< Въпрос за Библията от книгата на Михей

В: Каква е основната идея на книгата Михей?

Отговор: Подобно на много други малки пророчески книги, книгата на Михей се обръща предимно към бунтовниците, за които се надява, че ще се променят и ще се покаят. Тя засяга два въпроса: къде сме сега и накъде можем да тръгнем оттук?

В: Какви са приликите между книгата на Михей и книгата на Исая?

Отговор: Михей и Исая са живели по едно и също време и е много вероятно да са се познавали и да са се слушали един друг. Макар да няма точни цитати, има редица прилики във фразите и мисълта.

Книгата на Михей има 105 стиха, което означава по един паралел на всеки 7 стиха. За сравнение, Книгата на Откровението има по един паралел с останалата част от Библията на всеки 5 стиха.

За разлика от това, ето по-кратък списък с паралели с Еремия.

Въпрос: Кога е написана книгата Михей 1?

Отговор: Тъй като Михей споменава град Самария, а този град е съществувал от около 880 г. пр. Хр., книгата на Михей трябва да е написана след това време. Тъй като Самария е била разрушена през 722 г. пр. Хр., поне част от книгата на Михей е била написана преди това време. Михей е живял приблизително по същото време като Исая. Михей 3:12 е цитиран век по-късно, по времето на Еремия, в Еремия 26:18. Михей казва, че книгата е написана по времето на трима царе, което я поставя между 750/740 и 687/686 г. пр. Хр.

В: В Михей 1:1, възможно ли е този Михей да е същият като Микая, който пророкува пред Ахав в 1 Царе 22:8?

Отговор: Не. Макар Михей да е съкратена форма на Микая, Микая е пророкувал около 854 г. пр. Хр., докато Михей тук е живял повече от сто години по-късно.

В: В Михей 1:1 къде се намираше Морашет?

Отговор: Родният град на Михей се е намирал на около 40 километра, или 25 мили, югозападно от Ерусалим. Не сме напълно сигурни къде точно е било това малко селище, но посоката го поставя близо до филистимския град Гат.

В: Защо в Михей 1:1 се споменава град Самария, след като самаряните са се появили едва век по-късно, след изгнанието?

О: Въпреки че самаряните не са съществували до изгнанието, град Самария е съществувал преди тях. Град Самария е бил столица на северното царство Израил от времето на Омри, който го е построил около 880 г. пр. Хр. (3 Царе 16:24).

В: Как в Михей 1:2 Бог е свидетел срещу някои хора?

О: Бог вижда всичко и знае всичко. Като съдия на човечеството, Бог е свидетел на злото, което хората казват и правят. Този стих обаче подчертава, че Бог е свидетел срещу тях. Хората, които вършат зло, биха предпочели Бог да не знае какво правят. Макар че Септуагинтата може да се преведе като „свидетел сред“ или „свидетел срещу“, контекстът сочи, че Бог е свидетел срещу греха.

Въпросът е: срещу кого е Бог свидетел? Следващите стихове говорят само за Юда и Самария. Ако Бог не обвинява всички народи, тогава Бог обвинява Юда и Самария, а всички народи трябва да чуят и да обърнат внимание.

В: В Михей 1:4, кога планините ще се стопят и ще се разцепят?

Отговор: Това, както и Михей 4, ще се случи в последните дни. Захария 14 описва по-подробно как Елеонската планина ще се разцепи на две.

В: В Михей 1:5 защо Михей нарича греха им „престъплението на Яков“?

О: Както виждаме в Михей 1:10-15, Михей е много конкретен в термините и изразите си. Михей използва името „Яков“, за да им напомни за техните предци и кои са те. Често, когато изобличаваме някого за греха му, е добре да му напомним кой е и откъде идва. Изобличаването може да бъде шумно и сурово; но може да бъде и тихо и обмислено.

В: В Михей 1:6 как Самария щеше да стане като купчина на нива и насажденията на лозе?

Отговор: Тези метафори са видими напомняния за отпадъците и безполезните материали, които преди това са били почистени. За християните 2 Тимотей 2:20-21 и 2 Петрово 1:8 са напомняния, че трябва да внимаваме неподчинението ни да не ни направи безполезни.

В: В Михей 1:7, почита ли Бог някога приносите, дадени Му от пари, придобити по нечестив начин?

О: Бог е свободен да прави каквото пожелае с пари, придобити по нечестен начин. Въпреки това, ние никога не трябва да даваме на Бога нашите нечестно придобити печалби, а от друга страна, изобщо не бива да имаме такива печалби. Бог иска да Му даваме от нашата честна и почтена работа. Дори Давид във 2 Царе 24:24 не би принесъл на Господа жертва, която да не му е струвала нищо. Давид настоя да плати на Арауна за това, което щеше да принесе в жертва. В Марк 12:41-44 Исус похвали щедростта на вдовицата, която даде жертва с саможертва. Парите, придобити по неморален или незаконен начин, или чрез експлоатация на другите, са безполезни като нещо, което е угодно на Бога.

В: В Михей 1:8-9 какво е значението на съчетанието на чакала и совата? Как това се отнася към Михей?

Отговор: И двете са животни, които се движат (и издават звуци) през нощта. Звуците им може да са плашещи, но не ги виждате. Може би по подобен начин Михей ще скърби за тях, независимо дали те го виждат или не. По същия начин Бог ги предупреждава за греха им и те трябва да Го послушат, макар че не Го виждат, нито последиците от греха си – все още.

В: В Михей 1:9; 2:10 и Еремия 30:12, 15, кога духовните рани на хората са неизлечими от Бога?

Отговор: За някои хора изглежда по-лесно да се покаят за едни грехове, отколкото за други. Макар Бог да е Всемогъщ, има определени неща, които Той избира да не прави. Когато някой не иска Бог да го излекува от злото му и отхвърля Бога, Бог не е длъжен да му налага насила това, което той не желае. Когато това е случаят, раната е неизлечима, както е посочено в Осия 5:13.

В: Защо в Михей 1:10-14 този пророк използва игри на думи в тази сериозна ситуация?

О: Тези игри с думи не са хумор, а литературен похват в древната еврейска поезия. Беше добре пророчествата да се изразяват по начин, който лесно се запомня, тъй като хората щяха да си спомнят думите, когато пророчеството се сбъдне. Михей не беше единствен – когато Бог за първи път даде видение на Еремия, Той го даде под формата на игра на думи.

Макар че това, както и притчите и повтарящите се изречения, могат да служат като средство за запомняне, да се каже, че това е просто средство за запомняне, е подценяване. Всеки път, когато хората чуваха имената на тези познати градове, те си спомняха това стихотворение и си припомняха предстоящото наказание. Освен това не ставаше въпрос просто за наказание, което щеше да сполети селските райони като цяло, а за това, че именно тези конкретни градове (както и другите) щяха да бъдат засегнати.

В: В Михей 1:10а и 1:15б какви са тези „крайни точки“ и какво е тяхното значение?

Отговор: Михей 1:10а не е оригинално от Михей. Той цитира 2 Царе 1:20, когато Саул и Йонатан бяха убити от филистимците. Михей 1:15б споменава Адулам, където Давид се скри от Саул в пещера в 1 Царе 22:1. Те са в обратен хронологичен ред.

В: В Михей 1:13, в какъв смисъл някои грехове са подобни на заповедта „запрягай конете на колесницата си“?

Отговор: Някои грехове, веднъж извършени, са на практика приключени. Други грехове са по-пристрастяващи и се разрастват като рак. Но има и грехове, които могат да бъдат наречени „входни грехове“. Точно както марихуаната може да бъде „входна“ дрога към по-тежки наркотици, някои грехове разрушават бариери или позволяват на човека да извърши още грехове. Например, кражбата и получаването на пари от нея могат да позволят на човека да се напие, да плати на проститутка, да вземе наркотици или да направи други неща. Някои грехове са точно като впрягането на конете на колесницата.

Лахиш беше голям град в Шефела, низините на Юда, и беше известен с конюшнята си. В Второзаконие 17:16-17 се казва, че царят не трябва да събира голям брой коне или жени. Въпреки това, започвайки от Соломон, царете на Израил и Юда притежаваха големи стада. Но конете са по-важни в настъпателната война и по-малко важни при отбраната на град. Сенахирим беше толкова горд от превземането му, че постави релефна картина на града в двореца си в Ниневия. Никога обаче не е имало картина на Ерусалим.

В: Защо в Михей 1:16 те си бръснаха главите в знак на траур?

Отговор: Те не скърбяха за загубата на домовете или богатството си, а за самите си деца, които или бяха мъртви, или бяха отведени в робство и никога повече не бяха видяни.

В: В Михей 1:16 се казва, че ще бъдат „плешиви като орел“ – имало ли е белоглави орли в Палестина?

Отговор: В Палестина не е имало птици от вида, който наричаме „белоглав орел“, тъй като тези птици живеят в Северна Америка. Михей 1:16 казва: „Направете се плешиви като орел“, а еврейската дума за орел може да означава и лешояд.

Черните лешояди, наричани още орли-рибари, са били плешиви по главата и шията, както много други птици, които се хранят с мъртви животни.

Орлите-гиери, наричани още египетски лешояди, също имат плешива глава с жълти пера по шията.

Грифоните, наричани просто „орли“, имат шия, която е плешива или много тънко покрита с бял пух.

Два вида истински орли в Палестина – императорският орел и златният орел – нямат плешиви глави или шии.

Липсата на пера предотвратява слепването им поради съсирването на кръвта, когато птицата се гмурва с главата напред в вътрешностите на мъртвото животно.

В: В Михей 2:1 какво е значимото в това, че замислят зло в леглата си?

Отговор: Хората не само вършеха зло, когато бяха изкушени в дадена ситуация, и не само вършеха преднамерено зло, но дори лежаха будни в леглата си през нощта, замисляйки как да вършат зло. Може би това е една от причините Псалом 4:4 да наставлява хората: „В леглото си изпитай сърцето си и бъди спокоен.“ (Berean Standard Bible)

В: В Михей 2:1-2 как хората могат днес да кроят финансови зли планове?

О: Михей 2:2, 4, 9 конкретно говори за присвояване на ниви и ограбване на мъже и жени от домовете им, както и за даване на ниви на предатели. Днес това може да включва и отнемането на инвестициите, спестяванията и пенсионните натрупвания на хората, било то чрез незаконни средства, или чрез законни, но безскрупулни средства.

Ето един опростен пример. Представете си безскрупулна инвестиционна фирма, която има 8 фонда, като всеки от тях влага всичките си средства в инвестиции, рискови колкото Лас Вегас. Шансът да се получи 48% възвръщаемост е 50%, а шансът да се загуби всичко е 50%. Средно половината от фондовете губят всичко и тихо изчезват. Половината от фондовете реализираха 40% (останалите 8% те задържаха за свои управленски такси и бонуси). Сега повторете това още две години. Средно един фонд би имал 40% годишна възвръщаемост в продължение на три поредни години, което изглежда като изключително впечатляващ резултат. Никога не чувате за другите фондове, които следват почти същата стратегия и изчезват.

По-реалистичен пример е една услуга за инвестиционни бюлетини, която проследявах в продължение на няколко месеца. Когато казваха, че дадена акция ще поскъпне, тя обикновено наистина поскъпваше – в около една трета от случаите. В около една трета от случаите тя поевтиняваше. А в около една трета от случаите не се случваше нищо. Така че в действителност следването на съветите им беше като хвърляне на зарове. Въпреки това те можеха да рекламират печелившите си прогнози, които бяха уцелили, и да мълчат за останалите две трети.

В: В Михей 2:2б как човек може да лиши някого от наследството му?

Отговор: В старозаветните времена земята се предаваше в рамките на рода. Дори ако земята беше продадена, тя трябваше да се върне на първоначалния собственик в Годината на юбилея, която настъпваше на всеки петдесет години (Левит 25:10-13). В този период обаче Израил и Юда бяха като околните народи и не спазваха това правило. Те нарушаваха закона и задържаха завинаги земя, която не трябваше да задържат. Днес хората могат безскрупулно да отнемат имущество чрез съдебната система, ако заведат скъпи съдебни дела или имат лъжесвидетели.

В: В Михей 2:3 какво е лошото в това да „вървиш толкова гордо“ или „да вървиш изправен“?

Отговор: Гордостта може да показва, че разчиташ повече на себе си, отколкото на Бога. Тя може да те накара да се чувстваш по-добър от другите. Някой някога е казал, че на английски език средната буква както в думата „sin“ (грях), така и в думата „pride“ (гордост) е „I“ (аз). Когато някой цени себе си или собствената си значимост повече от любовта си към Бога и към другите, той нарушава двете най-велики заповеди, които Исус е дал.

В: В Михей 2:3, какво да кажем за хората, които твърдят, че Господ не се гневи и няма гняв?

О: Те пропускат един ключов аспект от Божия характер. Никога ли не са чели „Откровение“? Никога ли не са чели книгите от Стария Завет, освен „Песен на песните“, „Рут“ и „Естир“? Всяка книга от Стария Завет, с изключение на тези три, споменава Божия гняв и ярост. Всъщност всяка книга от Новия Завет споменава Божия гняв и ярост, с изключение на следните: Филипяни, 1 и 2 Тимотей, Тит, Филемон, 1 Петрово, 1, 2 и 3 Йоаново. Ето частичен списък с препратки.

Бог е ревнив Бог. Изход 20:5; 34:14; Второзаконие 4:24; 5:9; 6:15; Исус Навин 24:19; Наум 1:2; Захария 8:2; 1 Коринтяни 10:22

Бог наказва. Битие 3:14–19; 4:13; 15:14; Изход 32:34; Левит 18:25; 26:18, 28; Второзаконие 22:18; 1 Царе 15:2; 2 Царе 7:14; Йов 21:19; 37:13; Псалом 59:5; 89:32; 94:10; Исая 10:12; 13:11; 24:21; 26:21; 27:1; Еремия 5:9,29; 6:15; 9:9,25; 11:22; 14:10; 21:14; 23:34; 27:8; Езекиил 5:8-10; Захария 10:3; (подразумева се) Софония 3:15; Матей 25:46; Деяния 7:7; 2 Коринтяни 10:6; 1 Солунци 4:6; 2 Солунци 1:8-9; Евреи 2:2; 10:29; 12:6; Юда 7; Откровение 17:1; наказание за Вавилон Еремия 25:12

Бог не се подиграва. Галатяни 6:7

Бог отмъщава. Второзаконие 32:35,43; 1 Царе 24:12; 2 Царе 9:7; Исая 1:24; 65:6; 66:6; Еремия 5:9,29; 9:9; 15:15; 51:6б,36; Римляни 12:19; 2 Солунци 1:6; Евреи 10:30; Откровение 6:10; Подразумева се в Псалом 79:12; 94:2; Плач Еремиев 3:64

Бог има гняв. Изход 15:7; 22:24; 32:10-12; Левит 10:6; Числа 11:33; 16:46; Второзаконие 9:7-8,22; 11:17; 29:23,28; 1 Царе 28:18; 2 Царе 22:13,17; 23:26; 1 Летописи 27:24; 2 Летописи 12:7,12 (гневът е отвърнат); 19:2,10; 24:18; 28:11,13; 29:8,10; 30:8; 32:25-26; 34:21,25; 36:16; Ездра 5:12; 8:22; 10:14; Неемия 13:18; Йов 14:13; 21:20,30; 32:2; Псалом 2:5,12; 21:9; 59:13; 78:31,38,49; 79:6; 89:46; 90:7,11; 95:11; 102:10; 106:23,40; 110:5; 124:3; Притчи 11:4; Исая 9:19; 10:6; 13:13; 14:6; 60:10; Еремия 7:29; 10:10; 18:20 (отвърни гнева); 21:5; 32:37; 50:13; Плач 3:1; Езекиил 7:12, 14, 19; 21:31; 38:19; Осия 5:10; 13:11; Амос 1:11; Наум 1:2; Авакум 3:2, 8; Софония 1:15, 18; Захария 7:12; 8:14; Матей 3:7; Лука 3:7; 21:23; Йоан 3:36; Римляни 1:18; 2:5; 9:22; Ефесяни 2:3 (деца на гнева); 5:6; Колосяни 3:6; 1 Солунци 1:10; Евреи 3:11; 4:3; Откровение 6:16-17; 11:18; 12:12; 14:8, 10, 19; 15:1, 7; 16:1, 19; 18:3; 19:15

Бог се гневи. Изход 4:14; Числа 11:10; 12:9; 22:22; 25:3-4; 32:10; Второзаконие 4:25; 6:15; 7:4; 9:18-19; 13:17; 29:20,23-24,27-28; 31:17,29; 32:16,21-22; Исус Навин 7:1,26; 23:16; Съдии 2:12,14,20; 3:8; 10:7; 2 Царе 6:7; 24:1; 1 Царе 11:9; 14:9,15; 15:30; 16:2,7,13,26,33; 21:22; 22:53; 2 Царе 13:3; 17:11,17-18; 21:6,15; 22:17; 23:19,26; 24:20; 1 Летописи 13:10; 2 Летописи 25:15; 33:6; 34:25; Ездра 9:14; Неемия 4:5; 9:5,13; Псалом 2:12; 6:1; 7:6,11; 21:9; 27:9; 38:3; 56:7; 69:24; 74:1; 76:7; 78:21,49,50; 79:5; 80:4; 85:3-5; 90:7,11; Еклесиаст 5:6; Исая 1:4; 5:25; 9:12,17,21; 10:4-5,25; 12:1; 13:3,9,13; 42:25; 48:9 (Бог отлага гнева Си); 63:3,6; 65:3; 66:15; Еремия 3:12; 4:8,26; 12:3; 15:14; 17:4; 18:23; 21:5; 23:20; 25:37-38; 30:23; 32:37; 33:5; 36:7; 42:18; 44:3,6; 49:37; 51:45; 52:3; Плач Еремиев 1:12; 2:1,3,6,21-22; 4:11,16; Езекиил 5:13,15; 7:3,8; 13:13; 20:8,21; 22:20; 25:14; 43:8; Даниил 9:16; Осия 8:5; 11:9; Йона 3:9; Михей 2:3; 5:15; Наум 1:6; Софония 2:2-3; Захария 10:3

Бавен на гняв (но все пак се гневи). Йоил 2:13б; Йона 4:2; Наум 1:3

Гневът Му не трае вечно. Михей 7:18

Бог унищожава [в гняв] Битие 6:13 (потопът); 19:12-13 (Содом и Гомора); Амос 6:11; 9:8; Обадия 8,15; Авакум 1:5-11; Агей 2:22; Малахия 1:3; 2:16; Марко 12:9; 1 Коринтяни 3:17; 10:8; Яков 4:12; 2 Петрово 2:4-9,12

Божият гняв. Даниил 9:16

Божието негодувание. Малахия 1:4

Бог може да бъде провокиран до гняв. Псалом 78:58; 106:29; Еремия 7:18-20; 8:19; 11:17; 25:6-7; 32:29-32; Езекиил 8:17; 16:26

Бог може да бъде провокиран до ревност. 1 Коринтяни 10:22

Бог е най-любящото същество във вселената, но Той притежава и най-големия гняв.

Въпрос: Как в Михей 2:9 някой може да отнеме Божията слава от едно дете завинаги?

Отговор: В нашите желания, а дори и в това какви хора ще станем, ние имаме известна степен на взаимозависимост с околните.

Въпрос: В Михей 2:11 защо е уместно лъжепророците да пророкуват вино за този народ?

Отговор: Такъв пророк би пророкувал както това, което хората искат, така и това, което ще получат. Не е необходим никакъв свръхестествен дар за пророчество, което хората с удоволствие биха изпълнили сами. 2 Тимотей 4:3 говори за хора, които имат „сърбеж в ушите“ и ще слушат само проповедници, които казват това, което искат да чуят.

В: Защо в Михей 2:11 хората са склонни да вярват в неща, които са им приятни?

О: Това е обща черта на падналата човешка природа; хората имат изкривена представа за надеждата. Искаме да вярваме в неща, за които се надяваме, че са истина, и можем да се самозаблуждаваме. Хората искат да наричат неприятните неща, които са почти сигурни, като напълно несигурни, а приятните неща, които са много несигурни – като сигурни. Ако преброите колко пъти в новините някой е изказал нещо като факт, когато не е могъл да знае, че е факт, ще стигнете до много голям брой.

В: В Михей 2:12-13 не се дава абсолютно никаква причина за тези обещаващи думи в Михей 1-2:10. Защо мислите, че Бог обещава това?

Отговор: Това няма нищо общо с хората като такива. Частично е свързано с Бога, а частично – с Божието отношение към хората. Бог е дал обещания на Авраам, Давид и други, и Бог ще изпълни Своето обещание независимо от всичко. Но Бог също така обича потомците на Авраам и ще направи това поради Своята любов към тях. Нищо обаче не показва, че те го заслужават.

В: В Михей 2:12 и Исая 34:6 къде се намира Бозра?

Отговор: Според Амос 1:12 тя се е намирала в Едом. Бозра е била столицата на Едом; това е днешната Бусейра, която се намира на 25 до 30 мили южно от Мъртво море.

В: В Михей 3:1-2 защо някои водачи мразят доброто и обичат злото?

О: Злото може да бъде това, което правят престъпниците, но злото може да бъде и политическо, правно и религиозно. Някои лидери могат да бъдат „симбионти“, осъзнавайки, че властта им идва единствено от това, че несправедливо облагодетелстват едни за сметка на други.

Някои хора вършат зло само за собствена изгода или сигурност. Но това не означава непременно, че обичат злото. Други пък искат за свои съюзници „хитри“ хора, за които знаят, че ще заобикалят правилата, когато това е в тяхна полза. А трети изпитват лично удоволствие от това да събарят праведните или да ги виждат в страдание.

В: В Михей 3:2-4 става ли дума за действителен канибализъм?

Отговор: Не. Става дума за поглъщане на душите на хората заради пари. Михей използва такъв суров и ярък език, за да предаде дълбочината и упоритостта на злото, проявявано от политическите, правните и религиозните лидери.

В: В Михей 3:4 Бог някога ли отказва Своето благословение на хората, които го молят?

О: Често го прави. Човек трябва да се запита защо хората молят за Божиите благословения. Когато хората искат благословенията на близка връзка с Бога, но избягват близката връзка на послушание към Него, те не винаги получават това, което искат. Яков 4:3 говори за хора, които молят Бога и не получават, защото искат да използват благословенията за собствените си желания.

В: В Михей 3:5-7,11 защо понякога Бог дава само мълчание на хората, които казват, че искат да Го чуят?

Отговор: Лъжепророците „проповядват мир, докато хапят със зъбите си“ (Михей 3:5); тоест, те хапят другите, докато говорят за мир. Еврейската дума за „хапя“ или „хапвам“, nasak, може да означава ухапване със зъби, ухапване от змия и лихва върху заем.

В: В Михей 3:9 каква е разликата между това да не ти пука за справедливостта и това да презираш справедливостта?

О: Първо малко контекст, после отговора. Еврейската дума за „презиране“, „та’аб“, е много силна и означава „да се отвращаваш“. От 701 г. пр. Хр. нататък ръководството в Ерусалим беше много слабо. Царят беше изгонен малко повече от сто години по-късно, през 597 г. пр. Хр., а Храмът беше разрушен през 586 г. пр. Хр.

Някои лидери се грижат за справедливостта за всички, дори за онези, които не са ги подкрепяли. Други лидери всъщност не се интересуват дали справедливостта ще възтържествува или не, стига да получат това, от което се нуждаят. Може би те предпочитат да не мислят за несправедливостта. Още други вярват, че „целта оправдава средствата“ и всяко средство – справедливо или не – е оправдано, за да получат това, което искат. Някои искат нещо конкретно, като например да спечелят избори. Други искат всичко, което могат да получат, за себе си и за своите верни поддръжници, и опитът да задоволят тези нужди никога не е достатъчен, за да си кажат: „Сега мога да спра.“

В: В Михей 3:9, какви са някои примери от историята за лидери, които презират справедливостта?

Отговор: Лозето на Навот

Фалшивите декретали

Фалшивите декретали са 100 писма, които установяват авторитета на папите. В тях Петър казва, че му е била дадена власт да оглавява Христовата църква на земята. Петър е предал тази власт на следващия папа и т.н.

Повечето фалшиви декретали са „псевдо-исидориански“ декретали, наречени на името на човек, наричащ себе си „Исидор Меркатор“, който явно ги е написал във Франция и ги е донесъл в Мец, Франция, между 847 и 859 г. сл. Хр. Те претендират, че са писма на папи и църковни събори от 78–731 г. сл. Хр. Има много плагиатски цитати, но като цяло стилът е на един и същ автор.

Очевидно основният мотив зад декреталите е бил да се установи по-голяма независимост за местните епископи, като се твърди, че те не носят отговорност пред митрополитите, синодите или държавата, а само пред папата. Фалшивите декретали са имали дълбокото въздействие да издигнат папите до положение, по-високо от това на всеки друг на тази земя.

Декреталите са били използвани на синодите във Вормс (868 г.), Кьолн (887 г.), Мец (893 г.) и Трибур (895 г.). Православната църква никога не ги е приемала, а на Запад те са били отхвърлени като фалшификати около 1100 г. сл. Хр. Два непреодолими проблема са, че никой не е чувал за тях преди 850 г. сл. Хр. и че те съдържат много исторически анахронизми, т.е. „как е възможно папите да цитират хора, родени след тяхната смърт?“ Въпреки това дори през 1580 г. католическият „Corpus Juris“ използва фалшивите декретали, за да докаже, че католицизмът е прав. През 1628 г. протестантът Давид Блондел все още се налага да опровергае фалшификатите.

Характерът на някои папи:

Трябва ли да се присъединим към папа Юлий II (Воюващият папа, 1503–1513 г.) в неговата армия, която завладява, избива и ограбва италиански градове, за да ги прибави към „Божието царство“, т.е. Папската държава?

Колко лоши са били някои папи? Според книгата на Остин „Тематична история на християнството“, стр. 148,

„След това [след 904 г.] започна така наречената „порнокрация“, по време на която Теодора и двете ѝ дъщери, Теодора Младата и Мароция, на практика контролираха Рим и самата църква. Като съблазнителни блудници тези жени бяха продавали телата си за постове, титли и земи, което им осигуряваше широка власт. Марозия имала незаконна връзка с папа Сергий III, от която се родил син, който по-късно станал папа Йоан XI. Когато Марозия се опита да се коронова за императрица, по-малкият ѝ син Алберик отвлече и затвори майка си, хвърли в затвора полубрата си, папата, и сам стана император. Той царува от 932 до 954 г., упражнявайки абсолютен контрол над папството. След смъртта на Алберик синът му Октавиан беше избран за папа Йоан XII и се оказа най-отвратителният член на това развратено семейство.

б. Режимите на Ото. През 962 г. нечестивият Йоан XII коронова германския крал Ото I за император на Свещената Римска империя. Мислейки, че е намерил съюзник в разврата, Йоан скоро откри, че новият император е човек с характер и е посветен на възстановяването на достойнството и честта на папството. Когато Ото свика синод, за да обсъди свалянето на Йоан, папата заплаши всички с отлъчване, но те го свалиха въпреки това. Три месеца по-късно Йоан свика друг синод, който отмени решението на синода на Ото. Затова Ото реши да използва сила, за да освободи папството от злия му владетел.

... Следващите четиридесет и две години [след 1004 г.] от папската история бяха белязани от ожесточена съперничество, конюнктурна посредственост, духовна безсилна, пороци и корупция. Изглеждаше, че тя достигна най-ниската си точка с избора на един развратен дванадесетгодишен момче, папа Бенедикт IX (1032–1045), който след позорни развратни прояви и хаотично управление продаде свещената тиара (т.е. папската длъжност) на най-високата цена. Той беше известен като Григорий VI (1045–1046)…“

В: Защо в Михей 3:11–12 някои, които пренебрегват Бога, все пак разчитат на Него да ги защити?

Отговор: Вместо да се уповават на Господа, някои се опитват да пресъздадат Бога по свой образ.

Хората се заблуждават, когато смятат християнството за нищо повече от застраховка срещу пожар. Те често възприемат Бога като важен, но не смятат своето послушание за важно. В една американска песен се пее „Бог да благослови Америка“, но беше поставен билборд с въпроса: „Америка благославя ли Бога?“

В: Защо според вас Михей 4:1-3 е почти идентичен с Исая 2:2-4?

Отговор: Това показва, че става дума за едно и също събитие. Ще има не само мир, но и никаква заплаха от война; няма да има нужда от укрепени комплекси и градове. Независимо колко голямо е благоденствието, ще има достатъчно за всички.

В: В Михей 4:9-13 коя е жената в беда?

Отговор: Това е алегория за народа на Юда и Израил. Тя плаче заради загубата си. Това е като жена в родилни мъки, защото след изгнанието завърналите се хора преродиха своята нация.

В: В Михей 4:10, показва ли това споменаване на Вавилон, че, освен ако това не е било боговдъхновено пророческо видение за бъдещето, книгата на Михей е написана по-късно?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

1. Вавилон се превърна в доминираща световна сила едва почти век след разрушаването на Самария.

2. Макар това да е боговдъхновено пророчество, тук има и част от миналото. Веднага след като асирийците бяха спрени пред Йерусалим, вавилонският цар Меродах-Баладан изпрати посланици в Юда, за да сключат съюз. Цар Езекия им показа всичко, както е описано в 2 Царе 20:12-15 и 2 Летописи 32:31. Бог използва Исая, за да каже на Езекия, че народът ще бъде изселен във Вавилон, както е записано в 2 Царе 20:16-18.

Накратко, посещението на вавилонците, съчетано с публичното пророчество на Исая по времето на изгнанието на Юда, не би направило Михей анахроничен.

В: Защо Михей 4:11-13 представлява поетична справедливост за народите, събрали се срещу Ерусалим?

Отговор: Те се събраха, за да погълнат и да вземат военната плячка. Но Бог имаше друга идея. В крайна сметка те се събраха, за да бъдат погълнати и да се превърнат в военна плячка.

В: Защо в Михей 5:2 Михей споменава „Ефрата“?

Отговор: Имало е два Витлеема – един на север и един в Юда; Витлеем Ефрата е бил Витлеемът в Юда. Както казва Уолтър Кайзер в книгата си „Трудни изречения от Библията“ (стр. 335–336): „Ефрата е по-старото име на Витлеем. То произлиза от думата „да бъде плодоносен“, и това име е най-подходящо за родното място на Този, Който ще донесе спасение на земята.“ Витлеем се нарича Ефрат в Битие 35:19 и 48:7.

Освен това една от жените на Калеб се е казвала Ефрат. Хур е бил техният син, Салма – негов син, а в 1 Летописи 2:19, 50–51 се казва, че Салма е баща на Витлеем.

В: В Михей 5:2 какво е изненадващото относно Витлеем?

Отговор: Въпреки че Витлеем се намираше само на 5 или 6 мили югозападно от Ерусалим, той беше далеч от него по значение. Беше толкова малък и незначителен, че дори не беше споменат сред градовете в Исус Навин 15 и Неемия 11. Тъй като Давид беше роден във Витлеем, той се наричаше „Градът на Давид“. Ако не беше това, едва ли щеше да бъде известен, защото там не се случваше почти нищо друго, което да заслужава внимание.

В: В Михей 5:2б как произходът на владетеля на Израил е „от древността“?

Отговор: На иврит тук буквално се има предвид „дни от неизмеримо време“. Исус е съществувал от древни времена (Йоан 1:1; 17:5; Евреи 7:3). Още преди първата секунда на времето Исус вече беше заченат от Бог Отец.

В: Тъй като в Михей 5:2 в Масоретския текст и Септуагинтата се казва „хиляди“, защо в Матей 2:6 се казва „управители“?

Отговор: Независимо от това, което казва Михей 5:2, това е, което според преданието свещениците и учителите са казали на Ирод. Нека разгледаме четири точки, които биха могли да обяснят защо са казали това.

1) В Михей 5:2 се казва: „Ти, Витлеем Ефрата, макар и най-малък сред хилядите на Юда, от теб ще излезе Този, Който ще бъде владетел в Израил…“ (Буквалният превод на Грийн). Смисълът е, че макар Витлеем да е бил малък по размер, той ще придобие голямо значение.

2) Еврейската дума за „хиляди“ (множествено число) в Михей 5:2 е ‘alapim. Гръцкият еквивалент е chiliasin. Еврейската дума за управители/владетели (множествено число) е ‘allupe. Гръцкият еквивалент е „хегемосин“. Докато гръцките думи са напълно различни, еврейските думи са много сходни, ако не се вземат предвид гласните. Старият Завет първоначално е бил написан без гласни; те са били добавени едва около 700 г. сл. Хр. Това показва, че те не са чели от гръцката Септуагинта, а или от еврейския, или от арамейския, или вероятно от друг гръцки превод.

3) Това е било казано от свещениците и учителите по закона. Те биха могли да допуснат грешка или да цитират пред Ирод гръцки превод, различен от Септуагинтата. По-вероятно обаче е, че са превеждали устно от иврит на арамейски или гръцки, докато говореха.

4) Всъщност обаче свещениците и учителите по закона не са допуснали грешка при предаването на смисъла: малкият Витлеем НЕ е най-малко значим за владетеля, който ще дойде оттам.

В: В Михей 5:3, където се пророкува, че Израил ще бъде изоставен, докато дойде Месията, защо според вас Бог е постъпил така?

Отговор: Макар че Писанието не го казва, това може да е като драматург, който определя темпото на историята, като създава затишие преди голямата сцена.

Въпрос: В Михей 5:4-5а, мислите ли, че това е обещание, на което можем да разчитаме днес, или е само за нас, когато стигнем в небето?

О: Там се споменава „земята“, така че то се изпълнява на земята. Макар че в крайна сметка то ще се изпълни през Милениума и в новото небе и новата земя, това е обещание, на което можем до известна степен да разчитаме още сега. Днес Бог ни снабдява със Своята сила. Михей 5:5а казва, че това ще бъде нашият мир, и Този е Исус. Днес ние трябва да пребъдваме в Бога и да прославяме Неговото име до краищата на земята.

В: Защо в Михей 5:5 се казва „седем пастири, дори осем водачи на хора“?

Отговор: Владетелите в Близкия изток често са били наричани пастири. Този литературен похват на съчетаване на числа се среща и в Амос 1:3, 6, 9, 11, 13; 2:1, 4, 6 и Притчи 30:15, 18, 21, 29. Това означава, че точният брой не е важен; важно е величието на числото. Така че, в контраст с липсата на благочестиви водачи, или дори на каквито и да било водачи, по времето на Михей, ще има достатъчно водачи, които да водят народа.

В: В Михей 5:7 по какъв начин Божият народ прилича на роса от Господа?

О: Росата не се забелязва, но напоява навсякъде. В Палестина, по време на сухия сезон, росата беше основното средство за овлажняване на реколтата. Росата не се насочва избирателно към няколко места; тя отива навсякъде. Тъй като сме свидетели пред света, може да не се забелязваме, но християните трябва да отиват навсякъде. Ние сме като писмо от Христос (2 Коринтяни 3:3) и единственото писмо от Христос, което някои хора виждат.

В: В Михей 5:12 защо хората се занимават с магьосничество и заклинания и как Михей 5:12 се отнася към Михей 5:11 и 5:13?

Отговор: Някои правят това, защото мислят, че може да проработи, а други може би не са сигурни, но го правят за всеки случай и защото смятат, че няма да навреди. Някои искат да манипулират природата, духовните сили и т.н., за да ги подчинят на волята си. Друга част от причината е чувството за контрол над свръхестествените сили. Някои хора молят други да им помогнат да постигнат нещо, като например да спечелят любовта на някого или да прокълнат други. Понякога хората, които принасят жертви на идоли или се занимават с окултизъм, не искат нищо друго, освен демоните да ги оставят на мира. Те се страхуват от злонамерени сили.

Но още по-лоши от тях са хората, които правят това само за да печелят пари, като насърчават и други да правят същото.

В: Защо, според вас, в Михей 5:12 Бог е толкова против магьосничеството и гадателите?

Отговор: Това всъщност означава да признаеш, че вярваш в свръхестественото, да признаеш, че се нуждаеш от помощ, и да се обърнеш към друг, вместо към Бога. Представете си седмиците преди бала в гимназията, когато едно момче кани едно момиче да отиде с него. Как мислите, че би се почувствал той, ако тя му каже: „Наистина искам да отида на бала, но нямам с кого да отида и бих предпочела да отида с почти всеки друг, вместо с теб.“ Това може би малко прилича на това, което хората казват на Бога, когато искат да отхвърлят Неговата помощ и закрила и вместо това да се обърнат към злите демони.

В: Защо в Михей 6:1-2 Михей се обръща към хълмовете и планините?

Отговор: Това е поетично използване на литературен похват, наречен персонификация. Бог призовава хълмовете и планините като свидетели на Божията вярност към израилтяните и на тяхната невярност към Него. Като странична бележка, Исая, който е живял по същото време, е използвал подобни литературни похвати.

В: В Михей 6:3 как някои са уморени от религията и уморени от Бога? Каква е разликата?

О: Някои мислят, че са уморени от Бога, но не осъзнават, че всъщност са уморени от религията. Те са уморени да правят едни и същи неща, които за тях са безсмислени, и не виждат никакъв резултат. Но Бог казва, че дори когато искаме нещо от Него, с съмнение вместо с вяра, няма да получим нищо (Яков 1:6-7). Някои всъщност са уморени от Бога, защото възприемат послушанието към Бога като нещо, което ги лишава от удоволствието, което наистина искат да изпитат. Те не виждат, че много от Божиите заповеди не са само за Негова слава, но и за нашата защита и полза.

В: В Михей 6:4-5 какво е лекарството, когато се чувстваме уморени от служенето на Бога?

Отговор: Приближете се към Бога в молитва.

Спомнете си какво е направил Бог за другите в миналото; прочетете Неговото Слово.

Припомнете си какво Бог е направил за вас.

Планирайте как да започнете отново да служите на Бога по-добре отсега нататък.

В: Какво казва Михей 6:6-8 за жертвите в Стария Завет?

О: Тук няма заповед да се преустановят жертвите. Пет точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Говорителят в този поетичен пасаж е Михей, а не Бог.

2. Михей също така никога не казва, че ще престане да принася жертви. Той ще продължи да се покланя пред Бога и да принася всеизгаряния.

3. Самият Михей пита дали Господ би се зарадвал на разточителни приноси, които Бог не е поискал, като хиляди овни, десет хиляди реки масло или човешко жертвоприношение на първородния му син. Неизказаният отговор е, разбира се, не.

4. Някои може да не забележат, че Михей тук говори за приоритети. Най-разточителните доброволни приноси, които човек може да си представи, не са толкова ценни за Бога, колкото да постъпваш справедливо, да обичаш милостта и да ходиш смирено с Него.

5. Непосредственият исторически контекст тук вероятно е огромното приношение, което Езекия е направил в 2 Летописи 30:24, което е включвало 1 000 бика и 7 000 овце. Михей донякъде „охлажда“ тази ситуация. Колкото и впечатляващо да изглежда това приношение, Бог би бил по-впечатлен от това, че хората ходят послушно с Него, отколкото от тази външна показност.

В: Защо в Михей 6:6-8 „ходенето“ е по-важно от жертвите?

Отговор: Жертвата без послушание е безполезна и досадна за Бога, както казва Исая 1:14. Ако послушно угождаваш на Бога, ще искаш да принесеш жертвите, които Бог желае. Бог се интересува както от сърцето ти, така и от действията ти. Исус показа в Матей 5:23-24, че ако брат ти има нещо против теб, отложи жертвата си, докато първо не уредиш въпроса с брат си.

В: В Михей 6:6-8 как хората трябваше да получат спасение?

Отговор: Макар че хората получават спасение, когато Бог им го дава, Михей 6:6-8 не говори за спасение. По-скоро, за някой, който вече е вярващ, Михей пита:

1) Какво трябва да донесе на Бога

2) От какво би се зарадвал Бог

3) Какво Бог е показал, че е добро, и какво изисква Господ.

Интересно е, че отговорите на първите два въпроса се съдържат в следващите въпроси.

1) За да разбереш какво трябва да принесеш на Бога, трябва да попиташ какво би угодило на Бога.

2) Вместо да си измисляш какво би зарадвало Бога, попитай какво Бог е показал, че е добро, и какво изисква Бог.

3) Бог е показал, че трябва да постъпваме справедливо, да обичаме милостта и да ходим смирено с Бога.

В: В Михей 6:8 какво е значимото в обекта на изречението тук?

Отговор: Еврейската дума тук, „адам“, означава „човек“. Следователно това определено не е предназначено само за Израил, а за всички хора.

В: Защо в Михей 6:6-8 някои хора си създават погрешни представи за това как да угаждат на Бога?

О: Когато нещо ви се струва логично на пръв поглед, сте по-склонни да го повярвате; дори и да не е вярно.

Погрешно научени от другите: Или са чули само погрешни неща, или са чули както правилни, така и погрешни неща, и са избрали да вярват в погрешните.

По-лесно е да се определи: Да се каже, че Бог просто иска от вас да спазвате законите, донякъде има смисъл. В края на краищата, Бог е дал много закони. Освен това, Бог е съдия, а тези закони са SMART: конкретни, измерими, изпълними, реалистични (или уместни) и обвързани с време. Това е по-ясно и еднозначно, отколкото да поддържате връзка с Бога.

Почти невъзможно да се провалиш: Да се каже, че трябва само да изпитваш любовни чувства към Бога, звучи по-привлекателно. Няма борба и няма отговорност, и звучи хубаво. Когато някой гледа на религиозни хора, които се интересуват само от спазването на правила, понякога може да реагира в другата крайност и да мисли, че Божиите заповеди са не повече от предложения.

Чувстваш се по-добре, когато постигнеш нещо: В Матей 7:21-23 мнозина ще се опитат да кажат на Христос какво са постигнали, но Христос ще им отговори, че никога не ги е познавал, и ще ги нарече „деятели на беззаконието“. Някои могат да се фокусират само върху евангелизацията или върху евангелизацията и ученичеството, и ако работят достатъчно усърдно, тогава липсата им на послушание към Бога няма значение. Казват, че Робин Худ е имал начин на действие да взима от богатите и да дава на бедните. С други думи, ако дадеш малко пари на бедните, това те оправдава да ограбваш богатите. През Средновековието и по-късно покаянието се превърна в средство, чрез което, ако платиш нещо на църквата или се откажеш от нещо, грехът ти се прощава.

Имаше детска градина, която имаше проблем с родители, които закъсняваха да вземат децата си. Персоналът не можеше да си тръгне, когато трябваше. Затова започнаха да таксуват родителите, когато закъсняваха. Проблемът се влоши, вместо да се подобри, тъй като родителите вече не изпитваха никаква вина, че закъсняват да вземат децата си, тъй като плащането на пари щеше да оправи нещата.

Накрая, една от причините е, че в крайна сметка те не се стремят да угодят на Бога, а основната им цел е нещо друго.

В: В Михей 6:10-12 как хората мамят другите, като им дават по-малко, отколкото им се полага?

Отговор: В онези времена търговците претегляха зърно, метали или други стоки с теглилки, като използваха тежести с известно тегло. Ако обаче умишлено правеха някои тежести по-леки или по-тежки, тогава мамеха другите. Това би било нещо като бензинова колонка, при която всеки път, когато показва, че сте напълнили един галон, всъщност сте напълнили само 0,95 галона. Би било като продажбата на къща или кола, при която знаете, че има проблем, но не го разкривате на купувача.

В: В Михей 6:11 какво е „лъжлива тежест“?

Отговор: Това е тегло, което търговецът измамно представя като определено тегло или като равностойно на друго тегло, както показва Второзаконие 25:13. Например, измамникът, когато претегля нещо, за да го продаде, използва тегло с надпис „един килограм“, което всъщност е 0,95 килограма. Когато претегля нещо, за да го купи, той използва тегло с надпис „1 килограм“, което всъщност е 1,05 килограма.

В: В Михей 6:13-15, как Бог ще ги лиши от благоденствието и щастието им?

Отговор: Те ще „ядат, но няма да се наситят“. Любопитното е, че Бог все пак ще им дава храна и богатство. Те обаче няма да съхраняват или използват добре храната и богатството си. Ако смятат, че отговорът на въпроса за крайното щастие е в изобилието от храна и богатство, Бог ще им го покаже, като им даде тези неща, но те няма да се наситят.

Има прилика между човек, който трупа блага, и такъв, който прави още една крачка напред, като постъпва нечестно, за да натрупа богатство. Те не използват нечестни теглилки, не крадат и не придобиват нечестно спечелени съкровища, защото гладуват. Вероятно вече са заможни, но искат да натрупат още повече.

Въпрос: Защо в Михей 7 Бог първо не проявява милост, а след това я проявява?

О: Три неща, които трябва да се имат предвид относно Божията милост.

1. Милостта е незаслужена. По-конкретно, милостта означава да не ти се случат лошите неща, които заслужаваш.

2. Бог не е длъжен да проявява милост към никого. Въпреки това, Бог е много милостив и с радост проявява милост.

3. Бог не е длъжен да проявява еднаква милост към всички. Както показва Римляни 9, Бог беше справедлив както към Исав, така и към Яков, но Бог прояви специална милост към Яков, която не даде на Исав.

В: В Михей 7:1 какво е лошото в яденето на летни плодове?

Отговор: Все още не е време за жътва. Плодовете могат да са малки, горчиви и зелени. Въпреки това, ако се изяде малко сега, това означава, че ще има много по-малко по време на жътвата. Хората обаче може все пак да постъпват така, залагайки бъдещето си, ако в момента са отчаяни за храна.

В: В Михей 7:1, как хората ядат летните плодове днес?

О: Хората залагат бъдещето си по най-различни начини.

В крайни случаи те увреждат телата си с пристрастявания към наркотици, алкохол и тютюнопушене.

По-фино казано, те могат да заложат бъдещото си здраве чрез хроничен недостиг на сън, липса на физическа активност и лошо хранене в момента. Понякога хората могат да заложат бъдещото си здраве чрез прекомерни физически натоварвания или опасни екстремни дейности.

От финансова гледна точка човек може да сключи „обратна ипотека“, при която банката му изплаща пари всеки месец в продължение на определен брой години, а в края на този период банката става собственик на цялата къща. Понякога обаче човек може да си възвърне само 50% от вложеното, което би направило това ужасна инвестиция, освен ако човекът не е отчаян.

В областта на взаимоотношенията човек може да предаде или да разруши дългогодишно приятелство за сметка на незабавна изгода днес.

В духовно отношение те могат да се забъркат с окултизъм или други неща, които могат да дадат на демоните „влияние“ върху тях за остатъка от живота им.

По отношение на характера, те могат да се занимават с порнография, с купонджийски начин на живот или с други неща, които също могат да дадат на демоните „влияние“ върху тях за остатъка от живота им. Ето защо е толкова важно да възпитавате децата си добре в Господа.

В: В Михей 7:3 какво означава „да вършиш зло с двете си ръце“?

Отговор: Те не се задоволяваха само да вършат малко зло, за да спечелят материално. Те искаха да получат по-голяма печалба, като вършат още повече зло.

В: В Михей 7:3 последната фраза буквално означава „да сплетем всичко това“. Как някои потисници на власт сплетяват мрежата си днес?

О: Угнетените биват удряни от много страни: несправедливи закони, правосъдие в съдебната система, което е твърде скъпо за тях, и хора, които налагат несправедливост чрез законите. Хората ги нараняват жестоко, ограбват ги или ги угнетяват незаконно, а те нямат никаква възможност за защита.

В: В Михей 7:4, по какъв начин някои хора приличат на тръни или бодли?

О: Някои са като красиви рози, но когато се приближиш към тях, се бодеш от тръните им. Други изглеждат грозни и също имат тръни. Животните си нараняват устата, ако пасат от тях.

В: В Михей 7:5 за коя жена се говори тук?

О: Тази жена би била съпругата на слушателя. Езикът тук е необичаен, което подсказва за разстояние или раздяла. Това подсказва не само липса на комуникация, но и че има основателни причини да се крие информация от нея и да не й се вярва. Това е тъжен коментар за един брак, когато тази ситуация е реалност. Браковете биха били такива по време на тези периоди на неподчинение.

В: Защо в Михей 7:5-6 често има раздори в семейството?

О: Членовете на семейството често очакват непоколебима, безусловна лоялност. За тях може да бъде шок да видят, че близките им ценят наследството или парите повече от хората, с които са израснали. Пристрастяванията също могат да бъдат източник на раздори.

В: В Михей 7:7-8, как някои вярващи чакат Бога в тъмнината за светлината на своето спасение и оправдание?

Отговор: Възможно е да са подложени на силен натиск от страна на другите. Или може да изпитват изпитания, свързани със здравето или финансите. Или може да изпитват обезсърчение, което ги кара да се съмняват дали работата и служението им изобщо са важни, когато някой лъжепророк разпространява лъжи.

В: В Михей 7:14 защо е важен пастирският жезъл и как Бог метафорично разполага с такъв?

Отговор: Пръчката има извивка, за да може пастирът да извади овцата от затруднено положение. Тя може да се използва и като оръжие срещу хищници.

В: В Михей 7:16 какво е чувството за срам и защо понякога хората го изпитват, а понякога не го изпитват?

Отговор: Хората изпитват срам, когато се чувстват неудобно от това, което са казали, направили или дори от това, което са. В китайската култура срамът означава „зачервено лице“. Но някои хора имат толкова затъпена съвест, че вече изобщо не изпитват срам.

В: Кои са някои от най-ранните ръкописи на книгата на Михей, които са се запазили до днес?

Отговор: Свитъците от Мъртво море: (300–200 г. пр. Хр.) Сред свитъците от Мъртво море има две копия на книгата на Михей, наречени 4Q81 (=4QXIIf) и 4Q82 (=4QXIIg). Има също така коментар върху книгата на Михей, наречен 1Q14 (=1QpMic).

4Q81 съдържа Михей 5:1–2

4Q82 съдържа Михей 1:7,12–15; 2:3–4; 3:12; 4:1–2; 5:6–7; 7:2–3,20

Нахал Хевер е пещера близо до Ен-Геди, в която е открит фрагмент от дванадесетте малки пророци на гръцки език (8 Hev XIIgr). Смята се, че е написан между 50 г. пр. Хр. и 50 г. сл. Хр. Той е бил скрит по време на въстанието на Бар Кохба срещу Рим. Това е преработка на Септуагинтата, направена в Юдея, и е почти идентична с масоретския текст. Съдържа Михей 1:1-8; 2:7-8; 3:5-6; 4:3-10; 5:1-6 [LXX 2-7].

Свитъкът от Вади Мураб’ат (MurXII) датира от около 132 г. сл. Хр. Той съдържа Михей 1:1-16; 2:1-13; 3:1-12; 4:1-14; 6:1-7,11-16; 7:1-20.

Като цяло, в свитъците от Мъртво море, Нахал Хевер и Вади Мураб’ат са запазени следните стихове от Михей: 1:2-5,6,7,8,9,12-15; 2:2-3,6,10-11; 3:12; 4:1-2,13; 5:1-2, 6-7,14-16; 7:2-3,11,20.

Християнските библейски ръкописи, датиращи от около 350 г. сл. Хр., съдържат Стария Завет, включително книгата на Михей. Книгата на Михей е пълна както във „Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.), така и в „Александринус“ (ок. 450 г. сл. Хр.), където книгите на Дванадесетте малки пророци са поставени преди Исая.

Осия, Амос и Михей не са били включени в „Синайския“ (340–350 г. сл. Хр.).

Новият Завет цитира Михей два пъти: Матей 2:6; 10:35–36.

В: Кои ранни автори са се позовавали на Михей?

Отговор: Авторите от периода преди Никея, които са цитирали или са правили алюзии към стихове от Михей, са:

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) споменава Михей като един от дванадесетте [малки пророци]. „Диалог с Трифон Юдеинът“, гл. 108, стр. 253

Мелито/Мелето от Сардис (170–177/180 г. сл. Хр.)

Мелит от Сардис (170–177/180 г. сл. Хр.) (по подразбиране) споменава „Стария Завет“ и изброява книгите. Той не изброява дванадесетте малки пророци поотделно, а ги нарича „Дванадесетте“. Фрагмент 4 от „Книгата на извлеченията“, том 8, стр. 759

Ириней от Лион (182–188 г. сл. Хр.) цитира Михей

Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 20.4, стр. 451, погрешно цитира Михей 7:9 като цитат от Амос.

Мураториевият канон (190–217 г. сл. Хр.), стр. 603 (частично), споменава „писанията на Стария Завет“

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.) „Такива са онези, за които пророк Михей казва: „Слушайте словото на Господа, вие, народи, които живеете в мъки.“ „Стромати“, книга 4, глава 26, стр. 440

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) „Затова, тъй като синовете на Израил твърдят, че грешим, като приемаме Христос, Който вече е дошъл, нека им възразим със самите Писания, че Христос, Който беше предмет на предсказанието, е дошъл; макар че чрез времената на Данииловото предсказание доказахме, че Христос, Който беше предмет на пророчеството, вече е дошъл. Сега беше необходимо Той да се роди във Витлеем, Юда. Защото така е писано в пророка: „И ти, Витлеем, не си най-малкият сред юдейските владетели; защото от теб ще излезе Владетел, който ще пасе народа Ми, Израил.“ [Михей 5:2] „Отговор на евреите“, гл. 12, стр. 169

Тертулиан (207/208 г. сл. Хр.) „Относно прощаването на греховете Михей също казва“ и цитира Михей 7:18-19. „Пет книги срещу Маркион“, книга 4, гл. 10, стр. 358

Хиполитус (222–235/236 г. сл. Хр.) „чрез което неподлежащото на страдание Слово Божие претърпя страдание, както и пророците ми свидетелстват. Защото така казва блаженият Михей:“ и цитира Михей 2:7,8. „Против ереста на Ноет“, гл. 13–14, стр. 228

Хиполитус (222–235/236 г. сл. Хр.) „Защото така казва блаженият Михей: „Домът на Яков разгневи Духа Господен. Това са техните дела. Не са ли добри за тях Неговите думи и не ходят ли те по прав път? А те се възбунтуваха враждебно срещу Неговото лице на мир и съблякоха Неговата слава.“ „Против ереста на Неот“, гл. 15, стр. 229

Ориген (240 г. сл. Хр.) цитира Михей 2:9 като „това е, което изразява Божественото Писание“. „Проповеди върху Еремия“, проповед 28, гл. 5, стр. 264 (превод на Йероним)

Ориген (240–254 г. сл. Хр.) (на гръцки): „След като говорих накратко по въпроса за божественото вдъхновение на Свещеното Писание, е необходимо да преминем към (разглеждането на) начина, по който то трябва да се чете и разбира...“, след което той се позовава на Захария 9:10; Исая 7:15; Исая 11:6,7; Еремия 15:14; Изход 20:5. Той цитира 1 Царе 15:11; Исая 45:7; Амос 3:6; Михей 1:12 и част от 1 Царе 16:14; 18:10. След това Ориген казва: „и безброй други пасажи като тези – те не са се осмелили да не вярват в тях като в Божиите Писания;“ Ориген, „Против Целз“, книга 6, гл. 47, стр. 595

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) „пророк Михей ще докаже това, когато казва“ и цитира Михей 6:8. „De Principiis“ [на гръцки], книга 3, глава 1.6, стр. 305

Трактат „Против Новациан“ (ок. 248–258 г. сл. Хр.), глава 12, стр. 661, цитира Михей 7:8–10 като вдъхновено от Светия Дух.

Киприан Картагенски (ок. 246–258 г. сл. Хр.) цитира Михей 6:6–9; 7:14–18 като написани от „Михей“ в „Трактат 12“, трета глава, 20, стр. 541.

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) се позовава на Михей като на Свещеното Писание.

Методий от Олимп и Патара (270–311/312 г. сл. Хр.) цитира Михей 4:4 като от Михей. „Тържеството на десетте девици“, Беседа 10, стр. 350

Атанасий (ок. 318 г. сл. Хр.) цитира половината от Михей 4:3 (която е идентична с Исая 2:4). „За въплъщението на Словото“, глава 52

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) „Защото Михей обяви, че Той ще даде нов закон, с тези думи: „Законът ще излезе от Сион, и словото на Господа – от Ерусалим. И Той ще съди между много народи и ще изобличи силни народи.“ „Божествените институти“, книга 4, глава 17, стр. 118

След Никея (325 г. сл. Хр.):

Атанасий Александрийски (367 г. сл. Хр.) (Подразумева се, тъй като споменава дванадесетте пророци) „И така, в Стария Завет има общо двадесет и две книги; … след това Пророците, като дванадесетте се считат за една книга…“ Атанасий, Великденско писмо 39, глава 4, стр. 552.

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр.)

Ефрем Сир (350–378 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.) цитира половината от Михей 2:7. „За Духа“, гл. 50, стр. 31

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) споменава книгите на пророците, както на Дванадесетте, така и на останалите. Михей 3:8, както е в книгата на Михей; Йоил 2:28, както е в книгата на Йоил; Агей 2:4, както е в книгата на Агей; Захария 1:6, както е в книгата на Захария. „Катехитични беседи“, беседа 16.29, стр. 122

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)

Григорий Назианзен (330–391 г. сл. Хр.)

Дидим Сляпият (398 г. сл. Хр.) цитира Михей 7:1–3 като думи на пророк Михей. Коментар върху Захария 12, стр. 294

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.)

Руфин (373–406 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (-407 г. сл. Хр.) се позовава на Михей 6:1 като на Михей. Коментар върху Посланието към римляните, Проповед 5, стр. 366

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите на Стария Завет. Той конкретно обсъжда „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“, „Второзаконие“, Петокнижието, „Йов“, Исус, син на Наве [Йошуа], „Съдии“, „Рут“, „Самуил“, „Царе“ (2 книги), дванадесетте пророци, Осия, Йоил, Амос, Обадия, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, Исая, Еремия, Езекиил, Даниил, Естир, Ездра, Неемия. Писмо 53, гл. 7–8, стр. 99–101.

Картагенският събор (393–419 г. сл. Хр.) (подразумева се)

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) цитира Михей 6:6–8 в „Градът на Бога“, книга 10, глава 5, стр. 183. Той споменава Михей в „Градът на Бога“, книга 17, глава 30, стр. 376.

Сред еретиците и фалшивите книги

Татиан (починал през 172 г. сл. Хр.) цитира от Михей.

Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.) е написал цял коментар върху Михей, който е запазен и до днес.

След Никея има и други автори.

Въпрос: Кои са някои от разликите в превода на книгата на Михей между еврейския текст и гръцката Септуагинта?

Отговор: Ето няколко разлики в превода от Михей 1:1–10, като първият текст е на иврит, а вторият – от гръцката Септуагинта, освен ако не е посочено друго.

Михей 1:1 „от Морешет“ (Масоретски текст) срещу „син на Морешет“ (Септуагинта)

Михей 1:2 „Нека народите чуят“ (Масоретски) срещу „чуйте [тези] думи, вие, народи“ (Септуагинта)

Михей 1:2 „свидетелство против вас“ (Масоретски текст) срещу „сред вас като свидетелство“ (Септуагинта)

Михей 1:4 „планините ще се стопят“ (Масоретски текст) срещу „планините ще се разтърсят“ (Септуагинта)

Мих 1:4 „долините ще се разцепят“ (Масоретски) срещу „долините ще се стопят“ (Септуагинта)

Михей 1:6 „развалините на полето“ (Масоретски) срещу „складът на плодовете на полето“ (Септуагинта)

Михей 1:7 „изваяните образи ще бъдат разбити на парчета“ (Масоретски) срещу „те ще разсекат на парчета всички изваяни образи“ (Септуагинта)

Михей 1:7 „всичките ѝ дарове [или блудство] ще бъдат изгорени с огън“ (Масоретски) срещу „всичко, което тя е наела, ще изгорят с огън“ (Септуагинта)

Мих 1:7 „те ще се върнат към възнаграждението на блудницата“ (Масоретски) срещу „тя е натрупала [богатство] от заплатите за блудство“ (Септуагинта)

Михей 1:8 „Ще плача и ще вия; ще ходя разголена и гола; ще издигам плач като чакали“ (Масоретски) срещу „тя ще плаче и ще вие, ще ходи боса и, [като е] гола, ще издига плач като този на змиите“ (Септуагинта)

Мих 1:8 „дъщери на щрауси“ (Масоретски) срещу „дъщери на сирени“ (Септуагинта)

Михей 1:9 „раните ѝ са неизлечими“ (Масоретски текст) срещу „язвата ѝ стана тежка“ (Септуагинта, Сирийски, Вулгата)

Михей 1:10 „Не го обявявайте в Гат; не плачете горко в дома на Леафра, не се валяйте в праха.“ (Масоретски) срещу „Вие (множествено число), които сте в Гет, не се възвеличавайте, и вие, Енаким, не възстановявайте [от руините на] дома в подигравка: поръсете с прах [на мястото на] вашия смях.“ (Септуагинта)

Михей 2:6 „Те няма да отвърнат с обида на обида“ (Масоретски) срещу „Той няма да отстрани укори“ (Септуагинта) срещу „Той няма да приеме срам“ (Вулгата)

Мих 3:2 „ще ги накълца като в котел“ (Масоретски) срещу „ще ги накълца като месо в котел“ (Септуагинта)

Михей 4:10 „и аз ще“ (Масоретски) срещу „и [вие] ще“ (Септуагинта, Сирийски, Таргум)

Мих 5:5 „Асирийците... ще стъпват в нашите дворци“ (Масоретски) срещу „Асирийците... ще стъпват по нашата земя“ (Септуагинта)

Мих 6:13 „са разболяли“ (Масоретски) срещу „са започнали“ (Септуагинта, Теодотион, Сирийски, Вулгата). (Технически това не е вариант в ръкописа, тъй като съгласните са същите, а гласните първоначално не са били записани.)

Мих 6:14 „Глад ще има сред вас“ (Масоретски) срещу „Вие ще се хванете“ (Таргум, Вулгата) срещу „тъмнина ще ви обгърне“ (Септуагинта)

Мих 6:16а „законите на Омри се спазват“ (Масоретски) срещу „вие сте спазвали законите на Омри“ (Септуагинта, Сирийски, Вулгата, Таргум)

Мих 6:16б „срамът/позора на моя народ“ (Масоретски, Таргум, Вулгата) срещу „срамът/позора на народите“ (Септуагинта)

Мих 7:19 „отхвърли всичките им грехове“ (Масоретски) срещу „отхвърли всичките ни грехове“ (Септуагинта, Сирийски, Вулгата, Таргум)

Библиография за този въпрос: преводът на иврит е взет от „Literal Translation“ на Джей П. Грийн, а преводът на Септуагинтата – от превода на сър Ланселот К.Л. Брентън на „The Septuagint: Greek and English“. Използвани са също „The Expositor's Bible Commentary“ и бележките под линия в Библиите NASB, NIV, NKJV и NRSV.

Освен ако не е посочено друго, цитатите от Писанието са взети от „Светата Библия“, Berean Standard Bible (BSB), която е предоставена за обществено ползване: https://berean.bible