

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст през 396 г. сл. Хр. е написал 12 проповеди върху Посланието до Колосяните, които са запазени и до днес. Той е твърдял, че то е написано от Павел.

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) цитира Колосяни 1:16 като думи на Павел в „Против Еномий“, книга 1, глава 22, стр. 63–64. Той също така се позовава на Колосяни 1:14.

Дидим (398 г. сл. Хр.) се позовава на Колосяни 1:12

Расколникът Луцифер от Каляри, Сардиния (361–ок. 399 г. сл. Хр.)

Гаудентий (след 406 г. сл. Хр.)

Хромаций (407 г. сл. Хр.)

Севериан (след 408 г. сл. Хр.)

Йероним (373–420 г. сл. Хр.)

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) казва, че Павел (в „За прощаването на греховете и кръщението“, книга 1, глава 43, стр. 31 (том 5)) е написал посланията към Римляни, 1 Коринтяни и 2 Коринтяни (глава 44, стр. 32), Галатяни (глава 45, стр. 32), Ефесяни (гл. 46, стр. 33), Колосяни (гл. 47, стр. 33), 1 Тимотей и 2 Тимотей (гл. 48, стр. 33), Тит (гл. 49, стр. 33), Посланието до евреите (оспорвано от някои) (гл. 50, стр. 34)

Полупелагианецът Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) цитира Колосяни 1:16 като написано от Павел в „Седем книги“, книга 6.21, стр. 601

Нил (ок. 430 г. сл. Хр.) се позовава на Колосяни 3:13

Паулин от Нола (431 г. сл. Хр.) се позовава на Колосяни 1:12

„Speculum“ (V век) се позовава на Колосяни 1:12

Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.)

„Quodvultdeus“ (ок. 453 г. сл. Хр.)

„Варимадум“ (445/480 г. сл. Хр.) се позовава на Колосяни 1:12

Теодорет от Кир (епископ и историк) (423–458 г. сл. Хр.)

Сред еретиците и фалшивите книги

Еретикът Прискилиан (-385 г. сл. Хр.) се позовава на Посланието до Колосяните 2:13

Еретикът Маркион според Тертулиан

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.) се позовава на Колосяни 3:4

Пелагианският еретик Теодор от Мопсуестия (428 г. сл. Хр.)

3. Най-ранните ръкописи на Посланието до Колосяни, с които разполагаме, показват, че има малки различия между тях, но няма нито една теологически значима грешка.

p46 Честър Бийти II (100–150 г. сл. Хр.) съдържа 79 стиха от Посланието до Колосяните. По-конкретно в него се съдържат Посланието до Колосяните 1:1–2, 5–13, 16–24;1:27-2:19 ;2:23-3:11 ;3:13 –24; 4:3–12, 16–18 и други части от Павелските послания и Посланието към евреите. В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ на стр. 192 има снимка на част от p46. На стр. 197–198 също се посочва, че качеството и стихометричните белези показват, че това е написано от професионален преписвач.

Първата половина на III век – 1936 г. – Фредерик Г. Кениън според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

II век, 200 г. сл. Хр. – 1935 г. – Улрих Вилкен, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

200 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

81–96 г. сл. Хр. – 1988 г. – Йънг Кю Ким, според „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“.

Около 200 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.

Около 200 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.

Началото до средата на II век – 1999 г. – „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“. Това се основава отчасти на факта, че почеркът е много подобен на този в Папирус Оксиринх 8 (края на I или началото на II век) и Папирус Оксиринх 2337 (края на I век).

стр. 61 Римляни 16:23, 25–27; 1 Коринтяни 1:1–2, 2–6; 5:1–3, 5–6, 9–13; Филипяни 3:5-9, 12-16, Колосяни 1:3-7, 9-13, 1 Солунци 1:2-3; Тит 3:1-5, 8-11, 14-15; Филемон 4-7. ок. 700 г. сл. Хр.

около 700 г. сл. Хр. – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“.

Около 700 г. сл. Хр. – 1975 г. – Аланд и др., трето издание.

Около 700 г. сл. Хр. – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание.

Ватиканус [B] 325–350 г. сл. Хр.

Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр.

Бохайрски коптски [Boh] III/IV век

Сахидски коптски [Sah] III–IV век

Готически 493–555 г. сл. Хр.

Вижте www.BibleQuery.org/Colossians Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на Посланието към Колосяните.