< Въпрос за Библията от 1 Йоан

В: В 1 Йоан 1, каква беше основната причина за написването на 1 Йоан?

Отговор: Йоан е писал срещу онези, които се опитвали да заблудят хората: разпуснати протогностици, които отричали, че Исус е дошъл в плът. По същия начин Тертулиан, пишейки през 207/208 г. сл. Хр., е казал, че това е било срещу антихристи като маркионитите в „Против Маркион“ ( ), книга 3, глава 8, стр. 327. Въпреки това днес някои хора не са съгласни, затова ето четири части за подробен анализ.

Ясно: Най-прякото решение би било да попитаме Йоан. Ето какво казва той за това защо е написал своето послание.

а. За да бъде радостта ни пълна. 1 Йоан 1:4. Йоан също така разглежда темата за пълнотата в Божията любов в 1 Йоан4:12 , 17, 18.

б. За да не съгрешаваме. 1 Йоан 2:1

в. И старо, и ново повеление. (да обичаме другите) 1 Йоан 2:7-8

г. Пише на онези, които познават Бога, чиито грехове са простени и които са победили лукавия. 1 Йоан 2:12-14, както и на онези, които познават истината. 1 Йоан 2:21

д. Йоан пише за онези, които се опитват да заблудят Божия народ. 1 Йоан 2:26

е. Пише до вярващите, за да могат да знаят, че имат вечен живот. 1 Йоан 5:13. В 1 Йоан думата „знаят“ се използва 42 пъти според „NIV Study Bible“, стр. 1908.

Забележете, че причините, които Йоан посочва, преминават от общото към конкретното. Точки а и в определят общия контекст на това, което Йоан ще каже. Точка г не е толкова причина, поради която Йоан пише, колкото по-скоро напомняне защо Йоан им пише. Каквото и да твърди някой, че е основната идея на 1 Йоан, то трябва да е свързано с това, което Йоан посочва като основни идеи на 1 Йоан, особено точки б, д и е.

Абсолютно: От 104-те стиха, ето разбивка на основните теми, които обхващат 90% от стиховете. Това очевидно са основните точки, които Йоан е подчертал.

Сравнително: Общи аспекти на 1, 2 и 3 Йоан

а. Пазете се от измамниците, които отричат, че Исус е дошъл в плът. 1 Йоан 2:18-19,26; 4:1-3; 2 Йоан 7

б. Радостта да бъде пълна. 1 Йоан 1:4; 2 Йоан 4,12; 3 Йоан 3

в. Истината – 2 Йоан 1–4; 3 Йоан 1, 3, 4, 8, 12

Любов 2 Йоан 1, 3

г. Ходете в любов и истина.

д. Имам много да пиша, но предпочитам да говоря лице в лице, вместо да използвам перо и мастило. 2 Йоан 12, 3 Йоан 13

Исторически контекст: Йоан проповядваше предимно в Мала Азия, а 1 Йоан вероятно е написано между 70 и 110 г. сл. Хр. Ето някои от ересите по онова време.

а. „Евтината благодат“ (Юда 4, 8; Откровение 2:2, 6, 14–15, 20–23). Това се обсъжда от Евсевий Кесарийски (3:28 –29;4:14 ) и Ириней (26)

б. Евреите и юдаистите (Откровение 2:9; 3:9). Те се споменават от Ириней (26), Игнатий в писмото си до филаделфийците

в. Отричащи, че Исус е дошъл в плът. Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) споменава докетистите, а Поликарп, гл. 7 (110–155 г. сл. Хр.), се позовава на 1 Йоан 4:3

г. Лъжеапостоли и лъжеучители, както и отричане на истинските апостоли (Откровение 2:2. Споменати от Ириней и Евсевий Кесарийски)

Онези, които напуснаха църквата поради еретическата комбинация от отричане на пришествието на Исус в плът, антиномизъм и различна апостолска власт, представляват три от петте точки на разпуснатия гностицизъм. (Другите две точки са фантазна митология за полубогове и вярата, че Богът от Стария Завет е бил зъл и различен от Бога в Новия Завет.) Знаем много за ереста на гностицизма чрез християнските писания на Ириней, Хиполитус, Евсевий и други, и всичко си пасва идеално, с изключение на едно нещо: гностицизмът не е бил разпознаваемо движение до по-късно. Въпреки това са съществували протогностически елементи, като ересите на Симон Маг, разпусния протогностик Керинт и вероятно докетистите. Според Ириней, който е чул това от Поликарп, ученик на Йоан, самият Йоан е осъдил Керинт. Това е записано в „Църковна история“ на Евсевий 3:28; 4:14. Ириней в „Против ересите“, книга 3, глава 3.4, стр. 416 (182–188 г. сл. Хр.) също споменава Керинт и инцидента в банята с Йоан.

Заключение: Анализите на буквалния, абсолютния, сравнителния и историческия контекст имат общата черта да предупреждават срещу измамниците, които отричат, че Исус е дошъл в плът. Основната идея на 1 Йоан изглежда е да предупреди паството в истина и любов срещу онези, които

1. отричат, че Исус е дошъл в плът

2. не се подчиняват на Божиите заповеди

3. не проявяват любов към братята

Въпрос: Кои са гностиците в 1 Йоан 1?

Отговор: Гностицизмът беше група от ереси, които искаха да смесят фантастичната гръцка мисъл с християнството. Гностиците не са споменати конкретно в 1 Йоан. Всички гностици вярваха в фантастични божествени същества и смятаха, че Христос е просто едно от тях. Те вярваха, че Богът на Стария и Новия Завет са различни, и че Богът на Стария Завет е зъл или, най-малко, глупав и заблуден. Гностиците приемаха Евангелията, но отхвърляха повечето или всички писания на Павел. Те разполагаха с допълнителни свещени текстове, които се различаваха помежду си. Имало два вида гностици: разпуснати и аскети. Всички гностици твърдели, че физическото тяло няма значение, а има значение само езотеричното духовно знание. Разпуснатите гностици стигали до заключението, че е напълно приемливо да грешиш колкото си искаш с тялото си. Аскетичните гностици стигали до заключението, че човек трябва да води целомъдрен живот, никога да не се жени и да се отнася сурово към тялото си.

Между другото, гностическата секта на Василид почиташе като своя Върховен бог „Абрасай“. Смяташе се за магическо да се произнася „абрасадабра“, което по-късно се изкриви до „абракадабра“ – безсмислена дума, която магьосниците използват и днес. Това е според www.worldwidewords.org.

Изглежда много разумно, че 1 Йоан се обръща към гностиците, с изключение на едно нещо: гностицизмът се развива напълно едва 50 до 100 години по-късно. Въпреки това протогностицизмът е бил широко разпространен по онова време, а Евсевий отбелязва, че Йоан се е сблъскал с протогностицизма в лицето на еретика Керинт. Поради това мнозина вярват, че 1 Йоан е написано до голяма степен, за да се бори срещу протогностицизма. Вижте предишния въпрос за по-подробно обсъждане. За повече препратки относно ереста на гностицизма вижте обсъждането на 2 Йоан 7.

В: В 1 Йоан, вярно ли е, че Йоан пише всичките си вдъхновени произведения, като има предвид един еретик – гностикът Керинт, както твърди един католик?

Отговор: Йоан е знаел за Керинт, но Керинт не е бил гностик, въпреки че е имало сходства в ученията им. Ето малко информация за Керинт, а след това и за гностиците.

Керинт е бил ранен еретик, който може да бъде наречен протогностик. Църковният историк Евсевий разказва, че Поликарп, ученик на апостол Йоан, е казал следното за Йоан. „И има такива, които са чули от него, че Йоан, ученикът на Господа, отивайки да се изкъпе в Ефес и виждайки Керинт вътре, изтичал от банята, без да се изкъпе, викайки: „Да бягаме, за да не се срути дори банята, защото врагът на истината е вътре.“

Църковният писател Ириней (182–188 г. сл. Хр.) е писал срещу Керинт. Ето какво казва Ириней в книгата си „Против ересите“, том 1, глава 26, стр. 351–352.

„Керинт, от своя страна, човек, образован в египетската мъдрост, учеше, че светът не е бил сътворен от първичния бог, а от някаква Сила, далеч отделена от него и на разстояние от онова Княжество, което е върховно над вселената, и която не познава Този, Който е над всичко. Той представяше Исус като нероден от девица, а като син на Йосиф и Мария според обичайния ход на човешкото раждане, макар че въпреки това той бил по-праведен, по-благоразумен и по-мъдър от другите хора. Освен това, след кръщението му, Христос се спуснал върху него под формата на гълъб от Върховния Владетел, и тогава той провъзгласил неизвестния Отец и извършил чудеса. Но накрая Христос се отдели от Исус и тогава Исус пострада и възкръсна, докато Христос остана безстрастен, доколкото беше духовно същество.“ [Следващите раздели разказват за други групи – ебионитите, след това за Сердо, а след това за Маркион.]

Керинт споделяше с някои гностици вярата, че Създателят на света е различно същество от Върховния Бог, че Христос и Исус са различни и че Христос е дошъл върху Исус. Въпреки това друг еретик, който Ириней обсъжда, е Маркион, а гностиците като цяло произлизат от Маркион, а не от Керинт.

Керинт, Маркион и гностиците като цяло вероятно са стигнали до някои от своите заключения, защото гръцката им култура ги е учила, че Бог не може да има емоции или да бъде засегнат [емоционално] от Своето творение по никакъв начин. Платон учеше, че има два свята – долният свят, който наричаме реалност, и висшият свят на идеалите. Поради това не е изненадващо, че някои от тези еретически възгледи се появяват повече от веднъж, тъй като произлизат от общия източник на гръцката философия.

Гностиците всъщност не бяха една група, а повече от 30 различни групи. Много гностици вярваха, че трябва да водят скромен, аскетичен живот и никога да не се женят, докато много други вярваха, че човек може да живее както му е угодно, тъй като тялото така или иначе няма значение. Гностицизмът достигна пълния си разцвет (като плевел) едва доста след смъртта на Йоан, но протогностическите вярвания са съществували още по времето на Йоан.

Между другото, никога не съм чел никъде, че Керинт или гностиците са имали някакво конкретно виждане относно Господната вечеря, физическото учредяване на църквата, че Спасението е само чрез вяра, тайнствата или йерархичната природа на църквата.

Да се твърди, че те са вярвали, че греховете наистина се изличават, е невярно, защото те не са вярвали, че съществува грях в същия смисъл, в който Библията говори за греха.

Не е вярно да се твърди, че всичко, което Йоан е написал, е било насочено срещу Керинт, поне по три причини.

1. Макар Йоан със сигурност да е имал предвид еретиците в 1 Йоан, той е бил против всички, които отричаха, че Исус Христос е дошъл в плът, или отричаха, че вярващите трябва да водят свят живот. Йоан по никакъв начин не се е ограничавал само до Керинт, а по-скоро е казал, че „...много лъжепророци са излезли по света...“ (1 Йоан 4:1)

2. Твърдението на католиците, че всички произведения на Йоан са били насочени срещу един еретик или дори срещу няколко еретици, свежда цялото богатство на Йоановото писание до само една малка точка. Ако трябваше да сведем всичко, което Йоан е написал, до една точка, тогава тази точка е вярата, че Исус е Единородният Син на Бога, а не вярата срещу Керинт. Освен това, макар да е вярно, че 1 Йоан е написано предимно за да предпази от „много лъжепророци“, 3 Йоан имаше други акценти, включително разделителния църковен водач Диотреф.

3. Изглежда, че този католик е в разрез не само с Библията, но и с католическия Папа и съвременната католическа църква. Католическата църква е издала изявление, в което по същество се казва, че учението на Лутер за оправданието „е приемливо“. Това не означава, че те са се обърнали към вярата, нито дори че са съгласни с учението на Лутер, а по-скоро, че то се толерира. Изглежда, сякаш той се опитва да превърне съвременните консервативни християни в гностици или поне в последователи на Керинт.

Можете да бъдете сигурни, че консервативните християни не вярват, че

Създателят и Върховният Бог са различни,

Че Исус и Христос са различни,

че трябва да живеем живота си по начин, който е далеч от святостта,

или че трябва да обвиняваме несправедливо дадена група в древна ерес, като изкривяваме някои факти и пропускаме повечето от останалите.

Накрая, макар да смятам, че Папата е в голяма заблуда и виждам много сериозни грешки в католическата доктрина, все пак съм срещал няколко католици, които според мен бяха истински вярващи. Те не се придържаха непременно стриктно към всички католически доктрини (всъщност малцина католици го правят), но когато виждаха разлика между това, което учи Библията, и това, което учи Католическата църква, те следваха Библията.

Знаете ли, че в небето няма протестанти? Няма и католици, нито православни. Има само хора, спасени от Исус, които може би са били протестанти, католици или православни, но за тях най-важното беше да следват Исус.

В: Каква е целта на този пасаж от 1 Йоан 1:1-4, в сравнение с това просто да се започне от стих 5?

Отговор: 1 Йоан 1:1-4 служи на три цели.

В основата си духовният живот на Йоан не се основава на доктрина или на „концепция за Христос“. Той не се основава на Христос, който е бил някакъв призрак. Той се основава на живо същество, което е приело истинска плът и кръв.

С авторитет Йоан потвърждава своята легитимност като очевидец на Христос и на това, което Исус е учил и правил от самото начало.

Важно е, че тъй като Йоан е бил с Христос от самото начало, вие би трябвало да проявявате интерес към това, което той има да каже за следването на Христос.

Йоан поставя акцент тук върху общението с Бога, общението с другите и пълнотата на това общение. По-нататък в книгата той подчертава как трябва да обичаме Бога и другите.

В: В 1 Йоан 1, написана ли е тази книга предимно, за да бъде четена от еврейски християни, както учеше хиперкалвинистът Джон Гил?

Отговор: Не. Гил учеше, че основната идея на 1 Йоан е била насочена предимно към еврейските християни, за да се подчертае, че Спасението е за целия свят. Тълкуването на Гил подкрепя едно особено тълкуване на 1 Йоан 2:2. Въпреки това не знам нито един съвременен автор, който да е предоставил адекватна основа за това мнение, и нито един предникейски автор никога не е разбирал тази книга по този начин.

В: В 1 Йоан 1:1-4 Йоан говори ли за своя опит като християнин или за своя опит като ученик и очевидец на Исус?

Отговор: Макар християните наистина да преживяват Христос в живота си, Йоан се позовава на своя опит като очевидец и ученик на Исус.

От една страна, изглежда като голямо благословение да си видял Исус, когато Той е бил на земята. От друга страна, в Йоан20:29 Исус каза, че по-благословени са онези, които не са видели, а все пак са повярвали.

В: В 1 Йоан 1:3 Йоан казва, че нашето общение помежду ни е подобно на нашето общение с Отеца и Сина? Какви са аспектите на общението?

Отговор: Гръцката дума тук, „коинония“, се е използвала извън Библията за бизнес партньори, съсобственици на имот или акционери. Тази дума, или нейните производни, се среща в Новия Завет над шестдесет пъти. Тя се отнася до обща вяра (Филимон 6), общи притежания (Деяния 2:44; 4:32) и партньорство в Евангелието (Филипяни 1:5).

В: В 1 Йоан 1:4 какво точно има предвид Йоан под „да направи радостта пълна“? Подобни изрази се използват в Йоан 15:11; Йоан 16:22-24; 17:13.

Отговор: В някои ръкописи се казва „нашата радост“, а в други – „вашата радост“. Независимо от това обаче „нашата радост“, включваща и читателите на писмото, в крайна сметка означава радостта от Светия Дух, когато пребъдваме в Христос. Ако пребъдвате в Христос, ще имате общение с Христос и помежду си, и ще вярвате и се подчинявате на Бога. Ние получаваме радостта на Светия Дух, когато за първи път повярваме, но в нашия християнски живот радостта може да има своите възходи и падения. Има неща, които могат да ни отнемат радостта, като например погрешни вярвания за Бога, неподчинение на Него и обичане на света вместо да обичаме Бога.

В: В 1 Йоан 1:5-7, Йоан 1:4-5, 7-9; 3:19-21; 8:12; 9:5; 12:35-36, 46; Откр. 21:23, защо Йоан набляга толкова много на светлината? Защо просто не каза: „Ей, хора, спазвайте правилата“?

Отговор: От една страна той подчертава, че онези, които ходят с Бога, няма да продължават да съгрешават. Това е както предупреждение в нашия собствен живот, така и начин да различим лъжеучителите от истинските. Лъжеучителите често казват, че грехът е нещо нормално. От друга страна, Йоан използва метафората за светлината, за да подчертае, че праведността не е просто правила, които спазваме, или нещо, което правим, а нещо, което сме и притежаваме. Няма нищо лошо в това да решим да не съгрешим, дори ако част от нас може би иска да го направи, защото „правилата така казват“. Но е много по-добре да стигнем до състоянието, в което решаваме да не съгрешим, просто защото не искаме, въз основа на това, което сме.

В: В 1 Йоан 1:5 как е възможно да няма тъмнина при Бога?

Отговор: Няма тъмнина, когато гледаш към светлината; сянка има само когато нещо пречи на светлината. Греховете са като сенки, където светлината е блокирана. В Ефесяни 5:8 сме призовани да бъдем деца на светлината.

В: В 1 Йоан 1:5, при какви обстоятелства би трябвало някога да „съгрешиш за Бога“?

О: Никога. Ние показваме любовта си към Бога, като Му се подчиняваме. Или Бог иска от нас да направим нещо, или иска да направим нещо друго, или не иска да правим нищо в дадена ситуация.

В: В 1 Йоан 1:7 каква е разликата между това да ходиш според светлината и да ходиш в светлината?

О: Ако ходиш според светлината, ти ходиш според познанието на истината и се подчиняваш на дадените заповеди. Йоан обаче изисква от нас нещо повече от просто ходене според светлината. Ние трябва да ходим в светлината, пребъдвайки в Исус, живеейки живота си не само в послушание към Него, но и в ежедневно общение и любящо единение с Него.

В: В 1 Йоан 1:7, тъй като Христос ни очиства от всеки грях, защо християните все още съгрешават?

Отговор: Ние все още сме в процес на освещаване. Изкупителната жертва на Христос беше необходима не само за да ни бъде простено за греховете, които сме извършили преди да бъдем спасени, но и за греховете, които извършваме след като сме спасени, както показва 1 Йоан 1:7.

В: В 1 Йоан 1:7 обърнете внимание на времето на глагола „очиства“. Защо кръвта на Исус трябва да ни очисти от греха точно сега? Как става това?

Отговор: Исус отне съдебната вина за нашите грехове на кръста, но Бог иска от нас да се стремим да ставаме все по-подобни на Христос сега. Ние все още съгрешаваме и понасяме последствията от греховете си, а Бог иска да отразяваме Христос в живота си все по-силно.

Въпрос: В 1 Йоан 1:7, тъй като Исус прости всичко на кръста, какво мислите за учението, че след като сме дошли при Христос, вече не трябва да правим изповед или да молим за прощение?

О: Това не е това, което Йоан е учил. Ние трябва да изповядваме греховете си според 1 Йоан 1:9; Яков 5:16; и Псалми 32:5; 38:18. В Матей 6:12 ние изрично молим Бог да ни прости греховете. „Коментарът за библейско познание: Новият Завет“, стр. 886, прави разграничение между прощението за невярващия, който става християнин, и „семейното прощение“ – като например когато синът моли Отец си за прощение, но знае, че мястото му като син е сигурно.

В: В 1 Йоан 1:8 кой е този, който заблуждава? По какви начини хората се заблуждават?

Отговор: Тук човекът мами себе си.

а) Хората могат да се заблуждават относно истината; да мислят, че нещо е вярно, когато не е, или да мислят, че нещо е лъжа, когато всъщност е истина. Хората могат да вярват, че нещата са неясни и мътни, когато всъщност в Библията те са кристално ясни.

б) Хората не успяват да пазят сърцето си и там биват измамени. Те мислят, че ако вършат грях постоянно, или дори само веднъж, това ще ги направи по-щастливи. Мислят, че не могат да живеят без някакъв грях, или че не са способни да постъпват правилно.

в) Хората оправдават греха си. Твърдят, че не са имали друг избор или че са били принудени да направят нещо, за да задоволят нуждите си.

В: Защо в 1 Йоан 1:10 се казва, че Неговото слово „не е в нас“, ако твърдим, че не сме съгрешили?

Отговор: Тук има две части.

Никога не съм съгрешавал: Ако някой твърди, че никога не е съгрешавал, тогава той не би смятал, че се нуждае от Спасител. Той би казвал, че думите на Библията, че всички са съгрешили и че се нуждаят от Спасител, който да ги изкупи, са неверни. Страшно е да си помислим, че той би казвал на Бога, че няма нужда от Неговата милост.

Вече не съгрешава: Ако някой твърди, че преди е съгрешавал и е имал нужда от Спасител за онова време, но вече не съгрешава, тогава той твърди, че вече няма нужда от Божията милост – тя му е била нужна само за миналото. Вероятно той има много ограничено разбиране за греха. Веднъж един християнин попита проповедник на „светостта“ дали е съвършен и безгрешен, а проповедникът отговори, че да, сега вече е такъв. Тогава християнинът го помоли за телефонния номер на съпругата му, а проповедникът попита защо. Християнинът отговори, че иска да й се обади и да провери дали тя ще каже, че той вече никога не съгрешава. Тогава проповедникът се поправи и каза, че не става дума за това, че вече не „прави грешки“, а просто че не съгрешава. Той не възприемаше дребните простъпки като грехове.

В: В 1 Йоан 2:2 Христос ли е изкупителната жертва за греховете на целия свят? Ако е така, всички ли ще бъдат спасени?

Отговор: Не. Някои могат да приемат Божията благодат напразно (2 Коринтяни 6:1). Посланието на Евангелието няма никаква стойност за някои хора, защото не е съчетано с вяра, както показва Евреи 4:2.

В: В 1 Йоан 2:2 „целият свят“ отнася ли се до всички хора или до всички видове хора?

О: Истинските християни не са единодушни по този въпрос и има две гледни точки.

Повечето калвинисти трябва да тълкуват това като „за избраните от Израил и от целия свят“ и „валидно навсякъде по света“, според Женевската учебна Библия. В противен случай тяхното богословие се разпада. Въпреки това дори твърдите калвинисти, като А. У. Пинк, биха признали, че 1 Йоан 2:2 поне „на пръв поглед“ подкрепя концепцията за всеобщо изкупление. Амиралдианците и калвинистите от „4 ½ точки“, които приемат както универсалните, така и ограничените аспекти на изкуплението, изповядват следващата гледна точка. За справка, ето най-ранният християнин, който е писал по 1 Йоан 2:2 и е проповядвал подобна гледна точка.

Августин (ок. 400 г. сл. Хр.) в своя коментар върху 1 Йоан тълкува 1 Йоан 2:2 като църквата в целия свят. Августин от Хипо също вярваше, че кръстените бебета, които са починали, ще отидат всички в Рая, а некръстените бебета – всички в ада, така че калвинистите не бива да се прибързват да се позовават на Августин за подкрепа в този случай.

Възгледът на всички останали: Гръцкият текст означава точно това, което казва. Мартин Лутер, споменавайки 1 Йоан 2:2, пише: „Това е очевиден факт, че и ти си част от целия свят; така че сърцето ти не може да се заблуждава и да мисли, че Господ е умрял за Петър и Павел, но не и за мен.“

За справка, сред християните, които вярваха, че Христос е изкупил целия свят, са

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) в „Наставникът“, книга 3, глава 12, стр. 295, цитира 1 Йоан 2:2 и го разбира така, както е написано.

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) споменава този стих и 1 Тимотей 4:10 като приложими не само за робите, жените и децата, но и за умните и простите в своята книга „Против Целз“, книга 3, глава 49, стр. 484.

Атанасий (ок. 297–373 г. сл. Хр.) в „Въплъщението на Словото“, глава 7.5, стр. 40. „Защото Негово беше отново както да превърне тленното в нетленно, така и да запази непокътнато правото на Отеца върху всички. … и достоен да страда за всички и да бъде посланик на всички пред Отеца.“ Виж също „Против езичниците“, глава 1.4, стр. 6.

Григорий Назиански (ок. 330–391 г. сл. Хр.) „За Богоявлението, или Рождеството на Христос“

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) „Първа катехитична лекция“ I

Йоан Златоуст (ок. 392–407 г. сл. Хр.) – многобройни

Проспер от Аквитания (ок. 420 г. сл. Хр.) „Отговори на галите“, член 8: вярвал, че Христос е умрял както за избраните, така и за отхвърлените, които са чули Евангелието. (Проспер е приемал и дефинитивни аспекти, както се вижда от член 9.)

Вижте също обсъждането на 1 Йоан 1.

В: Думата в 1 Йоан 2:2; 4:10 означава ли „изкупителна жертва“ или „очистване от греха“?

Отговор: Гръцката дума тук, hilasmos, се използва само в тези два стиха. Някои учени (Уесткот и Дод) са тълкували това като очистване от греха, в смисъл, че вече няма грях. В превода RSV е „изкупление на греха“.

Въпреки това, съществителното „хиластерион“ се използва в Римляни 3:25, а глаголът „хиласкомай“ – в Лука 18:13 и Евреи 2:17. На тези места то се отнася до изкупителната жертва или Умилостивението за греха. Както се казва в „Евангелския коментар на Библията“, стр. 1180: „Описанието „изкупителна жертва“ означава умилостивително приношение: Христос успокоява Божия гняв срещу греха (4:10). Той не е просто „изкуплението“ (RSV), дадено от Бога, за да отмени вината за греха.“ Допълнително подкрепа за това е фактът, че в 1 Йоан 2:1 се казва, че Исус застъпва за нас, което тук сочи по-скоро към правен контекст, отколкото към контекста на лекар.

„Библейският коментар на Експозитора“, том 12, стр. 314, посочва, че няма единодушие относно това кое е основното значение, но отбелязва, че в гръцката литература думата се е използвала като приношение от виновния, за да умилостиви този, който е бил обиден. „Разширеният превод“ на Вуест съдържа и двата аспекта, като превежда това като „изкупително удовлетворение“ както в 1 Йоан 2:2, така и в 4:10.

В: Противоречи ли 1 Йоан 2:3-5 на спасението чрез Благодат?

Отговор: Не, то го допълва. Без стихове като тези учението за спасението чрез благодатта би имало някои липсващи елементи. Вижте обсъждането на Яков 2:17 и трите въпроса относно Ефесяни 2:5-8 за повече информация.

В: В 1 Йоан 2:7, където в някои преводи се казва „Скъпи приятели“ (в BSB е „Възлюбени“), какви видове приятели има?

О: Има специална гръцка дума за приятелска любов (phileo), но това не е думата, използвана тук. Думата тук е agapetoi, което означава получатели на агапе любов.

Приятелите могат просто да бъдат хора, с които се забавлявате, докато правите нещо заедно. Когато вие или те престанете да правите тази дейност, в това приятелство вече няма нищо повече. Разбира се, ние служим, почитаме Бога и правим други общи неща с други християни, но се надявам, че вашето приятелство с други християни е много повече от просто това.

Приятели могат да бъдат и онези, към които изпитвате привързаност или с които ви е приятно да прекарвате време. Можете да обсъждате различни неща с тях или дори да се събирате, когато нямате нищо важно за обсъждане. Просто ви е приятно да сте заедно.

Приятели могат да бъдат и онези, за които бихте пожертвали почти всичко. Вашите приятели могат да разчитат на вас, че ще направите най-доброто за тях, когато изпаднат в затруднение. И вие също можете да разчитате на тях.

Употребата на този термин от Йоан може да включва всичко, с изключение на първия случай, тъй като той вероятно не е познавал лично всички свои читатели.

В: В 1 Йоан 2:6 как трябва да ходим, както е ходил Исус?

Отговор: Това не се отнася до носенето на сандали, ходенето в Галилея или други физически неща. Тази метафора означава да живеем живота си така, както би го живял Исус, или така, както Исус би искал да живеем.

В: В 1 Йоан 2:7-8 Йоан пише ли за стара заповед или за нова заповед?

О: Йоан ни казва по поетичен начин, че описва както нови, така и стари аспекти на една древна заповед.

В: Защо в 1 Йоан 2:12-14 Йоан набляга на Отеците, младите мъже и малките деца?

О: Писанието не казва защо Йоан, чрез Суверенитета на Бога, е избрал този поетичен израз. Въпреки това можем да видим, че човек може да има различни роли в църквата, понякога едновременно. Ето моето виждане.

Новите вярващи (децата) трябва да се съсредоточат върху факта, че греховете им са простени, че имат нов живот и че са в отношения с Бога.

Съработниците (младите мъже) трябва да се съсредоточат върху това (вътрешно и външно) да побеждават лукавия, да бъдат силни в Господа и Божието слово да живее в тях.

Лидерите (отеците), въпреки цялата си натовареност с работа и ръководство, не трябва да губят от поглед връзката си с Бога, която са имали като деца.

В: В 1 Йоан 2:16 как повечето грехове попадат в тези три категории?

Отговор: Забележете, че тук не става дума просто за грехове, а по-скоро за греховната мотивация, която ни води към греха.

Желанията на плътта (sarx) се отнасят до това, което задоволява нашите телесни апетити – било то секс, лакомия, пиянство или наркотици.

Желанията на очите се отнасят до това, което ни привлича – било то богатство, красота, луксозни домове, скъпи коли или материални притежания.

Гордостта на живота се отнася до вроденото желание на мнозина да кажат на света: „Аз съм някой, благодарение на собствените си постижения“ или „Аз съм по-добър от теб“. Парадоксално е, че човек, който не се отличава в нещо, може да се чувства по-нисш, защото смята, че това е критерият за неговата стойност. Много младежи, докато растат, са склонни да оценяват самочувствието си въз основа на външния си вид, академичните си постижения или спортните си успехи.

В: В 1 Йоан 2:16 какво е необичайното в думата за „гордост на живота“ тук?

Отговор: Това е само една дума на гръцки – alazoneia, макар че са необходими три английски думи, за да се доближим дори до нейното истинско, точно значение. В Библията тя се използва само тук и в Яков 4:16.

Може би точното ѝ значение е някъде между човек, на когото не можеш да понасяш да гледаш заради горделивата му арогантност, и човек, на когото е смешно да гледаш заради глупавата му нелепост. – Не искаш да бъдеш такъв.

Ето какво представлява „алазон“, според гръцкия писател Теофраст.

„Алазонът е човек, който ще застане на кея и ще разказва на напълно непознати хора колко много пари има в морето, ще говори за инвестициите си, колко са големи те и какви печалби и загуби е реализирал, а докато разказва историите си, ще изпрати момчето си в банката – при положение че балансът му е един шилинг. Ако му е приятно да има компания по пътя, той е склонен да разказва как е служил при Александър Велики, как се е разбирал с него и колко чаши с скъпоценни камъни е донесъл у дома; и да обсъжда азиатските занаятчии, колко по-добри са те от всички в Европа – без никога да е напускал Атина. Ще каже, че му е било издадено безплатно разрешение за износ на дървен материал, но не се е възползвал от него, за да избегне злонамерени клюки; и че по време на недостига на зърно е похарчил повече от хиляда и петстотин лири за подаръци на нуждаещи се граждани. Ще живее в наета къща и ще казва на всеки, който не знае фактите, че това е семейната резиденция, но ще я продаде, защото е твърде малка за неговите приеми. („Характери“ на Теофраст, цитирани в Дод, „Йоановите послания“, стр. 42). Това е от „Библейски коментар на Експозитора“, том 12, стр. 321–322.

В: В 1 Йоан 2:18, 22 как е възможно да има много антихристи?

Отговор: Има само един Антихрист, но преди него ще има много по-малки антихристи. Има само един основен Антихрист според Матей 24:4–5, 26; Марко 13:6, 14; Лука 21:8; Даниил 9:26–27; 11:36–37; 2 Солунци 2:3-4; и Откровение 13:1-10. Въпреки това има много по-малки антихристи, както показват 1 Йоан 2:18,22 и 2 Йоан 7. Възможно е да има връзка между това, че някой носи в себе си духа на антихриста (1 Йоан 4:3), и това, което психолозите описват като „месиански комплекс“.

Следните лица или са отправяли следните твърдения, или други са отправяли следните твърдения за тях.

Ето частичен списък на личности, които други са наричали Антихрист.

Вижте обсъждането на 2 Йоан 7 за повече информация.

Въпрос: В 1 Йоан 2:19, по какъв начин излизането на лъжеучителите може да бъде травматично?

Отговор: Разбира се, лъжливото им учение може да заблуди някои, но когато те решат да напуснат или им бъде казано да напуснат, някои може да поставят под съмнение мъдростта на православните лидери да намалят броя им или да обвинят православните, че сеят раздор. В „The Expositor’s Bible Commentary“, том 12, стр. 324–325, се счита, че това е било доброволно от страна на лъжеучителите. Въпреки това обаче това може да бъде объркващо за новите вярващи.

В: Защо в 1 Йоан 2:20 Йоан споменава тук нашето помазване от Светия?

Отговор: Има четири вероятни причини.

а) Ние получихме Спасение благодарение на помазанието ни със Светия Дух, когато дойдохме при Христос.

б) Ние продължаваме да имаме Спасение, защото помазанието със Светия Дух ни държи в Господа.

в) Това не е помазване, което ни позволява да живеем както си искаме, а помазване от „Светия“.

г) Някои гностици, като например наасените, се хвалеха с особено помазване. „Само ние, от всички хора, сме християни, които завършваме тайната на третата врата и там сме помазани с безмълвен миро.“ (Philosophumena, т. 9, стр. 121–122) Това е цитирано от книгата на Дод „Йоановите послания“, стр. 61, и от „Библейски коментар на Експозитора“, т. 12, стр. 325. Това би могло да бъде пророческо, или пък протогностиците може би са постъпили по същия начин.

Въпрос: В 1 Йоан 2:22 това противоречи на учението на протогностическия еретик Керинт, който твърдеше, че „Христос“ е дошъл върху Исус при кръщението Му и е напуснал Исус преди смъртта Му. По този начин Христос (като Бог) не би страдал, а само Исус би страдал. Кои стихове в Библията биха доказали, че това е погрешно?

Отговор: Освен 1 Йоан 2:22, ето и други стихове, които конкретно казват, че или „Христос“, или „Христос Исус“ (а не просто „Исус“) ще страда и ще умре.

Лука 24:26 „Не беше ли необходимо Христос да претърпи всичко това и след това да влезе в Своята слава?“

Лука 24:46 „Ето какво е писано: Христос ще пострада и ще възкръсне от мъртвите на третия ден…“

Деяния 3:18 „Но по този начин Бог е изпълнил това, което беше предсказал чрез всички пророци, като каза, че Неговият Христос ще пострада.“

Деяния 17:3 „…като обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите. «Този Исус, за когото ви проповядвам, е Христос», заяви той.“

Деяния 26:22б-23 „Аз [Павел] не казвам нищо повече от това, което пророците и Мойсей са казали, че ще се случи: че Христос ще пострада и като първият, възкръснал от мъртвите, ще проповядва светлина на нашия народ и на езичниците.“

Римляни 3:24-25 „…Изкуплението, което е в Христос Исус. Бог Го представи като изкупителна жертва в Неговата кръв чрез вяра…“

Римляни 5:6 „Христос умря за нечестивите.“

Римляни 5:8б „Докато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“

Римляни 6:3 „Или не знаете ли, че всички ние, които сме кръстени в Христос Исус, сме кръстени в Неговата смърт?“

2 Коринтяни 1:5а „Защото, както страданията на Христос се изливат върху нас…“

Има и още, но смисълът е ясен.

Колко от това е било написано по времето на Керинт? Керинт е живял вероятно към края на живота на Йоан, така че най-вероятно по това време вече е била написана по-голямата част от Новия Завет (с изключение на Откровението). Дори и Керинт да не е бил запознат с останалите писания, той е знаел какво са проповядвали апостолите (включително Йоан), и Керинт е избрал да проповядва нещо напълно различно от това, което те са казвали. Платоническите гърци вярваха, че тъй като Бог е съвършен, Той не е подвластен на страсти (чувства) или страдание и Бог не може да страда. Керинт измисли начин, по който Христос да бъде Бог, а въпреки това Бог да не може да страда. Мнозина последваха Керинт, защото той успяваше да съгласува тяхното предхристиянско мислене с Евангелието. Някои неща обаче не бива да се съгласуват.

Въпрос: В 1 Йоан 2:25 и 1 Петър 1:9 вечният живот е ли нещо, което е обещано само на християните, или е нещо, което християните вече притежават, както се казва в Ефесяни 1:4?

Отговор: И двете. Това е повторение на обсъждането на Ефесяни 1:13.

Библията подсказва, че Бог е както извън времето, така и във времето. За един безвремевен Бог отговорът е и трите: минало, настояще и бъдеще.

Чък Суиндол е написал отлична брошура за изучаване на Библията относно Спасението, в която обсъжда тези аспекти.

Аспекти на предзнанието и предопределението в миналото: Преди началото на времето Бог е знаел края от самото начало и всичките ни дни (Псалом 139:16; Исая 44:7; Ефесяни 1:4; Тит 1:2).

Аспекти, свързани с настоящи събития: Когато чухме словото на истината и призовахме Господа (Римляни 10:9-10), ние станахме ново създание (2 Коринтяни5:17 ). Евреи 4:2 и Деяния 10:44 също показват аспектите, свързани с настоящето.

Настоящи продължаващи аспекти: Докато изразяваме в живота си Спасението, което е в нас, Бог е в процес на преобразуване на живота ни (Филипяни2:12 -13; 1 Петрово 2:2; Евреи3:14 ;4:11 ;6:11 ).

Аспекти на бъдещата надежда: Ние копнеем за завършването на нашето Спасение (Евреи9:15 , 28; Римляни 8:23-25; 1 Петрово 1:4-5, 9, 13; 1 Коринтяни 15:50-53; 2 Коринтяни 5:5).

В: В 1 Йоан 2:28 какво всъщност означава думата, преведена като „уверени“?

О: Гръцката дума тук, parrhesian, се използва също в 1 Йоан 3:21; 5:14; и Евреи 4:16; 10:19. „Уверен“ не е много точен превод, защото е твърде слаба дума в сравнение с гръцката. Може би по-добър превод би бил „сигурна увереност“ или „увереност, на която може да разчиташ“.

В: В 1 Йоан 2:28 какъв е глаголът, преведен като „без срам“?

Отговор: Гръцкият език обикновено е много точен в глаголните си форми, но в този конкретен случай изразът може да има едно от две значения.

Средно глаголно време: Може да означава „да не се срамува“ или „безсрамен“, или

Пасивен глас: „да не бъдеш посрамен“

Но може би и двете са верни. Някои хора могат да се срамуват от това, което са направили на земята. Но други хора, дори и първоначално да не са се срамували, Бог може да ги посрами за това, което са направили.

В: В 1 Йоан 2:28 какво е особеното в думата „идване“?

О: Тази гръцка дума, „парусия“, се среща само в този стих от писанията на Йоан, но гърците добре познаваха този термин. Той се използваше за описание на тържествата, съпътстващи официалното посещение на краля.

В: В 1 Йоан 3:1 какво точно би означавало да си син на някой важен човек в древността?

О: Често това би означавало поне пет неща.

а) Означаваше, че някой ден ще получиш наследство.

б) Вероятно означаваше, че сега ще се грижат добре за теб – с пари, храна и място, където да живееш.

в) Често това означаваше римско гражданство и привилегиите, които то предоставяше на теб и на твоите потомци.

г) Често това означаваше добро образование.

д) Може да включва и един неприятен аспект. Обикновено като твой педагог или наставник би бил назначен добре образован роб. Той би те учел на граматика, говорене, история, класиците и други предмети. Ти би искал да учиш, защото вероятно на него би била дадена властта да те бие и наказва, когато не го правиш.

В: Защо 1 Йоан 3:1 посочва, че може да се чувстваме неразбрани?

Отговор: 1 Йоан 3:1 казва, че светът не ни познава и не ни разбира, защото не познава Бога. Светът често не може да проумее какво ни движи? Преди много години един колега ме попита: „Ако не пиеш, не вземаш наркотици и не се забавляваш (неморално), какво правиш за забавление?“ Ако не преследваш желанията на плътта, желанията на очите или гордостта на живота, тогава какво си струва да преследваш?

Но ние преследваме Бога и Го търсим с цялото си сърце. Знаем, че в крайна сметка радостта, която получаваме от общуването с Бога, ще бъде по-голяма от всички удоволствия, които можем да изпитаме за кратко време на тази земя.

Въпрос: В 1 Йоан 3:1-2 жените християнки също ли се наричат „синове Божии“?

Отговор: Да. Галатяни 3:26-28 показва, че в Христос няма мъжко или женско, а всички се считат за „синове на Бога“. Причината за тази концепция, че жените също са „синове“ на Бога, може да се дължи на две неща.

1. В гръцката култура дъщерите не са се считали за толкова важни, колкото синовете.

2. Като наследство от еврейския език, в еврейския език не е имало дума за „деца“, а думата „синове“ е включвала както синовете, така и дъщерите. Това е според статия в списанието „Christianity Today“10/27/1997 , стр. 35.

Вижте обсъждането на Галатяни 3:28 за повече информация.

В: В 1 Йоан 3:2 как ще бъдем като Исус?

Отговор: Ще бъдем като Исус, както отражението е като оригинала.

По характер сме призвани да бъдем подобни на Христос. В небето ще бъдем безгрешни.

В любовта към Бога ние обичаме, защото Бог пръв ни възлюби.

В любовта към другите ние проявяваме Божията любов като посланици на Христос.

Макар че никога няма да бъдем почитани като богове или да станем Бог, ние сме Божии деца и ще наследим славата и щедрите богатства, които Бог ще дари на Своите деца.

В: В 1 Йоан 3:3, как се очистваме, когато Бог ни очиства?

Отговор: Макар Бог да притежава силата, ние носим отговорността да се възползваме от тази сила. Да казваме, че Бог е чист, а аз съм грешник, затова просто ще трябва да остана в греха си, е също толкова небиблейско, колкото да казваме, че можем да станем безгрешни в този живот. Да казваме, че Освещението е изцяло дело на Бог и ние нямаме нищо общо с него, е също толкова небиблейско, колкото да казваме, че можем да се очистим сами, без Бог. Павел добре показва тази антиномия във Филипяни 2:12-13: „Затова, възлюбени мои, както винаги сте били послушни – не само когато бях при вас, но сега още повече, когато ме няма – доведете до край [подобието с Господа Исус] вашето собствено Спасение с пълна, сериозна предпазливост и трепет, защото Бог е Този, Който постоянно проявява Своята енергия във вас, както в желанието ви, така и в извършването на Неговата воля.“ (Разширен превод на Уест)

Ние не се очистваме, като се опитваме да се съсредоточим върху това „да не съгрешаваме“ или дори като се опитваме да се съсредоточим върху спазването на законите. Ние се очистваме и се подчиняваме на Христовия закон, като се съсредоточаваме върху Исус.

В: В 1 Йоан 3:4 каква е разликата между греха и беззаконието?

Отговор: Всъщност грехът е беззаконие. Имаше една стара игра, наречена „Дънжънс и Дракони“, в която един герой можеше да бъде добър или зъл, както и законен или беззаконен. Така че един герой можеше да бъде „беззаконен добър“ или „законен зъл“. Учението, че хората могат да бъдат едното или другото, е безсмислено в очите на Бога. Ако не следваш Божиите заповеди, ти не си благочестив. Дори ако следваш Божиите заповеди, но не следваш Неговата заповед да обичаш ближния си, тогава не се заблуждавай; ти също не си благочестив. Казва се, че в цялата гностическа литература никога не се споменава заповед да обичаш брата си.

В: В 1 Йоан 3:4-6; 1 Йоан 3:9 и 1 Йоан 5:18 трябва ли да бъдем безгрешни, или да нямаме грях, за да бъдем спасени?

Отговор: Не, иначе как би написал Йоан 1 Йоан 1:8? Гейслер и Хау в книгата си „When Critics Ask“ (стр. 539) обясняват това по следния начин: „Ако прасе и агне паднат в калта, прасето иска да остане там, но агнето иска да излезе. И вярващият, и невярващият могат да паднат в един и същ грях, но вярващият не може да остане в него и да се чувства комфортно.“ В 2 Летописи6:36 също се казва, че всички съгрешават.

В: В 1 Йоан 3:8 си мислех, че Исус е дошъл на земята, за да умре за нашите грехове, така че защо се казва, че Той е дошъл да унищожи делото на дявола?

Отговор: И двете твърдения са верни. Дяволът е князът на този свят, а в 1 Йоан 5:19б се казва, че целият свят е под властта на злия. Исус дойде в този враждебен свят, за да унищожи делата на дявола, като умря на кръста за нас и възкръсна от мъртвите. Исус дойде, за да имаме живот, както се казва в Йоан 10:10.

В: Защо в 1 Йоан 3:9 се казва, че родените от Бога не съгрешават, след като 2 Летописи6:36 показва, че всички са грешници? (Мюсюлманинът Ахмад Дидат повдигна този въпрос.)

Отговор: Времето на гръцката дума в 1 Йоан 3:9 и на други места в 1 Йоан означава „продължават да съгрешават“. Човек обаче не е нужно да знае гръцки, за да разбере това. 1 Йоан 1:8 казва, че всички съгрешават. Не знам защо Дидат изтъкна 2 Летописи 6:36, за да се опита да противопостави 1 Йоан на 2 Летописи, когато самото 1 Йоан ни учи ясно, че всеки съгрешава. 1 Йоан 2:2, 12 и4:10 също показват, че съгрешаваме.

В: В 1 Йоан 3:10,14-18, 23-24, ако един християнин мрази или не обича винаги другите, ще отиде ли той или тя в ада?

Отговор: Има разлика между това да не обичаш някого винаги толкова, колкото би трябвало, и това да мразиш този човек. Макар че трябва да мразим злото (Псалом 45:7; Притчи15:27 ), омразата към друг човек не бива да има място в сърцето на никой християнин.

Въпреки това християните не обичат съвършено. Истинските християни все още съгрешават, а някои съгрешават тежко. Но истинските християни изпитват покаяние за греховете си, което означава, че съжаляват за тях, изповядват ги пред Бога и решават да не ги повтарят.

В: Противоречи ли 1 Йоан3:10 на това, че Бог казва, че е обичал Яков, но е мразил Исав?

Отговор: Не, по две причини.

1. Хипотетично казано, дори ако Бог изобщо не изпитваше никаква любов към някого (което е невярно според Псалом 145:8,13), от Бог не се изисква да се подчинява на заповедите, които дава на Своите създания.

2. „Да обича Яков и да мрази Исав“ беше еврейска идиома, показваща, че Яков е бил обичан повече и е получил благословения, които Исав не е получил.

В: В 1 Йоан 3:10,15 има ли някой, когото наистина презирате или мразите? Има ли някой, за когото, ако направи Покаяние и повярва в Христос, а след това умре и отиде в Рая, бихте били разочаровани? Ако да, какво би могъл да ви казва този стих?

О: Ако бихте били разочаровани, ако разберете, че даден човек е направил Покаяние и е бил спасен, това е знак, че вие сте изгубеният, ако Божията любов не е в сърцето ви. Всяко зло, което някой ни е сторил на земята, не е толкова голямо, колкото е нашият грях пред един съвършено свят Бог. Но Бог ни прости греховете и ние трябва да видим, относително казано, колко малки всъщност са злините, които хората ни причиняват. По-добре хората да ми причинят много зло и да бъдат спасени, отколкото никой да не ми причини нищо лошо, а аз да бъда изгубен.

В: В 1 Йоан 3:12 как Каин принадлежеше на злия? Беше ли това, защото уби брат си Авел?

Отговор: Не се казва, че Каин е принадлежал на злия, защото е убил брат си. По-скоро се казва, че Каин е убил брат си, защото е бил дете на дявола. Действията на Каин показаха, че сърцето му е било зло. Но злите дела обикновено затвърждават злото сърце.

В: В 1 Йоан 3:16-17, в сравнение с обикновения човек на работното място или в организациите, към които принадлежите, бихте ли били счетени за по-любящи или за по-малко любящи? Защо това има значение?

Отговор: Някои хора може да възприемат всички християни като осъдителни, независимо какво правим; и това тук няма значение; те са изключения. Но ако повечето хора не ви възприемат като любящ, тогава какъв свидетел сте за Божията любов? За хората, които все още не са склонни да се доближат до християнска общност, вие може да сте единствената любов на Христос, която те виждат. Да се надяваме, че това, което виждат, е добро, чисто и привлекателно.

В: В 1 Йоан 3:16-17 се казва, че в днешния свят хората може би дори не знаят какво е истинската любов. Каква е разликата между любовта и сантименталността? Какво в крайна сметка е любовта?

Отговор: Сентименталността е да изпитваш хубави, любящи чувства към Бога или към някой друг. Макар че любовта често включва и това, тя е нещо повече. Любовта е да правиш нещо, за да изразиш любовта си.

Едно е да се събереш с някого, за да правите заедно нещо приятно, като спорт, но друго е да знаеш, че той би дошъл при теб, дори ако това не му е забавно, а ти се нуждаеш от помощ. Когато бяхме нечестиви и нелюбими, Христос умря за нас, както се казва в Римляни 5:6-8.

Ще изглежда, че имаш много приятели, ако общуването с теб е финансово изгодно за тях. Но колко приятели имаш, които биха споделили материалните си притежания с теб, дори и това да им донесе загуба, както казва 1 Йоан 3:17? Но за да имаш такива приятели, трябва и ти да бъдеш такъв приятел.

Ако приятелят ти имаше нужда да чуе нещо неприятно, би ли му го казал или просто би поддържал приятна атмосфера? Ако нещо, което кажеш, може да застраши приятелството му с теб, но е наистина важно той да го чуе, тогава трябва да решиш: обичаш ли повече приятелството или обичаш ли повече приятеля? Сентименталността може да прилича на любов, но тук тя се различава от любовта, защото сентименталността следва това, което е приятно, а любовта следва това, което е най-добро за другия човек.

В крайна сметка 1 Йоан 3:18 казва, че библейската любов е глагол за действие и се основава на истината.

В: В 1 Йоан 3:16-18 как се изразява любовта?

О: Има една история за едно малко момче, което за рождения ден на майка си й купило играчка – пожарна кола. Много възрастни дават по този начин – дават на другите това, което самите те искат. Това не е да обичаш човека, а да проецираш себе си върху него. Да изразиш истински любовта си означава да му дадеш това, от което се нуждае или което иска. Понякога трябва да потърсим най-добрия начин да изразим любовта си. Понякога това, което някой може би най-много иска от нас, не е материален подарък, а дарът на нашето време.

Но дали любовта винаги означава да даваш на човек това, което иска – особено ако той е алкохолик или наркоман? Да изразиш любовта си означава не само да даваш на хората най-необходимото, от което се нуждаят, но и да им даваш хубавите неща, които искат. Любовта може да бъде и „строга любов“, която им отказва неща, които искат, дори и хубави неща, когато за тях е най-добре да не ги имат в този момент.

В: В 1 Йоан 3:16-18 можем да видим как да обичаме в действие, но какво означава да обичаме в истина? Може ли човек да обича фалшиво или да поддържа връзка на привидност?

Отговор: Да обичаш в истина може да означава да не обичаш лицемерно, да не се преструваш, че обичаш някого, защото е богат, привлекателен или има влиятелни връзки. Може също да означава да не показваш фалшива фасада пред другите, а да им позволиш да те обичат такъв, какъвто си, с всичките ти недостатъци. Няма да се чувстваш много обичан, ако знаеш, че някой друг обича само фалшивата ти външност, която проектираш.

Да обичаш истински може също да означава да правиш това, което е най-добро за човека, и да бъдеш искрен, дори когато боли или когато чувстваш, че това може да застраши приятелството.

В: Защо в 1 Йоан 3:20 Йоан чувства нужда да спомене, че Бог е по-велик от сърцата ни?

Отговор: Макар че всички го знаят с ума си, понякога хората могат да почувстват, че вината или срама в сърцата им са прекалено големи, за да може Бог да ги прости. Йоан ни напомня, че Бог е Господ на това, което чувстваме, и когато Той провъзгласява нещо, то е истина, независимо от това как се чувстваме.

В: В 1 Йоан 3:19-21 и 1 Йоан 5:13 как християните придобиват увереност (или липса на увереност) спрямо Бога?

О: 2 Коринтяни 13:5-6 казва, че имаме отговорността да изпитваме себе си, както и учители като Павел, за да видим дали сме във вярата. Има поне три взаимно допълващи се начина да изпитваме себе си.

Учение: 1 Йоан 5:9-12 казва, че всеки, който (искрено) вярва в Божия Син, има свидетелството за Божията истина, записано в сърцето му.

Любов: 1 Йоан 3:16-18 казва, че ако „разберем“, че Исус ни е обичал толкова много, че да пожертва живота Си за нас, можем да обичаме другите толкова много, че да положим живота си за тях. Ако не сме готови да положим живота си за другите, това може да е знак, че всъщност не „разбираме“ какво е направил Христос за нас.

Послушание: Йоан 14:15,23 и 1 Йоан 3:4-7 показват, че ако обичаме Бога, се подчиняваме на учението на Исус. Някой би могъл да счете това за подкатегория на любовта, но тъй като някои се опитват да обичат, без да се подчиняват, това заслужава да бъде отбелязано като отделен пункт.

В: В 1 Йоан 3:21 как сърцата на някои хора ги осъждат?

О: Когато се самоанализираме и видим, че не отговаряме на изискванията, можем да направим едно от три неща. Можем да се отдръпнем от Бога поради чувството си за вина и срам, можем да се откажем и да се опитаме да се разсеем с други неща, или можем да се приближим към Бога за изцеление и Освещение. Нека се приближим към Бога (Евреи 10:22), независимо от това как се чувстваме, след като се самоанализираме.

В: В 1 Йоан 3:22-23 как спазването на Божиите заповеди се отнася към вярата в името на Неговия Син и към взаимната любов?

Отговор: Можем да молим с вяра, без сърцата ни да ни осъждат, и Бог ще ни даде всичко, за което помолим, защото ще молим за добри неща, тъй като спазваме Божиите заповеди и Му угаждаме. Не се казва, че ни се иска да Му угаждаме или че имаме намерение да Му угаждаме, а че правим това, което Му угажда.

В: В 1 Йоан 3:24 какво ни казва 1 Йоан 3, че означава да живеем в Бога и Бог в нас?

Отговор: Част от плода на това да бъдем в Бога и Бог в нас е, че вярваме, се подчиняваме и обичаме Бога, знаейки колко много Бог ни обича и какво Христос направи за нас. Както Бог обича другите, така и ние трябва да обичаме другите. Източникът на това да бъдем в Бога и Бог в нас е Светият Дух, който Бог дава на всички вярващи.

В: 1 Йоан 4:1-3 отнася ли се за духове или за хора?

О: Този стих се отнася за всеки източник на учение, независимо дали става дума за мистично послание от дух или за думи на човек, изречени или написани. Ако някой твърди, че говори чрез дух, тогава изпитването му е едно и също.

В: В 1 Йоан 4:1, тъй като някои хора се опитват да намерят Бога, защо Бог съзнателно би позволил да има лъжепророци?

О: По начина, по който Бог е избрал да устрои Сътворението и да допусне едно паднало състояние, Той позволява много неща, които разбиват сърцето Му, както показва Матей 23:37-39. Бог не ни е създал да бъдем роботи, а ни дава избор (както явен, така и скрит) дали да Го следваме. За онези, които не искат да следват Бога, Той позволява на Сатана да създава фалшиви пророци, за да се чувстват хората по-удобно с избора си. Но Бог знае кои са Неговите, и Бог ще се погрижи избраните Му или да не се отклонят към някоя от тези фалшиви учения, или, ако все пак попаднат в някоя от тях, да се върнат при Него. Вижте също трите въпроса относно Хабакук 1:13.

Въпрос: В 1 Йоан 4:2, всеки дух или учител ли е от Бога, ако казва, че Исус е дошъл в плът?

Отговор: Не. Както е посочено в 1 Йоан 5:1, това е необходимо, но не и достатъчно условие за благочестивите учители.

Въпрос: В 1 Йоан 4:2, ако всеки дух (т.е. пророк), който прави изповед, че Исус Христос е дошъл в плът, е от Бога, какво да кажем за Мохамед? (Мюсюлманинът Ахмад Дидат повдигна този въпрос.)

Отговор: Дидат добавя, че в Корана, сура 3:45 и много други места, Исус се нарича „Христос“. Нека първо поправим няколко малки грешки, а след това да преминем към основния въпрос.

Незначителен въпрос 1: Коранът нарича Исус „Масих“, което в превод означава „Месия“ и на няколко места е равнозначно на „Христос“. Всъщност тези места не са много.

Незначителна забележка 2: Друг мюсюлмански апологет, с когото съм кореспондирал (Фарид), отхвърли идеята, че Исус е Месията. Той обаче не само не беше съгласен с Дидат, но и противоречеше на Корана. Затова не винаги може да се разчита на това, което казва мюсюлмански апологет.

Допълнителна забележка 3: Много мюсюлмани придават значение на книга, написана през Средновековието, наречена „Евангелието на Варнава“. Но и тя отрича, че Исус е Месията, което отново противоречи както на Библията, така и на Корана.

Основна точка: Няма смисъл да наричаме Исус Христос/Месия/Масих, ако предефинираме термина. Старият Завет показа, че Месията е Обещаният, Помазаният, който ще ни спаси от греховете ни. Коранът не твърди, че Исус е спасил когото и да било от каквото и да било. Самият Мохамед е учил, че Исус дори няма да се застъпи за нас, а ще се оправдае поради Своите грехове. Единствено Мохамед ще бъде този, който ще се застъпи за хората. Това се намира в хадисите в „Сахих Муслим“, том 1, книга 1, № 378, стр. 129, и в „Ибн-и-Маджа“, том 5, книга 37, № 4312, стр. 528–530

В: В 1 Йоан 4:2-3 се говори ли за това, че Исус е имал плът преди или след Своето възкресение, или и за двете?

Отговор: И за двете. Според книгите „When Cultists Ask“, стр. 298, и „When Critics Ask“, стр. 539–540, Йоан използва перфектното време („е дошъл“) на гръцки. Перфектното време означава минало и продължаващо действие или състояние. В 2 Йоан 7 Йоан казва, че измамниците отказват „да изповядат идването на Исус Христос в плът“, като използва сегашно време на гръцки.

Лука 24:39; Йоан 2:19-22; 20:26-27; и Деяния 2:30-31 също показват, че Исус е имал физическо тяло след Своето възкресение.

В: В 1 Йоан 4:4 кои са „те“, които християните побеждават?

Отговор: Това не се отнася до безлични борби или грехове; това е лично. Това не се отнася само до лъжепророците, а преди всичко до духовете, които стоят зад лъжеучителите. Ние трябва да разпознаваме и да побеждаваме вярата в тези лъжливи духове, точно както трябва да побеждаваме и други изкушения.

В: В 1 Йоан 4:5 каква е перспективата на света?

О: Светът има множество противоречащи си възгледи, но като цяло, каквото и да смята човек за правилно в собствените си очи, той или тя може да го направи. Една вариация на това е, че човек може да го направи, стига това да не навреди явно на другите. Вторият възглед е „YOLO“ – живееш само веднъж, така че изживей цялото удоволствие, което можеш, точно сега. Третият възглед е, че не трябва да съдиш никое друго мнение – тоест, с изключение на християнството.

В: Защо в 1 Йоан 4:5 светът слуша лъжеучителите повече, отколкото християните?

Отговор: Те ги слушат, защото са заблудени или пък се самозаблуждават по три начина: чрез ума, емоциите и волята.

Ум: Предвид техните предположения и вярвания, може да им се струва по-логично да живеят за момента. Някои нехристияни са много скептични; искат да вярват, че нищо не е почти сигурно, затова живеят живота си, като „се подсигуряват“. Както гласеше надписът на една тениска: „Животът е несигурен, затова яж десерта първо.“ Други нехристияни са различни; те са изключително лековерни и вярват в неща, в които не би трябвало да вярват. Ако нещо се окаже лъжа, тогава тяхната система от вярвания ще се срути, затова по тази причина те не искат то да е лъжа.

Емоции: Някои неща са по-приятни за вярване от други. Ако две неща се считат за еднакво верни, тогава някои хора биха повярвали твърдо в по-приятното, просто защото е по-приятно.

Воля: Някои хора съзнателно избират да вярват в нещо или да бъдат част от нещо. В Юта имаше някои мормони, които не вярваха, че мормонизмът е истина. Но те все пак оставаха мормони, защото ако напуснат, съпругите им щяха да ги напуснат и да вземат децата. Ако някой напусне мормонизма, мормонският му шеф може да го уволни, или той може да не успее да реализира толкова продажби към мормонски клиенти. В исляма, според шариатското право, когато един мъж напусне исляма, той трябва да бъде убит, ако не се върне. Някои мюсюлмани мислят същото и за жените, а други казват, че не, тя просто трябва да бъде затворена за неопределено време.

В: В 1 Йоан 4:7, тъй като Бог е любов, това не означава ли, че любовта е Бог и всичко, което се прави от любов, автоматично се прави за Бога, както твърдят християнските либерали?

Отговор: Не. Както един християнин го изрази: „Нашата култура е взела истината, че Бог е любов, и я е обърнала, за да превърне любовта в свой бог.“ Нещо, направено от любов към парите, не е направено за Бога, както показва Матей 6:24. Един пример за това, че е зло да обичаш хората повече от Бога, е Матей10:37 , където Исус казва: „Всеки, който обича Отец си или майка си повече от Мен, не е достоен за Мен; всеки, който обича сина си или дъщеря си повече от Мен, не е достоен за Мен.“

В: В 1 Йоан 4:9 как живеем чрез Исус?

Отговор: Това е вярно поне по четири начина.

Сега, докато сме на земята, ще живеем със съзнанието, че сме предназначени за небето. Ще престанем да правим нещата, които не угодят на Бога, ще престанем да казваме неща, които Той не би искал да казваме, и ще искаме да живеем така, че да Му угаждаме. Не става въпрос само да Му се подчиняваме, но и да Го обичаме. Не можем да направим това сами, но живеем чрез Исус благодарение на Светия Дух, който живее в нас.

След смъртта нямаме нито право, нито заслуги от себе си, за да отидем в небето. Но Исус плати откупа за нас и чрез Него имаме правото да живеем вечно с Него, седейки заедно с Христос (Ефесяни 2:6).

Нашето минало е изчистено. Можем да живеем без чувство за вина за нещата, които сме направили в миналото. Ако това, което сте направили, не е толкова зло, колкото това, което направи Саул от Тарс (преди да стане Павел), тогава и вие можете да изпитате свободата от вината, която е имал Павел.

Другите трябва да виждат нашата послушна любов към Бога, дори и в моментите, когато не споделяме Евангелието. Трябва също така да приемаме другите вярващи, точно както Христос ни прие (Римляни 15:7), и да не гледаме на никого от светска гледна точка (2 Коринтяни 5:16).

В смирение виждаме, че пазим вечните съкровища в глинени съдове (2 Коринтяни 4:7). Няма с какво да се хвалим за това, което сме направили (Филипяни 3:4-7), а можем да се хвалим само с това, което Христос е направил чрез кръста (Галатяни 6:14).

В: В 1 Йоан 4:10 трябва ли да се тревожим за това да обичаме Бога, тъй като Бог има инициативата?

Отговор: 1 Йоан 4:10 не може да означава, че не е нужно да обичаме Бога, защото това би противоречало на 1 Йоан 4:19-21. Освен това както калвинистите, така и некалвинистите са съгласни, че Предопределението в Ефесяни 1:5 и на други места не означава, че вярващите не обичат Бога, което противоречи на Писанието.

Напротив, както 1 Йоан 4:10, така и 4:19 показват реда и инициативата по два взаимно допълващи се начина. Когато човечеството беше изгубено, невежо и без любов към Бога, Бог ни възлюби и изпрати Исус да умре за нас. Когато ние, като отделни личности, не проявявахме интерес към Бога или дори бяхме Негови активни врагове, Бог все пак ни възлюби пръв. Идеята, че Бог обича онези, които Го обичат първи, заради тяхната любов към Него, се обръща наопаки от 1 Йоан 4:10,19.

В: В 1 Йоан 4:12 как е възможно никой да не е видял Бога, освен Исус, след като Исая е видял Господа в Исая 6:1?

Отговор: В 1 Йоан4:12 , никой не е видял Бога в плът, освен Исус, Който се яви на земята. В Исая 6 това се разбира като видение. Дори в това видение обаче Исая се почувствал унищожен поради близостта до Божията святост и своята греховна природа.

В: В 1 Йоан 4:13-15 как живеем в Бога и Бог в нас?

Отговор: Тук става дума за паралелни изрази.

Ние живеем в Бога: Нашият живот е скрит с Христос в Бога. Когато Христос се яви, и ние ще се явим. (Колосяни 3:3-4) За онези, които са отдали живота си на Бога, Бог споделя Своя живот с тях.

Бог живее в нас: Бог живее вътре в нас чрез Светия Дух, който се нарича още Духът на Христос. Ние сме като Неговите ръце на земята и изразът на Христос пред другите. Бог живее в нас и може да вижда нещата така, както ги преживяваме ние.

В: В 1 Йоан 4:13-15, защо според вас Бог ни е сътворил, след като вече е имал ангелите и животните?

Отговор: За разлика от ангелите и животните, се казва, че само мъжете и жените са сътворени по Божия образ. Ние можем да отразяваме, в ограничена степен, някои от Божиите качества, като например любовта. Бог може да живее в нас, така че до известна степен да преживява това, което преживяваме ние, и да вижда света през нашите очи.

За Своята слава: Бог е сътворил Своите деца за Своята слава. Исая 43:7; 61:3.

Хора, които да обичаме: Бог ни обича безкрайно. Псалом 145:9,17; 1 Йоан 3:1.

Да бъдем Негови деца: 1 Йоан 3:1-2; Галатяни 3:28, Римляни 8:15-17

Да живее в нас: 1 Йоан 4:12-16; Римляни 8:9-11

Бог желае никой да не загине. Езекиил 18:23,32; 33:11; 2 Петрово 3:9. И все пак, Бог не съжалява, че е създал онези, които, когато им се даде възможност, свободно избират да Го отхвърлят. Бог е знаел предварително, че те ще съгрешат, и въпреки това е избрал да не се намесва в избора им, нито да ги „разсъздаде“.

Може би част от причината, поради която Бог е избрал да сътвори същества, които да бъдат по Негов образ, е подобна на причината, поради която родителите избират да имат деца. Да, децата ще струват скъпо – с памперси и храна, и да, децата ще причиняват мъка с болестите, нараняванията и неподчинението си, но въпреки всичко това любовта прави всичко това да си струва.

В: В 1 Йоан 4:17 как се разграничава „непълната любов“ от любовта, която е станала пълна или съвършена в нас?

Отговор: Любовта може да бъде непълна по отношение на познанието или непълна по отношение на посвещението, но двете често вървят ръка за ръка.

Познанието помага за усъвършенстването на любовта: Любовта на човек към Бога може да расте, когато той научава повече за Бога, за Неговата грижа за него и за Неговите скъпоценни обещания. Колкото повече обичате Бога, толкова повече ще искате да изразите любовта си чрез вашата отдаденост да Му угаждате.

Посвещението помага за усъвършенстването на любовта: ако човек е решен да обича някого, тогава ще действа съответно. Обикновено след това чувствата ще последват.

Безусловна любов: Можем да обичаме Бога и другите условно. Някои са се отклонили от вярата, защото са искали да следват Бога – стига обстоятелствата да им позволяват. Добре е, че Йов не е бил такъв. Някои биха следвали Бога, стига Той да не им отнеме съпруга или съпругата. Добре е, че Езекиил и Хъдсън Тейлър не са били такива. Някои биха следвали Бога, стига Той да пази семейството им от зли хора. Добре е, че Кори тен Бум не беше такава. Може да стигнем до осъзнаването, че в нас няма нито безусловна любов към Бога, нито безусловна любов към другите, включително към онези, които са ни сторили зло. Може да стигнем до осъзнаването, че не сме способни да обичаме безусловно, без Бог да обича чрез нас.

В: В 1 Йоан 4:18 се казва, че „съвършената любов прогонва страха“; защо тогава в 2 Коринтяни5:11 трябва да се боим от Бога?

Отговор: Има два вида страх.

Трябва да се боим от Бога с такъв страх, който е съвместим с любовта. Християните трябва да се боят от Бога в смисъл, че изпитват благоговение пред Него и уважават Неговата справедливост, мъдрост и сила. Нашият страх трябва да бъде от онова естество, което ни кара да възхваляваме Бога, както е казано в Псалом 22:23. Тъй като няма начин да имаме вечен живот извън Божията благодат, Бог има далеч по-голяма власт над всеки човек, отколкото само над физическия живот и смъртта.

Някои стихове, които подчертават правилния начин да се боим от Бога, са Йов 28:28; Пс. 15:4; 34:11; 40:1-3; Притчи 1:7; 2:4. Някои стихове, които показват, че е погрешно да не се боим от Бога, са Пс. 55:19; Притчи 1:29; 9:10; 10:27; 15:33; и Еремия 2:19.

Не трябва да се боим от никого друг. Давид не се е боял от враговете си в Псалом 3:6. Псалом 23:4 казва, че не трябва да се боим от злото, а Псалом 27:1-3 казва, че не трябва да се боим от другите. Други стихове са Пс. 46:2; 49:5; Притчи 29:25.

Въпрос: Защо в 1 Йоан 4:19-20 е невъзможно искрено да кажеш, че обичаш Бога, когато мразиш брата си?

Отговор: Писанието не го казва изрично, но може да има няколко причини за това.

Сравнителна трудност: Ако не сме способни да обичаме нашите християнски братя и сестри, които можем да видим, да докоснем и с които можем да говорим директно, би било по-трудно да обичаме Бога, когото (все още) не можем да видим, да докоснем и с когото не можем да говорим лице в лице.

Това, което е вътре в нас: Ако Божият Дух ни дава любов към другите, а ние не изпитваме тази любов към тях, това би означавало, че нямаме Божия Дух в себе си и не сме спасени.

В: В 1 Йоан 4:20-21 как трябва да обичаме другите?

Отговор: Трябва да обичаме другите по почти всеки възможен начин. Трябва да обичаме с дела, а не само с думи (Яков2:14 -16), с саможертва и така, както Бог ни обича (1 Йоан4:19 ). Любовта е най-важната от християнските добродетели (1 Коринтяни 13, особено стихове 1-3, 13).

Единственият начин, по който не трябва да обичаме, е да обичаме някого, дори собственото си семейство, повече, отколкото обичаме Бога. Ако нашата предполагаема любов към някого ни кара да не се подчиняваме на Бога, тогава това е заблудена или погрешна любов.

В: Означава ли 1 Йоан 5:1, че всеки, който вярва, че Исус е Месията, ще отиде в Рая?

О: Не. Както в 1 Йоан 4:2, това е необходимо, но не и достатъчно условие, за да бъде човек вярващ. Интересно е, че гръцкият език има не една, а две думи за „вярване“. Едната дума се използва в Библията за доверие, на което се основава целият живот, а другата – за чисто интелектуално съгласие.

В: В 1 Йоан 5:1б „родените от Него“ отнасят ли се към Исус или към други вярващи?

Отговор: Макар да е вярно, че онези, които обичат Отеца, трябва да обичат и Исус, това не е, което казва този стих. Тук се има предвид други вярващи по три причини.

1 Йоан 4:20 противопоставя любовта към Бога на омразата към брата

1 Йоан 4:21 заповядва на всички, които обичат Бога, да обичат брата си.

1 Йоан 5:2 казва, че трябва да обичаме децата (множествено число) на Бога.

Така че 1 Йоан 5:1б, разположен между края на глава 4 и 1 Йоан 5:2, разглежда същата тема като останалите стихове. Коментаторите изглеждат единодушни в твърдението, че това се отнася за други вярващи.

Въпрос: Как в 1 Йоан 5:1б всеки, който обича Отец, обича и „родените от Него“?

Отговор: Отецът ни обича, и ако обичате Отеца, ще обичате онези, които Той обича. Исус ни заповядва да обичаме нашите братя и сестри.

Ние трябва да бъдем едно (Йоан 14:20). Трябва да бъдем доведени до пълно единство (Йоан 17:23), за да може светът да познае, че Отец е изпратил Исус. Не трябва да се опитваме да създаваме единство, а по-скоро да съхраняваме единството на Духа (Ефесяни 4:3). Накрая, от практическа гледна точка, ако ще прекараш вечността в небето с всичките си братя и сестри в Христос, по-добре е да се научиш да ги харесваш и обичаш още отсега!

В: Защо в 1 Йоан 5:3-4 любовта към Бога и спазването на заповедите Му са толкова тясно свързани?

Отговор: Йоан само повтаря това, което Исус е казал в Йоан 14:21, 23-24. Ако не желаете да изразявате любовта си, тогава човек би могъл да се запита дали изобщо имате любов. Един от основните начини, по които изразяваме любовта си към Бога, е чрез спазването на заповедите Му. Ако някой каже, че живеем под Благодатта и като такива не сме длъжни да се подчиняваме на нищо, което не искаме, кажете му, че трябва да прочете отново Йоан 14.

Следствие от това са старозаветните закони. Можем да разгледаме много от тях и да видим мъдростта в тях по отношение на хигиената, запазването на тяхната идентичност като народ и т.н. Но не трябва да позволяваме тези неща да ни заслепят за факта, че някои закони и ритуали не са имали естествена цел, от която да се възползва народът. По-скоро това беше нещо, което Бог им даде, за да могат да изразят любовта си към Него чрез своето послушание. Днес ние не оставяме страничните части на косата си да пораснат дълги и не празнуваме новолунията и жертвоприношенията на животни, но все пак изразяваме любовта си, като се подчиняваме на заповедите, които Бог ни е дал сега.

В: В 1 Йоан 5:4-5, каква е победата, която е победила света?

Отговор: Нашата победа се състои от три части: спечелването на победата, обявяването на победата и постигането на победата. Христос спечели победата на Своя народ над греха чрез Своето възкресение. По същия начин ние обявяваме нашата победа, когато приемем Христос, и я показваме на света чрез обявяването на нашето кръщение. Ние постигаме тази победа в този живот чрез нашата триумфална борба срещу греха.

В: В 1 Йоан 5:6, какво представляват водата и кръвта, чрез които дойде Исус?

О: Преди да отговорим на този въпрос, нека първо обсъдим как да отговорим на него. Не е нужно да търсим някакъв символизъм, който би бил неразбираем за вярващите от първи и втори век; това би бил символизъм, който те биха разбрали. Второ, можем да потърсим подобна символика в писанията на Йоан, като например, че трябва да се родим от вода и Дух в Йоан 3:5, и че Исус дава жива вода в Йоан 4:10. Трето, можем да обмислим срещу кого говори Йоан в останалата част от книгата – срещу протогностиците, които отричаха, че Исус Христос е дошъл в плът (1 Йоан 4:2).

Отговорът е, че Исус дойде чрез кръв, в плът, и че тази плът беше кръстена с вода. Керинт искаше да раздели човешкия Исус от божествения Христос, но Йоан подчертава в 1 Йоан 5:6, че не става дума само за Исус, нито само за Христос, а за Исус Христос, без никакво разделение. Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) е първият известен, който е проповядвал това.

Що се отнася до другите възгледи, Августин от Хипо твърдеше, че това се отнася до кръвта и водата, изтекли от ребрата на Исус в Йоан 19:34. Калвин и Лутер смятаха, че това се отнася до нашето кръщение с вода и до нашата Господна вечеря. Плъмър и Кендлиш твърдяха, че това е свързано със старозаветните кръвни жертви и водата за очистване. За повече информация вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 12, стр. 350. На стр. 353 се добавя, че независимо от значението в 1 Йоан 5:6, в 1 Йоан 5:8 водата и кръвта се отнасят до кръщението и Господната вечеря.

В: 1 Йоан 5:7-8 добавени ли са към Библията?

Отговор: Това е добавка, която не е фигурирала в оригиналните ръкописи. Както се казва в „Общо въведение към Библията“, стр. 484: „Всъщност приемането на по-дългия вариант като автентична част от текста на 1 Йоан нарушава почти всеки основен канон на текстологичната критика.“ Въпреки това християните, които предпочитат версията на крал Джеймс, обикновено приемат този пасаж, и ето аргументите и за двете страни.

Гледната точка, че е добавен по-късно: Първо ще разгледаме ръкописите, които съдържат 1 Йоан и тези, които не го съдържат, а след това църковните автори, които не се позовават на него.

Библейски ръкописи и групи ръкописи, които съдържат 1 Йоан 5:6–9, но не съдържат това допълнение.

Ватиканус [B] 325–350 г. сл. Хр.

Синайски [Si] 340–350 г. сл. Хр.

Бохайрски коптски [Boh] III–IV век

Александрийски [A] ок. 450 г. сл. Хр.

Сахидски коптски [Sah] III/IV век

Сирийски

Някои арменски [Arm] от 5-ти век

Етиопски [Eth] от ок. 500 г. сл. Хр.

Грузински [Geo] от V век

Византийски лекционар (K, L, P)

Арабски

Славянски

048 оригинал, 33, 81, 322, 323, 436, 945, 1067, 1175, 1241, 1243, 1292, 1409, 1505, 1611, 1735, 1739, 1846, 1881, 2138, 2298, 2344, 2464,

Psi, 1844, 1852 имат леко различно граматично окончание за „свидетелстване“.

L833 използва „кръщение“ вместо „вода“

Латинската Вулгата на Амиатинус от първата половина на VIII век

Кодекс Фулденсис, латинска Вулгата, 546 г. сл. Хр. (най-старата Вулгата)

„Валицелианус“ – латинска Вулгата, 735–804 г. сл. Хр.

Следните църковни автори цитират от 1 Йоан или обсъждат Троицата и никога не споменават това допълнение.

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) се позовава на 6 стиха от 1 Йоан

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.)

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.)

Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.)

Ориген (225–254 г. сл. Хр.)

Киприан Картагенски (ок. 246–258 г. сл. Хр.) Въпреки това, бележката под линия „гамма“ на стр. 323 от том 7 на „Никейските и постникейските отци, Втора серия“ е интересна. В нея се казва, между другото: „Смята се, че [допълнителните думи] са цитирани от С[вети] Киприан в неговото произведение за единството на Църквата; и този цитат, ако е факт, би бил от най-голямо значение, тъй като би отнасял тяхното приемане към по-ранна дата. Но Тишендорф (Gk. Test., Ed., viii, ad. Loc.) дава основания да се смята, че цитатът е само привидно такъв и всъщност се отнася до последната част на стих 8.“

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.)

Йероним (373–420 г. сл. Хр.)

Григорий Назианзен (330–391 г. сл. Хр.) при доказването на Троицата се позовава на този стих, но без добавката. „А какво да кажем за Йоан тогава, когато в своето Католическо послание той казва, че има Трима, които свидетелстват: Духът, Водата и Кръвта?“ В „За Светия Дух“, гл. 19, стр. 323–324 (Никейските и постникейските Отеци, Втора серия, т. 7) Григорий естествено би могъл да цитира добавката, ако беше знаел за нея в своето писание.

Амброзий от Милано (340–397 г. сл. Хр.) също цитира 1 Йоан 5:6, когато обсъжда Светия Дух и Света Троица, и не цитира 1 Йоан 5:7. Единственото разумно обяснение е, че то не е било там.

Августин от Хипо също се позовава на 1 Йоан без тези стихове.

Кводвултдеус (ок. 453 г. сл. Хр.)

Следователно той е бил добавен в Библията на крал Джеймс, Вулгата и в религиозни писания, започващи около 380 г. сл. Хр.

В днешното „Ръководство за разрешаване на библейски затруднения“, стр. 50–52, се споменава, че то се е намирало само в 8 гръцки ръкописа. Най-важното е, че в четири от осемте то е било в полето, а не в текста. С други думи, това е била бележка, която някой е добавил в полето, както християните си правят бележки днес. В крайна сметка някой е преписал бележката от полето в текста. Освен това, макар църковните автори да цитират обширно 1 Йоан и да пишат много в защита на Троицата, нито един от тях не е цитирал 1 Йоан 5:7-8, за да защити Троицата. Пасажът липсва също така в сирийски, коптски, арменски, етиопски, арабски, славянски и, по всичко личи, във всички езици с изключение на латинския. Той обаче не се съдържа дори в ранната форма на Старолатинския/Италическия превод или във „Вулгата“, както е издадена от Йероним, според „Текстуален коментар върху Новия Завет“, 2-ро издание, стр. 648.

Както в книгата „When Critics Ask“ (стр. 540–541), така и в „The Complete Book of Bible Answers“ (стр. 73–74) се добавя, че единствената причина, поради която този пасаж изобщо се среща в късни гръцки ръкописи, е, че Еразъм е бил принуден да го включи в третото си издание на гръцкия Нов Завет от 1522 г. Самият Еразъм го е пропуснал в първото и второто си издание от3/1/1516 г. и 1519 г. Еразъм е заявил, че ще го включи само и единствено ако бъде намерен дори и един гръцки ръкопис, в който се съдържа. След като Еразъм е издал второто си издание, такъв е бил открит. Той се нарича „Кодекс Грегори 61“, преписан от францискански монах на име Фрой (или Рой) през 1520 г. (обърнете внимание на датата). Тъй като Еразъм не е знаел за този източник, той го е добавил в третото си издание през 1522 г., защото Католическата църква е искала това. Печатарът Файерабенд го е добавил към Библията на Лутер през 1574 г.

Гръцкият учен Брус Мецгер в „Текстуален коментар“, второ издание, стр. 715–716, разглежда темата по-подробно.

Обобщение на по-късното становище: В „Общо въведение към Библията“, стр. 484, се казва: „Всъщност приемането на по-дългия текст като автентична част от текста на 1 Йоан нарушава почти всеки основен канон на текстовата критика.“

Оригинална теза: Трябва да се признае, че трите най-ранни гръцки ръкописа, които съдържат 1 Йоан 5:7–8, датират от X, XII и XIV век; този пасаж не се среща в бизантийската група ръкописи и дори не е бил включен в оригиналната латинска Вулгата. Той се намира в следните минускули:

Кодекс Грегори 61 (1520/1521 г. сл. Хр., съставен от францисканския монах от Оксфорд Фрой/Рой). Наричан също Кодекс Монфортианус. (Кодекси 61 и 629 имат леко различно четене в сравнение с останалите.) Написан е, след като Еразъм заяви, че няма да включи този пасаж в своята Библия, освен ако не му представят гръцки ръкопис, в който той фигурира. Този кодекс бе предоставен на Еразъм като „по-стар“ гръцки текст и тогава Еразъм с неохота го включи.

Вариант 88 – ръкопис от XII век, като 1 Йоан 5:7-8 е добавен по-късно с почерк от XVI век в Неапол

Вариант 221 – Вариантно четене, добавено към ръкопис, произхождащ от 10-ти век, който сега се намира в Оксфорд

Вариант 429 – вариант, добавен към ръкопис от XVI век във Волфенбютел

629 – от XIV век в текста, не е вариант на четене

636variant – вариант, добавен към ръкопис от XVI век в Неапол

918 – ръкопис от XVI век в Ескориал, Испания. В текста, не е вариант

2318 – ръкопис от XVIII век в Букурещ, Румъния. В текста, не е вариант

w110 – от XVI век, копие от „Комплутенската полиглотна Библия“ на Хименес, публикувана през 1514 г.

В четири от предходните ръкописи то се намираше в полето като по-късно добавено, а не в основния текст. С възможно изключение на 629, то не се срещаше в нито един известен гръцки ръкопис от периода преди Еразъм.

Латинска Вулгата от Кавенсис (Испания, 9-ти век)

Толетанска латинска Вулгата (10-ти век)

Някои арменски [Arm] от 5-ти век

Второто най-ранно място, където се среща, е в произведението „Liber Apologeticus“, написано или от испанския еретик Прискилиан, или от неговия последовател епископ Инстантиус около 385 г. сл. Хр.

Тя се среща и в писанията на Варимадум (380 г. сл. Хр.)

Анонимният трактат „За повторното кръщение“ (250/4–256/7 г. сл. Хр.), глава 18, в „Ante-Nicene Fathers“, том 5, стр. 677, се позовава на 1 Йоан 5:8. Въпреки това бележката под линия посочва, че се цитира латинската формула, а не гръцката.

Във въпроса се споменава и в писанията на Спекулум (V век).

Йоан Касиан, Отецът на полупелагианската ерес (435 г. сл. Хр.).

Почтителният Беда

Намира се в различни италически версии и в Клементиновата версия на латинската Вулгата. „Свидетелство на земята – Духът, водата и кръвта, и трите са едно в Христос Исус. И трите дават свидетелство на небето – Отецът, Словото и Духът.“

В „Енциклопедия на библейските трудности“, стр. 375, се посочва, че то е присъствало в Старата латинска/италическа версия още през V век, както и в много късната минускулна версия от 635 г. в полето.

То се е намирало в латинската Библия през Средновековието, както и в версията на крал Джеймс, и е било приемано от Католическата църква в продължение на над 900 години. Но то никога не е било приемано в гръцките или източните църкви.

В: Означава ли 1 Йоан 5:6-8, че тъй като Светият Дух е свидетел заедно с водата и кръвта, Светият Дух не е живо същество?

Отговор: Не. Свидетел може да бъде както живо същество, така и неодушевен предмет. Честа грешка на сектите е, че тъй като Светият Дух притежава много качества, които човешкото същество няма, следователно (по някаква натяната логика) Светият Дух не може да има личност. 1 Йоан 5:6-8 показва, че има три свидетелства за факта, че Исус е имал физическо тяло. Кръвта се отнася до Неговото разпъване на кръста, а Духът е вътрешно свидетелство за християните. Водата се отнася или към кръщението на Исус от Йоан, или вероятно към водата, която обгражда бебето при раждането.

По-долу са изброени различни факти, които Библията ни учи за личността на Светия Дух.

Параклетос (Утешителят, Този, Който е до нас). Йоан 14:16,26, Йоан 15:26

Може да познава най-съкровените мисли на Бога – 1 Коринтяни 2:10-11

Говори ни. Деяния 13:2, Евреи 3:7

Напомня ни. Йоан 14:26

Като родител, за да не бъдем сираци (орфанос на гръцки). Йоан 14:18

Нас ни води. Йоан 16:13

Ни учи. Йоан14:26 1 Коринтяни 2:13

Живее в нас. 1 Коринтяни3:16 , 2 Тимотей1:14 , Римляни 8:9,11, Ефесяни 2:22

В сърцата ни. 2 Коринтяни1:22 Галатяни 4:6

Той се застъпва за нас (неживите предмети не се молят и не се застъпват). Римляни 8:26-27

Може да бъде обиден. Евреи 10:29

Свидетелства за Христос. Йоан 15:26

Има разум. Римляни 8:27

Може да бъде наскърбен. Исая 63:10, Ефесяни 4:30

Взема решения. 1 Коринтяни 12:11

Притежава любов. Римляни 15:30

Може да смята нещата за добри. Деяния 15:28

Изследва дълбоките неща на Бога. 1 Коринтяни 2:9-10

Въздиша (и по този начин се грижи) за нас. Римляни 8:26

Въпрос: В 1 Йоан 5:7-8, дали NIV не вярва в Троицата, защото в нея липсват тези думи?

Отговор: Не, това е клеветническа лъжа.
Една от темите за дискусия е дали 1 Йоан 5:7-8 трябва да присъства в нашите Библии или не. Втора тема за дискусия е дали NIV отрича Троицата или не.
    За съжаление, твърдението, че NIV не вярва в Троицата, е невярно по две причини.

1) Ако някой отпечата Библия, в която 1 Йоан 5:7-8 гласи: „отпечатаните Библии са наред“, и вие [правилно] кажете, че това не би трябвало да фигурира в Библията, защото ранните новозаветни ръкописи не го съдържат, означава ли това, че сте против отпечатаните Библии? Дали вярвате в дадено твърдение или не, е различно от това дали това твърдение се е намирало на конкретно място в Библията.

2) Всички преводачи на NIV бяха тринитаристи, които вярваха, че Библията е Божието Слово. (Между другото, много от преводачите на RSV бяха съмнителни.)
3) Надявам се да не мислите, че 1 Йоан 5:7-8 е ЕДИНСТВЕНОТО доказателство за Троицата в цялата Библия. Други стихове, които разкриват аспектите на Троицата (Един неразделим Бог, три отделни лица, равни по чест и природа, но с различни роли и т.н.), се срещат на много места, и NIV ги съдържа.

4) 1 Йоан 5:7-8 не се среща в нито един ранен новозаветен ръкопис. Намира се само в общо 8 гръцки ръкописа (включително
средновековните), като в четири от тях не фигурира в основния текст, а е отбелязан в полето.

5) 1 Йоан 5:7-8 не фигурира във Византийския лекционар (K, L, P), така че се надявам да не мислите, че Византийският лекционар също отрича Троицата. Всъщност, освен тези 4, нито един гръцки, арменски, сирийски, етиопски, коптски или дори ранен ръкопис на Вулгата не съдържа този пасаж – значи ли това, че всички тези ръкописи не вярват в Троицата?
6) Накрая, много ранни църковни автори са писали за Троицата и са използвали почти всеки един стих, който може да се намери, за да подкрепят Троицата. Но никой от тях не е използвал 1 Йоан 5:7-8. Църковните автори, които са доказваха Троицата чрез Писанието (разбира се, без да използват 1 Йоан 5:7-8) – очевидно Тертулиан, Новациан, Климент Александрийски, Атанасий, Хиларий, а по-късно и Августин, както и всички останали – не са били запознати с тези думи. Ранните църковни автори са се позовавали на 1 Йоан, но не са споменавали 1 Йоан 5:7-8; сред тях са Ириней, Климент Александрийски, Тертулиан, Хиполитос, Ориген, Дионисий Александрийски, Йероним, Григорий Назианзен, Амброзий Милански, Августин Хипонски, Куодвултдеус.
   От друга страна, има очевидно позоваване от Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.). Въпреки това, бележка под линия „гамма“ на стр. 323 от „Никейските и постникейските отеци“, втора серия, том 7, е интересна. В нея се казва, между другото: „Смята се, че [допълнителните думи] са цитирани от С[вети] Киприан в неговото произведение за единството на Църквата; и този цитат, ако е факт, би бил от най-голямо значение, тъй като би отнасял тяхното приемане към много ранен период. Но Тишендорф (Gk. Test., Ed., viii, ad. Loc.) дава основания да се смята, че цитатът е само привидно такъв и всъщност се отнася до последната част на стих 8.“
   Въпреки това би било абсурдно да се твърди, че всички тези ранни църковни автори, много от които са писали за Троицата, са отричали Троицата, само защото не са се позовавали на 1 Йоан 5:7-8.
Така че, въз основа на тези шест причини, ако в бъдеще чуете някой друг да разпространява лъжата, че NIV отрича Троицата, надявам се да го поправите. Ако казвате това на другите и ако сте честен християнин, тогава бих предположил, въз основа на предходната информация, че ще спрете да го повтаряте.
Ако сте съгласни с това, можем да обсъдим първата тема или другите стихове, ако желаете. Ако не сте съгласни, тогава мисля, че би било по-полезно първо да поговорим за това, което Библията учи относно честността и клеветата.

В: В 1 Йоан 5:7,8 как е възможно Бог да е допуснал да бъде добавено изречение към Библията?

Отговор: 1 Йоан 5:7,8 вероятно е било добавено изречение. Знаем това, защото разполагаме със свидетелството на гръцките ръкописи. Независимо дали това изречение е включено или не, това не променя християнското учение.

Според Аланд и др. това изречение не е фигурирало в оригиналния ръкопис, което го поставя в категория „А“. С други думи, категория „А“ означава, че е „практически сигурно“, че 25-те оспорвани думи в 1 Йоан 5:7–8 са по-късно добавени.

Особено мюсюлманите не би трябвало да имат голям проблем с този конкретен въпрос. Ние не разполагаме с подобно съответно свидетелство за промените, внесени от Усман в Корана, тъй като той е изгорил екземплярите от Корана, които другите биха могли да използват, за да го проверят. Няколко от тях са оцелели до днес в музей в Кайро и те наистина показват промени.

Например Убай бин Кааб, един от секретарите на Мохамед, има допълнителни сури и пропуска около 12 сури в днешния Коран („Фихрист“, стр. 61, бележки под линия 43–48). Абу Муса от Басра също е имал текст, който е бил същият като този на Убай. (Суюти, „Иткан“ I, стр. 65; Ибн Аби Дауд, „Масахиф“, стр. 180–181, както и Ноелдеке, „Geschichte des Korans“, стр. 33–38.)

В: В 1 Йоан 5:13 как можем да знаем, че имаме вечен живот, след като хората, обречени на ада в Матей 7:21–23, мислеха, че знаят, че имат вечен живот? С други думи, увереността в Спасението не означава много, ако никога не можем да знаем дали не се заблуждаваме.

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид три неща.

Можем да имаме истинска увереност, основана на Божията Благодат, а не на нас самите:

Вярващите могат да бъдат уверени в своя вечен живот. 1 Йоан4:17 ;5:11 -19;3:24 ;4:13 ; Ефесяни 3:12

Бог не само ни спасява, но и ни запечатва и ни пази. Ефесяни 1:13-14; Юда 24; 1 Тимотей 1:14

Никога не забравяйте, че сме били изкупени с цена – кръвта на Исус. 1 Коринтяни6:20 ;7:23 ; 2 Петрово 2:1; Деяния 20:28

Трябва да вярваме и да изповядваме, че Исус е Господ, за да бъдем спасени. Римляни 10:9-13; 1 Петрово 1:23

Трябва да призовем Господа, за да бъдем спасени. Деяния2:21 ;22:16 ; Йоил 2:32; 1 Коринтяни 1:2; Софония 3:9

Това е дар на Благодатта, който не се заслужава с дела. Никакви наши заслуги не могат да ни спасят. Ефесяни 2:8-9; 2 Тимотей 1:9; Тит 3:5; Деяния 26:20; Римляни 3:23-24; 4:5; 6:14-15; 9:32; 11:5-6; Галатяни 3:2,3,10-14

Истинската вяра дава плод, защото вярата без дела е мъртва. Яков 2:14-26

Всички истински вярващи се стремят да се подчиняват на Бога и да изразяват любов към Бога и към хората. 1 Йоан 3:14-15

Хората могат да имат фалшива увереност и фалшиво обръщане:

Трябва да се изпитваме, защото фалшивите християни могат да бъдат заблудени. 2 Коринтяни 13:5

Вярващите трябва да бъдат усърдни до самия край, за да укрепят надеждата си. Евреи 6:11

Някои могат да имат фалшива увереност в Спасението Еремия17:10 , дори ако:

Имат вид на благочестие; познават Писанията. 2 Тимотей 3:5; Йоан 5:39-47

Вярват (в интелектуален, а не в спасителен смисъл), кръстени са. Деяния 8:13,20; Яков 2:19

Поне самите те са вярвали, че пророкуват в името на Исус, изгонват демони и вършат много велики чудеса. Матей 7:21-23; 2 Солунци 2:9-10

Веднъж са избягали от покварата на света, като са познали нашия Господ и Спасител. 2 Петрово 2:17-22

Можем и трябва да изпитваме увереността си, като проверяваме дали животът, опитът и учението ни съответстват на това, което казва Библията.

Ние носим отговорност да следим внимателно живота и учението си. 2 Тимотей 1:14; Колосяни 1:23; Притчи 22:5

Да не следваме мъдростта на този свят. Колосяни 2:8-9; Яков 3:15; 1 Коринтяни 1:17-27; 2:6,8,14; 2 Коринтяни 1:12

Да бъдем постоянни. Евреи 10:23,36; Евреи 12:1,12-13; 1 Йоан 2:24; 1 Коринтяни 13:7; Римляни 5:3-4; Яков 1:3-4,12; Яков 5:11; 2 Петър 1

Въпрос: В 1 Йоан 5:14-15 защо не винаги получаваме това, за което се молим?

Отговор: 1 Йоан 5:14 уточнява това, като казва, че искаме „според Неговата воля“. Яков 4:3 разглежда факта, че не получаваме това, за което молим, защото то е според нашата воля, а не според Божията. Вижте също обсъждането на Матей 7:7-11; 2 Коринтяни 12:7 и 2 Коринтяни 12:8 (трънът на Павел) за повече информация по въпроса.

В: В 1 Йоан 5:16-17 какво е „грях, който не води до смърт“, в сравнение с „грях, който води до смърт“?

Отговор: Има няколко различни гледни точки:

Физическа смърт: Някои прояви на неподчинение са достатъчно тежки, за да накарат Бог да прибере вярващия по-рано при Него, както в случая с Анания и Сапфира в Деяния 5:1-11 и с някои коринтяни в 1 Коринтяни 11:29-30. В книгата „Когато критиците питат“ (стр. 541) се казва, че Павел може би е имал предвид именно това, когато е написал 1 Коринтяни 5:5 – да предаде вярващия на Сатана за унищожаване на плътта, за да се спаси духът му. Вижте също „Пълната книга с библейски отговори“ (стр. 70-72) за повече информация относно това тълкуване.

Убийство: Ако човек убие друг, някои смятат, че нямаме право да се молим той да бъде освободен от смъртното наказание. Това обаче изглежда противоречи на библейския пример на Саул от Тарс, който след обръщането си стана Павел. В „Библейски коментар за вярващите“ (стр. 2325) се споменава това необичайно виждане, без обаче да се подкрепя.

Богохулство срещу Светия Дух: Някои смятат, че това може да се отнася до окончателната духовна смърт вследствие на богохулство срещу Светия Дух. „Библейският коментар на вярващия“ (стр. 2325) също споменава това виждане, без да го подкрепя.

Духовна смърт: Някои християни тълкуват това така, че вярващият може да не се подчинява на Бога толкова дълго, че да загуби Спасението си. Тъй като Йоан навсякъде другаде говори за духовен, а не за физически живот и смърт, вероятно и тук има предвид именно това. Вижте „Трудни изречения от Библията“ (Hard Sayings of the Bible), стр. 742–744, за повече информация относно това тълкуване. Августин в своята „Проповед 10“ върху 1 Йоан казва: „Следователно „грехът“ на един брат, „до смърт“, според мен е, когато, след като е признал Бога чрез Благодатта на нашия Господ Исус Христос, човек се бори срещу братството и е подтикнат от пламенните жарава на омразата срещу самата Благодат, чрез която е бил помирен с Бога.“ Августин казва, че това вероятно се отнася до някой от братята, който богохулства срещу Светия Дух. Августин потвърждава, че този грях е християнинът да се отрече от вярата до смърт. Вижте „Никейски и постникейски отци“, Първа серия, том 7, стр. 527 за този цитат.

Отстъпничество: Някои смятат, че това се отнася до човек, който се отказва от вярата, подобно на Евреи 6. Ако умре в това състояние, тогава в крайна сметка той никога не е бил избран като един от Божиите избрани. „Библейският коментар на вярващия“, стр. 2325, подкрепя това виждане. Въпреки това има хора, които са се отрекли от християнската вяра, а след известно време са се върнали. Изглежда, че за тези хора, макар и да са се отклонили, все пак трябва да се молим да се върнат.

Заключение: Независимо от това какво друго значение някои биха могли да придадат на това, то със сигурност се отнася и до физическата смърт.

Въпрос: Отнася ли се 1 Йоан 5:16-17 към католическата концепция за „смъртоносни грехове“ срещу „леки грехове“?

Отговор: Не. Католическата доктрина гласи, че вярващият ще отиде в ада, ако извърши смъртен грях и умре, преди да получи прощение и/или разрешение на греховете за греха. За несмъртните, или леките грехове, той все пак ще отиде в Рая, макар и с по-дълъг престой в Чистилището.

Библията ни учи, че Исус ни е спасил напълно от всичките ни грехове, както се казва в Евреи 7:25. Макар истинските вярващи да искат да се подложат на Покаяние за всичките си грехове, именно Божията Благодат, а не нашите дела, е тази, която ни води в Рая.

Въпрос: В 1 Йоан 5:18 Сатана ли е неспособен да „ни докосне“, или Сатана може да ни „пресее“ като пшеница, както е описано в Лука22:31 ?

Отговор: Сатана не може да направи нищо, без Бог да му позволи. Както показва книгата на Йов, Сатана трябваше да поиска разрешение, за да повлияе външно на обстоятелствата и тялото на Йов.

Въпреки това, може би най-голямата сила на Сатана се крие в измамата и изкушението. До известна степен влиянието на Сатана върху християнина е само дотолкова, доколкото християнинът „обръща внимание“, за да го изслуша.

В: В 1 Йоан 5:19 как целият свят е под „властта“ (или влиянието) на злия?

Отговор: Вижте обсъждането на Римляни 8:19-22 и Ефесяни 2:2 за отговора.

В: В 1 Йоан 5:21 какво точно означава да се пазиш от идолите?

О: Гръцката дума за „пази се от“ е phulaxate, аористният императив на phulasso (Стронг 5442). Тя може да означава да внимаваш, да се предпазваш, да се пазиш или да избягваш. Макар това да включва „не напускай Исус и не се покланяй на идоли вместо Него“, всъщност означава много повече от това. Гърците и римляните са имали склонност към синкретизъм и е можело да съществува изкушение към идоли или други богове в допълнение към Исус. По-късно гностиците-херметици от „ “ направиха точно това, срещу което Йоан предупреди, по най-буквалния възможен начин. Те съчетаха вярата в силата на Исус със силата на Хермес, Зевс, Херкулес и други.

Понякога Сатана изкушава християните да се откажат от християнството, особено когато са изправени пред изтезания или други преследвания, а в много случаи Сатана действа по-фино от това. Понякога искаме да се държим за някакъв грях, докато следваме Христос. Когато правим това, този конкретен грях се превръща в идол за нас. Макар че може да се опитваме да се държим и за него, и за Христос, не можем да имаме искрена преданост към Христос, докато не вземем кръста си и не се откажем от този идол-грях.

В: Според 1 Йоан 5:21, допустимо ли е да имаш статуи на идоли в дома си, ако не ги почиташ?

Отговор: Не. Дори и да нямате никакво желание да се покланяте на идолите, това все пак е погрешно по три причини.

1. Създаването и поклонението пред идоли е обида към Бога. Принасянето на жертви на идоли е принасяне на жертви на демони, както показват 1 Коринтяни 10:19–21 и Второзаконие 32:17. Да цениш художествените качества на добре изработен идол е като да цениш положителните качества на нещо, създадено и използвано от Сатана, за да държи хората в духовно заслепяване. На шега, ако все пак държах идоли в дома си, бих ги поставил до моите художествено изработени сатанински ритуални предмети. Обаче, тъй като нямам и не искам никакви сатанински ритуални предмети в дома си, няма да имам място и за идолите.

2. Идолите могат да станат препъни-камък за другите. Дори ако другият човек не е изкушен да се поклони на вашия идол, вие все пак давате лош пример, показвайки, че идолопоклонството не трябва да се взема твърде на сериозно.

3. Изглежда много по-трудно да дадете силно свидетелство пред идолопоклоннически настроени хора (индуисти, будисти и други), ако им казвате, че трябва да се отвърнат от идолите и да служат на Живия Бог, за да отидат в Рая, а вие все още имате идоли в дома си.

В: Как знаем, че 1 Йоан наистина е написано от Йоан?

Отговор: Има четири основни причини.

1. Ранната църква го е признавала като произведение на апостол Йоан. По-конкретно, в Послание 69 на Киприан (ок. 246–258 г. сл. Хр.) се цитира 1 Йоан 2:18–19 и се посочва, че това е дело на апостол Йоан. Той също така цитира „посланието на Йоан“ в Трактат 12, трета книга, 2.

2. Тертулиан (ок. 213 г. сл. Хр.), като се позовава на 1 Йоан 2:23; 4:2-3 и 5:1, казва, че Йоан е изрекъл всичко това. („Против Праксеас“ 28). В „De Corona“ (198–220 г. сл. Хр.), глава 10, той казва, че „Йоан казва: ‚Дечица мои, пазете се от идолите‘“ (1 Йоан5:21 ).

3. По-късно Августин (ок. 400 г. сл. Хр.) в първата си проповед върху 1 Йоан казва, че тя е написана от Йоан, който е написал Евангелието.

4. Тя има стил, подобен на този на 2 и 3 Йоан и на Евангелието от Йоан.

В крайно малко вероятния случай, че сме сгрешили и ранната църква е била напълно заблудена относно авторството на 1 Йоан, ако Бог все пак е имал намерение 1 Йоан да бъде част от Писанието, какво значение би имало дали е написано от Йоан или не?

Въпрос: Как можем да знаем дали това, което имаме днес в 1 Йоан, е достоверно запазена версия на първоначално написаното?

Отговор: Има поне четири причини.

1. Бог обеща да съхрани Своето слово в Исая 55:10-11; Исая 59:21; Исая 40:6-8; 1 Петрово 1:24-25; и Матей 24:35.

2. Свидетелствата на ранната църква. Ето авторите, които са цитирали стихове от 1 Йоан.

Игнатий (ок. 110–117 г. сл. Хр.) цитира половината от 1 Йоан 3:7а и прави алюзия към 1 Йоан3:10 в „Писмото на Игнатий до ефесяните“, гл. 14, стр. 55

Поликарп (100–155 г. сл. Хр.) цитира половината от 1 Йоан 4:3а,в (13 от 34 гръцки думи, с пропуски) в „Писмото на Поликарп до филипяните“, гл. 7, стр. 34

Юстин Мъченик (135–165 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 3:1б според „Гръцкия Нов Завет“, 4-то преработено издание от Аланд и др., стр. 318. Въпреки това не успях да потвърдя това в писанията на Юстин, с които разполагам.

Ириней (182–188 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 4:1,2 и 1 Йоан 5:1 като „от неговия ученик в неговото послание“. Той също така цитира Йоан като неговия ученик в Евангелието. Ириней, „Против ересите“, книга 3, глава 16.8, стр. 443

Мураториевият канон (170–210 г. сл. Хр.) ANF, т. 5, стр. 603, канон 4 споменава 1 Йоаново послание. В канон 1 той цитира също 1 Йоан 1:1 като написано от Йоан в неговите послания.

Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) казва, че 1 Йоан4:16 е от Йоан. Климент Александрийски, Фрагмент 3, стр. 575

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) цитира част от 1 Йоан 1:1 като „Свидетелство на Йоан“ в „Трактат за душата“, гл. 17, стр. 197

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 4:18 като написано от Йоан. „Скорпиаце“, гл. 12, стр. 645–646

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 1:5 като написано от Йоан в неговото Послание. Ориген, „De Principiis“, книга 1, глава 1.1, стр. 242

Ориген (240 г. сл. Хр.) цитира половината от 1 Йоан 1:1 в „Коментар върху Песента на песните“, книга 1, гл. 4, стр. 26.

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 1:5 като част от Посланието на Йоан. Ориген, „De Principiis“, книга 1, глава 1.1, стр. 242

Ориген (225–254 г. сл. Хр.) цитира, че Бог е светлина от „Католическото послание на Йоан“ (1 Йоан 1:5). „Коментар върху Евангелието на Йоан“ на Ориген, книга 2, глава 18, стр. 336

Ориген (240 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 2:12–14 в „Коментар върху Песен на песните“, пролог, стр. 26.

Ориген (235 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 2:15–17 в „Насърчение за мъченичество“, глава 38, стр. 182–183.

Ориген (235 г. сл. Хр.) преразказва 1 Йоан 3:16 в „Насърчение за мъченичество“, глава 41, стр. 185.

Ориген (240 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 4:7 в „Коментар върху Песента на песните“, Пролог, стр. 32. Той също така прави алюзия към 1 Йоан 4:7 в същото произведение, книга 2, глава 4, стр. 123.

Ориген (240 г. сл. Хр.) цитира половината от 1 Йоан 4:16 като „Свещеното Писание“ в „Коментар върху Песента на песните“, Пролог, стр. 32–33.

Новатиан (250–257 г. сл. Хр.) цитира половината от 1 Йоан 4:12 като написана от Йоан. „Трактат за Троицата“, гл. 18, стр. 627

Анонимен „Трактат срещу Новатиан“ (254–256 г. сл. Хр.)

Анонимният „Трактат за повторното кръщение“ (ок. 250–258 г. сл. Хр.), гл. 13, стр. 677, цитира 1 Йоан 4:7,8 като написани от Йоан Евангелист. Той също така се позовава на 1 Йоан 5:6,7–8

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) споменава „Посланието на Йоан“ и след това цитира 1 Йоан2:21 , 22 в „Трактати на Киприан – Свидетелства“, гл. 79, стр. 552.

Киприан Картагенски (ок. 246–258 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 1:8,9 и казва: „В своето послание Йоан постановява…“. „Трактати на Киприан“, Трактат 8, гл. 3, стр. 476.

Дионисий Александрийски (246–265 г. сл. Хр.)

Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 3:21 според Аланд и др., 4-то преработено издание, стр. 815. Въпреки това не успях да потвърдя това в писанията на Методий, с които разполагам.

Филеас от Тмуис (обезглавен през 307 г. сл. Хр.) цитира ¼ от 1 Йоан 4:18 в „Писмо до жителите на Тмуис“, ANF, том 6, стр. 162

Петър Александрийски (306, 285–311 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 2:1 в „Каноничното послание“, канон 11, стр. 276.

След Никея

Евсевий от Кесария (323–326 г. сл. Хр.) „Църковна история“ на Евсевий

Хиларий от Поатие (355–367/368 г. сл. Хр.)

Атанасий (367 г. сл. Хр.) не се позовава на конкретни стихове от 1, 2 и 3 Йоан, но изброява книгите от Новия Завет в „Празнично писмо“ № 39, стр. 552

Фаустинус (IV век)

Фил от Карпасия (IV век)

Зенон (IV век) се позовава на 1 Йоан 4:20

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр. или V век) изброява Посланието към евреите (от Павел), Посланието на Яков, 1 и 2 Петрово, 1, 2 и 3 Йоаново, Юдово като свещени писания. То цитира целия 1 Йоаново 1:1.

Канонът от Челтнъм (= Каталогът на Момсон) (ок. 360–370 г. сл. Хр.)

Василий Кападокийски (357–378/379 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 3:23 като „И Йоан пише“. В „За Духа“, гл. 5.9, стр. 7

Лаодикийският синод (във Фригия) (343–381 г. сл. Хр.) в канон 60, стр. 159 изброява книгите на Стария и Новия Завет. Канон 59, стр. 158 гласи, че в църквата могат да се четат само каноничните книги на Стария и Новия Завет.

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 2:22 като думи на апостола в Лекция 10.14, стр. 61

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) (по подразбиране) споменава седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда. „Катехитични лекции“, лекция 4, глава 36, стр. 27–28

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.)

Григорий Назианзен (330–391 г. сл. Хр.)

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан5:16 (греховете, водещи към смърт) като написано от Йоан. „За покаяниците“, гл. 4.3, стр. 75

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) казва: „Йоан в едно от своите католически послания“ и цитира 1 Йоан 2:1. Това показва, че е имало и други послания. „Против Евномий“, книга 2, гл. 14, стр. 128

Дидим Слепият (398 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 2:20; 3:13,21; 5:21

Расколникът Луцифер от Каляри, Сардиния (361–ок. 399 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 2:18; 3:13; 4:3, 20; 5:2

Епифаний от Саламис (360–403 г. сл. Хр.)

Максим от Торино (IV–V век) се позовава на 1 Йоан 2:6

Папа Инокентий I от Рим (ок. 405 г. сл. Хр.)

Максимин (IV/V век) се позовава на 1 Йоан 5:1

Руфин (374–406 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (-407 г. сл. Хр.) цитира от 1 Петрово и 1 Йоаново, том 14

Хромаций (407 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 5:18

Орозий/Хосий от Брага (414–418 г. сл. Хр.)

Картагенският събор (218 епископи) (393–419 г. сл. Хр.)

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите от Новия Завет. Той конкретно споменава всяко от четирите Евангелия, посланията на Павел до седемте църкви, Посланието към евреите, както и посланията на Павел до Тимотей, Тит и Филемон. След това Йероним разглежда Деянията на апостолите. По-нататък той обсъжда седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда. Накрая той разглежда „Откровението на Йоан“. Писмо 53, гл. 9, стр. 101–102.

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 3:21

Августин от Хипо (388–430 г. сл. Хр.) споменава апостол Йоан и се позовава на 1 Йоан 4:7 в „Градът на Бога“, книга 17, глава 5, стр. 342

Созомен (370/380–425 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан5:16 като на „Свещеното Писание“. „Църковна история“ на Созомен, книга 1, глава 22, стр. 256

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 1:1–2 като написано от апостол Йоан в „Седем книги“, книга 5.6, стр. 584

Марк от Еремита (след 430 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 4:3

Паулин от Нола (431 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 3:13

„Църковната история“ на Сократ (ок. 400–439 г. сл. Хр.) съдържа препратка към 1 Йоан

Кирил Александрийски (444 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 4:3

Хесихий от Йерусалим (след 450 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 3:21

„Speculum“ (V век)

Халкидонският събор (451 г. сл. Хр.)

„Quodvultdeus“ (ок. 453 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 5:7–8, 20

Лъв I Римски (440–461 г. сл. Хр.) твърди, че 1 Йоан 4:2,3 е написано от евангелиста Йоан (Писмо 28.3, стр. 42). Също така 1 Йоан 1:7 е написано от апостол Йоан (Писмо 28.3, стр. 42)

Лъв I Римски (422–461 г. сл. Хр.) цитира 1 Йоан 4:2,3 относно Антихриста като написани от апостол Йоан. Проповед 34.5, стр. 149

Теодорет от Кир (ок. 466 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 4:3

Проспер от Аквитания (426–455 г. сл. Хр.)

Варимадум (445/480 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 5:7-8, 10, 20

Вигилий (484 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 5:1, 18

Йоан Дамаскин (706–749 г. сл. Хр.) „...седем католически послания, а именно: едно от Яков, две от Петър, три от Йоан, едно от Юда...“ „Изложение на православната вяра“, книга 4, глава 17, стр. 90

3. Свидетелства на еретици и други автори

Псевдо-Хиполитус (222–235/6 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 2:18 като на Йоан. Фрагмент 10, стр. 244

Еретикът Прискилиан (385 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 4:3; 5:7–8

Еретикът Пелагий (416–418 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 2:6

Донатистът Тиконий (след 390 г. сл. Хр.) се позовава на 1 Йоан 2:18;3:14 ; 4:3

4. Най-ранните ръкописи на 1 Йоан, с които разполагаме, показват, че има различия между ръкописите, но няма теологически значими грешки.

p9 (=папирус Оксиринх 402) 1 Йоан4:11 -12,14-17, III век. В книгата „Пълният текст на най-ранните ръкописи на Новия Завет“ (стр. 70) има снимка на този ръкопис, като се посочва, че почеркът не е на обучен преписвач, написан е небрежно, а някои от думите са неразбираеми.

III век – 1968 г. – „Текстът на Новия Завет“

III век – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание

стр. 74 (=Бодмер 17) Деяния 1:2-5,7-11,13-15,18-19,22-25; 2:2-4; 2:6-3:26; 4:2-6,8-27; 4:29-27:25; 27:27-28:31; Яков 1:1-6,8-19,21-23,25,27; 2:1-3,5-15,18-22,25-26; 3:1,5-6,10-12,14,17-18; 4:8,11-14; 5:1-3, 7-9, 12-14, 19-20; 1 Петрово 1:1-2, 7-8, 13, 19-20, 25; 2:6-7, 11-12, 18, 24; 3:4-5; 2 Петрово 2:21; 3:4, 11, 16; 1 Йоан 1:1,6; 2:1-2,7,13-14,18-19,25-26; 3:1-2,8,14,19-20; 4:1,6-7,12,16-17; 5:3-4,9-10,17; 2 Йоан 1,6-7,13; 3 Йоан 6,12; Юда 3,7,12,18,24 (7-ми век)

7-ми век – 1968 г. – В „Текста на Новия Завет“ са включени Яков 2:4 и 1 Петрово 1:12

7-ми век – 1975 г. – Аланд и др., трето издание

6-ти век – 1998 г. – Аланд и др., четвърто преработено издание

Ватиканският [B] (325–350 г. сл. Хр.), Синайският [Si] (340–350 г. сл. Хр.) и Александрийският [A] (ок. 450 г. сл. Хр.) съдържат цялото 1 Йоан.

Бохайрски коптски [Boh] III–IV век

Сахидски коптски [Sah] III–IV век

Пешита сирийски [Syr P] 375–400 г. сл. Хр.

Ефраеми Рескриптус [C] V век

Арменски [Arm] от V век

Грузински [Geo] от 5-ти век

Етиопски [Eth] от около 500 г. сл. Хр.

Трябва да се отбележи, че 1 Йоан 5:7-8 е една от трите или четирите най-забележителни вариации в ръкописите на Библията. Въпреки това дори това не е теологически значимо, тъй като тези стихове не учат нищо за Троицата, което да не се намира и на други места.

Вижте www.BibleQuery.org/1 John Manuscripts.html за повече информация относно ранните ръкописи на 1 Йоан.