< Библейски въпрос от Стария Завет

В: В Стария Завет кой е първият в Библията, който е отговарял на трудни въпроси?

О: Първият човек, за когото е записано, че е направил това, е Мойсей в Изход 18:13-16, който впоследствие, по предложение на Йетро, е наредил на съдиите да решават по-леките въпроси в Изход 18:22-26. Соломон е постъпил по същия начин, когато царицата на Сава му е задала трудни въпроси в 2 Летописи 9:1-2. Предполага се, че много от тези въпроси са били свързани с Бога и Неговия закон.

В: Защо вярвате в Стария Завет?

О: Както Писанието, така и археологията сочат, че в днешните ни преписи няма съществени промени, и то поне по пет причини:

Бог обеща да запази Своето слово в Исая 55:10-11; 59:21; 1 Петрово 1:24-25; Матей 24:35. Можем да се доверим на Бога.

Исус и Новият Завет потвърдиха писанията от Стария Завет в Матей 19:4; 22:32, 37, 39; 23:35; Марко 10:3-6; Лука 2:23-24; 4:4; 11:51; 20:37; 24:27, 44.

Археологически доказателства: В Септуагинтата Тората е преведена на гръцки през III век пр.н.е. Свитъците от Мъртво море датират от около 250 г. пр.н.е. до периода след Христос и можем да ги сравним с нашите Библии днес. Арамейските таргуми са преводи, направени по времето на Исус. Свитъците от Мъртво море се състоят от около 95 000 фрагмента от 867 ръкописа на Стария завет и други писания. Според „The NIV Study Bible“, стр. 1432, около 1/3 от свитъците от Мъртво море са ръкописи на Стария завет. Археологията показва, че Библията, която Исус е познавал, е била запазена. Нахал Хевер (= Вади Хабра) е пещера близо до Енгеди, в която са открити части от 35 свитъка. Един от тях е фрагмент, написан между 50 г. пр. Хр. и 50 г. сл. Хр., от Малките пророци на гръцки език. Свитъкът 5/6HevPs от Нахал Хевер съдържа част от Псалом 22, а друг съдържа Псалом 15:1-2.

В Масада е открит екземпляр от книгата на Исус Навин, датиран от 169–93 г. пр. Хр. Текстовете от Масада включват също Битие 46:7–11, Левит 4:3–9; 8:31–11:40, Второзаконие 33:17–24; 34:2-6, Псалом 150:1б-6 и Езекиил 35:11-15; 36:1-10, 13-14, 17-35; 37:1-14, 16, 23, 28; 38:1-4, 7-8 (с пропуски). Римляните превзеха Масада през април 73 г. сл. Хр., така че свитъците трябва да са от преди тази дата.

Обърнете внимание, че Талмон смята, че фрагментът от „Битие“ (Битие 46:7-11) може да е от парафраз на „Битие“, включен в „Книгата на юбилеите“.

Папирусът от Наш, датиран от 150 г. пр.н.е., съдържа Десетте заповеди, събрани от Изход 20:2-17 и Второзаконие 5:6-6:4 и сл. В него шестата и седмата заповеди са разменени.

В Уади Мурабаат/Мураббаат е открит еврейски свитък (Mur.88) с десет от дванадесетте Малки пророци, датиращ от около 132 г. сл. Хр. В пещера 2 са намерени малки фрагменти от „Битие“, „Изход“, „Числа“, „ “, „Второзаконие“ и „Исая“. Всички свитъци от Мурабаат са практически идентични с масоретския текст.

Ранните църковни автори, още през 96–98 г. сл. Хр., често се позовават на Стария Завет.

Еврейските писари, въпреки че са били враждебно настроени към християнството, са съхранили същия Стар Завет, който се намира във всяка протестантска Библия днес.

Като странична бележка за мюсюлманите, Коранът казва, че мюсюлманите трябва да вярват във всички пророци и че Бог е дал на Исус Тората и Евангелията.

Сура 4:150–151 гласи: „Онези, които отричат Аллах и Неговите пратеници и искат да поставят преграда между Аллах и Неговите пратеници, като казват: „Вярваме в едни, но отхвърляме другите“, и искат да поемат по среден път, (151) те всъщност са неверници;...“

Сура 3:48 гласи: „И Аллах ще го [Исус] научи на Книгата и Мъдростта, на Тората и Евангелието.“ Ако на Исус е било преподавано Старото завет, а ние разполагаме със Старото завет от времето на Исус, тогава на Исус е било преподавано това, което имаме ние.

Сура 3:50 гласи: „Аз [Исус] дойдох при вас, за да потвърдя Тората, която беше преди мен. … Дойдох при вас с Знамение от вашия Господ. Затова се бойте от Аллах и ме послушайте.“ На хората им е почти невъзможно да направят следното:

Сура 5:47 гласи: „Нека хората на Евангелието съдят според това, което Аллах е разкрил в него...“ Ако хората на Евангелието трябва да съдят според това, което Бог е разкрил в Евангелието, тогава как Евангелието, според което трябва да съдят, да не е същото Евангелие, според което Бог им е казал да съдят?

Сура 5:48 гласи: „На вас (Хората на Книгата) изпратихме Писанието в истина, като конфирмация на Писанието, което дойде преди него, и пазещо го в безопасност: затова съдете между тях според това, което Аллах е разкрил, и не следвайте техните суетни желания, отклоняващи се от истината, която е дошла при вас...“

Сура 15:9-10 гласи: „Ние, без съмнение, низпослахме Посланието; и ние със сигурност ще го пазим [от изкривяване]. Ние изпратихме пратеници преди теб сред древните секти.“ Сура 15:9 не казва, че е бил пазен само „Коранът“, а „посланието“.

Накратко, Бог е Всемогъщ, Всезнаещ и далеч не е небрежен. Можем да вярваме, че Той винаги е запазвал правилната посока за онези, които се стремят да следват навсякъде, където Той ги води.

Въпрос: Колко стиха и думи има в Стария Завет?

О: Според Уик Алисън в книгата „Това ли пише в Библията? – Най-пълната книга с библейски викторини, с които се учиш, докато играеш“ (Dell Trade, 1994 г.), стр. 18, Старият завет (по версията на крал Джеймс – KJV) съдържа 23 214 стиха и 647 000 думи на английски език. Тези стихове включват „Битие“: 1 533, „Изход“: 1 213, „Левит“: 859, „Числа“: 1 288 и „Второзаконие“: 959, или общо 5 852 стиха в Тората.

В: Какви доказателства има, че евреите са признавали, че през този 400-годишен период не е имало пророци?

Отговор: Има поне четири източника на доказателства.

В 1 Макавей 4:46; 9:27; 14:41 се казва, че народът е чакал „докато се появи пророк“.

„Наръчникът за дисциплина“ сред Свитъците от Мъртво море също очаква „пристигането на пророк“.

В „Вавилонския Талмуд“, Санхедрин 11а, се казва: „След последните пророци Агей, Захария и Малахия Светият Дух се оттегли от Израил.“

Новият Завет никога не цитира книга, написана след Малахия.

В: На колко части са разделяли евреите Стария Завет?

Отговор: Както показва „Общо въведение в Библията“, стр. 243, различните евреи са използвали различни класификации.

В Септуагинтата, в християнските ръкописи „Ватиканус“ и „Синайтикус“, както и в списъка на еврейския новоповярвал Епифаний от Саламис (ок. 315–403 г. сл. Хр.) няма такава класификация.

Законът и Пророците са споменати от Исус в Матей 7:12; 22:40.

Мойсей и всички пророци са споменати в Лука 24:27.

„Законът на Мойсей, Пророците и Псалмите“ е това, което Исус казва в Лука 24:44.

Законът (Тората), Пророците и Писанията се споменават за първи път в Пролога към Еклесиастик (ок. 132 г. пр. Хр.), но там не е посочено кои книги се намират в коя част.

Йосиф Флавий (около 100 г. сл. Хр.) също разграничава три раздела, но в „Писанията“ включва само 4 книги. Очевидно книгата на Рут е била причислена към „Съдии“, „Плачът на Еремия“ – към „Еремия“, а „Естир“ и „Даниил“ – към пророците.

Филon Евреинът (живял от 20 г. пр. Хр. до 50 г. сл. Хр.) споменава „Закона, Пророчествата, както и химните и останалите, които подхранват и усъвършенстват знанието и благочестието“ („Контемплативният живот“ 3.25).

Вавилонският Талмуд дава съвременното триделение.

Закон (Тора): (Пет книги в следния ред: „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“, „Второзаконие“)

Пророци: 8 книги в следния ред: Исус Навин, Съдии, 1 и 2 Царе (като една книга), 1 и 2 Царе (като една книга), Исая, Еремия, Езекиил, Дванадесетте малки пророци (от Осия до Малахия). В еврейската Библия дванадесетте малки пророци следват непосредствено след Езекиил.

Писания (Кетубим): 11 книги в следния ред: Йов, Псалми, Притчи, Еклесиаст, Песен на песните, Рут, Естир, Плач, Даниил, Ездра-Неемия (като една книга) и 1 и 2 Летописи (като една книга).

В: Кога са написани книгите на Стария Завет и къде в Новия Завет се цитират от тях?

Отговор: Старият Завет е една от най-удивителните книги в целия свят. Неговите тридесет и девет книги са написани в продължение на хиляда години от царе, роби, свещеници, воини, овчари, богати и бедни. Ето таблица с датите на написване и частичен списък с препратките в Новия Завет. За пълен списък с препратки вижте Курт Аланд и др., „Гръцкият Нов Завет“, 3-то издание, 1975 г., стр. 897–903.

Авторът е човекът, на когото Бог е открил Своето слово. Думите са били записани или от самия него, или от негови секретари. Например, писарят на Еремия, Барух, е записал много от неговите пророчества. В Еремия 51:64 се казва: „...Тук свършват думите на Еремия.“

В Новия Завет има около 250 препратки към пасажи от Стария Завет. Авторите на Стария Завет често се споменават един друг.

Петте книги на Закона: Исус Навин 1:7; 8:31; 23:6; 1 Царе 2:3; 2 Царе 14:6; 17:37; 18:6; 1 Летописи 16:40; 2 Летописи 17:9; 23:18; 30:5, 16, 18; 31:3; 35:26; Ездра 3:2, 4; 6:18; 7:6; Даниил 9:11, 13; Осия 8:12.

Ездра: Неемия 8:1; Неемия 12:32

Неемия: Ездра 2:2

Исая: 2 Царе 19:2; 2 Летописи 32:20

Еремия: Даниил 9:2; 2 Летописи 36:22

Йона: 2 Царе 14:25

Михей: Еремия 26:18

Агай: Ездра 5:1; Ездра 6:14

Захария: Неемия 12:1,4,16; Ездра 5:1; 6:14

Смисълът на това е, че книгите от Стария Завет се вписват една в друга като части от пъзел, които се съединяват.

В: Кои древни книги се споменават в Стария Завет, но не са включени в него?

Отговор: В древността, точно както и днес, е имало редица религиозни и исторически писания, много от които с различно качество. Освен апокрифните книги, съществуват и така наречените „псевдоапокрифни книги (псевдоепиграфи)“, които днес не се приемат от никого. Те често са фалшиви произведения, които претендират, че са написани от историческа личност, но всъщност не са. Разбира се, ако нещо е лъжливо, то не е Божието слово. Други книги, макар и да не са съвършени, не са чак толкова лоши. Разбира се, ако благочестив човек напише нещо, което е вярно, това не е непременно Божието слово, нито пък той е твърдял, че е такова. По същия начин една добра християнска книга, написана днес, може да е добра, но не е Божието слово. Някои книги, като „1 Енох“, са по-сложни. „Първата книга на Енох“ е комбинирана книга, като най-вероятно най-старият автор е написал по-голямата част от първата част. Между другото, Юда 14–15 цитира от най-старата част на „Първата книга на Енох“.

Самият Стар Завет споменава някои книги и записи, от които днес нямаме никакви копия.

Деяния на Соломон 1 Царе 11:41

Хрониките на царете 1 Царе 14:19, 29

Царете на Юда/Израил 2 Летописи 16:11; 25:26; 27:7; 28:26; 32:32; 35:27; 36:8

Царете на Израил 2 Летописи 20:34; 24:27; 33:18; 1 Царе 14:19

Яшер (Праведният) Исус Навин 10:13; 2 Царе 1:18

Войните на Господа Числа 21:14

Те никога не са били представяни като свещени текстове, а просто като други надеждни записи, които са изгубени за съвременния свят.

В: Какви списъци с книги от Стария Завет имаме освен библейските текстове?

Отговор: Ето списъците.

Бен Сира, през II век пр. Хр. – всички книги

Фил, евреинът от Александрия (De Vita Contemplativa 25) – 3 раздела

Йосиф Флавий, еврейският писател <100 г. сл. Хр. „Contra Apion“ 1.8.

Еврейският събор в Ямния, 90 г. сл. Хр. – без апокрифи

Събор в Картаген, 397 г. сл. Хр. – включва историческите апокрифи (включително 1 и 2 Ездра и „Молитвата на Манасия“, които днес не се срещат в католическите апокрифи)

В: Къде се срещат хиазмите в Стария Завет?

Отговор: Хиазмите са симетрична поетична структура, често срещана в еврейската поезия. Ето някои от тях.

Битие 7:4–8:12; 7:21–23а

Левит 24:13-23

Левит 25:14-17

Числа 15:35-36

1 Царе 2; 3:17; 3:1-4:1; 8:5-22 и 18:20-26

2 Царе 1:19-27; 5:17-8:18; и 23:1-7

Йов 4:5–5:27

Псалми 3:7-8; 51; 58. Псалм 109 е близо до хиазъм.

Исая 15:1–16:14; 21:1–10; 22:1–4; 22:8–11; 22:12–14; 23:1–14; 24:1–13; 26:1–21; 27:1–13; 29:9-14; 32:1-5; 37:14-20; 38:1-8; 38:10-20; 41:17-20; 42:1-4; 42:13-17; 43:1-7; 43:8-13; 43:22-24; 43:25–44:5; 44:6–8; 48:17–22; 51:1–3; 51:7–8; 51:13–15; 55:1–13; 56:9–12; 59:14–20; 61:5–9; 63:15–64:12; 65:1–66:24; 65:17–18б; 65:18в–20; 66:5–14; 66:18–24.

Еремия 9:1-11; 20:14-18

Захария 6:9-15

Езекиил 26:3-14 има хиастична структура, макар и да не е съвършен хиазъм.

Някои коментатори считат, че целият текст на книгите Естир и Матей има хиастична структура.

В: Къде се среща арамейският език в Стария Завет?

Отговор: В „Енциклопедия Британика“, том 1 (1956 г.), стр. 684, се казва: „Най-ранните записи на арамейски датират от около 800 г. пр. Хр. … Азбуката по това време се различава малко от тази на Моавитския камък.“ Там се посочва, че са съществували две тенденции, които са се оформили по времето на персите.

Библейските пасажи на арамейски са следните:

Битие 31:47 (само две думи)

Даниил 2:4б-7:28

Ездра 4:8–6:18

Ездра 7:12-26

Еремия 10:11

В Еклесиаст има някои арамейски изрази

Някои имена са както на иврит, така и на арамейски

Ел, Мордехай, Мара (Рут 1:20), Товия, Гешем

Някои други думи са както на иврит, така и на арамейски.

лахен („затова“ на арамейски, „на тях“ на иврит) (Рут 1:13)

Два надписа в зали в пещери, намиращи се на 11 мили (18 км) западно от Аман, Йордания, споменават „Товия“ на арамейски. (От 590 г. пр. Хр. до 200 г. пр. Хр.)

Всички книги от Стария Завет, написани след изгнанието, съдържат някои вавилонски или арамейски изрази, според книгата „When Critics Ask“, стр. 265–267. За справка, в книгата на Исая няма арамейски термини.

Различни думи в Евангелията от Новия Завет също са на арамейски.

В: В Стария Завет каква е разликата между грешка на преписвача (или кописта) и грешка в оригиналите? Кое обяснение би било по-разумно?

Отговор: Грешките на преписвачите обикновено са правописни грешки, промени на няколко букви или понякога пропускане или повтаряне на ред от текста. Има и умишлени промени от страна на преписвачите, при които те променят или добавят дума, или добавят дума или израз, за да изяснят смисъла, подобно на това, което правят днес парафразите.

За конкретен пасаж, ако разполагахме само със Стария Завет, би било трудно да се каже кое е по-разумно, тъй като не разполагаме с достатъчно ръкописи. Въпреки това можем да направим сравнение по аналогия с над 10 000-те ръкописи на Новия Завет. Ръкописите на Новия Завет съдържат много вариации от една, две и три букви, дължащи се на грешки на преписвачите и правописни грешки. Да се твърди, че ръкописите на Новия Завет съдържат много грешки на преписвачите, защото разполагаме с много ръкописи, които го доказват, а Старият Завет почти няма такива, защото не разполагаме с много ръкописи, показващи вариации, би било нелогично, тъй като не разполагаме с толкова много ръкописи на Стария Завет. Не, по-скоро честотата на грешките на преписвачите в Стария Завет вероятно е приблизително същата като тази в Новия Завет.

В: Вярват ли деноминациите на Църквата на Христос, че Богът на Стария Завет е различен от Бога на Новия Завет? (това е въпрос, зададен от християнин)

Отговор: Не, това е невярно обвинение, което съм чувал. Някои църкви от „Църквата на Христос“ допускат сериозни грешки, свързани с вярването, че кръщението с вода действително спасява хората – което противоречи на Деяния 10:44-48 – както и с пелагианско виждане за човешката природа, което противоречи на Йоан 6:44, 65 и Римляни 3:10-18. Въпреки това, доколкото ми е известно, никой член на „Църквата на Христос“ никога не е твърдял, че Богът от Стария Завет е различен от този в Новия Завет. Различните школи на гностиците – древен вид ерес – са тези, които са твърдели това и са отказвали да почитат Създателя.

В: Защо Бог наказва хората наляво, надясно и навсякъде в Стария Завет, но вече не го прави?

Отговор: Преди идването на Исус Бог се отнасяше към израилтяните по малко по-различен начин, отколкото към християните след разпъването на кръста.

В Стария Завет Бог създаде за Себе Си народ от потомците на Яков. Те не разполагаха с цялото знание, което ни е дадено днес, но знаеха колко важно е принасянето на жертви и колко сериозен е грехът. Макар че почти всяка основна тема в Новия Завет се среща и в Стария Завет, тя често беше неясна, представена в завуалирана форма.

Откакто дойде Исус, Бог се отнася към Своите деца от всички народи и племена по-нежно. Към евреите, които отхвърлиха Исус, и към техните потомци Бог сякаш няма какво повече да им каже, нито да има отношения с тях, макар че те отново ще влязат в картината по време на последните дни.

Разбира се, може да се твърди, че Божиите „наказания“ всъщност не са се променили много, тъй като хората все още отиват в ада. Просто в времената на Стария Завет, когато знанието е било по-ограничено, Бог е давал повече предупреждения, докато в времената на Новия Завет ние вече сме били предупредени.

В: Кои ранни автори са наричали Стария Завет „Старият Завет“?

О: Ето списъкът. Ако даден автор споменава Новия Завет, но не и Стария, тогава се подразбира Старият Завет. Ако това е само подразбиращо се, името не е изписано с удебелен шрифт и е отбелязано с „Подразбира се“.

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) споменава „как Новият Завет, който Бог беше обявил по-рано“ в „Диалог с Трифон Евреина“, гл. 51, стр. 221.

Мелит от Сардис (170–180 г. сл. Хр.) споменава „Стария Завет“ и изброява книгите във фрагмент 4 от „Книгата на извлеченията“, том 8, стр. 759

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) споменава Новия Завет и Стария Завет в „Против ересите“ на Ириней, книга 5, глава 34.1, стр. 563. Той го споменава и на стр. 564

Мураториевият канон (ок. 170 г. сл. Хр.), глава 3, стр. 603, споменава Стария Завет.

Климент Александрийски (193–202 г. сл. Хр.): „Защото Бог е причината за всички добри неща; но за някои – преди всичко, като за Стария и Новия Завет.“ „Стромати“, книга 1, глава 5, стр. 305. Виж също „Стромати“, книга 4, глава 21, стр. 434.

Тертулиан (ок. 213 г. сл. Хр.): „Той ни е ясно определен във всички Писания – в Стария Завет като Христос Божий, в Новия Завет като Син Божий.“ „Против Праксеас“, гл. 24, стр. 620.

Тертулиан (207/208 г. сл. Хр.) споменава Стария и Новия Завет в „Петте книги на Тертулиан срещу Маркион“, книга 4, глава 6, стр. 351.

Хиполитус (225–235/6 г. сл. Хр.) (по подразбиране) се позовава на Новия Завет във „Фрагменти от коментари: Коментар върху Битие 49:11“, стр. 165

Астерий Урбанус (ок. 232 г. сл. Хр.) „Но те никога няма да могат да докажат, че някой от старозаветните пророци или някой от новозаветните…“ „Ексордиум“, том 7, глава 9, стр. 337

Комодиан (ок. 240 г. сл. Хр.) „Сега, изумен, се закълни, че ще повярваш в Христос; защото Старият Завет провъзгласява за Него.“ „Наставленията на Комодиан“, гл. 25, стр. 207

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) се позовава на „Стария Завет“ в „Ориген срещу Целз“, книга 7, глава 24, стр. 620. Той споменава Стария и Новия Завет в „Коментар върху Евангелието от Йоан“, книга 5, глава 4, стр. 348.

Новатиан (250–257 г. сл. Хр.) споменава Стария и Новия Завет в своето „Трактат за Светата Троица“, глава 7, стр. 617. Той също така споменава истината както на Стария, така и на Новия Завет в глава 17, стр. 627.

Анонимният „Трактат за повторното кръщение“ (ок. 248–256 г. сл. Хр.), глава 15, стр. 676, цитира Числа 11:17 като думи, казани от Бога на Мойсей в Стария Завет.

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) споменава Стария Завет в „Трактати на Киприан“, Трактат 12, гл. 4, стр. 509

Дионисий Римски (259–269 г. сл. Хр.) казва, че Троицата се споменава в Писанието, но учението за „трима богове не се проповядва нито в Стария, нито в Новия Завет“. „Против сабелианите“, гл. 1, т. 7, стр. 365

Архелай (262–278 г. сл. Хр.) споменава, че няма нито два Стари Завета, нито два Нови Завета. (Говори християнинът Диодор) „Спорове с Манес“, гл. 45, стр. 220

Архелай (262–278 г. сл. Хр.) се позовава на Стария Завет. „Спорове с Манес“, гл. 42, стр. 217

Анатолий Александрийски (270–280 г. сл. Хр.) се позовава на „Стария Завет“, което предполага наличието на Нов. „Пасхалният канон“ на Анатолий Александрийски, гл. 8, стр. 148

Викторин от Петау (пострадал мъченически през 304 г. сл. Хр.) споменава Стария и Новия Завет в своя „Коментар върху Апокалипсиса на блажения Йоан“, стр. 345

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.): „Ще ви представя, о девици, от Стария Завет, записано пророчество от Книгата на Съдиите, за да покажа, че говоря истината“, „Пирът на десетте девици“, Беседа 10, гл. 2, стр. 348

Александър Александрийски (313–326 г. сл. Хр.) „И освен благочестивото учение относно Отеца и Сина, ние изповядваме един Свят Дух, както ни учат божествените Писания; Той, Който е вдъхновил както светите мъже от Стария Завет, така и божествените учители на това, което се нарича Новият.“ „Писма относно арианската ерес“, Писмо 1, гл. 12, стр. 296

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) „Но цялото Писание се разделя на два Завета. Това, което предшестваше пришествието и страданията на Христос – тоест, законът и пророците – се нарича Стар Завет; а онези неща, които бяха написани след Неговото възкресение, се наричат Нов Завет.“ „Божествените институти“, книга 4, глава 20, стр. 122

След Никея

Евсевий (318–339/340 г. сл. Хр.)

Атанасий (367 г. сл. Хр.) споменава „Стария Завет“ и изброява книгите му в „Празничното писмо“ на Атанасий, 39, гл. 4, стр. 552

Ефрем (350–378 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–379 г. сл. Хр.) се позовава на Новия Завет в „Писмо“ № 42, глава 3, стр. 144–145.

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) споменава Стария и Новия Завет в „Лекция“ 2.4, стр. 8 и 3.6, стр. 15

Лаодикийският синод (343–381 [или 363] г. сл. Хр.), канон 59, стр. 158, споменава Стария и Новия Завет.

Григорий Нисийски (382–383 г. сл. Хр.) споменава Стария Завет в „Против Евномий“, книга 11, глава 5, стр. 238

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.) споменава Стария и Новия Завет в „За християнската вяра“, книга 1, глава 8.57, стр. 210

Григорий Назиански (330–391 г. сл. Хр.)

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.) споменава Новия Завет в „За покаялите се“, гл. 4.1, стр. 74

Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.) се позовава на Стария и Новия Завет. „Коментар върху Захария“ 8, стр. 201

Сирийската „Книга на стъпките“ (Liber Graduum) (350–400 г. сл. Хр.)

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.) споменава Стария и Новия Завет. „Панарион“, раздел 3, схолион 1 и 5, стр. 334

Коментарът на Руфин върху Апостолския символ на вярата (374–406 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (пострадал мъченически през 407 г. сл. Хр.) се позовава на „Стария Завет“ Никейски и постникейски Отеци, Първа серия, том 11, стр. 349

Картагенският събор (393–419 г. сл. Хр.)

Йероним (417–420 г. сл. Хр.)

Августин от Хипо (417–426 г. сл. Хр.) споменава Стария Завет в „Градът на Бога“, книга 17, глава 5, стр. 345 и книга 17, глава 7, стр. 347. Също така в „Коментар върху Псалмите“, 405, 521, 531, 681

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) Новият Завет се споменава по име в книгата „Институции“ на Йоан Касиан, том 1, глава 1, стр. 201, както и в „Беседите на абат Пафнутий“, глава 15, стр. 327

Винсент от Лерин (ок. 434 г. сл. Хр.) споменава „Стария Завет“. „Commonitory“, глава 10, стр. 138

Сократ (ок. 400–439 г. сл. Хр.) „Църковна история“ на Сократ

Теодорет от Кир (423–458 г. сл. Хр.)

Халкидонският събор (451 г. сл. Хр.)

Папа Лъв I от Рим (440–461 г. сл. Хр.)

Сред еретиците и фалшивите книги

Маринус (ок. 300 г. сл. Хр.), бардасенец, в спора си с Адамантий се позовава на „Стария Завет“ и нарича Давид пророк. „Диалог за истинската вяра“, гл. 862а, 20, стр. 173

Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.) споменава Стария Завет и седемдесетте преводачи на Божието Писание. „Коментар върху Софония“, гл. 1, стр. 289

В: Кои са основните ръкописи на Стария завет, които са се запазили до днес?

Отговор: Има шест основни групи.

1. Масоретският текст е групата, която самите евреи са съхранили през Средновековието.

2. Самарянският Петокнижие е много близък до Масоретския текст и свитъците от Мъртво море, с изключение на някои очевидни промени (планината Геризим вместо Ерусалим и др.). Всички ръкописи на Самарянското Петокнижие обаче са от Средновековието. Някои от тях са Кодекс Адд. 1846 (1100 г. сл. Хр.), Кодекс Б (1345/1346 г. сл. Хр.), Ръкопис Е (1219 г. сл. Хр.) и свитъкът „Сефер Абиша“ (XII–XIII век). Те също така са превели своята Тора на арамейски, гръцки и арабски език.

3. Гръцката Септуагинта, включително лукиановата редакция и християнските писания.

4. „Хексапла“ на Ориген е съдържала „Пета колона“ на Септуагинтата. Памфил и Евсевий са я преписвали многократно и разпространявали. Съхранил се е един ръкопис от нея, наречен „Лейденски кодекс Саравианус“ (IV или V век сл. Хр.). „Никейски и постникейски Отеци“, Втора серия, том 1, стр. 38

5. Сирийският превод не само ни дава насоки за конкретни думи, които е трудно да се определят с сигурност в древноеврейския език; той също така ни показва как са разбирали стиховете по времето на Христос.

6. Свитъците от Мъртво море, датиращи приблизително от времето на Христос. Повечето от тези ръкописи са най-близки до масоретския текст, но някои приличат повече на Септуагинтата. Освен библейски ръкописи, те съдържат и много коментари върху Писанието, както и други религиозни книги.

Освен това, ето и други намерени ръкописи.

Папирусът от Наш, датиран от 150 г. пр. Хр., съдържа Десетте заповеди, събрани от Изход 20:2-17 и Второзаконие 5:6-6:4 и сл. Това беше най-старият известен библейски текст, докато не бяха открити свитъците от Мъртво море. Снимка на него има в „Новия международен речник на Библията“, стр. 228.

В Масада е открит екземпляр от книгата „Йосуа“, датиран между 169 и 93 г. пр. Хр. чрез радиокарбонно датиране с масов спектрометър. („Свитъците от Мъртво море днес“, стр. 18). Римляните превзеха Масада през април 73 г. сл. Хр., така че ръкописите трябва да са от по-ранен период.

Нахал Хевер е пещера близо до Енгеди, малко на запад от Мъртво море, в която се намира фрагмент от Малките пророци на гръцки език (8 Hev XIIgr). Там се намират също и „Числа“ (5/6 Hev 1a) и „Псалми“ (5/6 Hev 1b). Според „Manuscripts of the Greek Bible“, стр. 34, те са написани между 50 г. пр.н.е. и 50 г. сл.н.е. Богата жена на име Бабата е намерила убежище там в началото на въстанието на Бар Кохба срещу Рим. Това е преработка на Септуагинтата, направена в Юдея, и е почти идентична с масоретския текст.

Свитъкът от Вади Мурабаат с Малките пророци (Mur 88) е от около 132 г. сл. Хр. Той съдържа Хабакук 1:3–2:11 и 2:18–3:19. Вади Мурабаат съдържа също така някои писания на самия Бар Кохба от 132 г. сл. Хр.

В: Какво е Септуагинтата?

О: Септуагинтата (съкратено LXX) е превод на Стария Завет на гръцки език. Тя се състои от целия еврейски Стар Завет, както и от някои допълнителни текстове. Преводът на Септуагинтата започна около 285 г. пр. Хр. (за Тората), а Старият Завет беше завършен преди 160 г. пр. Хр. Преводът на Тората беше с високо качество, но други книги, като например някои от малките пророци, бяха просто перифрази; Исая беше най-перифразиран. Въпреки това е интересно да се чете Септуагинтата по две причини:

а) За да се види какво се различава от масоретската версия, и

б) за да разберем как евреите преди Христа са тълкували смисъла на Стария Завет, докато го превеждаха на друг език.

Не забравяйте, че александрийският гръцки диалект преди Христа не е разполагал с термини от областта на богословието, които се срещат в иврит и в гръцкия език след Христа. Всъщност Септуагинтата и изучаването на Стария Завет на гръцки език може би са допринесли за това термини от областта на богословието да станат приемливи за гръцкия език по времето на Христа. Освен това някои пасажи от Новия Завет съвпадат повече със Септуагинтата, отколкото с масоретския текст.

Наименованието „Септуагинта“ произлиза от думата за „седемдесет“. Легендата в така нареченото „Писмо на Аристеас“ разказва, че 72 евреи от Йерусалим са дошли в Александрия и са го превели за 72 дни. Филон също твърди, че те са го превели в околностите на Александрия.

Съществуват различни версии на Септуагинтата. Освен основната текстова линия, има и така наречените „лукиански текстове“ на Септуагинтата. Лукиан е бил учител в църквата в Антиохия.

В „Новият международен речник на Библията“ (стр. 1002) се посочва, че най-старият известен екземпляр на Септуагинтата е фрагмент от Второзаконие 25:1-3, датиран от 150 г. сл. Хр. Въпреки това, в „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 436–438) се посочва, че най-старият известен съществуващ екземпляр на Септуагинтата е препис на Левит от 100 г. пр.н.е., открит сред Свитъците от Мъртво море в пещера № 4. Що се отнася до пълните Библии, „Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.) и „Александринус“ (около 450 г. сл. Хр.) съдържат Стария завет от Септуагинтата. Синайският манускрипт (340–350 г. сл. Хр.) съдържа по-голямата част от Стария завет на Септуагинтата, макар и без Второзаконие 4:22–28:67 и 30:17 до края.

В: Съдържала ли е Септуагинтата всички апокрифи?

Отговор: Консервативните протестанти имат две гледни точки.

а) Да, цялата апокрифна литература се съдържа в ръкописите „Ватиканус“ (325–350 г. сл. Хр.) и „Александринус“ (ок. 450 г. сл. Хр.). „Синайтикус“ (340–350 г. сл. Хр.) съдържа книгите „Товит“, „Юдит“, „1 и 4 Макавей“, „Мъдрост“ и „Сирах“. Около 19 църковни автори от периода преди Никейския събор са цитирали книги от историческите апокрифи, които са били част от „ “. Например Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) цитира „Еклесиастик“ в „Трактат 8“, глава 2, стр. 476, и „Товит“ в „Трактат 8“, глава 5, стр. 477. Някои ранни църковни автори са ги считали за Свещено Писание, а други – не.

б) Не, днес съществуват само „Сирах“ и вероятно фрагменти от „Товит“, за които може да се докаже, че са написани преди Христа. Сред свитъците от Мъртво море 2Q18 (=2QSir) съдържа „Сирах“ 6:14–15, 20–31, а Пещера 7 вероятно съдържа фрагменти от „Товит“. Пещера 4 съдържа пет фрагмента от „Товит“ (от 4Q196 до 4Q200), 4 на арамейски и един на иврит. Освен това в книгата „Отговори на 101 въпроса за свитъците от Мъртво море“, стр. 25, се посочва, че свитъците от Масада включват Сирах 39:27–44:17c на иврит. Снимка на „Товит“ 6:12–7:10 в 4QTobitb (=4Q197) се намира в книгата „Значението на свитъците от Мъртво море“, стр. 184. 11QPs(a) съдържа Сирах 51:13–30; превод на текста има в книгата „Значението на свитъците от Мъртво море“, стр. 186.

Други книги: Свитъците от Мъртво море съдържаха също така редица химни и други книги, които не се срещат в апокрифите, включително „1 Енох“, „Юбилеите“ и много други, известни единствено сред свитъците от Мъртво море. Следователно наличието на Сирах и вероятно Товит сред свитъците от Мъртво море не доказва, че някой, дори общността от Кумран, непременно ги е считал за свещено писание.

Библейски книги: Свитъците от Мъртво море съдържаха копия от Септуагинтата на Изход 28 (7Q1 = 7QLXXExod от Изход 28:4–7), Левит (4Q119, 4Q120), Числа (4Q121), Второзаконие (4Q35; 4Q122). Очевидно свитъците от Мъртво море не съдържат копия на други книги от Септуагинтата, а със сигурност и на апокрифни книги от Септуагинтата.

Книгата „The Dead Sea Scrolls Translated“, стр. 467–518, дава много подробности за ръкописите на Септуагинтата. 4Q51 е най-необичайният. Това е копие на 1 и 2 Царе като еврейски ръкопис, чийто текст изглежда е еврейският оригинал, на който се основава Септуагинтата на Царе. 4Q76 (4QXIIa) съдържа Захария, Малахия и Йона и изглежда се намира на средата между масоретския текст и Септуагинтата.

В „Археологическата енциклопедия на Светата земя“, стр. 114, се посочва, че за разлика от книгите на Библията, копията на апокрифните ръкописи не са били написани от преписвачи, живеещи в Кумран, а тези ръкописи са били донесени в Кумран.

Макар апокрифните книги безспорно да са били написани преди времето на Христос, в книгата „Когато култистите питат“ (стр. 287) се отбелязва, че не можем да кажем със сигурност дали те са били добавени към Септуагинтата преди или след времето на Христос.

Заключение: Въпреки че нямаме преки доказателства, които да сочат дали апокрифните книги първоначално са били считани от някои за част от Библията преди или след Христос, Климент Римски цитира книгата „Юдит“ в „1 Климент“, глава 55, без да посочи, че тя не е част от Свещеното Писание. Тъй като цялата апокрифна литература е била преписана в Септуагинтата до 325 г. сл. Хр. и няма споменаване, че някой християнин или евреин е знаел, че тя е била добавена едва след времето на Христос, тогава можем с увереност да кажем:

Заключение 1: Не можем да докажем, че те са били в Септуагинтата преди Христос, но

Заключение 2: Тя е била включена в някакъв момент и няма доказателства за добавяне след Христос.

В: Какво представлява лукиановата редакция на Септуагинтата?

Отговор: Лукиан е бил пресвитер (старейшина) в църквата в Антиохия, който е загинал като мъченик през 312 г. сл. Хр. Той е направил препис на Септуагинтата, в който е поправил неточности в гръцката граматика и стил.

Нямаме запазени писания за богословието на Лукиан. Един от неговите ученици обаче е бил Арий, а друг – арианският еретик Евсевий от Никомедия (не Евсевий, църковният историк). Вижте „Първите седем Вселенски събори (325–787)“, стр. 51–53, 77 за повече информация.

В: Какви други гръцки преводи на Стария Завет са били направени?

О: Освен Септуагинтата и лукиановата редакция на Септуагинтата, са съществували още три гръцки превода.

Акила: След като християнството започна да се разпространява, Акила, прозелит към юдаизма от Понт, направи превод през 126 г. сл. Хр. с цел да се противопостави на Септуагинтата, тъй като християните я използваха, за да обръщат евреите.

Симмах: Ебионитите са били християнска секта, която е спазвала много юдейски обичаи и не е вярвала, че Исус е Бог. Симмах Ебионитът е направил превод през II век.

Теодотион е бил друг ебионит, който е направил превод през същия век. Въпреки това разполагаме само с малки фрагменти от техните текстове.

В: Какъв е общият преглед на Свитъците от Мъртво море и общността в Кумран, която ги е съхранила?

Отговор: Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 59:21; 40:8; Псалом 119:89 и 1 Петрово 1:23-25. Тъй като обаче имаше малко старозаветни ръкописи, датиращи от преди 950 г. сл. Хр., някой може да се чуди колко точно е бил предаван Старият Завет преди това. Но през 1947 г. едно бедуинско момче, Мухамед Ад-Диб, хвърли камък в една пещера в Кумран и чу шум от счупена керамика. Това разкри скрита библиотека от около 500 до 867 ръкописа от времето на Исус, като 1/4 до 1/3 от тях бяха от Библията.

В Кумран са живели едновременно само около 200–300 души. Кумран е бил като Манастир, тъй като от 1 200-те гроба в гробището само 6 са били на жени и 4 – на деца. Имало е около 200–300 пещери, а хората са живели в 30 от тях. Повечето от тях обаче са живели в колиби или палатки. Монетите, открити в Кумран, показват, че там са живели хора от около 135 г. пр.н.е. до внезапното унищожение през 68 г. сл.н.е. Римляните превзеха Кумран и убиха или поробиха всички, които не бяха успели да избягат.

Вярвания на еврейската секта „Децата на светлината“: Съвременните учени някога са обърквали жителите на Кумран с есеите поради приликите между тях. Тази секта, наричаща себе си „Децата на Светлината“, възниква около 200 г. пр. Хр. Те вярвали във възкресението на мъртвите (подобно на фарисеите), практикували кръщение чрез потапяне и имали надзиратели, подобни на християнските епископи. Смятали, че Мелхиседек е небесно същество и че нечестивите ще бъдат унищожени.

Коментарите от Кумран върху Битие 49:10 и Исая 11:1-3 показват, че те са разпознавали тези пасажи като месиански пророчества. Както и другите, общността от Кумран вярвала, че Месията ще върши чудеса и изцеления. Те също така вярвали, че Месията лично ще убие римския император. Ще били необходими години, за да бъдат погребани всички мъртви от военните победи на Месията. Така, както пише в „Christian News“ (23.11.1998 г.): „Сега вече знаем, че когато Каиафа е провеждал съдебния процес срещу Исус, единственото, което е трябвало да направи, е да накара Исус да признае, че е Месията. Тъй като Исус, който е извършил предсказаните чудеса, е направил това признание, той е бил счетен за виновен в измяна срещу императора.“

Нека посетим „Библиотеката“: В единадесет пещери са запазени около 95 000 фрагмента, 40 000 от които само в пещера № 4. Някои от фрагментите, които не са от Библията, включват мезузот (стихове, закрепени на вратите) и филактерии (стихове, носени на ръката и челото) от „Изход“ и „Левит“. Ето някои от запазените текстове от Стария Завет.

Няма коментари към други книги, които да показват, че те са считали книгите, които не са част от Библията, за свещени писания.

Една от важните функции на свитъците от Мъртво море е да хвърлят светлина върху еврейската култура от онова време.

В „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 441) се казва, че свитъците от Мъртво море показват, че Евангелието от Йоан, вместо да е елинистичен документ от II век, „по-ясно от всякога се оказва продукт на Палестина от I век благодарение на многобройните си паралели с текстовете от Кумран“.

Един ръкопис от пещера 4 в Кумран е „Изход“ от Самарийския Петокнижие. Един от най-старите свитъци, 4Q17, съдържа текста от „Изход“ 38 до „Левит“ 2. Той е преписан около 250 г. пр. Хр. и е практически идентичен с масоретския текст. Свитъкът на Исая съдържа пълния текст на книгата Исая. Той и другото копие от пещера 1 са идентични със стандартната еврейска Библия в 95% от текста, според „A Survey of Old Testament Introduction“, стр. 25. (Като проверка на място, от моята собствена извадка установих пълно съгласие в 94,6% на базата на съгласна по съгласна.)

Има редица малки различия между Масоретския и Кумранските текстове, които биха могли да се дължат на диалектни различия и промени, подобно на това, което днес наблюдаваме между британския и американския английски. Ето няколко от по-големите или по-важните различия. Освен това учените предупреждават, че докато масоретските преписвачи са проявявали изключителна грижа при точното преписване на всеки свитък, сектата в Кумран може би не е спазвала толкова високи стандарти при преписването.

В Изход 1:5 в Масоретския текст се казва, че 70 души са отишли в Египет. Когато Стефан споменава 75 в Деяния 7:14, би могло да се предположи, че Писанието (безгрешно) е записало, че Стефан цитира грешка от Септуагинтата, в която се казва 75. Въпреки това, Свитъците от Мъртво море също посочват 75, така че може би Стефан и Септуагинтата са били прави в този случай.

В Второзаконие 32:43 се казва: „Нека всички Божии ангели Му се поклонят“, докато в Масоретския текст това не фигурира. Евреи 1:6 цитира това.

В Масоретския текст на 1 Царе 17:4 се посочва, че Голиат е бил висок 6 лакти и една педя, или приблизително 9 фута и 9 инча. В Септуагинтата и Свитъците от Мъртво море обаче се посочват 4 лакти и една педя, или около 6 фута и 9 инча.

Сред Свитъците от Мъртво море са открити таргуми – арамейски парафрази – на Левит, както и два таргума от части от книгата на Йов. Сред Свитъците от Мъртво море има коментари към Битие, Псалом 37, вероятно „Песен на песните“, Исая, Михей, Наум, Софония, два от Осия и един силно повреден коментар към Хабакук 1:2 до края на глава 2. Авторите са се опитали да свържат всичко със събитията от своето време.

Септуагинтата: В пещера 4 се намира най-старият екземпляр на част от Септуагинтата, а именно текстът на Левит, датиран от 100 г. пр. Хр. В пещера 7 има екземпляр на 28-а глава от Изход. Други свитъци съдържат екземпляр от Числа и два екземпляра от Второзаконие. Два свитъка са особено интересни. Един от тях изглежда е еврейският оригинал, на който се основава Септуагинтата за 1 и 2 Царе. Друг свитък със Захария, Йона и Малахия е на иврит и изглежда се намира между Септуагинтата и масоретския текст. Версията на Септуагинтата на Еремия е с 1/8 по-къса (2 700 думи) от масоретския текст. Свитъкът от Мъртво море 4QJerb потвърждава някои от тези пропуски. Един свитък съдържаше ивритския текст на Псалом 151, който се намира и в Септуагинтата.

Апокрифите и други книги: 2Q18 (= 2QSir) съдържа 6-та глава от Сирах (Еклесиастик), а Пещера 7 съдържа фрагменти от Товит. Пещера 4 също съдържа 5 фрагмента от Товит (от 4Q196 до 4Q200). В „Археологическата енциклопедия на Светата земя“, стр. 114, се посочва, че за разлика от книгите на Библията, копията на апокрифните ръкописи не са били написани от преписвачи, живеещи в Кумран, а са били донесени в Кумран. Макар апокрифните книги безспорно да са били написани преди времето на Христос, в книгата „Когато култистите питат“ (стр. 287) се отбелязва, че не можем да кажем със сигурност дали те са били добавени към Септуагинтата преди или след времето на Христос.

Един свитък, 11QPs, съдържа допълнителни псалми, така наречените псалми 152–155. Освен в свитъците от Мъртво море, различни версии на тези псалми са известни само на сирийски език.

Свитъците от Мъртво море съдържат също така редица химни и други книги, които не се срещат в апокрифите, включително „1 Енох“ (с изключение на раздел 2), 14 екземпляра на „Юбилеите“ на иврит и много други, известни единствено сред свитъците от Мъртво море. По този начин наличието на „Сирах“ и „Товит“ сред свитъците от Мъртво море не доказва, че някой, дори общността от Кумран, непременно ги е считал за свещено писание.

Свитъците от Мъртво море са полезни за хвърляне на светлина върху еврейското мислене от онова време. В „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 441) се посочва, че свитъците от Мъртво море показват, че Евангелието на Йоан и писанията на Павел, вместо да бъдат просто елинистични документи от II век, всъщност имат някои паралели със свитъците от Мъртво море.

Обобщение: Пещерите в Кумран предоставиха богатство от старозаветни ръкописи от времето на Христос, които са с около хиляда години по-стари от масоретските текстове. Други писания също предоставят контекст за някои части от Новия Завет.

В: Какви са някои от разликите в четенето на Масоретския текст и свитъците от Мъртво море?

Отговор: Ето няколко примера за някои от „най-значимите“ различия в четенето. Освен където е отбелязано друго, масоретският текст (MT) е първото четене, а свитъкът от Мъртво море – второто.

Втор. 5:5 „слово“ (MT) срещу „слова“ (Свитъците от Мъртво море, Самарийският Петокнижие, Септуагинта, Сирийският превод, Вулгата, Таргум)

Втор. 10:13 „Господ“ срещу „Господ, твоят Бог“ (Свитъците от Мъртво море, Септуагинта, сирийски превод)

Втор. 31:1 „отиде и говори“ срещу „беше свършил да говори всичко“ (свитъците от Мъртво море, Септуагинта)

Втор. 32:8 Масоретски текст: „синовете на Израил“ срещу Септуагинта: „ангелите на Бога“ срещу свитък от Мъртво море: „синовете на Бога“

Втор. 32:15 „Йешурун“ срещу „Яков се нахрани до насита; Йешурун“ (Свитъците от Мъртво море, Самарийският Петокнижие, Септуагинта)

Втор. 32:19 „видя го“ срещу „видя го и ревнуваше“ (Свитъците от Мъртво море, Септуагинта)

Втор. 32:43 „народи“ срещу „небеса“ (Свитъците от Мъртво море, Септуагинта)

Втор. 32:43 (липсва) (Масоретски текст) срещу „Нека всички Божии ангели Му се поклонят.“ (Септуагинта, Евреи 1:6 и свитък от Мъртво море 4Q44 (=4QDeut(q)), Йоан Златоуст (починал през 407 г. сл. Хр.) „Проповеди върху Посланието към евреите“, Проповед 4, № 2, стр. 382–383)

Втор. 32:43 „слуги“ срещу „деца“ (Свитък от Мъртво море 4Q44 (=4QDeut(q)), Септуагинта)

Втор. 32:43 (липсва) срещу „той ще въздаде на онези, които го мразят“ (Свитък от Мъртво море 4Q44 (=4QDeut(q)), Септуагинта)

Втор. 32:43 „очиства земята си и народа си“ срещу „очиства земята за народа си“ (Свитък от Мъртво море 4Q44 (=4QDeut(q)), Самарийски Петокнижие, Септуагинта, Вулгата)

Втор. 33:8 „твоите тумим“ срещу „Дай на Леви твоите тумим“ (Свитъците от Мъртво море, Септуагинта)

Втор. 33:17 „първороден бик“ срещу „първороден бик“ (Свитъците от Мъртво море, Септуагинта, сирийски превод, Вулгата)

1 Цар. 1:23 „Неговото слово“ (MT) срещу „твоето слово“ (Свитък от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)), Септуагинта, Сирийски превод)

1 Цар. 1:24 „с три бика“ срещу „с тригодишен бик“ (Свитък от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)), Септуагинта, сирийски)

1 Цар. 2:1 „Господ“ срещу „моят Бог“ (Септуагинта)

1 Цар. 2:1 „твоята победа“ срещу „моята победа“ (Свитък от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)))

1 Цар. 2:20 „да ти дам“ срещу „да ти въздам“ (Септуагинта, Свитък от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)))

1 Цар. 2:20 „молбата, която тя отправи“ срещу „дара, който тя даде“ (Септуагинта, Свитък от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)))

1 Цар. 2:21 „Когато Господ“ срещу „И Господ“ (Септуагинта, Свитък от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)))

1 Цар. 2:27 „когато бяха в къщата“ срещу „когато бяха роби на къщата“ (Септуагинта, Свитък от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)))

1 Цар. 2:29, 32 „рита“ срещу „поглежда с алчни очи“ (Септуагинта, Свитък от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)))

1 Цар. 2:33 „очите ти… сърцето ти“ срещу „очите му… сърцето му“ (Септуагинта, Свитък от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)))

1 Цар. 2:33 „умират млади мъже“ срещу „умират от меча“ (Септуагинта, Свитък от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)))

1 Цар. 3:4 „повика Самуил“ срещу „повика: „Самуил! Самуил!““ (Септуагинта, Свитък от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)))

1 Цар. 14:49, 1 Цар. 18:17 „Мераб“ срещу „Мероб“ в свитъка от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)) за 1 Цар. 14:49, свитък от Мъртво море 1Q7 (=1QSam) за 1 Цар. 18:17 и Септуагинта (Expositor’s Bible Commentary, том 3, стр. 669)

Йов 22:8 (липсва) срещу „А ти казваш“ (Таргумът на свитъците от Мъртво море към Йов 11Q10 (=11QtgJob)).

Йов 22:17 „на тях“ срещу „на нас“ (Септуагинта, сирийски превод, Таргум от свитъците от Мъртво море)

Пс. 119:37 „по Твоя път“ (еврейски масоретски текст, Септуагинта, Вулгата) срещу „според Твоето слово“ (два масоретски ръкописа, свитъците от Мъртво море и арамейските таргуми)

Исая 7:14 Масоретски: „тя ще го нарече“ срещу Септуагинта и свитъка „Великият Исая“ от Мъртво море: „Името му ще се нарича“. Разликата е една съгласна.

Исая 53:11 „страданието на душата му и ще се насити“ срещу „страданието на душата му, той ще види светлината на живота и ще се насити“

Исая 61:1 (липсва) (Масоретски текст, Септуагинта) срещу „мъртвите ще възкръснат“ (Свитък от Мъртво море 4Q521)

Ер. 3:1 „Казвайки: ако“ (MT) срещу „Ако“ (свитъци от Мъртво море, Септуагинта, сирийски)

Ер. 3:8 „Видях, че дадох“ (MT) срещу „Тя също видя, че дадох“ (1 ръкопис на MT, свитъците от Мъртво море, Септуагинта, сирийски)

Дан. 10:16 „някой, който приличаше на човек“ срещу „нещо, което приличаше на човешка ръка“ (Септуагинта, свитъците от Мъртво море, един еврейски масоретски текст)

Ав 2:16 „да бъде разкрит“ (MT) срещу „да се клати“ (Свитъците от Мъртво море, Септуагинта, Акила Евреинът (126 г. сл. Хр.) и сирийски).

Промяна в заключенията: Преди откриването на свитъците от Мъртво море Септуагинтата се считаше просто за по-некачествен превод на масоретския текст. Въпреки това много от различията между свитъците от Мъртво море и масоретския текст са места, където свитъците от Мъртво море и Септуагинтата съвпадат. Следователно изглежда, че Септуагинтата е по-скоро превод на различна група еврейски ръкописи, която е обща с някои от свитъците от Мъртво море, отколкото лош превод на Масоретския текст (въпреки че все още има места, където преводачите на Септуагинтата са били объркани или са допуснали грешки).

Библиография по този въпрос: Бележките под линия в Библиите NASB, NIV, NKJV и NRSV, както и „The Expositor’s Bible Commentary“. Масоретският превод беше сравнен с „Literal Translation“ на Джей П. Грийн, а преводът на Септуагинтата е взет от превода на сър Ланселот К.Л. Брентън на „The Septuagint: Greek and English“.

В: Какво представлява масоретският текст?

О: Масоретите бяха преписвачи, принадлежащи към фарисейското предание, които са живели след времето на Исус. Има много масоретски ръкописи, но те са от периода след 900 г. сл. Хр. Кодекс „Ленинградски“ (1008 г. сл. Хр.) е добре запазен масоретски текст, който е послужил за основа на превода NIV, според „Библейски коментар на тълкувателя“, том 3, стр. 246.

В: Богът на Стария Завет различно ли е същество и зло или заблудено в сравнение с Бога на Новия Завет?

Отговор: Това е едно от двете или трите учения, общи за всички разклонения на древна ерес, наречена гностицизъм. Някои от техните аргументи се основаваха на факта, че Новият Завет отменя старозаветните хранителни закони, на контраста във вселената между видимото и невидимото, както и на вярата, че тъй като материята е изцяло зла, само зъл бог би създал материята.

Извън Библията, още още при Климент Римски (96–98 г. сл. Хр., „1 Климент“, гл. 4, т. 1, стр. 6) християните са потвърждавали, че Богът на Стария Завет е добър. Можем да кажем, че Този, който е приятел на Авел и приятел на Авраам, е и мой приятел.

Теофил Антиохийски (168–181/188 г. сл. Хр.) е един от най-ранните християнски писатели, които споменават Сътворението и изрично казват: „защото нищо зло не е било сътворено от Бога“ („Към Автолик“, книга 2, глава 17, стр. 101).

Тертулиан ефективно опроверга теорията за различен Бог в Стария Завет в своето произведение „Пет книги срещу Маркион“ през 207/208 г. сл. Хр. Ето непълно обобщение на това, което той е написал.

а. Тертулиан казва, че не може да се намери църква от апостолски произход, която да е отричала Създателя. „Но ако се докаже, че църквите са били покварени от самото начало, къде ще се намерят чистите?… Покажете ни тогава една от вашите църкви, която води началото си от апостол, и ще сте спечелили спора.“

б. Защо добрият бог би спасил човека, ако не го е създал?

в. Защо злият бог е пророкувал идването на Христос в Стария Завет? Новият Завет се отнася към тях като към пророчества за добрия Христос.

г. Ако злият бог е пророкувал за зъл Христос, защо добрият бог е попречил на злия Христос да дойде и е изпратил добрия Христос на негово място? Добрият бог е трябвало да позволи първо да дойде злият Христос, вместо да заблуждава хората, че злият бог е пророкувал за добрия Христос.

д. Защо Исус цитира Стария Завет като авторитетен източник?

е. Защо Маркион е трябвало да отхвърли части от Евангелието на Лука и други части от Новия Завет, за да подкрепи своето виждане?