< Въпрос по Библията от 2 Царе

В: Кога в 2 Царе тази книга е била разделена от 1 Царе?

Отговор: В днешните еврейски Библии те са една книга. 1 и 2 Царе също са една книга. 1 и 2 Царе на Самуил са били разделени, когато е била преведена Септуагинтата около 250 г. пр. Хр. В Септуагинтата те се наричат съответно 1, 2, 3 и 4 Царе.

Няма значение дали 1 и 2 Царе се разглеждат като една или две книги. Важно е съдържанието, което се намира в 1 и 2 Царе.

В: Как 2 Самуил се различава от 1 Летописи 1–21?

Отговор: Те обхващат един и същ период и са сходни. Въпреки това 1 Летописи се фокусира повече върху генеалогията и пропуска лошите дела, които Давид е извършил. Освен това хвалебствената песен във 2 Царе 22 е много подобна на Псалом 18.

В: Какви археологически доказателства за царуването на Давид имаме във 2 Царе?

О: Преди 1993 г. нямахме никакви, но сега разполагаме с три археологически артефакта, които може би се отнасят до Давид.

Стелата от Тел Дан е изработена от скъп камък от арамейски владетел около 800 г. пр. Хр. В нея се споменават „Йорам, син на Ахав, цар на Израил“ и „Ахазия, син на Йорам, цар от дома на Давид“.

Стелата на Меша (11–18) в Моав споменава „домът [на Да]вид“. Можете да видите снимка на стелата на Меша, наричана още Моавитският камък, в „Rose Book of Charts, Maps & Time Lines“, стр. 77.

Релефът на Шошенк в Тива, Египет, увековечава набега на фараона Шошенк/Шишак в Юда през 925 г. пр. Хр. В него се споменават „планините/височините на Давид“.

Вижте http://theophilogue.com/2009/04/24/extrabiblical-evidence-for-king-david/ (4 януари 2014 г.) за повече информация.

В: Защо в 2 Царе 1:4-10 думите на амаликитяните противоречат на разказа за смъртта на Саул в 1 Царе 31:3-5?

Отговор: Детайлите са различни. В 1 Царе 31:3-5 стрелците са уцелили Саул. След като е бил смъртоносно ранен, Саул се е самоубил. Филистимците са взели доспехите на Саул, за да украсят храма си. Амаликитецът е казал, че са били колесници и конници, че той е убил Саул, а филистимците са оставили доспехите, за да ги вземе амаликитецът по-късно.

Най-простият отговор е, че амаликитецът е лъгал, защото е смятал, че Давид ще му даде награда. Очевидно амаликитецът се е натъкнал на Саул, преди филистимците да ограбят мъртвеца, защото е отнесъл короната и гривната. Би било също така много странно, ако амаликитецът е бил в израилския лагер като войник на израилтяните. По-вероятно е, че амаликитецът е бил в района след битката и е дошъл по-късно, за да ограби мъртвеца от всякакви ценности.

Йосиф Флавий погрешно се опита да съгласува думите на амаликитеца с 1 Царе 31, но няма нужда да се опитва, ако амаликитецът е лъгал.

В: В 2 Царе 1:4-16, има ли днес случаи, в които хората лъжливо разказват, че са извършили грехове, когато всъщност не са?

Отговор: В случая с амаликитецът той е видял голяма потенциална полза и никаква вреда в това. Той със сигурност не би помислил, че Давид ще сметне това за погрешно. По същия начин хората днес могат да лъжат, че са извършили грехове, когато а) не смятат, че това е погрешно, или б) не виждат никаква вреда в това да „повишат репутацията си“ по този начин, или в) виждат полза в това.

Това, което амаликите напълно пропуснаха, е, че Давид беше преди всичко благороден и честен човек, а Саул, както и много други, не беше такъв. Мнозина в света не разбират понятието за честен мъж или жена.

В: Защо в 2 Цар. 1:6-15 Давид уби човека, който уж беше убил врага на Давид?

Отговор: Давид смяташе уважението към царската длъжност за по-важно от това колко бързо би могъл да стане цар. Давид може би също така се е тревожил по-малко за това, че Бог би нарушил обещанието Си, отколкото за това, че хората няма да уважават властта. Тези два въпроса – доверието, че в крайна сметка Бог ще уреди нещата, и увереността, че Божието време е най-доброто – са важни аспекти и на нашата вяра в Бога днес.

От друга страна, ако хората бяха чули, че Давид е пощадил и дори е наградил човека, убил предишния цар, той нямаше да бъде възприет като легитимен цар, който награждава онези, които са убили неговия предшественик.

В: Каква е структурата на тази поезия във 2 Царе 1:19-27?

Отговор: Тези стихове съдържат вид еврейска литературна симетрия, често срещана в Стария Завет, наречена хиазъм. Явно това е било известно стихотворение, защото авторът на 2 Царе споменава, че то се намира в Книгата на Яшар. Ето структурата на стихотворението.

2 Цар. 1:19 Йонатан (подразумеван)

— 2 Цар. 1:20 и двамата мъже (неизказано)

— — 2 Царе 1:21 Саул (изрично)

— — — 2 Цар. 1:22-23 Йонатан и Саул (изрично)

— 2 Цар. 1:24 Саул (изрично)

— 2 Цар. 1:25-26 Йонатан (изрично)

2 Цар. 1:27 и двамата (подразумевано)

Като интересна бележка, на иврит подобна погребална песен, както и Книгата на Плачовете, когато е съпроводена с ридания, се нарича qyn. В Ирландия погребална песен, съпроводена с ридания, се нарича „keen“. Давид нареди това да се научи на мъжете от Юда, защото Давид все още не беше цар над Израил.

Въпрос: Защо в 2 Цар. 1:23 Давид казва, че Саул е бил „възлюбен и приятен в живота“, след като Саул многократно се е опитвал да убие Давид?

Отговор: Давид би имал много причини да се оплаква, ако беше избрал да го направи. Давид се е държал учтиво и е припомнил по-ранната и по-добрата част от живота на Саул.

Естествено би могло да се очаква Давид да таи в сърцето си горчива омраза към Саул. Думите му тук показват, че той е избрал да не таи тази злоба. По същия начин и ние имаме избор дали искаме да таим омраза и злоба в сърцето си, или не. Матей 18:21-35 и 1 Коринтяни 13 показват, че не трябва да го правим.

Въпрос: В 2 Царе 1:23-24, кога трябва да пренебрегваме негативните и параноични неща за даден човек и просто да изтъкваме положителното, както направи Давид?

Отговор: Давид изглеждаше малко преувеличен в похвалата си към Саул, а Писанието вярно записва това, което той пееше. Не е нужно да казвате нещо негативно за даден човек; понякога е по-добре да мълчите. Давид имаше три цели тук. Той искрено искаше да оплаче своя приятел Йонатан. Давид искаше да изясни, че не е допринесъл или съдействал за смъртта на предишния цар. Давид искаше да спечели подкрепата на северните племена. Ключовият момент тук е, че Давид не показва никаква горчивина към Саул.

Въпрос: В 2 Царе 1:26, тъй като любовта на Давид към Йонатан надминаваше тази към жените, означава ли това, че те са изпитвали романтични чувства един към друг?

Отговор: Не. Еврейската дума тук, „ахеб“, означава приятелска любов. Тя не се използва за хомосексуалност никъде другаде. Хората могат да изпитват силни чувства на приятелство, без да има романтична връзка.

В: В 2 Цар. 2:1 какви бяха последствията от помазването на Давид за цар над Юда?

О: Давид вече беше бил помазан за цар насаме от Самуил, около петнадесет години по-рано. Но публичното помазване на Давид за цар щеше да предизвика голямо вълнение. Първо, това щеше да бъде ясен сигнал към филистимците, че той не е техен васал. Второ, Давид изчака петнадесет години Саул, помазаникът на Господа, да умре, преди да стане цар. Но Давид нямаше да допусне Иш-Бошет, който не беше избран от Бога, да стане следващият цар. Когато Давид беше коронован за цар на Юда, това щеше да означава разцепление с останалата част от Израил, което щеше да доведе до гражданска война.

В: Защо в 2 Царе 2:1 Бог би искал Давид да направи Хеврон своя столица?

Отговор: Писанието не казва, но можем да видим пет причини.

1. Хеврон беше един от най-големите градове в Юда.

2. Исторически погледнато, Авраам и патриарсите бяха погребани там.

3. Израилтяните на север все още не бяха приели Давид за цар.

4. Хеврон се намираше в планините, по-високо от всеки друг град в Юда, и беше по-защитен от всякакви нападения. Ерусалим, на 19–20 мили северно-североизточно, би бил още по-добър избор, но Ерусалим все още беше под контрола на евусеите.

5. Хеврон беше един от градовете на Юда, към които Давид беше изпратил плячка по-рано, както се споменава в 1 Царе 30:31.

Въпрос: Защо в 2 Царе 2:5-7 Давид изпрати посланици именно в града Явеш-Галаад?

Отговор: Те може би са мислили, че действията им в чест на Саул и Йонатан ще разгневят новия цар, Давид. Давид умишлено изпрати пратеници, за да ги увери, че това не е така, и че Давид почита паметта на Саул и Йонатан. Това беше и хитър ход от страна на Давид, с който той се опита мирно да спечели хората от Явеш-Галаад, за да го приемат за цар.

В: В 2 Цар. 2:8, защо Иш-Бошет се нарича Еш-Баал в 1 Лет. 8:33; 9:39?

Отговор: „Баал“ може да означава господар, Господ или ханаански бог. „Еш-Баал“ означава „огън на Баал“, а „иш“ означава „мъж“. Саул кръсти сина си Иш (мъж) на Баал, най-вероятно с намерението да означава „господар“ или „Господ“. Авторите или преписвачите вероятно са променили името на Бошеф, което означава „срам“. Ишбошеф може да е и Ишви от 1 Царе 14:49.

В: Защо в 2 Царе 2:8 Авнер не подкрепи Давид?

Отговор: Ако Абнер го беше направил, това щеше да предотврати седем години гражданска война. Макар Писанието да не го споменава, не забравяйте, че Абнер вероятно е бил един от военните водачи, които по-рано са преследвали Давид. Абнер беше братовчед на Саул, така че след смъртта на Саул той би имал право на претенция към трона. Често хората страдат от един от двата проблема. Или не са лоялни, когато трябва да бъдат, или са лоялни към това, към което не би трябвало да бъдат.

Между другото, Давид царува само над Юда в продължение на седем години и половина, а Ишбошет царува на север в продължение на две години. Това означава, че Абнер е ръководил северните войски в продължение на пет години и половина, преди да се превърне в „създател на царе“ и да короняса за цар Ишбошет, който по това време е бил на 40 години. Забележете, че не се казва, че народът на Израил е коронясал Ишбошет за цар; само Абнер го е направил. Абнер може би е бил много зает с изтласкването на филистимците от Израил. Абнер се интересуваше повече от това да остане на власт, отколкото от националното единство или от коронясването на Ишбошет за цар. Но след като Ишбошет смъмри Абнер за това, че е взел една от наложниците на Саул за себе си, Абнер видя, че властта му е ограничена, и тогава премина на страната на Давид, където се надяваше да запази властта си под или редом с Йоав.

Ярък пример за това е блестящият германски химик Фриц Хабер. Той е бащата на процеса на Хабер, който представляваше начин за извличане на азот от въздуха. Това позволи на Германия да произвежда взривни вещества, без да разчита на внос от Чили или други страни. В книгата „Книга на фактите“ на Айзък Азимов, стр. 254, се посочва, че ако не беше работата на Хабер, Германия щеше да бъде принудена да се оттегли от Първата световна война още през 1916 г. Хабер също така ръководеше разработването на отровни газове в Германия по време на Първата световна война. В същата книга, стр. 254, се споменава също, че Хабер е бил изгонен, когато Хитлер дошъл на власт, защото Хабер бил евреин.

Към кои неща сте лоялни?

Въпрос: В 2 Царе 2:8, кога днес трябва търпеливо да чакаме злото да отмине, бягайки, ако е необходимо, и кога трябва да се изправим и да се борим – било то за това, което Бог ни е дал, или за това, което Бог е дал на другите?

Отговор: Това, че Давид търпеливо чака Саул и не е склонен да търпи Ишбошет, е интересен пример за това кога е най-добре да бъдем търпеливи и кога не.

Опростен отговор е да се борим, когато Бог иска от нас да го направим, и да не се борим, когато Бог не иска. Но как тогава да разберем кога Бог иска от нас да се борим?

Християните са преследвани в континентален Китай, Северна Корея, Афганистан, Иран, Асам в Индия и северна Нигерия. Разбира се, Съединените щати не бива да разделят армията си на шест части и да атакуват континентален Китай и останалите пет района, за да защитят потиснатите наведнъж. Как тогава да разберем кога да защитим другите и кога не можем?

В: Защо в 2 Цар. 2:8-11 Авнер, а по-късно и Ишбошет, установяват столицата на Израил на източния бряг на река Йордан?

Отговор: Не забравяйте, че филистимците бяха окупирали значителна част от земята между Юда и Галилейското езеро. Столица на източния бряг би била труднодостъпна за тях. Маханаим вероятно е бил добре укрепен, тъй като Давид се е укрил там, когато е бягал от Авесалом.

В: В 2 Цар. 2:9 кои са ашурите?

О: Вероятно това са били хора от село на име Ашури. Хората от племето Ашер са били по-далеч. Те не са били от Ашур, ранната столица на Асирия.

В: В 2 Цар. 2:10 Иш-Бошет ли е царувал две години, или Давид е царувал седем години и половина в Хеврон, както се посочва в 2 Цар. 2:11 и 2 Цар. 5:5?

Отговор: Християните имат два различни отговора.

Давид е царувал над Юда само седем години и половина: Иш-Бошет, Абнер и израилската армия са били принудени да се оттеглят на изток, отвъд река Йордан, след победата на филистимците. Според 2 Царе 2:8-9 Иш-Бошет първо беше коронован за цар над Галаад, Ашури и Йезреел. Едва след пет години и половина те си възвърнаха достатъчно територия на запад от река Йордан. Следователно Израил остана без цар в продължение на 5 години и половина, след което Иш-Бошет царува две години, а след него – Давид.

Давид царува в Хеврон седем години и половина: макар да е имало малко забавяне преди коронясването на Иш-Бошет, периодът от седем години и половина се отнася за цялото време, през което Давид царува в Хеврон, преди да превземе Ерусалим и да царува там. В периода между убийството на Иш-Бошет и царуването на Давид в Ерусалим, Давид не е царувал никъде другаде освен в Хеврон. Следователно Иш-Бошет е бил цар на Израил в продължение на две години, след това Давид е бил цар както на Израил, така и на Юда в продължение на 5 години и половина в Хеврон, а след това Давид е преместил столицата си в Ерусалим.

Въпреки това първото тълкуване вероятно е правилно; никъде не се казва, че Абнер е коронясал Иш-Бошет веднага.

В: В 2 Цар. 2:19-24 защо Асаел преследваше само Абнер и защо Абнер го удари с дръжката на копието си?

Отговор: Йоав и Авишай също преследваха конкретно Абнер във 2 Царе 2:24. Може би са осъзнали, че Абнер е бил както движещата сила зад бунта, така и способен военачалник, и че ако просто го убият, израилтяните ще се подчинят. Асаел тичаше много бързо; може би имаше по-лека фигура от Абнер (който беше по-възрастен) и останалите. Абнер не изглеждаше особено загрижен, че Асаел може да го убие; но той видя, че тази война ще приключи с много по-големи затруднения, ако убие братът на Йоав и Авишай. Може би вместо да се обърне и да използва острието на копието, Абнер е имал намерение просто да рани Асаел. Но независимо от намерението на Абнер, ударът в крайна сметка уби Асаел, който не беше очаквал това.

В: В 2 Цар. 2:19-24 Асаел беше сигурен, че бързото му бягане е достатъчно, за да победи мощен, добре брониран воин. Прекомерната самоувереност на Асаел се оказа фатална. Има ли случаи днес, когато уменията на някого в една област му дават фалшива увереност в друга област?

Отговор: Това често се случва в бизнеса, когато успехът в един сектор кара мениджърите да мислят, че могат да се разширят и в други сектори. Понякога са прави, а понякога – не. Понякога политици и лекари, които имат голям опит или знания в една област, приемат, че тяхната експертиза ще важи за всички области.

В: Защо в 2 Царе 2:26-32 Йоав спря да преследва войската на Авнер?

О: Писанието не казва. Може би Йоав е знаел, че това е безсмислена война, и е бил доволен да спре, веднага щом и Абнер е спрял. Но ако Абнер не беше повдигнал въпроса за милостта, може би Йоав щеше да накара армията да продължи да се бие, за да убие колкото се може повече израилтяни.

В: Защо в 2 Цар. 2:30-31 загубите – 360 срещу 20 – са толкова неравномерни?

О: Давид вероятно е научил за нови оръжия и нови техники от битките срещу филистимците, от сраженията на една и съща страна с филистимците от Гат (1 Царе 27) и от факта, че в армията му имаше някои филистимци. (Те се наричаха херети и пелети.) В 2 Царе 1:18 също се казва, че Давид е научил войниците си как да използват лъкове и стрели. Освен това Давид разполагаше с опитни войници, а много от опитните войници в армията на Саул бяха убити от филистимците на планината Гилбоа.

В: Означава ли 2 Царе 3:1, че седем години и половина е имало непрекъснати сражения?

О: Това беше състояние на враждебност, а не на непрестанни сражения. Не забравяйте, че както Абнер, така и Давид и Йоав бяха заети с борбата срещу филистимците. По време на тези враждебни действия Давид поиска от Ишбошет да му върне съпругата Михала, а Ишбошет се съгласи без да възрази. Както ще видим по-късно в 2 Царе 3–4, има различни видове лоялност и различни видове нелоялност. През почти цялото това време Абнер беше лоялен към Ишбошет, но по-важният въпрос е: „Беше ли той лоялен към Бога?“

Въпрос: Според 2 Царе 3:1–5 и 2 Царе 5:13–16, трябвало ли е Давид да се ожени за всички тези жени?

Отговор: Не, някои от децата им по-късно щяха да причинят много скръб на Давид. В Второзаконие 17:17 се казва, че царят не трябва да си взема много жени, за да не се отклони сърцето му от лоялността към Бога. След като Давид се ожени за Михала, Ахиноам и Авигея, той продължи да се жени за Мааха, Хагит, Авитал и Егла. В Писанието повече не се споменава Чилеаб/Килеаб/Калеб, така че вероятно той е починал, преди да стане възрастен. Трима от синовете на жените му – Амнон, син на Ахиноам, Авесалом, син на Мааха, и Адония, син на Хагит, щяха да причинят на Давид много скръб и да завършат живота си трагично.

Въпрос: Има ли археологически доказателства за съществуването на царството Гешур, споменато в 2 Цар. 3:3 и 1 Лет. 2:23?

О: Да. Изгорял дворец, в който е открит филтър за бира, е датиран към 1100–1000 г. пр.н.е., според Тимъти Ренър и Айра Спар в статията „Проектът „Земята на Гешур““ в бюлетина на Археологическия консорциум на Ню Джърси, брой 3 (1988 г.). Това разрушение вероятно е било извършено от Йоав и израилтяните точно преди Давид да извърши прелюбодеяние с Витсавее.

В: В 2 Цар. 3:7 какво знаем за Ризпа?

Отговор: Ризпа беше наложница на Саул, или втора съпруга. Когато Ишбошет стана цар, беше обичайно царете да наследяват наложниците на баща си. Това би направило Ризпа съпруга на бащата на Ишбошет, което е малко зловещо. Тази практика противоречи на Левит 18:8, както и на 1 Коринтяни 5:1 в Новия Завет. След това Абнер е имал сексуални отношения с нея. Не сме сигурни дали Ризпа е имала думата по тези въпроси. Ризпа е тази, която е защитила изложените мъртви тела на седем от мъжките потомци на Саул във 2 Царе 21:8-11. Въпреки миналото си, в което е била „предавана от ръка на ръка“, Ризпа е останала верна на достойнството на своето разширено семейство.

В: В 2 Цар. 3:8 лоялността двупосочна ли е, или с други думи, има ли лидерът някаква отговорност за лоялност към своите последователи?

Отговор: Абнер е смятал, че е така, и се е почувствал предаден от обвинението на Ишбошет. Хората, които поставят лидер на даден пост, очакват той да изпълнява това, за което е бил назначен. От лидерите се очаква да се грижат предано за своята длъжност и за подчинените си.

Обърнете внимание, че Абнер не каза „куче“, а „главата на куче“, което все пак е унизително. Еврейските коментатори тълкуват това като знак, че Абнер е изгубил самообладание и гневно е попитал дали Ишбошет го е засегнал, като го е сметнал само за главата/водача на кучешка глутница. Абнер преувеличава и прави прибързани изводи относно недоволството на Ишбошет от нещо, което Абнер възприема като незначително. Въпреки това това би могло да помогне да се подготви почвата за по-късното завземане на трона от Абнер, а Ишбошет не е възприел това като нещо незначително.

В: В 2 Цар. 3:12 какво е имал предвид Абнер с думите: „На кого принадлежи земята?“

Отговор: Това може да е случай на стратегическа двусмисленост от страна на Абнер. От една страна, Абнер направи Ишбошет цар, така че се намираше в мощна позиция, от която контролираше северното царство. От друга страна, Давид беше законният цар, назначен от Бога, и Абнер признаваше, че Давид наистина трябва да бъде цар над целия Израил. И двете значения се съчетават в думите на Абнер към Давид: „Аз имам ефективен контрол над северното царство и ти го предавам. Затова, моля те, грижи се добре за мен.“

В: Защо в 2 Цар. 3:14-16 и 1 Цар. 25:44 Давид отне Михал от съпруга ѝ Палти/Фалтиел?

Отговор: Когато мъж се ожени за жена, която все още е омъжена, а съпругът ѝ не я е развел или изоставил, това е сложна ситуация. Давид не я напусна доброволно, а беше принуден да бяга от бащата на Михала – цар Саул. Няма споменаване дали Михала е протестирала срещу втория брак или не. Давид имаше правото като първи съпруг да поиска тя да му бъде върната. Въпреки това, също така не се споменава дали Давид е постъпил най-добре, или дали е бил мотивиран предимно от любов към Михала, или от гордост. Тъй като тя е била „отнета“ от Фалтиел, това показва, че Давид не е навредил на Фалтиел, който се е намирал в доста неудобно положение спрямо своя цар. Палти и Михала са били верни един на друг, но е съществувал по-ранен ангажимент между Давид и Михала.

Освен това, тъй като Давид се беше „оженил“ за член на семейството на Саул, това можеше да укрепи претенциите на Давид за трона след Саул в очите на израилтяните в северното царство.

Днес повторният брак може да бъде сложна ситуация. Като минимум е важно да се поговори с всички засегнати.

В 2 Царе 3:16 Фалтиел последва Михала до град Бахурим, вероятно на около 1,5 мили североизточно от Ерусалим. По-късно Шимей, от дома на Саул, ще дойде от същия град, за да прокълне Давид в 2 Царе 16:5-8.

Въпрос: В 2 Царе 3:14-16 Давид наруши ли Второзаконие 24:1-4, където се казва, че мъж, който се разведе с жена си и тя се омъжи за друг, не може да я вземе обратно?

Отговор: Всъщност, не. Давид никога не се е развеждал с Михала; Саул я е отнел от Давид.

В: Защо във 2 Царе 3:24-25 Йоав обвини Абнер в измама и че е дошъл само да шпионира Давид?

Отговор: Не виждаме Йоав да има някакво основание да твърди това. Въпреки това, това би могло да изглежда като възможност. Йоав бързо посочи това, защото не искаше да има конкурент за поста на главнокомандващ в армията на Давид. Освен това цялата тази война започна заради Авнер, а верни мъже от Юда бяха убити, включително братът на Йоав, и Йоав би бил недоволен, че Давид празнува с убиеца на брат си.

Много вероятно е Абнер да е бил честен в отношенията си с Давид. В 2 Царе 3:1, когато силите на Давид ставаха по-силни, а тези на Абнер – по-слаби, Абнер предвиждаше крайния резултат, тъй като Ишбошет нямаше да се откаже доброволно от трона. Затова Абнер е разбрал, че това е единственият изход.

Йоав изглеждаше да знае много за измамата. Именно Йоав реши да убие Абнер, без да каже на Давид, както се вижда във 2 Царе 3:26-30. Йоав премина от това да се подчинява, да следва и да служи на Давид към това да прави каквото сметне за най-добро за себе си. Макар че Абнер беше убил Асаел в битка, а не случайно, Хеврон беше град-убежище, така че Абнер поне щеше да има право на съдебен процес. Но Йоав не се интересуваше и от това.

Понякога човек, който действа почтено, бива обвиняван в нелоялност, дори от онези, които самите са предатели. Йоав обвини Абнер, че е предател, но всъщност именно Йоав беше предателят.

В: В 2 Цар. 3:26-30 Йоав беше ли лоялен към Давид?

Отговор: Да и не. Йоав със сигурност проявяваше известна лоялност към Давид, но Йоав считаше собствените си интереси, включително отмъщението и запазването на позицията си, за по-важни от лоялността си към Давид. Точно както има частично послушание, така има и частична лоялност. Йоав можеше да оправдае своята лоялност с извиненията, че никога не е предал Давид и че не е нарушил нищо, което Давид изрично е заповядал. Но Йоав знаеше със сигурност какво искаше Давид, и Йоав предателски осуети волята на Давид и накара своя цар да изглежда като предателски лъжец. Човек може да се запита дали частичната лоялност изобщо се брои за лоялност.

В: Защо в 2 Цар. 3:27, 2 Цар. 4:6 и 2 Цар. 20:10 Абнер, Иш-Бошет и Амаса бяха убити под петото [ребро]?

Отговор: Вероятно това е израз, означаващ, че са били прободени в долната част на ребрата. Някои смятат, че това означава „прободен в стомаха“, а BSB го превежда като „прободен в стомаха“.

В: В 2 Цар. 3:28-36, наистина ли царството на Давид беше невинно по отношение на кръвта на Авнер?

О: Може би не. Абнер беше убит от Йоав и брат му Авишай, които действаха по своя инициатива. Те може би са си помислили за отговорността на роднините на убития (Асаел) да изправят убиеца пред правосъдието. Абнер обаче не беше убил Асаел; той го беше убил достойно в битка. Въпреки това Давид не постъпи справедливо, като не арестува Йоав и Авишай и не ги екзекутира за убийство. От друга страна, Давид видя, че ако арестува Йоав и Авишай, може би именно той самият ще бъде екзекутиран; тоест, ако Давид не се уповаваше на Бога.

В: Защо във 2 Цар. 3:39 Давид само прокле Йоав, вместо да го екзекутира?

Отговор: Йоав смяташе, че Авнер е просто опортюнист, и може би в известен смисъл беше такъв. Йоав искаше да отмъсти за справедливата смърт на брат си в битка. Йоав показа тук, че се грижеше както за собствените си интереси, така и за това, което смяташе за най-добро за Израил; да следва Давид не беше основната му грижа. Фактът, че Давид не налагаше дисциплина на офицерите си и синовете си, когато беше необходимо, изглежда е една от най-големите му слабости. В известен смисъл Давид постави лоялните си отношения с Йоав, Авишай и синовете си на по-високо място от лоялното си служене в изпълнение на Божията воля. Давид си оправда действията с това, че не е бил достатъчно силен, за да накаже Йоав и Авишай.

Давид виждаше Авнер като почтен човек, както и като бивш противник. Той искрено оплакваше Авнер, но това беше и медийно събитие, за да убеди всички, че Давид няма нищо общо с това. В 2 Царе 3:31-38 сигурно е било изключително, изключително неприятно за Йоав и Авишай да присъстват сред народа и водачите, когато Давид публично оплакваше Авнер.

В: В 2 Царе 4:1-2, 4-8 защо Рехаб и Баана убиха Ишбошет?

Отговор: Вероятно не е било поради някаква омраза към Ишбошет. Изглежда, че Абнер така или иначе е наложил царството на Ишбошет. Но след като техният способен военачалник Авнер вече го нямаше, а някои северни благородници бяха склонни да преминат на страната на Давид, настъпи паника и тези мъже видяха, че няма надежда северното царство да надделее. Те също така смятаха, че Ишбошет никога няма да се съгласи да се предаде, и затова решиха, че единственият изход е предателски да вземат нещата в свои ръце.

Човек би могъл да твърди, че Рехав и Баана са изпълнявали тайната/крайната Божия воля, защото Бог е използвал този начин, за да предаде цялото царство на Давид. Но те са постъпили против Божията явена воля, според която не трябва да убиваме. Бог понякога използва зли дела и зли хора, за да постигне Своите цели, но това не освобождава тези хора от отговорността за неподчинение на Божията заповед.

Въпрос: Защо в 2 Царе 4:4, 9:6-13; 16:1-4; 19:24-30; 21:7 никой не би искал да помаже Мефибошет за цар?

Отговор: Мефибошет е бил на около 5 години, когато е останал инвалид, и е бил едва на около дванадесет години, когато Ишбошет е бил убит (вж. 2 Царе 4:4). Без Авнер нямаше кой да изпълнява функциите на регент, управляващ от името на детския цар. Още по-важно е, че един цар, който е инвалид, не би могъл да води армията и за него би било трудно да пътува, за да се среща с други хора.

В: В 2 Царе 4:8 трябвало ли е Давид да се радва, че Рехав и Баана са убили Ишбошет, тъй като те казаха, че Господ е осигурил отмъщението?

Отговор: Както Давид знаеше, трябва да осъзнаем, че не можем да вярваме на всичко, което някой казва. Дори ако казват, че е било по Божия воля, винаги трябва да имаме предвид, че може би си измислят. Разбира се, Бог може да отмъсти, но това не им дава правото да убият някого по вероломно начин.

В: Защо в 2 Цар. 4:9-12 Рехав и Баана са помислили, че Давид ще се зарадва, че са убили Ишбошет по предателски начин?

О: Явно те не са знаели или са забравили за амаликитеца, който твърдеше, че е убил Саул. Смятаха за очевидно, че Давид ще счете премахването на бунтовник срещу законния цар за добра и заслужаваща усилия цел. Но това, което не успяха да разберат, беше, че Давид не приемаше техните коварни и безчестни методи. Те имаха достъп до дома на Ишбошет, защото той им имаше доверие. Един девиз в комунизма и други идеологии е „целта оправдава средствата“. Рехав и Баана много погрешно смятаха, че за Давид резултатът е всичко, а лоялността – нищо.

Нещо подобно се случи векове по-късно. Когато Александър Македонски завладяваше Персийската империя под управлението на цар Дарий и Дарий беше убит, вместо да възнагради убийците, Александър ги екзекутира за предателския им акт, според историята на Юстин (12:6) и Куртиус (7:5). Както много хора, Александър цени честта. Вероятно Александър също е разбрал, че ще има по-голяма легитимност като цар в очите на персийските си поданици, ако не одобри предателското убийство.

В: В 2 Цар. 4:9-12, по какви начини хората, включително и ние самите, могат да забравят (всъщност да пренебрегнат) важна информация?

Отговор: Рехав и Баана бяха сигурни, че Давид ще бъде доволен от тях. Въпреки това реакцията на Давид предполага, че те са чули какво е направил той с амаличанина, който твърдеше, че е убил Саул. В случая с много хора, които забравят или пренебрегват важна информация, това не се дължи на лоша памет, а на нещо друго.

Ние създаваме „модели“ на другите хора, които ни помагат да осмислим реалността и да предоставим на ума си кратки обобщения за това как функционират нещата. Ако разполагаме с няколко факта и те се вписват в някакъв предварително замислен модел, който имаме, тогава правим екстраполация и смятаме, че целият модел е верен. Моделите, подобно на стереотипите, са бързи и ефективни начини да стигнем до прибързани заключения. Проблемът е, че заключенията може да са погрешни, или в този случай – много, много погрешни. Проблемът при създаването на модели е, че повечето хора просто отхвърлят фактите, които не се вписват в модела. Много по-удовлетворяващо е и вдъхва повече увереност на околните, когато кажеш „Разбирам всичко“, отколкото да признаеш, че някои неща не ти се струват логични. Ако Рехаб и Баана бяха като повечето хора, те не биха забравили това, което бяха чули за Давид и амаликите, а просто биха отхвърлили този факт, защото обикновените царе не се държат по този начин.

За нас ще бъде по-мъдро, ако винаги сме отворени към възможността смирено да признаем пред себе си и пред другите, че някои неща не се вписват в нашия модел. Имаме нужда от модели; не можем да прекарваме огромно количество време в задълбочен анализ на хиляда малки решения на ден, които може да вземем. Но трябва да осъзнаем, че нашите модели са прекалено опростени. Както добре го е изразил един математически моделист: „Всички модели са погрешни, но някои модели са полезни.“

В: Защо в 2 Царе 4:11-12 Давид нарича бунтовника Ишбошет праведен човек?

Отговор: Това прилича на това, което Давид пееше за Саул в погребалната си песен. Доколкото можем да видим, Ишбошет беше почтен; той постъпваше по почтен начин; просто целта му беше насочена срещу Божия помазаник. По време на Американската гражданска война някои хора обвиниха Робърт Е. Лий, че е предател, защото той се беше заклел във вярност да се бие за страната ни, а след това промени лоялността си. Но това не е вярно; Лий не беше предател. Той не прибегна до измама или предателство, а промени лоялността си по достоен начин. За съжаление, той се сражаваше – и то успешно – за кауза, която щеше да доведе до трайно робство на афроамериканците. Ако беше бил посредствен генерал, вместо толкова добър, щяха да загинат много по-малко войници, включително и южняци. Ако винаги действате почтено, чудесно; но се уверете, че се сражавате за правилната страна.

След края на Гражданската война Лий никога не беше съден нито за измяна, нито за военни престъпления, защото всички знаеха, че е невинен. Но Националното гробище „Арлингтън“ беше създадено на неговата земя, откъдето той винаги е имал хубава гледка.

В: В 2 Цар. 5:7 колко голяма е била цитаделата на Ерусалим?

Отговор: Цитаделата беше „крепост“ в града и място за последно убежище. През 1983 г. Игал Шило разкопа това, което вероятно е било цитаделата от времето преди Давид, и тя е голяма – 2 150 квадратни фута. За повече информация вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 3, стр. 858, и Хершел Шанкс, „Градът на Давид след пет години разкопки“ в „Biblical Archaeology Review“ 11, 6 [1985], стр. 25–26.

В: Защо в 2 Цар. 5:8 Давид презирал куците и слепите?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид три неща.

1. Тъй като куците и слепите не са били особено подвижни, евусейските водачи им възложили задачата да бъдат войниците, охраняващи водоизточника.

2. Куците и слепите обикновено не участваха в битките. Всъщност няма данни Давид или някой друг някога да е воювал срещу куци и слепи, освен в този единствен случай.

3. Но тук, тъй като те се отказаха от статута си на некомбатанти, за да се сражават срещу Давид, Давид и мъжете му се сражаваха срещу тях, независимо колко неприятно беше това.

В: В 2 Цар. 5:9, 1 Цар. 9:15, 2 Цар. 12:20, 2 Лет. 32:5 какво е било Мило (или Мило)?

Отговор: Археолозите не са сигурни какво е било Мило, но в „Библейския речник на Уиклиф“ (стр. 1120–1121) се казва, че вероятно е било крепост от северната страна на стените на Ерусалим.

В „Новия международен библейски речник“ (стр. 651) се казва, че това е бил издигнат насип, наричан вал, извън града на Давид.

Във всеки случай то е имало стратегическо значение, тъй като Давид го е издигнал, Соломон го е укрепил (1 Царе 9:15, 24; 11:27), а Езекия го е укрепил срещу асирийците в 2 Летописи 32:5.

Въпрос: В 2 Цар. 5:11 и 1 Цар. 5:1, тъй като Хирам от Тир е бил толкова известен, дали той е бил анахронично поставен на трона по времето на Давид, както твърди скептичното издание „Ръководство за Библията“ на Азимов, стр. 304, 325?

Отговор: Не. Азимов твърди, че Хирам от Тир току-що е станал цар през 969 г. пр. Хр., четири години след Соломон (Азимов, стр. 325). Въпреки това „Учебната Библия NIV“ (стр. 479) посочва, че Хирам е управлявал от около 978 до 944 г. пр. Хр. и че е възможно да е управлявал като съуправител заедно с баща си още през 993 г. пр. Хр. „The Nelson Study Bible“, стр. 567, също посочва, че Хирам е управлявал от 978 до 944 г. пр. Хр. „The New Geneva Study Bible“, стр. 480, посочва, че Хирам е управлявал приблизително от 980 до 947 г. пр. Хр.

Въпрос: В 2 Царе 5 и 6 Давид пренесе ли ковчега в дома на Овед-Едом след победата над филистимците или преди това, както подсказват 1 Летописи 13 и 14? (Този въпрос беше повдигнат от един мюсюлманин.)

Отговор: В 1 Летописи 13 и 14 не се казва, че това е станало преди победата над филистимците. Няма никаква трудност, щом осъзнаете, че пасажите не е задължително да са в хронологичен ред. Освен ако даден пасаж не преминава с „тогава“ или „след това“ или нещо подобно, те могат да се отнасят за едно и също време или да бъдат в който и да е ред.

В 2 Царе 6:1 се съдържа думата „отново“, но „отново“ не означава непременно след битката. В 1 Летописи също няма думи, обозначаващи времева последователност.

По подобен начин сура 16:115–119 казва, че на евреите са били забранени различни храни. А сура 16:120 говори за Авраам. Евреите започват с Яков, внука на Авраам, така че тези пасажи са в неправилен ред. И така, това ли е проблем в Корана? В този конкретен случай – не, защото Коранът не твърди, че тези стихове са подредени по хронологичен ред. В сура 16:119-120 нямаше думи, обозначаващи хронологичен ред.

В: В 2 Цар. 5:17–8:18 какво е необичайното в структурата на този пасаж?

Отговор: Това е литературен похват, често срещан в еврейската литература, наречен хиазъм, при който редовете са симетрични.

— Давид побеждава филистимците (5:17–25)

— — Давид пренася ковчега в Ерусалим (6:1-23)

— — — Бог сключва завет с Давид (7:1-17)

— — Давид се моли на Господа (7:18-29)

— Давид побеждава враговете си (8:1-14)

Въпрос: В 2 Царе 6:1-5 какво похвално нещо направи Давид?

Отговор: Давид току-що беше станал единствен цар на Юда и Израил, но въпреки това постави Бога на първо място. Когато постигнете успех или бъдете помазан за цар над нещо, организирате ли празник за себе си или празник на поклонение за Бога, вашия Цар?

Въпрос: В 2 Царе 6:3 и 1 Летописи 13:7 какво погрешно е направил Давид?

О: Давид почете Бога, като специално постави ковчега на нова колесница. Това обаче не беше правилният начин за пренасяне на ковчега. Ковчегът трябваше да се пренася, като се промушват пръти през халките, и да се носи от левитите, а не от животни.

Днес понякога можем да правим неща, за да почетем Бог по специален начин. Бог обаче иска да Го почитаме само по начини, които не противоречат на това, което учи Библията.

В: Как са възникнали цимбалите, споменати във 2 Царе 6:5?

Отговор: Макар да не знаем откъде са се появили, те са били много древен инструмент. Според „The Expositor's Bible Commentary“, том 3, стр. 879, множествената форма на иврит, mesiltayim, очевидно произлиза от древната угаритска дума msltm. Населението на Угарит е живяло по крайбрежието на Сирия и Ливан още преди времето на Авраам.

В: Защо в 2 Царе 6:6-7 и 1 Летописи 13:9-14 Бог уби Уза?

Отговор: Уза и другите проявиха неуважение към Бога, като пренасяха ковчега върху разклатена колесница (2 Царе 6:3). Той трябваше да се носи на пръти и само от левитите. Някои смятат, че Бог е бил несправедлив, като е убил Уза за това, че се е опитал да стабилизира ковчега.

Трябва обаче да се имат предвид три неща.

1. Уза и останалите не се отнасяха към ковчега с уважението, което Бог им беше заповядал да му оказват. По-късно Давид осъзна, че е сгрешил, като е допуснал небрежно отношение към ковчега (1 Летописи 15:13).

2. Бог явно се е интересувал повече от уважението, което хората са проявявали към ковчега, отколкото от това дали той ще се озове в калта или не. Калта така или иначе не би навредила на златото.

3. По отношение на предметите на поклонението, Бог има правото да определя правилата. Нашето служение на Бога трябва да бъде според Божиите условия, а не според нашите.

Въпрос: Защо в 2 Царе 6:6-7 Бог не уби филистимците, които докоснаха ковчега, след като уби Уза за това, че го докосна (2 Царе 6:6-7)?

Отговор: Библията не посочва дали филистимците са докосвали ковчега с ръцете си или с прътите. Във всеки случай обаче Бог е знаел, че те не са били запознати с Божиите правила относно ковчега, а Бог взема предвид доколко човек е бил в състояние да знае, както показват Римляни 4:15; 5:13.

В: В 2 Цар. 6:7, означава ли това, че трябва да почитаме реликвите, както правят православната и католическата църкви?

Отговор: Не. Ако това наистина се отнасяше до „реликви“, то би подкрепило идеята никога да не се докосват реликви, а не идеята за почитането им. В отговора трябва да се вземат предвид три неща.

1. Уза беше убит, защото не се подчини на закона за докосването на ковчега (Числа 4:15), а не поради липса на поклонение или почитание.

2. От израилтяните се очакваше да проявяват уважение към тази ковчег на Господа, но това е различен вид уважение от уважението към човешките неща.

3. Макар уважението към Божия народ, както на земята, така и на небето, да е нещо добро, то се различава от почитането. Почитането се различава от уважението, тъй като включва молитва към или чрез образа или статуята.

В: Защо в 2 Царе 6:20 Давид (според преданието) танцуваше публично без дрехи?

Отговор: Давид не е бил гол; според 2 Царе 6:14 той е носил ленен ефод. Давид не е бил облечен в царски одежди, нито се е държал по начин, по който Михала смяташе, че един цар трябва да се държи, и Михала го критикуваше за това.

Едно е да критикуваш човек, за да му помогнеш да се подобри. Съвсем друго е да критикуваш човек по такъв начин, че да покажеш, че вече не изпитваш никакво уважение към него.

В: Как трябва да разберем 2 Царе 6:20, ако, когато угаждаме на Господа, събрат по вяра ни се подиграва саркастично?

Отговор: Обърнете внимание на четири добри неща, които Давид е направил.

Без отмъщение: Не трябва да търсим отмъщение (Лука 6:27-36 и Матей 5:43-44) или да отвръщаме със същото (1 Петрово 2:23).

Защита: Трябва да защитаваме действията си, като обясняваме, че това, което правим, е правилно. По същия начин в Римляни 14:16 се казва да не позволяваме това, което считаме за добро, да бъде наричано зло.

Продължаване: Давид подчертава, че ще продължи да постъпва така.

Фокусирайте се върху Бога, а не върху подигравачите: Трябва да изберем да не позволяваме на няколко лоши думи да развалят преживяванията ни при поклонението на Бога.

Въпрос: В 2 Царе 6:23 Михала ли нямаше деца поради коментарите си към царя?

Отговор: Да, точно това показва този стих. Михала нямаше деца поради коментарите си, с които прояви неуважение към съпруга си, царя. Библията обаче не споменава дали липсата на деца се дължеше на Бог или на отсъствието на Давид.

Но така или иначе, една нелоялна, небогоугодна дума от човек, от когото бихте очаквали да бъде лоялен и благочестив, може да има дълготраен ефект. В Матей 12:36 се казва: „Но Аз ви казвам, че хората ще дадат сметка в съдния ден за всяка небрежна дума, която са изрекли.“ (BSB). Това ни кара да стигнем до същото заключение, което Яков ни учи в Яков 1:19.

В: Защо в 2 Царе 6:23 Михала остана бездетна до края на живота си?

Отговор: Писанието не казва, но има четири възможности.

1. Тя никога не е могла да има деца. Забележете, че тя не е имала деца и от Фалтиел.

2. Давид умишлено не е искал да има деца от нея, тъй като тя не го е уважавала.

3. Давид не е бил често с нея и тя не е заченала деца.

4. Давид е бил често с нея, но Бог е направил Михала бездетна, след като тя е проявила неуважение към съпруга си.

Въпреки всичко това, Писанието не споменава дали Михала някога е променила отношението си, обърнала се е към Давид или към Бога и е поискала прошка.

Писанието не споменава конкретния механизъм, поради който тя не е имала деца. Може би причината, поради която Писанието мълчи, е, че не е необходимо да знаем. Урокът за нас тук е, че Михала не е почитала съпруга си и царя на Израил и, независимо от механизма, Бог я е наказал за това.

В: В 2 Царе 7:1-2, всички добри намерения, които имаме, наистина ли идват от Бога?

О: Не. Макар че Бог знае всичко, което мислим (Псалом 139:2), и всичко, което казваме, преди да го кажем (Псалом 139:4), Бог избира да не ни контролира като кукли. Някои добри неща произтичат от собствената инициатива на вярващия, както показва 2 Коринтяни 8:17. В този случай Давид имаше добро намерение, но не беше Божията воля Давид да осъществи това намерение. Важно е да се подчиняваме на Божията воля, а не просто да следваме добри намерения. Добрите намерения не могат да заменят послушанието.

В: В 2 Царе 7:3-17 Натан ли беше лъжепророк, защото първо каза на Давид да прави каквото иска?

Отговор: Не. Да бъдеш истински пророк не означава, че никога няма да кажеш нещо погрешно. Това означава, че когато истинският пророк говори като пророк и казва: „Ето какво казва Господ“, това е истинското Божие слово.

В: В 2 Царе 7:13,16 се казва, че царството на Соломон очевидно щеше да трае вечно, но това не се случи. Как да обясним това?

О: 2 Царе 7:5-17 представлява едно цяло пророчество към Давид, което има двойно изпълнение: то се отнася за потомството на Давид – както непосредствено, така и в дългосрочен план. Веднага след смъртта на Давид неговият собствен потомък, Соломон, ще стане цар и именно Соломон ще построи Храма. В дългосрочен план 2 Царе 7:13 обещава, че престолът на царството на Соломон ще бъде утвърден завинаги.

Библията също казва, че Месията ще бъде от рода на Давид: Еремия 23:5; а в Новия Завет – Лука 3:31; Деяния 13:22-23; Откровение 22:16.

Много еврейски Талмуди казват, че Месията ще произлезе от рода на Давид. Според „The Expositor’s Bible Commentary“, том 9, стр. 298, някои групи в късното юдаизъм са считали това, като например 4QFlor.

Оказва се, че това е вярно по два различни начина. Биологично Исус произхожда от Мария, която е потомка на Давид, но не и на Соломон, както се посочва в Лука 3:23-31. От юридическа, но не и от биологична гледна точка, Исус беше син на Йосиф, потомък както на Давид, така и на Соломон, както се посочва в Матей 1:6-16. Така че от биологична гледна точка Исус произхождаше от Давид чрез Мария, но царското право не се предаваше по майчина линия. Следователно само чрез Мария Исус не би имал право на царството в Израил. Но тъй като Исус беше юридически син на Йосиф, той наистина имаше право на трона.

Тук обаче има два интересни странични въпроса.

Ако Исус наистина беше биологичен син на Йосиф, това би нарушило едно библейско пророчество. Йосиф беше потомък на цар Екония (Йоахин), който от своя страна беше потомък на Соломон, както се посочва в Матей 1:11-12. Въпреки това в Еремия 22:30 се казва, че никой потомък на Екония никога повече няма да седне на трона.

Вторият въпрос е, че от времето на изгнанието насам няма нито един потомък на Давид, който да е бил цар, а днес малцина евреи дори знаят от кое племе произхождат (макар че някои свещеници с фамилията Коен го знаят). Така че от строго еврейска гледна точка това пророчество изглежда не се е сбъднало – освен, разбира се, ако трона на Соломон не е бил утвърден завинаги чрез Христос.

В: В 2 Цар. 7:18-29 какво е значимото в отношението на Давид тук?

О: От една страна, това би изглеждало много разочароващо за Давид. Давид предложи да построи храм за Бога, използвайки всички свои собствени ресурси, а Бог изрично го отхвърли тук. Давид толкова много искаше да построи дом за Бога. Бог каза „не“, но Бог обърна нещата и построи жив дом за Давид чрез Соломон и неговите потомци.

Можем да предположим, че тъй като Бог знаеше какво ще направи Давид с Витсавее и моавитските мъже, Той не сметна за уместно Давид да бъде този, който ще построи храма.

Понякога искаме да направим нещо, за да помогнем на Бог, защото мислим, че Бог се нуждае от нас. Всъщност, Бог е този, който ни осигурява всичко необходимо, а не обратното.

Вижте „Библейски коментар на Тони Еванс“, стр. 328, за повече информация.

В: В 2 Царе 8:2 правилно ли е постъпил Давид, като е убил две трети от моавитските мъже?

Отговор: Тук Давид е бил много суров. Явно целта му не е била да избие всички моабити, а да ограничи способността им да се бунтуват. Нищо в Писанието не казва, че Бог е одобрил това действие. Напротив, в 1 Царе 5:3 се казва, че Бог не е искал Давид да бъде този, който ще построи храма, защото Давид е бил войнствен човек.

В: В 2 Царе 8:3 Давид победи ли Хададезер или Хадарезер, както се казва в 1 Летописи 18:3?

Отговор: Тази разлика от една буква в еврейския текст най-вероятно е грешка на преписвача. В книгата „Библейски затруднения и привидни противоречия“ (стр. 130) се казва, че еврейските букви „д“ и „р“ си приличат.

Въпрос: В 2 Царе 8:4 Давид плени ли 1 700 конници или 7 000 колесничари/конници, както се казва в 1 Летописи 18:4?

О: Става дума за хиляда колесници и 7 000 колесничари. И 1 Летописи 18:4, и Свитъците от Мъртво море на 2 Царе 8:4 посочват числото 7 000. Гръцкият превод „Септуагинта“ също посочва 1 000 колесници и 7 000 конници. Следователно числото 1 700 в масоретския текст на 2 Царе 8:4 почти със сигурност е грешка на преписвача. „When Critics Ask“ (стр. 171–172), „Encyclopedia of Bible Difficulties“ (стр. 184), „The Expositor’s Bible Commentary“, том 4 (стр. 398) и „NIV Study Bible“ по 2 Царе 8:4 посочват същото. Масоретският текст съдържа и граматическа грешка, която показва, че е пропусната една дума.

Въпрос: Защо в 2 Царе 8:17 Ахимелех е посочен като син на Авиатар, след като бащата на Авиатар, който беше убит, преди Давид да стане цар, се казваше Ахимелех?

Отговор: Има две възможности.

Грешка на преписвача: Вероятно имената са били обърнати. Както в 2 Царе 8:17, така и в 1 Летописи 18:16 сирийската версия гласи „Авиатар, син на Ахимелех“, вместо „Ахимелех, син на Авиатар“, както гласят Масоретският текст и Септуагинтата. (2 Царе 8:17 и 1 Летописи 18:16 не са запазени в Свитъците от Мъртво море.) Вижте „The New Geneva Study Bible“, стр. 438, и „New International Bible Commentary“, стр. 380, за повече информация по този въпрос.

Внук, кръстен на името на дядо си: Ако внукът е бил кръстен на името на своя мъченик-дядо, младият Ахимелех вероятно не е станал свещеник до последната част от царуването на Давид. В „Библейски коментар на Експозитора“, том 3, стр. 911, се посочва, че тази практика, наречена папонимия, е била разпространена. (вж. 1 Летописи 6:9б-10а; 7:20). Вижте „The Bible Knowledge Commentary: Old Testament“, стр. 466, за това тълкуване.

В: В 2 Царе 8:18 как синовете на Давид са били свещеници, след като Давид е бил от племето на Юда, а не от Леви?

Отговор: Те не са били; няма доказателства, че синовете на Давид са имали каквито и да било свещенически задължения в храма. Макар че еврейската дума тук е обичайната за свещеници (коен), в 1 Летописи 18:17 се казва, че те са служили като главни длъжностни лица. В книгата „When Critics Ask“, стр. 172, се посочва, че еврейската дума означава също слуга, служител или съветник.

В: В 2 Царе 8:18 кои са били херетите и пелетите?

Отговор: Това са били филистимски войници, които са служили предано в армията на Давид. Според 2 Царе 8:18 те са били под командването на Беная, военачалника на Давид.

По-конкретно, в угаритския език думата „Krty“ се използва за обозначаване на хора от остров Крит. Така че херетитите вероятно не са били просто филистимци, а племе от филистимците, произхождащо именно от остров Крит.

В: Каква е структурата на 2 Царе 9:1-13?

Отговор: Тя е написана като хиазъм – често срещана характеристика на еврейската поезия.

9:1 Давид иска да покаже благосклонност към семейството на Саул

- 9:2-5 Давид разговаря със Зиба, слугата на Саул

- - 9:6-8 Давид проявява благосклонност към Мефибошет

- 9:9-11а Давид разговаря със Зиба, слугата на Саул

9:11б-13 Давид проявява благосклонност към семейството на Саул чрез Мефибошет

За повече информация вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 3, стр. 916.

Въпрос: Защо в 2 Царе 9:1-13 Давид е бил милостив към куция Мефибошет, след като според 2 Царе 5:8 той е мразил куците и слепите, които са защитавали Ерусалим?

Отговор: Въпреки че куците и слепите не можеха да се сражават добре, Давид мразеше идеята да ги убие, за да превземе акведукта, снабдяващ Ерусалим. Фактът, че Мефибошет беше куц, не правеше добротата на Давид към него нито по-голяма, нито по-малка.

Могат ли добрите войници днес да изпитват подобно чувство? Като войник бихте ли искали някога да застреляте малко дете? Ами ако малкото дете държеше автомат АК-47 и го насочваше към вас? Да, бихте го убили, но не бихте се чувствали добре от това и бихте мразили обстоятелствата, които са ви принудили да го направите.

В: Защо в 2 Царе 9:1-13 Давид беше милостив към Мефибошет?

Отговор: Давид не беше милостив към Мефибошет, защото случайно се натъкна на него. По-скоро Давид избра да потърси Мефибошет, защото търсеше начини да прояви състрадание към семейството на Саул, за да покаже, че не изпитва омраза към тях. В 1 Царе 20:42 Давид беше дал обещание на Йонатан да се грижи за него и семейството му, а Давид беше човек на честта. Това е същността на заветната любов в Стария Завет – обещано задължение и доверие. Въпреки че Йонатан беше мъртъв и вече не можеше да направи нищо, за да помогне или да навреди на Давид, Давид щеше да спази обещанието си да се грижи за потомците на Йонатан.

Въпреки това Мефибошет вероятно не знаеше за това обещание и беше шокиран от добротата на Давид. Мефибошет беше куц (2 Царе 4:4), защото кърмачката му го беше взела, за да избяга от Давид. Мефибошет е бил на около пет години по това време. Царете често убиваха всички деца на своите предшественици и се предполагаше, че Давид ще постъпи като типичен цар и ще иска да направи същото. Давид обаче не беше обикновен цар.

Мефибошет може алегорично да се разглежда като изгубен човек. Той е беден изгнаник, куц, без възможност да стигне до Давид. Но от милост и заветна любов Давид накара да доведат Мефибошет в Ерусалим и се погрижи за него.

За повече информация вижте „Новият международен библейски коментар“ (стр. 380), „Библейският коментар на Експозитора“, том 3 (стр. 916–918), „Библейският коментар на Тони Еванс“ (стр. 329–330), „Евангелският коментар върху Библията“ (стр. 218–219), „Библейският коментар на вярващия“ (стр. 332–333) и „Коментарът за познание на Библията: Старият Завет“ (стр. 466).

Въпрос: В 2 Царе 9:1 Давид ли е казал това след екзекуцията на синовете на Саул, както твърди „Ръководство към Библията“ на Азимов, стр. 309?

Отговор: Азимов твърди, че Давид е казал това след екзекуциите, защото не би било трудно да се намерят членове на семейството на Саул преди екзекуциите.

В отговора трябва да се имат предвид две неща.

Търсене на син, който му е верен: Давид не е казал, че просто търси един от синовете на Саул. По-скоро Давид е казал, че търси един от синовете на Саул, към когото да прояви милост заради Йонатан.

Не е хронологично: В 2 Царе 21:1 се казва, че екзекуцията на синовете на Саул е станала „по време на царуването на Давид“, а това не е непременно хронологично. С други думи, възможно е Азимов да е прав в този случай.

В: В 2 Царе 9:4 къде се намираше Ло-Дебар?

О: Ло-Дебар се намираше на изток от река Йордан и на юг от Галилейското езеро. Този град би бил безопасно място, отдалечено от Ерусалим, от другата страна на река Йордан и близо до пустинята, където Давид би могъл да избяга, ако се наложи. В „Новият международен библейски речник“ (стр. 599) се посочва, че градът все още не е открит. „Библейският речник на Уайклиф“ (стр. 1044) и „Библейският коментар на Експозитора“, том 3, стр. 917, посочват, че макар местоположението да не е сигурно, археолозите смятат, че градът може да се намира в Ум ед-Дабар, на около 8 до 10 мили южно или югоизточно от Галилейското езеро. Ло-Дебар означава също „нищо“.

В: В 2 Цар. 10:2, 4–8, тъй като първоначалният мотив на Давид очевидно е бил да прояви доброта към сина на Нахаш, защо тогава Давид е влязъл във война срещу него?

Отговор: Давид не знаеше нищо – нито добро, нито лошо – за Ханун, сина на Нахаш, но искаше да почете живота на един цар, който беше негов съюзник. Може би Давид е спазвал обичайната политическа формалност, но благородниците на Ханун, вероятно изпаднали в параноя от идеята за по-голямо царство в съседство с Амон, са подсказали на Ханун да тълкува това по съвсем различен начин. Когато Ханун неочаквано показа, че иска да бъде враг на Давид, Давид му отвърна със същото. Ханун изрази презрение към Давид и не се побоя да го демонстрира. Давид вероятно е стигнал до заключението, че ако не предприеме действия, и другите народи също ще презират Израил.

В: В 2 Цар. 10:2, 4–8 как параноята или предполагането на най-лошите намерения у другите може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество?

Отговор: Когато очакваш лошо от другите, лесно е да ти изплъзне, че очакваш те да са срещу теб. Когато хората знаят, че не им вярваш и дори мислиш, че ще ти навредят, те веднага могат да се замислят: „Има ли причина да се чувстват така спрямо мен?“, „Има ли нещо, което трябва да знам, за да се защитя от тях?“ и „Трябва ли да постъпя така, както те очакват от мен?“

В: В 2 Царе 10:7-19 как Йоав и Давид успяха да победят обединената армия на амонитите и сирийците?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Да си колесничар, който се сражава срещу зле въоръжена армия, е сравнително безопасна работа. Човек трябва само да стреля със стрели от разстояние. Ако армията се приближи прекалено, може просто да отдалечи конете. Пехотата не би могла да спре атака с колесници, ако разполага само с къси мечове.

2. Съвсем друго е обаче да се води битка срещу добре въоръжена пехота. Израилтяните имаха опит в борбата срещу филистимските колесници. Те разполагаха със стрели, а масирана група пехотни стрелци би имала по-концентрирана огнева мощ от колесниците. Стена от пехота с дълги копия би спряла атаката на колесниците.

3. Векове по-късно персийският цар Дарий научи това, за своя голяма тревога, тъй като отново и отново фалангите на македонската армия, съставена предимно от пехота, побеждаваха огромни сили от персийска кавалерия.

В: Какви бяха последствията от тази война, описани във 2 Царе 10:17-19?

Отговор: Нахаш, цар на амонитите, беше победен от Саул още в 1 Царе 11, след като амонитите нападнаха Явеш-Гилеад. Предполага се, че той е помогнал на Давид, когато Давид беше беглец от Саул. Затова Давид искаше да изрази съболезнования, когато цар Нахаш почина. Първоначално тази война беше само за да се накаже Ханун, цар на амонитите, за позорното отношение към посланиците на Давид, подобно на това, което би се сторило с военнопленници. Давид разбра, че това всъщност беше обявяване на война. Но когато Ханун доведе много съюзници от различните арамейски (сирийски) царства, израилтяните видяха, че това няма да бъде лесна битка (2 Царе 10:11-12). Двете израилски армии в крайна сметка ги победиха всички и царствата чак до река Ефрат му се подчиниха. Политически и военно това изглеждаше като голяма победа за израилтяните. Но понякога, в разгара на големия успех, трябва да внимаваме да не сваляме бдителността си и да не допуснем нещо лошо да се промъкне, както показва следващата глава.

Прелюбодейството с Витсавее беше повратна точка в царуването на Давид. След това той загуби уважението на народа и се сблъска с множество въстания. Битките и близката опасност от унищожение, свързани с Авесалом, бяха по-сериозни кризи, отколкото завоеването на земите до Ефрат.

В: В 2 Цар. 10:18 имало ли 700 колесничари или 7 000 колесничари, както се казва в 1 Лет. 19:18?

Отговор: Възможно е и двете. Явно става дума за грешка на преписвача на масоретския текст.

В 2 Царе 10:18 се споменават 700 колесници и 40 000 конници както в Масоретския текст, така и в Септуагинтата.

В 1 Летописи 19:18 в Масоретския текст и в Септуагинтата се споменават 7 000 мъже, които са се сражавали с колесници, и 40 000 пехотинци.

Вероятно са били 700 мъже, които са се сражавали в колесници, и 40 000 пехотинци.

Доктрината за непогрешимостта означава, че вярваме, че Библията е била без никакви грешки (включително реални противоречия) в оригиналните ръкописи, но признаваме, че при предаването са възникнали някои преписвачески грешки.

Обективно погледнато, никой не може нито да докаже, нито да опровергае дали това е грешка на преписвача или грешка в оригиналните ръкописи. Въпреки това,

1. Предвид многото археологически потвърдени твърдения в Стария Завет, и

2. Като се има предвид, че повечето от останалите места, където има истински несъответствия в съвременните копия, са свързани с числа,

следователно доказателствата не са окончателни, но сочат към грешка на преписвача.

В: Каква е структурата на тези две глави във 2 Царе 11–12?

Отговор: Те са подредени като хиазъм, и това е един от по-дългите хиазми в Писанието.

11:1 Давид изпраща Йоав да обсади Раба

- 11:2-5 Давид забременява Витсавее

- - 11:6-17 Давид заповядва да убият Урия

- - - 11:18–27а Йоав изпраща пратеник при Давид

- - - - 11:27б Господ е много недоволен

- - - 12:1-14 Господ изпраща пратеник на Давид

- - 12:15-23 Господ убива новороденото момче на Давид

- 12:24-25 Давид отново забременява Витсавее

12:26-31 Йоав изпраща за Давид, за да превземе Раба

За повече информация вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 3, стр. 927, 940.

Въпрос: В 2 Царе 11:1-5, тъй като Давид беше Божий човек, как е могъл да пожелае жената на друг мъж, да извърши прелюбодеяние, да напие някого и да заповяда убийство? (Този въпрос е зададен от атеист.)

Отговор: Няма как да се защити Давид; той съгреши тежко, като извърши тези неща. Той беше в удобно положение; беше господар на всичко – на всичко, както се оказа, освен на самия себе си. Той бездействаше, вместо да отиде с войската, в известен смисъл беше „прекалено уютно“ и погледът му блуждаеше. Давид вървеше с Бога в победа и няма никакви признаци, че Давид е търсил да падне. По-скоро Давид се постави в уязвимо положение и не отвърна поглед, а действа според изкушението си. Второзаконие 27:24 подчертава колко зло е човек да убие тайно ближния си.

Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Въпросът тук не е в предполагаемо противоречие в Библията. Писанието просто е записало злите неща, които Давид е казал и направил. Давид не само е мислил да направи това; Давид беше човек на действието и го е извършил. Понякога да си човек на действието е лошо нещо.

2. Проблемът тук е противоречието в самия Давид. Давид беше човек по Божието сърце, но 2 Царе 12:10 казва, че тук Давид е презрял Бога. И все пак много хора са двусърдечни (вж. Яков 1:8) в някакъв момент от живота си. Винаги е имало лицемери, и всички можем да се съгласим, че тук Давид беше лицемер от първа степен.

3. Истинският въпрос е защо Бог все пак би обичал и използвал човек като Давид. Има четири много прости точки по този въпрос.

3.1 Бог може да прави каквото пожелае с когото пожелае. Кои сме ние, че да казваме на Бог как да използва Своите създания?

3.2 Бог знаеше, че Давид наистина изпитваше искрена любов към Него. Урокът тук е, че макар не всеки лицемер да е истински вярващ, някои лицемери все пак могат да бъдат истински вярващи и да изпитват искрена любов към Бога под маската на лицемерието си.

3.3 Бог обичаше Давид и го наказа строго за лицемерието му. Строгото наказание може да бъде форма на Божията любов: макар и да не е желано в момента, то може да доведе до покаяние.

3.4 След като Давид се покая, Бог напълно му прости. Все още имаше последствия и наказание за Давид; въпреки това, Давид беше простен. Ние също трябва да прощаваме на другите, които са се покаяли. Римляни 15:7 казва, че трябва да се приемаме един друг, както Христос ни прие.

За един различен, но допълващ отговор, ето какво казва „Днешното ръководство за разрешаване на библейски затруднения“, стр. 260–261, относно истинския проблем.

„Имайте предвид факта, че много малко от избраните от Бога инструменти са били безгрешни или дори без сериозни грехове. Мойсей беше убиец. Давид беше прелюбодеец и убиец. Яков беше измамник, а Авраам – лъжец. Йона беше расист, който се възпротиви на идеята, че Бог ще прости на асирийците. А какво да кажем за импулсивността на Петър и за спорния дух, проявен от Яков и Йоан? И все пак Бог ги използва всички.

Бог може да използва когото си избере. Той използва Валаам, сирийския пророк. Използва Кир, персийския цар. Използва дори фараона и неговата закоравялост на сърцето, за да осъществи Своя план. … Намирам това знание за окуражаващо.“

В: В 2 Царе 11:1 Давид обикновено ли оставаше у дома, когато армията отиваше на война?

Отговор: Не. Давид отиде с армията във 2 Царе 5:2; 8:1-14 и 10:17. Когато обаче Давид остаря, мъжете му го помолиха да остане в града във 2 Царе 18:3; 21:17.

В: В 2 Цар. 11:3 какво знаем за произхода на Витсавее?

О: Съпругът на Батшеба, Урия, беше хет, а хетите обикновено работеха в храма. Името на Урия означава „Господ е моята светлина“, така че родителите му вероятно са били вярващи. Баща на Витсавее беше Елиам, един от силните мъже на Давид (2 Царе 23:34). Елиам беше син на Ахитофел, мъдрият съветник на Давид. По-късно, когато Авесалом се разбунтува срещу Давид, Ахитофел премина на страната на Авесалом, вместо на тази на Давид. Може би начинът, по който Витсавее загуби първия си съпруг, е оставил лош спомен у него.

В: Какво ни разкрива този пасаж от 2 Царе 11:1-5 за хрониката във 2 Царе?

Отговор: Обикновено придворните летописци записваха летописите на царя; а царят имаше пряк контрол върху това какво да бъде включено и какво да бъде пропуснато. Този пасаж показва, че този разказ не е бил под контрола на царя. Нито Давид, нито Соломон вероятно биха искали тази информация да бъде разгласена, така че това не е било под техния контрол.

В: Защо в 2 Цар. 11:3 Елиам, бащата на Витсавее, се нарича Амиел в 1 Лет. 3:5?

Отговор: В Стария Завет има поне 22 двойки места, където хората са имали две имена. Вижте обсъждането на Изход 2:18 за отговора.

В: Защо в 2 Цар. 11:8 и следващите стихове Давид дава подарък на Урия?

О: Това би създало впечатлението, че Давид благоволи към Урия и му е благодарен. Също така би показало на другите, че Давид е бил много благосклонен към Урия. Всъщност това е бил мръсен, евтин трик. Вероятно не се е дължало на чувство за вина, предвид това, което Давид щеше да направи с Урия след това. Давид е замислил да заблуди другите относно намеренията си, без да се съобразява изобщо с Урия.

В: В 2 Цар. 11:8 и следващите, има ли днес случаи, в които някой дава мръсен, евтин подарък на човек, за когото не му пука?

Отговор: Цялата мотивация на Давид беше да прикрие греха си, дори ако това означаваше да погребе и Урия. Явният подкуп е малко подобен на това; но има и скрити подкупи. Винаги когато получите подарък, особено щедър подарък, от някого, за когото не сте мислили, че изпитва толкова много привързаност и благодарност към вас, е добре тихо да се запитате защо. Има ли нещо, което биха искали от вас, и са ли честни и откровени по този въпрос?

В: Какво изпитва Давид в 2 Царе 11:11?

Отговор: Давид вероятно изпитва смесица от разочарование и отчаяние, стигаща до паника. Той смяташе, че има перфектния план да прикрие греха си, само че Урия беше прекалено лоялен, за да се включи в него. Без да иска, Урия „подчертава“ греха, като я нарича „моята жена“, вместо „Батшеба“. Урия я нарича според ролята ѝ. Урия знаеше кой е той и знаеше коя е жена му, точно когато Давид забравяше кой е той.

В: В 2 Цар. 11:14-21 какво беше двойно несправедливо в тази ситуация?

Отговор: Разбира се, беше несправедливо, че Урия, верният воин на Давид, да бъде убит по този предателски начин. Но какво направиха израилските войници наоколо, за да заслужат да бъдат убити от предателството на Давид и Йоав? Единственото им „престъпление“ беше, че се изпречиха на пътя на похотта на Давид. Злото на Давид не беше насочено само към Урия, а той беше готов да пожертва и други верни му странични свидетели, за да прикрие греха си от една нощ.

В: В 2 Царе 11:15-27, как е възможно благочестиви вярващи, които в началото са били наистина, наистина добри, да бъдат покварени от властта? Как може това да бъде предотвратено?

Отговор: Нито един вярващ, независимо кой е той, не е толкова добър, че да може да свали гарда. Същият Давид, който не би убил преследващия го цар Саул, уби Урия и околните му. Същият Давид, който оплака смъртта на Саул и благородния Йонатан, явно не оплака смъртта на верния Урия, чиято смърт той сам причини. Това трябва да ни служи за предупреждение. Но ако не беше Божията благодат и това, че всеки ден се приближаваме към Бога, бихме могли да свършим като него или като Демас в Новия Завет.

Ако някой можеше да свали гарда си, човек би си помислил, че това ще бъде Павел. И все пак самият Павел каза: „Не знаете ли, че в състезанието всички тичат, но само един получава наградата? Тичайте така, че да спечелите наградата. Всеки, който се състезава в игрите, тренира със строга дисциплина. Те го правят за венец, който е тленен, а ние – за венец, който е нетленен. Затова аз не тичам безцелно; не се боря като че ли удрям въздуха. Не, аз подчинявам тялото си и го подчинявам, за да не би, след като съм проповядвал на другите, аз самият да бъда отстранен.“ 1 Коринтяни 9:24-27 (BSB). Павел се обръща към вярващите, когато казва, че трябва да се изпитваме, за да видим дали сме „във вярата“ (2 Коринтяни 13:5).

За да не сваляме бдителността си, трябва да оставаме близо до Бога и да бъдем в общение с други хора, които могат да ни държат отговорни.

Въпрос: Какво показва това за лоялността на Йоав във 2 Царе 11:16?

Отговор: По-рано видяхме, че Йоав наистина беше лоялен към Давид, но беше още по-лоялен към собствените си интереси. Тук обаче Йоав е по-лоялен към своя водач, отколкото към това, което е право. Лоялността може да бъде нещо добро, но е лоша, ако е към нещо, което Бог не желае. Тъй като Йоав имаше само частична лоялност към Давид, той имаше още по-малко лоялност към това, което е право.

Урия е посочен като един от 37-те най-добри войници на Давид във 2 Царе 23:39, но можете да видите докъде го е докарала лоялността на Урия – да служи на частично лоялен генерал и на коварен цар.

В: Защо в 2 Цар. 12:1-12 Натан използва този подход, за да говори с Давид за греха му?

Отговор: Има две възможни причини, като и двете могат да са верни.

1. Цар Давид вече знаеше, че това, което е сторил, е зло. Давид не се нуждаеше нито от наставления, нито от поправка в този случай; той се нуждаеше от изобличение. Натан се обърна към Давид по такъв начин, че да не предизвика „защитната му реакция“. Щом Натан се обърна към силното чувство за справедливост у Давид и предизвика гнева му срещу този „неименуван потисник“, тогава Натан го обвини категорично.

2. Давид беше цар, който току-що беше наредил смъртта на ценен и верен слуга. Макар Натан вече да рискуваше живота си, за да изобличи Давид, той искаше да използва непряк, но ефективен подход.

Забележете също, че Бог не каза на Натан да изобличи Давид веднага. Измина известно време, за да утихнат страстите, Давид да почувства вина, и възможността Давид да се покае от себе си вече беше отминала.

Въпрос: В 2 Царе 12:1-12 какво можем да научим от майсторския подход на Натан?

Отговор: Има шест интересни момента в този неприятен разговор на Натан.

1) В този момент Давид можеше да вижда греха повече в другите, отколкото в себе си. Той виждаше сламката в окото на другия, но не и гредата в собственото си (Матей 7:3-5). Грехът прави това с хората – причинява им избирателна слепота. Затова Натан разказа история, която изглеждаше, че се отнася за някой друг.

2) Натан би могъл да използва аналогия с теле, с търговец, от когото са откраднали стоката, или с нещо друго, но той използва агне – нещо, с което Давид, пастирът, лесно можеше да се идентифицира емоционално.

3) Натан промени обстоятелствата достатъчно, за да не може Давид да разпознае, че тази притча е за него. Затова той не използва аналогия с верен слуга или с брака. Но богатият човек с много овце се отнасяше за Давид и жените му, а бедният човек – за Урия и жена му.

4) Давид имаше чувство за чест и състрадание към сладкото агънце и неговия собственик. Натан се обърна към тези добродетели в Давид.

5) Към края на тази история гневът на Давид към богатия човек – породен от чувството му за чест и състрадание към бедния собственик на агънцето – беше разтърсен, когато беше разкрито позорното и безмилостно отношение на Давид към Урия.

6) Когато Натан каза: „Ти си този човек!“, очите на Давид се отвориха за несправедливостта. Като пастир на Израил, той осъзна мащаба на вредата, която беше нанесъл на стадото.

Въпрос: В 2 Царе 12:5-6 какво е интересното в отговора на Давид към богатия човек в историята на Натан?

Отговор: Първоначално Давид казва, че потисника трябва да умре за това, което е сторил, въпреки че законът не предвижда смъртно наказание за това (за разлика от това, което Давид е сторил според Левит 20:10 и 24:17). След това Давид овладя гнева си и каза, че богатият човек трябва да плати четири агнета на бедния, което е предвидено в Изход 22:1. Любопитно е, че четирима от синовете на Давид умряха: първият син на Витсавее (2 Царе 12:18), Амнон (2 Царе 13:28-29), Авесалом (2 Царе 18:14-15) и по-късно, по времето на Соломон, Адония (3 Царе 2:25).

След като Натан го изобличи, Давид отговори: „Съгреших пред Господа“, а не: „Нека екзекутираме Натан.“

В: Защо в 2 Царе 12:8 Бог даде на Давид много жени, ако полигамията [предполагаемо] е била грях?

Отговор: Полигамията не е била грях. Някои неща са се практикували в старозаветните времена, но откакто дойде Исус, имаме по-високи стандарти. Исус каза, че в старозаветните времена Бог е допускал някои неща (като развода), защото сърцата им са били закоравели. Мисля, че полигамията е още едно от тези неща. Въпреки това Библията наистина казва, че един цар не трябва да има прекалено много жени и че Соломон е съгрешил, като е имал толкова много жени (Неемия 13:26; 3 Царе 11:2-11).

Старият Завет дава примера за моногамията (Адам и Ева, но не и Лиза) и показва проблемите, възникнали при полигамията при Авраам, Яков, Соломон и др., но Библията всъщност не забранява полигамията. Въпреки това, ако един мъж е полигамен, тогава той е дисквалифициран да бъде старейшина според 1 Тимотей 3:2.

Между другото, днес в Съединените щати има около 50 000 последователи на секти, които са полигамни; те се наричат фундаменталистки мормони. Те нарушават Римляни 13:1, където се казва, че трябва да се подчиняваме на управляващите власти. Мнозина от тях живеят в южната част на Юта, северозападната част на Аризона и Невада.

Когато свидетелствам пред мормоните, има много неща, за които човек може да говори с тях, но не всички са еднакво ползотворни. Най-важните точки се отнасят до:

а) Вярата в Истинския, Всевишния Бог

б) Вярата в истинския Исус

в) Вярата в истината за спасението

г) Вярата в правилните писания.

Ако човек греши по тези четири въпроса, няма значение в какво е прав. Вместо да обсъждам полигамията с мормоните, бих предпочел да обсъдя защо те вярват в по-нисш бог, защо Джоузеф Смит, когато се ожени за втората си съпруга, е скрил това от първата си съпруга. Тъй като античерната доктрина в техните свещени писания беше променена през 1978 г., а Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (LDS) промени доктрината си, за да забрани полигамията, какви други доктрини има в мормонизма, които трябва да бъдат отхвърлени?

За всеки има значение дали чете Библията, за да си отговори: „с какво най-много мога да се измъкна“, или я чете, за да си отговори: „каква е Божията съвършена воля за мен“. Ако някой от времената на Стария Завет четеше Библията по първия начин, щеше да види, че разводът и други неща са допустими.
От друга страна, някой от времената на Стария Завет би могъл да прочете Малахия 2:16: „Защото мразя развода“, казва Господ, Богът на Израил. По същия начин полигамията не е Божията съвършена воля, но е била позволена.

В: В 2 Цар. 12:9 Давид на практика предаде Урия на Божиите врагове. Има ли случаи днес, в които вярващ би могъл да види полза в това да даде нещо на своите врагове или на враговете на Бога?

О: Понякога хората дават пари, разрешение или доверие на зъл човек, за да постигнат някаква цел за себе си. Друг път хората се отказват от своята почтеност, репутация, семейство и други взаимоотношения, за да постигнат зъл резултат за себе си. Последствието от постъпката на Давид беше пренебрегване на Божията заповед и опозоряване на Божията истина.

Сленгов термин за сключване на сделка с дявола на английски език е „Faustian bargain“; немското прилагателно е „faustisch“. То е кръстено на Фауст, истински немски алхимик и астролог. Тази легенда по-късно беше превърната в книга, а след това и във френска опера. „Фаустианската сделка“ е лоша сделка, при която човек плаща висока цена за нещо, което изглежда привлекателно в краткосрочен план.

Друг жаргонен термин за хитрост е „византийски“. Византийците правеха неща като да сключват мир с враговете си, например с българите, а след това тайно да плащат пари на враговете на българите – печенегите, за да ги накарат да атакуват българите.

Бог разби сърцето на Давид със смъртта на децата му. Давид написа за греха си в Псалом 51.

Въпрос: В 2 Царе 12:13 какво е значимото в реакцията на Давид?

Отговор: Давид пости, за да трогне сърцето на Бога. Бог вече беше решил какво ще направи и когато бебето умря, Давид разбра, че няма смисъл да моли Бога за нещо, което Бог вече беше решил да не стане.

В: В 2 Цар. 12:15-23 защо Бог позволи да умре първото дете на Давид и Витсавее?

Отговор: Това не беше наказание за детето, а наказание за вината на Давид и Витсавее. Бог ще направи всичко справедливо в края на краищата и ние трябва да изчакаме дотогава, за да видим пълна справедливост на земята.

Някои калвинисти твърдят, че тъй като бебетата умират, това „доказва“, че те са виновни за греха на Адам. Това е погрешно разсъждение, защото понасянето на последствия не доказва вина. В противен случай фактът, че котенцата умират, би „доказал“, че и те са виновни за греха на Адам. Истината обаче е, че цялото творение е подчинено на грехопадението, както се казва в Римляни 8:19-22.

Заключение:

1. Всички християни са съгласни, че новородените бебета нямат свои лични грехове.

2. Всички християни са съгласни, че всички се раждат с греховна природа.

3. За съжаление, все още не всички християни са съгласни, че понасянето на последствията не доказва вина.

Въпрос: Защо в 2 Царе 12:20 Давид се поклони на Бога веднага след смъртта на сина си?

Отговор: Човек трябва да се покланя на Бога, когато е в мир с Него. Трябва да се покланя и когато е бил непокорен и сега иска да се помири с Бога. Докато Давид бягаше от Саул, докато слушаше упрека на Натан и докато гледаше как умира детето му, той изобщо не изпитваше негодувание или огорчение към Бога. Давид се молеше Бог да го спаси от този удар, а когато Бог не го направи, след това Давид все пак се поклони на Бога.

В: В 2 Царе 12:20, би ли приел Бог такова поклонение?

Отговор: Да. Бог приема всяко искрено поклонение към Него. Поклонението пред идоли обаче не е поклонение към Него, както ясно показват 1 Коринтяни 10:20 и 2 Коринтяни 6:15-17.

В: Какво казва 2 Царе 12:21 за католическата практика да се молим за мъртвите?

О: Това показва, че Давид не е виждал смисъл да се моли за сина си, който вече беше починал. Католиците вярват в молитвата за мъртвите поради един пасаж от католическите и православните апокрифи (2 Макавей 12:46), който не се съдържа в протестантските или еврейските Библии. Но Давид се е молил за детето само докато то е било още живо.

Въпрос: В 2 Царе 12:21-23 първият син на Давид и Витсавее отишъл ли е в Рая, или не?

Отговор: Нищо не сочи, че не е отишъл, и вероятно е отишъл. Въпреки това 2 Царе 12:21-23 всъщност не доказва, че е отишъл. Когато Давид каза, че ще отиде там, където е синът му, той имаше предвид гроба (Шеол), а не непременно Рая. В Месопотамия гробът се наричаше „земята, от която няма връщане“.

В: В 2 Цар. 12:23 какво е имал предвид Давид, когато каза, че детето няма да се върне при него, но че той ще отиде при детето?

Отговор: Библията често говори за Шеол, който гръцката Септуагинта и гръцкият Нов Завет наричат „Хадес“. Това означава гроба, и всички отиваха там. Евреите учеха, че Шеол има две части: рай, където отиват благочестивите хора, и затвор, където отиват злите хора. Някои смятат, че Давид казва, че детето сега е в рая и че Давид ще отиде в рая с него. Този стих обаче може само да докаже, че детето е отишло в Шеол и че Давид в крайна сметка също ще бъде в Шеол.

В: Защо в 2 Царе 12:25 го наричат Соломон, ако Бог го е кръстил Едидия, което означава „обичан от Господа“?

Отговор: Давид и Витсавее вече го бяха кръстили Соломон, което звучи подобно на думата за „мир“. По-късно Бог чрез Натан го нарече Едидия, за да покаже, че Бог го обича и няма да го убие. Едидия всъщност не беше неговото име, а само прякор. Въпреки това не беше необичайно човек да има две имена, така че може би това е било и неговото име.

В: Защо в 2 Цар. 12:28 Йоав се обърна така към Давид?

Отговор: Йоав и Давид се познаваха отдавна. Йоав знаеше, че не може да заповядва на Давид, но наистина искаше Давид да дойде и да изглежда, че прави нещо. Затова Йоав отправи фалшива заплаха, че иска да преименува града на свое име, за да мотивира Давид да дойде. Йоав преди всичко беше лоялен към себе си. Но тъй като не беше заплашен, Йоав беше лоялен и към Давид, и искаше Давид да дойде, защото знаеше, че това ще изглежда най-добре за царя му, и Йоав се грижеше за най-добрите интереси на Давид.

Йоав се грижеше за интересите на Давид, но без пълно уважение в този случай. Сякаш Йоав казва: „Давиде, не искам да знам какво си правил в Ерусалим, но сега трябва да дойдеш тук като истински цар.“ Въпреки това това леко неуважение към стар приятел е нищо в сравнение с това как другите по-късно ще проявят неуважение към Давид.

В: В 2 Цар. 12:30 колко тежеше тази корона?

Отговор: Тежеше около 75 паунда или 34 кг. Очевидно човек не би могъл да носи тази корона без подпорна стойка. Но вероятно короната не е била предназначена за носене, а за показ.

В: В 2 Цар. 12:31 Давид уби ли някои амонитяни, като ги подложи на триони, брадви и ги хвърли в пещта за тухли?

О: Вероятно не. По-скоро Давид е принудил пленниците да използват триони и брадви за рязане и да правят тухли в тухларната. В „Новият международен библейски коментар“ (стр. 383) се казва, че второто е преобладаващото мнение.

В: Каква е структурата на 2 Царе 13:1-22?

О: Тя е подредена в дълбок хиазъм.

13:1-2 Амнон пожела Тамар

- 13:3-5 Йонадаб съветва Амнон да изнасили Тамар

- - 13:6-9а Тамар идва да сготви и да нахрани Амнон

- - - 13:9б Амнон заповядва на слугите си да напуснат всички

- - - - 13:10-14а Амнон заповядва на Тамар да легне с него; тя отказва

- - - - - 13:14б-15а Амнон изнасилва Тамар и похотта му се превръща в омраза

- - - - 13:15б-16 Амнон заповядва на Тамар да си тръгне, въпреки молбите ѝ

- - - 13:17 Амнон заповядва на слугата си да се върне и да изгони Тамар

- - 13:18-19 Тамар си тръгва

- 13:20 Авесалом казва на Тамар да не се тревожи; Авесалом ще се погрижи за това

13:21-22 Авесалом мрази Амнон

Във връзка с това, 2 Царе 13:15 представлява хиазъм.

Амнон я мразеше

- С омраза

- - Голяма

- - - Изключително

- - - Наистина

- - Огромна

- Такава беше омразата

, с която я мразеше.

Въпрос: В 2 Царе 13:1-2, тъй като това изпълни пророчеството на Натан, Бог ли изпрати този грях?

Отговор: Не, но Бог, познавайки нечестивото и недисциплинирано сърце на Амнон, позволи на Амнон да излезе извън контрол. Бог не само може да предвиди доброто, което ще извърши, но може също така да предвиди доброто и злото, което хората ще извършат и биха извършили, ако им се даде възможност. Бог не само предвижда какво биха направили хората, но може да им даде възможност да осъществят намеренията си като част от Своя план.

В: В 2 Цар. 13:5, 7–8 откъде Йонадаб е взел тази идея?

Отговор: Макар да не знаем, не е било необичайно сестра да дойде да се грижи за болен човек. Едно египетско любовно стихотворение (ок. 1303–1200 г. пр. Хр.) в „Песен на песните“ и „Древните египетски любовни песни“, стр. 13, гласи: „Ще легна вътре и ще се преструвам [ще симулирам], че съм болен. Тогава съседите ми ще влязат да ме видят, а след това (моята) сестра ще дойде с тях. Тя ще засрами лекарите (защото) ще разбере болестта ми.“

В: В 2 Царе 13:5, 7–8 Йонадаб предложи на Амнон да използва Давид, без той да подозира, за да осъществи злия си план. Има ли случаи оттогава насам, в които зъл човек е използвал нищо неподозиращ човек, за да осъществи злите си планове?

Отговор: Ето няколко примера.

Най-често срещаният сценарий е „правната война“, при която някой използва закона или договори, подписани с добра воля от едната страна, за да се оползотвори несправедливо от някого. Може би не става въпрос за това, че злият човек се опитва да бъде несправедлив; може би просто той няма представа какво е справедливо.

Втори пример, свързан с Давид, Урия и Йоав, е изпращането на послание за извършване на зло чрез нищо неподозиращ човек.

Третият пример е това, което е известно като аферата „Хиндави“. Това се случи на 17 април 1986 г., когато йорданецът Незар Хиндави пътуваше с 32-годишната си ирландска приятелка Ан-Мари Мърфи, която беше в петия месец на бременността си, от Лондон до Тел Авив. Той скъса с нея, когато разбра, че е бременна, след което се събра отново с нея и й каза, че иска да се ожени за нея. Намерил й работа като камериерка в хотел „Хилтън“ във Витлеем. Казал й, че ще трябва да пътува с по-късен полет, защото визата му ще отнеме повече време. Хиндави, когото Майк Ройко нарече „този благороден мюсюлмански воин“, дал на бременната си приятелка куфар с бомба в него, така че тя да избухне по време на полета и да убие всички. Куфарът мина през британската проверка за сигурност, но един охранител на „Ел Ал“ се усъмни, тъй като в Витлеем няма хотел „Хилтън“. Той извърши ръчна вторична проверка, за да разбере защо изпразненият куфар все още е тежък, и откри бомбата. Хиндави беше осъден на 45 години затвор. Вижте https://www.timesofisrael.com/35-years-after-el-al-bomb-plot-security-staff-recount-stopping-unwitting-bomber/ за повече информация.

Четвъртият пример е за случай, при който човек беше заловен да пренася незаконни наркотици на борда на самолет, без да има представа за това. Приятел му беше заел куфар и той трябваше да го вземе по-късно на местоназначението. Пътникът не знаеше, че в подплатата на куфара са зашити незаконни наркотици.

Петият пример е за случай в Пакистан, където някой заминаваше за известно време и помоли един християнин да му съхрани вещите. Християнинът отговори: „Разбира се“. Без християнинът да знае, сред вещите на този човек имаше пистолет. Полицията получи сигнал за това и арестува християнина за наличието на пистолет в багажа на този човек. Християнинът трябваше да плати пари, за да бъде освободен.

Между другото, Йонадаб превърна името си в лоша шега. Името му означава „Господ е благороден“.

Въпрос: В 2 Царе 13:6 как Амнон се е престорил на болен?

Отговор: Амнон само се престори, че е болен. Макар че човек може да се разболее, като яде или пие неща, които могат да предизвикат гадене, няма индикации, че Амнон е направил това в този случай; той се престори, че е болен. Когато физически принуди Тамар, той изглеждаше достатъчно здрав физически, макар и не духовно. Давид беше заслепен от похотта към Витсавее, а сега Давид трябваше да наблюдава действията и по-късните последствия от това, че синът му беше „болен от похот“. Вероятно обаче това накара Давид да се почувства зле.

В: В 2 Цар. 13:6-7 какво можем да научим от Давид за родителството?

Отговор: Човек, който обича Бога, като Давид, все пак може да бъде лош родител, ако не взема родителството достатъчно на сериозно. Първата грешка на Давид не беше, че не е наказал Амнон. Преди това дисциплината на Давид беше толкова нестрога, че Амнон си помисли, че може да се измъкне безнаказано.

Дейвид едновременно обичаше децата си и ги харесваше. Но когато един родител не обича децата си достатъчно, за да ги възпитава, тогава може би той обича повече самото усещане за връзката, отколкото самия син или дъщеря.

Давид обичаше децата си емоционално, особено когато ги загуби поради смъртта им. Въпреки това нямаме доказателства, че е проявявал родителска грижа. Той не наложи дисциплина на Амнон; не утеши Тамар и дори не разговаря с Амнон. Давид беше дистанциран от Авесалом. Фактът, че Тамар каза, че Давид ще й позволи да се омъжи за полубрата си, подсказва, че тя не е била добре обучена в Божието Слово. Давид обичаше Божия закон и обичаше децата си. За съжаление, Давид явно никога не е осъзнал, че има отговорността да научи децата си на Божия закон и че това би било израз на неговата любов.

В: В 2 Цар. 13:6-7, по какви начини днес човек може да „обича връзката“ повече, отколкото обича самия човек?

Отговор: Когато бях в гимназията, познавах едно момче, което имаше приятелка и хубава кола. Но един ден той разби колата и приятелката му скъса с него. Някой може да каже, че обича съпруга си, но ако съпругът направи нещо погрешно – например, ако остарее или обеднее – тогава любовта изглежда изгубена. Но може би любовта всъщност не е изгубена, защото от самото начало тя никога не е съществувала наистина. Ако кажеш, че обичаш някого, но след това се случи нещо, като например да претърпи тежък инцидент, да изгори в пожар или да претърпи много тежък инсулт, би ли продължил да го обичаш? Бог ни призовава да обичаме другите хора, а понякога си мислим, че го правим, но всъщност не е така; всъщност обичаме само връзката. Проучи чувствата си към семейството и приятелите си. Наистина ли ги обичаш, или просто обичаш връзката и това, как те карат да се чувстваш?

Един начин да разберете е да си зададете въпроса: ако другият човек вършеше неща, които са погрешни или разрушителни за него самия и за другите, бихте ли били готови да проведете неприятен разговор и да му го кажете, или просто бихте го пренебрегнали? Истинската любов се грижи, дори и с риск този човек да престане да ви харесва.

В: Защо в 2 Царе 13:11-17 чувствата на Амнон към Тамар се превърнаха толкова бързо от похот в омраза?

Отговор: „Любовта“ на Амнон изчезна толкова бързо, защото от самото начало никога не е имало любов, а само похот. Той я беше третирал като предмет, а не като човек. Докато любовта и омразата са противоположности, похотта и омразата не са непременно несъвместими. Щом Амнон се задоволи, той осъзна, че вероятно ще понесе ужасни последствия за стореното. Като най-голям син той току-що беше застрашил шансовете си да стане следващият цар. Изглеждаше, сякаш Амнон е проектирал чувството си за вина върху Тамар. Сега вече беше ясно за Амнон, за Тамар и в крайна сметка за всички, че похотта на Амнон към тялото на Тамар не означаваше, че той изпитва каквато и да е любов към нея.

Когато Амнон заповядва на слугата си да затвори вратите и да не пусне Тамар вътре, в известен смисъл вратата се затваря и за самия Амнон. Съдбата му е предрешена.

Въпрос: В 2 Царе 13:11-29 и 2 Царе 16:22 трябва ли децата да разглеждат библейски личности като Авесалом и Амнон като образци за подражание, заслужаващи уважение и възхищение? (Този въпрос е зададен от атеист.)

Отговор: Разбира се, че не; никой никога не е възприемал тези мъже като образци за подражание. Библията не казва, че трябва да ги възприемаме като герои на вярата, точно както не трябва да възприемаме Юда и Каиафа по този начин. Библията обективно описва много зли дела, извършени от нечестиви хора.

Този „непроблем“ изглежда показва, че някои атеисти фундаментално не разбират какво учи Библията. Библията не е измазан пропаганден документ, който рисува идеализирана картина на човечеството. Не, тя е откровен, реалистичен портрет на хората – благочестиви и нечестиви, такива, каквито са. Би било добре всеки да може да прави разграничение между „добрите“ и „лошите“, без те да трябва да носят бели и черни шапки, както в телевизионните уестърни.

В: В 2 Царе 13:13 кои са трите възможни причини, поради които Тамар каза да попитат царя и той ще им позволи да се оженят?

Отговор: На първо място, кръвосмешението е забранено в Левит 18:9,11; 20:17; Второзаконие 27:22. Тамар може да е казала това поради една от две причини, а вероятно и поради трета, допълваща ги.

1) Тамар не е знаела какво казва Тората за кръвосмешението. Това е най-вероятният отговор. Бракът със сестри и полусестри е бил доста разпространен сред египетската и по-късно персийската кралска фамилия. Техният прародител Авраам се е оженил за полусестра си Сара в Битие 20:12.

2) Тамар е знаела, но е лъгала, опитвайки се да каже каквото и да е, за да се отърве от Амнон с всякакви възможни средства.

3) Трета възможна причина е, че макар Тамар да е била невинна жертва във всичко това, положението би изглеждало много зле за нея; как биха могли хората да бъдат сигурни, че тя не е била съгласна, ако е допуснала грешка в преценката си, когато е приела да остане насаме с Амнон? Тя се е опитвала отчаяно да спаси репутацията си, след като тя щеше да бъде опетнена без нейна вина.

В: Защо в 2 Цар. 13:16-17 Тамар би помислила, че това, че Амнон я изгонва, би било по-голямо зло?

Отговор: Начинът, по който Амнон я изгони и заключи вратата, би подсказал, че тя е тази, която се е опитала да го съблазни. Това беше чиста жена, послушна на баща си, която за броени минути беше лишена от репутацията и честта си без никаква вина от нейна страна. 2 Царе 13:19-20 показва, че тя беше съкрушена. Не става дума, че Амнон е извършил тук напълно отделен грях. По-скоро той влошаваше нещата, като утежняваше първия си грях. Давид беше постъпил по същия начин, след като взе Батшеба, когато реши да убие Урия.

Но колкото и Амнон да мразеше Тамар сега, Авесалом щеше да мрази Амнон още повече.

Въпрос: Защо в 2 Царе 13:20 Авесалом каза на Тамар да не се тревожи толкова много за това, че е била изнасилена?

Отговор: Има две различни гледни точки.

Неискрено утешение: Авесалом се е опитвал да утеши Тамар, като ѝ е посъветвал да не се замисля прекалено много върху това. Въпреки това Авесалом не е бил искрен в този момент, защото самият той не е изпитвал такива чувства. Или точно тогава, или малко по-късно Авесалом е замислил план да отмъсти на Амнон, като го убие.

Йонадаб и Авесалом са заговорничили заедно: Второто мнение е, че Авесалом отдавна е замислял да стане цар и е бил готов да пожертва всичко и всеки, за да го постигне, включително сестра си и полубрата си. Според това мнение Йонадаб е бил с Авесалом, за да подмами Амнон да изнасили сестра му, така че Авесалом не е бил изненадан, когато това се е случило. Тогава може да се счита, че Авесалом е имал мотив да убие сина, който е бил наследник на трона. След убийството Авесалом избяга в царството на дядо си и изчака две години, докато гневът на Давид утихне.

В: В 2 Цар. 13:21, защо точно Давид се разгневи тук?

Отговор: Вероятно има три причини. Първата е, че очевидно той се е разгневил, защото собствената му дъщеря е била опозорена.

Макар Давид да беше разгневен, че Амнон е сторил това, самият той беше извършил прелюбодеяние с Витсавее и беше убил нейния съпруг. Давид може би си е спомнил думите, които Бог беше изрекъл чрез Натан, и е разбрал, че Бог не е забравил.

Третата причина е по-сложна. Амнон беше първородният, следващият в реда за трона. В Левит 20:17 се казва, че кръвосмешението трябва да се наказва със смърт, да не говорим за изнасилването. Трябваше ли Давид да постави на първо място спазването на Божия закон или любовта към сина си Амнон? Бог и всички останали щяха да видят отговора. Отговорът беше, че Давид постави сина си на първо място. Да изобличи Амнон би било толкова неприятен разговор, че нямаме никакви сведения Давид изобщо да е казал и дума на Амнон. За напомняне: когато Рувим лежа с наложницата на Яков, той загуби правото си като първороден син (Битие 35:22; 49:4). Няма данни Давид да е постъпил така с Амнон. Давид не застъпи справедливостта, когато ставаше въпрос за собствения му син.

Въпрос: Как това в 2 Царе 13:21 може да се отнесе към някои вярващи днес?

Отговор: Давид искрено обичаше Бога; но тук виждаме, че обичаше сина си повече. Когато обичаме децата си повече, отколкото обичаме Бога, се оказва, че не правим никаква услуга на децата си.

Въпрос: В 2 Царе 13:24-25, защо Авесалом помоли Давид да отиде на „убийственото парти“?

О: Авесалом не се е опитвал да убие Давид или да завземе трона по това време, тъй като Авесалом не е убил нито един от синовете на царя, освен Амнон. Тъй като там е имало много остри ножове за стригане на овча вълна, те щяха да отнемат живота на Амнон. Авесалом е наредил на мъжете си да убият Амнон; той не го е убил лично, точно както и Давид не е убил Урия лично.

Авесалом вероятно е знаел, че Давид няма да може да дойде. Той помоли Давид, за да отклони подозренията и да го подведе да мисли, че това е невинна идея.

Слухът, основан единствено на спекулации, че всички синове на царя са били убити, може би е възникнал отчасти поради факта, че всички синове на Гидеон бяха убити от сина на Гидеон, Авимелех, в Съдии 9:5.

В: Защо в 2 Цар. 13:29 Авесалом избяга заедно с останалите синове на царя?

Отговор: На първо място, бягството на Авесалом може да създаде погрешното впечатление, че той, подобно на останалите синове, не е знаел за заговора за убийство. На второ място, Авесалом се нуждаеше от време, за да избяга при Талмай в царството на дядо си Гешур, на изток от Галилейското езеро.

В: В 2 Царе 13:32-33 как Йонадаб знаеше това с такава увереност?

О: Йонадаб беше този, който във 2 Царе 13:3-5 предложи на Амнон да се престори на болен, за да изнасили сестра си. Или Йонадаб говореше с надежда, за да омаловажи инцидента, или пък Йонадаб знаеше предварително какво ще направи Авесалом. Йонадаб не беше особено добър приятел на Амнон. Един ключов въпрос, който никога не беше зададен, но трябваше да бъде зададен от Давид, беше: „Йонадаб, откъде знаеш това?“ Може би Йонадаб би могъл да каже, че просто е посочил мотива на Авесалом за отмъщение, за да прикрие факта, че всъщност той е предложил на Амнон да направи това.

В: Каква е структурата на 2 Царе 14:1-20?

Отговор: Това е донякъде дълбок хиазъм със следната организация.

14:1 Йоав „разбра“

- 14:2-3 Йоав казва на мъдрата жена какво да каже

- - 14:4-5а Жената отправя молба към царя

- - 14:5б-10 Първата молба на жената

- - - 14:11 Тя успешно моли за живота на сина си

- - 14:12-17 Жената отправя втора молба.

- - 14:18-19а Царят задава въпрос на жената

- 14:19б-20а Тя признава, че Йоав я е подсказал

14:20б Царят „знае“

За повече информация вижте „The Expositor’s Bible Commentary“, том 3, стр. 975.

Въпрос: В 2 Цар. 14:1-9 и 13:21 какво е трябвало да направи Давид първо, за да накаже Амнон за изнасилване и кръвосмешение, а по-късно и Авесалом за убийство, като се има предвид, че самият Давид е извършил прелюбодеяние и убийство?

Отговор: За Давид беше трудно да направи каквото и да било, като се има предвид, че той не се покая публично за греха си и не предложи да поеме последствията. Разбира се, Бог беше казал чрез Натан, че Давид няма да бъде екзекутиран за греховете си. Затова, за да накаже Амнон, без да изглежда като лицемер, Давид трябваше първо да се изповяда. Но тъй като не беше склонен да направи това, Давид вероятно е смятал, че ще загуби още повече уважение, ако накаже синовете си за неща, подобни на онези, които сам беше извършил. Разбира се, фактът, че Давид не предприе никакви действия, също доведе до загуба на уважение към него.

Давид най-малкото трябваше незабавно да лиши Амнон от правото да наследи трона. Рувим загуби правото си на първородния син, когато спа с наложницата на Яков в Битие 35:22; 49:3-4. Ако Давид беше публично изобличил Авесалом, това можеше да намали очакванията на хората, че Авесалом ще бъде следващият цар.

В: Защо в 2 Царе 14:1-9 Йоав използва тази стратегия, за да накара Давид да призове обратно Авесалом?

Отговор: Коментарът на Кейл-Делицш върху Стария Завет, том 2, част 2, стр. 411, счита, че Йоав е отправил редица прями молби към Давид, но без успех. Вероятно при двореца са разбирали, че Давид копнее за сина си, но нямаше начин да накарат Давид да направи първата крачка, без той да се страхува, че хората ще го осъдят за това, че е помилвал Авесалом. Затова Йоав, тактически гений, се сети за нещо. То беше подобно на стратегията на Натан, и Йоав вероятно си помисли, че ако е проработила веднъж, може да проработи и втори път за него. Този път обаче не се получи толкова добре.

Жената се обърна към състраданието на Давид. Давид беше в траур за Авесалом, а и жената също беше в траур, или поне така изглеждаше. По-късно Давид щеше да види резултата от своето състрадание, когато Авесалом се разбунтува и се опита да го убие. Разбира се, Давид не прояви много състрадание към Урия.

Давид се застъпваше твърдо за справедливостта спрямо другите, но беше слаб в отстояването на справедливостта, когато вината беше на децата му. Независимо дали това се дължеше главно на мъдростта на Йоав, на жената или и на двамата, жената беше притиснала Давид в ъгъла. Тъй като изпитваше съчувствие към (измисления) син на жената, той трябваше да бъде последователен и да върне собствения си син.

В: В 2 Цар. 14:15-23 виждаме ли някакво покаяние от страна на Авесалом?

О: Никакво. Всъщност Авесалом вече кроеше заговор да завземе трона. Вместо да бъде покаял се и покорен, Авесалом беше манипулативен. Давид би бил на около 60 години по това време, а Авесалом – на около 30. Авесалом беше достатъчно зрял, за да стане цар още сега, освен че някой му пречеше. Авесалом беше решил, че ще стане цар и че ще накара Давид да плати за това, че изобщо не е наказал Амнон и че всъщност не е простил на Авесалом.

От една страна, Авесалом казва, че ако е виновен за престъпление, наказуемо със смърт, е готов да бъде екзекутиран. От друга страна, човекът, който изнасили жена, беше екзекутиран, и Авесалом беше този, който изпълни наказанието.

От своя страна Давид не даде помилване на Авесалом, нито го обяви за невинен; той просто каза, че той няма да бъде екзекутиран. Когато нарече Авесалом „млад мъж“, вероятно е имал предвид по-скоро своето собствено възприятие за Авесалом и неговата зрелост, отколкото факта, че той е бил на около 30 години.

В: В 2 Царе 14:15-23, кога трябва да прощаваме и да възстановяваме някого, който е сгрешил?

Отговор: Исус каза, че трябва винаги да прощаваме, дори ако те не молят за прошка. Но ако някой ви е откраднал пари и не показва покаяние, трябва ли да му дадете достъп до банковата си сметка? Разбира се, че не. Ако той не признае грешката си, ако не моли за прошка и не показва никакво покаяние, трябва откровено да осъзнаете, че е много вероятно да го направи отново, ако има възможност. Исус каза, че трябва да бъдем „хитри като змии и невинни като гълъби“ в Матей 10:16.

Въпрос: В 2 Царе 14:24, 28 правилно ли е постъпил Давид, като не е позволил на Авесалом да види лицето му?

О: Не. Половинчатото прощение не дава добри резултати. Частичното прощение изобщо не е прощение, и човекът, на когото се прощава, го знае. Прощението, дадено с неохота, не се приема добре и е обречено на провал. Давид наложи „частично наказание“ на Авесалом. То не беше наистина сериозно наказание, но отчужди Авесалом от Давид. То огорчи Авесалом спрямо баща му. Давид и Авесалом не се видяха в продължение на две години.

Ако Авесалом е бил вероятният наследник на трона, а дори не може да бъде в Ерусалим или да види лицето на баща си, това не е предпоставка за успех. Йоав знаеше това и се опита да оправи положението.

В: В 2 Цар. 14:26 как е възможно отрязаната коса на Авесалом да тежи 200 сикъла?

Отговор: Дори ако става дума за по-лек, храмов шекел, теглото все пак би било около четири или пет паунда (1,8 до 2,3 кг), което е много голямо. При средностатистическия човек косата расте с половин инч годишно, макар че има големи разлики; при някои хора тя расте с един инч месечно. Световният рекорд е около 2 инча на месец. Ако Авесалом си е подстригвал косата само веднъж годишно, това е много коса, но дори и тогава тя не би тежала четири паунда (1,8 кг), освен ако не е запазил косата си и от предишните години. Но в 1 и 2 Царе има много места, където се наблюдават различия в цифрите. В този случай нямаме друга отправна точка за това кое е правилното число. Въпреки това, важното е, че Авесалом е бил доста суетен по отношение на косата си. Разбира се, по-късно косата на Авесалом щеше да му докара гибелта.

Косата на Авесалом може да се разглежда като поучителна история за гордостта. Гордостта му от косата му го заплете и го затвори в капан, откъдето не можеше да излезе, и в крайна сметка се оказа фатална. Понякога, когато човек, особено политически лидер, поеме по път, който в крайна сметка се възприема от всички като погрешен или неразумен, той не може да направи очевидното – да промени курса си, защото е заплетен в гордостта си. Попитайте потенциален лидер дали някога е допускал грешка. Ако никога не е допускал грешка, която да може да признае, тогава ще получите лидер, който по-скоро би „разбил колата“, отколкото да завие, за да избегне катастрофата. Това се вижда при Наполеон, Хитлер, Сталин, който не позволи на войските си да се оттеглят, и при френския маршал Филип Петен, който беше толкова сигурен, че германците не биха могли да нахлуят през непроходимата гора Арден, че пренебрегна молбите на френските военни за помощ, когато германците вече го правеха. През август 1945 г. японските военни лидери Анами, Умезу и Тойода – половината от шестчленния Върховен военен съвет – твърдяха, че японците трябва да продължат да се сражават след атомните бомби. Когато император Хирохито им заповяда да приемат капитулацията и записа радиообръщение към народа си, майор Хатанака и други офицери убиха генерал, който отказа да се присъедини към тях, и организираха кратък, неуспешен преврат, за да попречат на излъчването на това радиообръщение. Те възнамеряваха да поставят императора под домашен арест и вместо това да изпратят фалшиво съобщение. Останалите генерали обаче не се съгласиха с това, така че заговорниците се самоубиха. В по-ново време, когато погледнем към „упоритата упоритост“ на Саддам Хюсеин, иранската гвардия и „специалната военна операция“ на Путин в Украйна, може да се изненадаме от глупостта им да не признаят поражението си в неизбежна ситуация. Но защо да се учудваме, че те са точно толкова глупави, колкото и другите лидери, живели преди тях? Един лидер, който все пак се предаде – вероятно спасявайки живота си, преди нещата да се влошат – беше Башар ал-Асад, бивш лидер на Сирия, но той беше изключение.

Вижте https://www.reddit.com/r/Naturalhair/comments/1ipt9ah/has_anyone_consistently_grown_23_inches_of_hair/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Ky%C5%ABj%C5%8D_incident за повече информация.

Въпрос: В 2 Царе 14:27 Авесалом имал ли трима сина, или не е имал никакви синове, които да продължат рода му, както се казва в 2 Царе 18:18?

Отговор: Вероятно и двете. В древността приблизително половината от всички деца може да са умирали, преди да достигнат зряла възраст. Кейл и Делицш споменават, че обикновено имената на синовете се посочват, но в 2 Царе 14:27 те не са посочени. Нямаше да има причина за това пропущение, освен ако те не са умрели млади.

Авесалом си е издигнал паметник поради скръбта си, че няма синове, които да му служат за паметник. Обикновено човек, който няма деца, не би бил толкова чувствителен към факта, че няма кой да продължи рода му, колкото човек, чиито деца са умрели.

В: Какво разкрива това за Авесалом във 2 Царе 14:29-32?

Отговор: Авесалом беше умен и манипулативен. Авесалом не можеше да разговаря с Йоав, защото Йоав не идваше, когато го канеха. Затова Авесалом се погрижи да привлече вниманието на Йоав. Понякога обаче нещата се обръщат срещу теб. Авесалом не подозираше, че това ще постави началото на събития, които ще завършат с това Йоав лично да убие Авесалом, въпреки че Давид беше казал да го пощадят.

В: В 2 Царе 15:1-12 има ли други примери за синове, които са искали да отнемат трона от баща си?

Отговор: Царят на Асирия беше убит от синовете си във 2 Летописи 32:21. Освен това, макар и подробностите да не са същите (синът беше законният наследник), ситуацията беше подобна.

В Угарит (преди времето на Давид) принц Ясиб се изправи срещу баща си, цар Керет.

Ясиб заплашва: „Слушай ме внимателно! Ако врагове бяха нахлули в земята, докато си бил болен, те щяха да те изгонят, да те принудят да се скриеш в планините. Болестта ти те е превърнала в безразличен: не си изслушал делото на вдовицата, не си изслушал делото на бедните, не си осъдил потисника, не си нахранил сирачето в града, … нито вдовицата в селото… Слез от царския престол, позволи ми да царувам. Откажи се от властта си, нека седна на твоя престол.“ Това е от книгата на Дон С. Бенджамин „Паралели в Стария Завет: Закони и истории от Древния Близък Изток“ [Mahwah: Paulist, 1991], стр. 205. Цитирано от „Библейски коментар на Експозитора“, том 3, стр. 989–990.

В: В 2 Цар. 15:6 как човек може да спечели сърцата на хората?

Отговор: Подобно на много политици от по-късни времена, Авесалом беше майстор в това да обещава на хората, че ще ги води умело, без всъщност да прави нищо. За да убеди хората в това, Авесалом подкопаваше уважението, което другите изпитваха към Давид. Дори и днес хората често се опитват да изглеждат добре, като принизяват другите.

Авесалом беше красив и, преди всичко, обаятелен. Хората често имат „представи“ за това как трябва да изглежда един лидер и са склонни да подкрепят онези, които отговарят на тези представи, независимо дали биха били добри лидери или не. Например, при американските президентски избори по-високият кандидат печели в по-голямата част от случаите. По-важното е, че Авесалом се преструваше, че се грижи за тях и че взема интересите им присърце. Авесалом беше търпелив; той провеждаше тази фаза от заговора си в продължение на четири години. Когато Авесалом организира пиршеството в Хеврон, той покани 200 мъже, които не знаеха нищо за заговора му. Щом се озоваха там, те бяха притиснати в ъгъла; за тях би било много трудно публично да кажат: „Не, не мисля така. Аз ще подкрепя Давид.“

В: В 2 Цар. 15:7-12 какво направи Авесалом, което и други след него са правили?

Отговор: Авесалом използва религиозната си практика, за да заблуди другите. Авесалом се оправда, че отива в Хеврон, за да изпълни обет към Бога и да принесе религиозни жертви. Привидната му почит към Бога беше прикритие за предателството му. Оттогава насам мнозина са използвали религията (включително, но не само, християнството), за да накарат хората да се съгласят с злите им планове.

В исляма на войниците се казваше, че ако се сражават за Аллах, могат да бъдат сигурни, че, каквото и да е миналото им, ще отидат в Рая. В римокатолицизма, започвайки с папа Урбан II, на онези, които „взеха кръста“ в Първия кръстоносен поход, беше обещано опрощаване на греховете. По същия начин папа Евгений III издаде папската була „Quantum praedecessores“ на 1 декември 1145 г., с която обещаваше опрощаване на греховете на всички, които завършат Втория кръстоносен поход или загинат по пътя.

Вижте https://www.reddit.com/r/AskHistorians/comments/76jtys/i_gather_that_papal_indulgences_were_first_issued/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Quantum_praedecessores за повече информация.

В: В 2 Цар. 15:7 трябва ли да се чете „40 години“ или „4 години“?

Отговор: Трябва да се чете „четири години“, което съответства по-добре на продължителността на живота на Авесалом. Масоретският текст посочва „40 години“, но Септуагинтата, сирийският, арабският, Вулгата, Теодорет и Йосиф Флавий посочват „4 години“. Вижте текста на BSB и бележките под линия в NKJV, NIV и NRSV.

В: В 2 Цар. 15:7,20 как Авесалом е направил обет пред Господа?

Отговор: Авесалом е казал това само за да отиде в Хеврон и да бъде коронован за цар. Или Авесалом е лъгал и не е дал обет, или може би е казвал истината. В историята има и други случаи, в които претенденти за трона са давали обет на своя бог, ако станат царе. Така че Авесалом може да е дал обет на Бога, но не всеки обет, даден на Бога, е добър обет.

Авесалом вероятно е избрал Хеврон не само защото е роден там, но и защото това е била по-старата столица и някои хора може би не са били доволни, че столицата е преместена в Ерусалим.

Авесалом използва поклонението пред Бога като „прикритие“ за началото на своя бунт. По-късно в историята християнската религия беше използвана като „прикритие“ от зли папи, за да се обогатят и да отмъстят на враговете си. Например, папа Бонифаций VIII (1294–1303) обяви „кръстоносен поход“ срещу италианския град Палестрина, за да си отмъсти на разширеното семейство на предишния папа, Целестин V. Бонифаций носеше вината, че е използвал цялата „машинария“ на Римокатолическата църква за зли цели.

В: В 2 Цар. 15:10 има ли други примери, в които син се е опитал да отнеме трона от баща си?

Отговор: Да. В Угарит има поема за принц Ясиб, който се е изправил срещу баща си, цар Керет, за трона.

В: Защо в 2 Цар. 15:14 Давид избяга от Ерусалим, след като градът беше много силно укрепен?

Отговор: Давид, като опитен цар, веднага осъзна, че това не е незначително недоволство, а пряко предизвикателство да му отнемат царството и живота. Давид никога не беше претърпявал поражение в битка, но знаеше, че този път вероятно щеше да е различно. Вероятно Давид постъпи мъдро, като избяга от Ерусалим. В този момент той не знаеше на кого в Ерусалим може да се довери, а ако има дори само няколко предателски стражи на портите, дори и добре укрепен град е труден за защита.

В: Защо в 2 Цар. 15:19-20 Давид каза на Итай Гитите, че не е длъжен да тръгне с него?

Отговор: Давид не искаше да тръгне никой, който го подкрепяше само наполовина. Давид даде на Итай извинение да остане, а също така щеше да разбере състоянието на сърцето му според отговора му. Подобна ситуация имаше и при Ноеми с нейните снахи в Рут 1:11-18.

Между другото, гитите са били от филистимския град Гат. Археологическите разкопки са открили един (или двама) управители на филистимския град Ашкелон, наречени Ития и Вития, в Амарнските писма, няколко века преди Давид. Името Итай е много подобно на тях.

Днес, когато ръководим екип, който е на път да се заеме с дадена задача, е добре да дадем на хората възможност да се откажат. По този начин може да не разполагате с толкова много хора, но ще имате хора, които са ви верни.

В: Защо в 2 Цар. 15:31-34 Давид изпрати най-мъдрия си съветник, Хушай Аркитянина, обратно при врага?

Отговор: Давид и Йоав вече знаеха какво е най-добре да направят; и беше по-добре Хушай да накара Авесалом да повярва на лош съвет, отколкото Хушай да даде най-много малко по-добър съвет на Давид и Йоав. Понякога не е нужно да правиш умни или гениални неща, за да успееш; просто трябва да правиш по-малко глупави неща от другите.

В: В 2 Цар. 15:32-34, прав ли беше Давид да накара Хушай да лъже за него?

Отговор: Библията описва какво е направил Хушай във време на война. Християните имат две гледни точки по този въпрос.

Някои казват, че Хушай е сгрешил, като е излъгал, а Давид е сгрешил, като е казал на Хушай да излъже.

Други казват, че е допустимо да се лъже враг по време на война, за да се спаси живот. Местата, където е използвана измама във 2 Царе, са 2 Царе 15:25-29, 35-36 (Садок, Авиатар и синовете им), 2 Царе 15:34 (Хушай от Арка), 2 Царе 17:17-18 (и двете) и 2 Царе 17:18-21 (един мъж и една жена в Бахурим).

В: В 2 Цар. 16:5-14 какво е интересното в структурата на този пасаж?

Отговор: Той е подреден в хиазъм.

16:5а Давид бяга към Бахурим

- 16:5б-6 Шимей проклина и хвърля камъни по Давид и мъжете му

- - 16:7-8 Как Шимей проклина Давид

- - - 16:9 Авишай иска да убие Шимей

- - 16:10-12 Давид понася проклятията на Шимей, без да реагира

- 16:13 Давид обяснява защо не реагира на проклятията на Шимей

16:14 Давид и групата му пристигат отвъд Бахурим

Въпрос: Защо в 2 Царе 16:5-8 Шимей проклина Давид за екзекуцията на синовете на Саул, след като екзекуцията се случва едва по-късно в книгата, както твърди „Ръководството на Азимов за Библията“ на стр. 315-316?

Отговор: Не се казва конкретно, че Шимей е проклинал Давид за екзекуцията на синовете на Саул. По-скоро Шимей е проклинал Давид за неговия „окървавен дом“ като цяло. Има две възможни обяснения за проклятията на Шимей.

Други причини: Шимей може много добре да е имал предвид дългите военни действия между войските на Давид и Иш-Бошет. Шимей никога не е приемал напълно, че царската власт трябва да напусне рода на Саул.

Не е хронологично: Тъй като в 2 Царе 21:1 се казва, че екзекуцията на синовете на Саул е станала „по време на царуването на Давид“, това не е непременно хронологично. Следователно проклятието на Шимей срещу Давид може да е настъпило хронологично след екзекуцията на синовете на Саул.

Въпрос: В 2 Царе 16:5–12 какво е значимото в реакцията на Давид, който не се опитва да отмъсти на Шимей?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид четири неща.

1. От естествена гледна точка човек на мястото на Давид вероятно би изпитвал странна смесица от депресия, гняв срещу Шимей и пасивно приемане на факта, че заслужава това, което му се случва. Можем да разберем по-подробно как се е чувствал Давид, защото той сам е написал за това в Псалом 3. Псалом 3 ни показва, че Давид е имал вяра, че Бог ще го измъкне от тази ситуация. В този момент Давид е бил уверен, че враговете му ще бъдат убити. По-късно Давид ще скърби, че един от тези убити врагове е бил собственият му син Авесалом.

2. Давид нямаше представа кои от някогашните му верни приятели бяха на негова страна, кои бяха неутрални и кои подкрепяха Авесалом. Изглеждаше вероятно, че това може да е краят на пътя за Давид. Тъй като повечето от някогашните му верни поданици се обърнаха срещу него, това щеше да бъде жалък край и може би щеше да се сметне за подходящо наказание за прелюбодейството на Давид и убийството на човек, който му беше верен. Давид знаеше, че част от това, което казваше Шимей, беше вярно. В продължение на няколко години между Юда и дома на Саул се водеше гражданска война. Давид не наказа Йоав за предателското убийство на Абнер. Както показват стихове 10–11, Давид смяташе, че може би Бог е искал Шимей публично да го осъди.

3. Тъй като Давид се чувстваше виновен за убийството на Урия, той не беше в настроение да поръча убийството на човек, който казваше истината.

4. Стих 12 показва, че Давид оставяше това в Божиите ръце. Ако Давид убиеше Шимей, а Бог сметнеше това за неправилно, Бог можеше да накаже и Давид за това. Ако Давид пощади Шимей, а Бог сметнеше това за неправилно, Бог все пак можеше да накаже Шимей и да възнагради Давид за неговата търпеливост.

Между другото, Шимей сякаш беше забравил, че Саул имаше къща, оцапана с кръв – той беше убил Ахимелех и искаше да убие всеки, който подкрепяше Давид.

Заключение: Давид не знаеше дали е правилно Шимей да го проклина в този момент, или не. Днес, когато не знаем дали нанесената ни несправедливост е оправдана, търпението и уповаването на Бога са добродетел.

Въпрос: В 2 Царе 16:7-14 какво можем да научим за отношението на Давид тук?

Отговор: Давид направи едно добро нещо тук и едно лошо по-късно.

(добро) Някои неща (като отмъщението) трябва да оставим настрана и да позволим на Бог да се погрижи за тях. Давид не само вярваше, че Бог е присъствал и е виждал всичко, но и че Бог е действал активно. По-рано Саул е трябвало да бъде свален от трона и убит, но Давид знаеше, че не е трябвало той да бъде този, който да го направи. Може би и Шимей трябваше да бъде убит, но Давид знаеше, че е бил виновен, и затова смяташе, че не е този, който трябва да убие Шимей. Затова Давид остави това в Божиите ръце. След като Авесалом беше убит, Шимей се покая, или поне изглеждаше, че се е покаял, и помогна за прехвърлянето на семейството на Давид във 2 Царе 19:16-23.

(лошо) За съжаление, отново прощението на Давид не беше пълно. Той каза на Соломон да свали Шимей в гроба с кръв (т.е. да го убие) в 1 Царе 2:8-9, и Соломон направи това в 1 Царе 2:36-46.

В: Каква е структурата на този пасаж във 2 Царе 16:15–17:29?

Отговор: Това е сложна структура; тя е хиастична, но не е хиазъм.

16:15-19 Авесалом се сприятелява с Хушай

- 16:20-22 Ахитофел съветва Авесалом

- - 16:23 Ахитофел е описан като много мъдър

- 17:1-4 Ахитофел дава съвета си

- - 17:5-13 Хушай дава своя съвет

- - - 17:14 Съветът на Хушай се счита за по-добър от този на Ахитофел

- - 17:15-16 Хушай съветва Садок и Авиатар

- 17:17-22 Давид преминава река Йордан

- - 17:23 Ахитофел се самоубива

- 17:24-25 Авесалом преминава река Йордан

17:27-30 В Маханаим Давид е посрещнат приятелски от Шови, Макир и Барзилай

В: Защо в 2 Цар. 16:22 Авесалом е спал с десетте наложници на Давид посред бял ден?

Отговор: Това не беше идея на Авесалом, а на Ахитофел, бившият доверен мъдрец на Давид. Авесалом беше с наложниците, една по една, в шатър на покрива на двореца. Хората не можеха да видят всичко, но виждаха какво се случва, и то с една наложница след друга. Това не беше направено, за да задоволи похотта на Авесалом; ставаше въпрос за власт, за да обиди баща си и да претендира за трона. Авесалом искаше да покаже, че сега той е законният цар и че с този ход вече няма връщане назад. Той имаше намерение да покаже, че няма връщане назад за новата вярност на народа, но се оказа, че няма връщане назад за самия Авесалом. Както Давид „взе“ жената на Урия, така и Господ щеше да „вземе“ жените на Давид.

В културата на Близкия Изток беше обичайно кралят да наследява наложниците на баща си. Въпреки това Бог казва в Левит 18:8, че не трябва да имаш отношения с жената на баща си – дори ако тя не е твоя майка.

Не забравяйте също, че Ахитофел беше дядо на Витсавее, така че тук може да е имало и някакви отмъстителни намерения. След този обиден акт всички щяха да разберат, че помирение между Авесалом и Давид ще бъде невъзможно. Авесалом постъпи погрешно, но ето едно възможно обяснение за действието му. Много израилтяни симпатизираха както на Давид, така и на Авесалом, който очевидно щеше да стане бъдещият цар. След като този конфликт отшуми, тези израилтяни щяха да останат на страната на победителя. Постъпката на Авесалом не означаваше само, че той е крал, а че Давид вече не е крал. Хората ще трябва публично да изберат между двамата. Тъй като Авесалом в момента имаше преимущество, най-безопасният избор за мнозина би бил да изберат Авесалом. Ахитофел и Авесалом вероятно не си спомняха, че когато Рувим направи същото в Битие 35:22; 49:3-4, той загуби правата си върху наследството.

Не е отговорът: Макар че фактът, че Авесалом нямаше синове (2 Царе 18:18), може да изглежда като мотив, това е малко вероятно. Да спи с наложниците на бял ден, в този момент, не би било просто с тази цел.

В: В 2 Царе 17:1-14 защо съветът на Ахитофел всъщност беше по-добър от този на Хушай и как можем да разберем това?

О: Ахитофел правилно прецени, че ако Давид умре, Авесалом ще победи напълно, както видяха и мъжете на Давид във 2 Царе 18:3. Целта не беше непременно да се победят войниците на Давид, а просто да се убие Давид. В крайна сметка това, че Авесалом последва съвета на Хушай, се оказа по-благоприятно за Давид, но откъде Хушай би могъл да знае това? Писанието не казва, но тук можем да спекулираме. Ето шест точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

1. Не може да се каже, че това се дължи само на факта, че Хушай е разполагал с повече информация, тъй като е бил с Давид (2 Царе 15:32-37), защото дори Ахитофел е знаел, че този съвет не е добър (2 Царе 16:23; 17:1-3).

2. Освен ако Давид не бъде убит, истинската битка не се води на бойното поле, а за сърцата и лоялността на израилтяните. За хората, които са били лоялни към Давид само преди няколко години, би било лесно да искат да му бъдат лоялни отново.

3. Макар че убийството на Давид би сложило край на борбата, а разпръскването на войските му все пак би помогнало на Авесалом, това би било рисковано, защото всяко поражение би било лоша реклама. Би ли си струвал рискът спрямо потенциалната полза?

4. Съветът на Хушай се основаваше на предположението, че целият Израил ще се обедини около Авесалом. Ако хората имаха малко време да обмислят нещата, преди да тръгнат след Давид, може би нямаше да искат да се разбунтуват срещу него.

5. В този случай рискът си струваше. Макар Хушай по същество да твърдеше, че Авесалом трябва да изчака, докато е готов, това би дало време на Давид да се подготви, а нито Давид, нито армията му бяха подготвени в този момент. Неследването на съвета на Ахитофел позволи на Авесалом да изпусне инициативата и елемента на изненадата.

6. Нямаше съмнение дали ще влязат в сражение с армията на Давид; единственият въпрос беше кога. Много пъти можем да загубим инициативата поради лоши решения. Нашите емоции могат да ни подскажат да отложим действията, въпреки че мъдростта ни подсказва, че забавянето ще влоши ситуацията, а не ще я подобри.

В: В 2 Цар. 17:1-14 виждате ли примери за мъдри, опитни хора, които не са били лоялни?

Отговор: Ахитофел беше известен като много мъдър и беше съветвал Давид като съветник и вероятно като приятел в продължение на много години. Но тук Ахитофел съветваше Авесалом как най-добре да убие Давид. Е, това си е приятел! Ахитофел без съмнение смяташе, че е в негов интерес да смени лагера.

Днес хората може да „сменят лагера“, когато това изглежда изгодно за тях. Или може да смятат, че бъдещето е неизбежно така или иначе, и че могат или да са пред влака, или във влака. Можете да си спомните за Франция на Виши, лоялна към нацистите в изтребването на евреите по време на Втората световна война. Филип Петан беше върховният глава на Франция на Виши. Той беше френски военен герой, воювал срещу германците през Първата световна война. В Америка имаше Бенедикт Арнолд, а по-късно и Аарон Бър.

В: В 2 Царе 17:7-14, прав ли беше Хушай да излъже за Давид, като даде лош съвет на Авесалом?

Отговор: Християните са на различни мнения. Някои християни казват, че лъжата към невярващите е допустима във време на война и за да се спаси живот. Други християни казват, че в такива ситуации трябва да се уповаваме на Бога, а не на измамата. Всички обаче са съгласни, че мълчанието не е лъжа; без да лъже, човек не е длъжен да разкрива деликатна информация или да отговаря на всеки зададен въпрос.

В: Защо в 2 Царе 17:23 Ахитофел се обеси, след като съветът му не беше последван?

О: Не може да не се забележи, че Ахитофел е имал много високо мнение за собствената си мъдрост. Макар че Писанието не го споменава, тук можем да видим както рационална насока, така и ирационална крайност. Ахитофел е искал да служи на някой, който би се оказал успешен като цар. Вероятно е разбрал, че човек, който се вслушва в най-лесното за изпълнение решение, вместо да взема стратегически решения, няма да се задържи дълго като цар — нито пък съветниците му ще издържат дълго.

Основният недостатък в съвета на Хусай и в мисленето на Авесалом е, че целият Израил веднага щеше да се обърне и да последва Авесалом. В своята арогантност Авесалом можеше само да се надява на това, но когато превърна тази надежда в съществена част от плана си, Ахитофел вероятно е видял, че Авесалом е обречен, докато Давид е жив.

Нерационално е, но понякога, когато съветът на човек, който се смята за мъдър, не бъде последван, въпреки че е представил добри аргументи, той бързо започва да чувства, че нищо друго, което каже, също няма да бъде послушано. Ахитофел би могъл да се покае пред Бога, да отиде при Давид, Божия помазан цар, да моли за милост и да се уповава, че Бог ще му прости, независимо дали Давид ще го екзекутира или не. Въпреки това тази възможност вероятно дори не е хрумнала на Ахитофел.

Внимавайте, когато самооценката ви се основава на това колко сте умни, мъдри или опитни, вместо да се основава на това, че сте Божии деца, които ходят послушно с Него.

В: Кой беше Амаса в 2 Царе 17:25?

Отговор: Нахаш беше често срещано име, така че е малко вероятно това да е Нахаш, цар на амонитите. Бащата на Амаса беше измаелец според 1 Летописи 2:17. Майката на Амаса, Авигея, беше сестра на Зеруя, майката на Йоав. Така че Амаса беше племенник на Давид и братовчед на Авесалом. Амаса беше дори по-близък роднина на Йоав. Но в еврейския текст на 2 Царе 17:25 буквално се казва, че бащата на Амаса, на име Итра, „беше влязъл“ при Авигея, което според някои подсказва, че те никога не са били женени. (В превода на BSB това е предадено като „беше се оженил“.) След като бунтът приключи, Давид назначи Амаса за военачалник на своята армия на мястото на Йоав (2 Царе 19:13). Давид беше разгневен, че Йоав уби Авесалом, въпреки че Давид изрично му беше казал да не го прави. Назначаването на Амаса за военачалник също така щеше да спомогне за заздравяването на разрива между Юда и останалите племена, които се бяха разбунтували. Йоав предателски намушка смъртоносно Амаса във 2 Царе 20:9-10. От гледна точка на Йоав той видя, че Давид щеше да помилва безрезервно Амаса за бунта срещу него, докато Йоав остана лоялен, и че Давид дори щеше да замести Йоав с Амаса, защото Йоав беше убил бунтовник, който трябваше да бъде убит.

В: В 2 Царе 18:6 къде се намираха ефремските гори?

Отговор: Днес не сме сигурни къде се намираха горите на Ефрем. Има две възможности.

(вероятно не) На запад от река Йордан: Горите са били в пределите на Ефрем и битката се е водила там. Обаче, тъй като Давид и мъжете му вече бяха избягали на изток от Йордан, защо биха пресекли отново реката, за да отидат на запад?

(вероятно) Източно от река Йордан: Това, което се наричаше горите на Ефрем, се намираше извън първоначалната територия на Ефрем и битката се е водила там.

В: Защо в 2 Цар. 18:6 войниците на Давид бият в гората?

Отговор: Професионалните въоръжени войници на Давид бяха значително по-малобройни от армията на Авесалом. Гората можеше да неутрализира предимството на стрелците и на численото превъзходство. Това щеше да помогне на по-силните войници в един на един бой.

В: В 2 Цар. 18:17 Авесалом беше ли погребан в гората на Ефрем (далеч от Ерусалим), или си построи паметник в долината Кидрон (близо до Ерусалим), както се казва в 2 Цар. 18:18?

Отговор: И двете събития са се случили. Авесалом е издигнал свой паметник в долината Кидрон, но никъде не се казва, че мъжете на Давид са го погребали там, нито пък че той е имал намерение да бъде погребан там.

В: Защо в 2 Царе 18:17 са издигнали голяма купчина камъни над Авесалом?

О: Голямата купчина камъни не е била паметник. Тя е била начин да се отбележи нещо и да се покаже къде се е случило, без да се оказва почит на погребания там човек. Други, над чиито тела са били издигнати големи купчини камъни, са Ахан в Исус Навин 7:26 и царят на Ай в Исус Навин 8:29.

В: Защо в 2 Цар. 18:7 20 000 мъже загинаха вследствие на греховете на Давид и Авесалом?

Отговор: Знаем точно защо са загинали: поради липсата на уважение и лоялност, която мнозина са проявили след греха на Давид с Витсавее, и поради греха на Авесалом, който се е разбунтувал срещу собствения си баща. Истинският въпрос тук е защо дори благочестиви хора понякога умират заради греховете на другите.

В този живот хората често страдат заради греховете на другите. Независимо дали става дума за жертва на убийство, цивилни жертви във война или бебета, родени с намалена интелигентност, защото майка им е била алкохоличка, голяма част от страданията в този свят се нанасят на онези, които не са пряко отговорни за тях. Откакто Адам и Ева паднаха в греха, самото творение не е съвършено (Римляни 8:20-22), а целият свят е под влиянието на лукавия (1 Йоан 5:19). Съвършенството, липсата на страдание или справедливостта не ни са гарантирани в този живот. Всички ние трябва да изчакаме до следващия живот, когато справедливостта ще бъде възстановена в Деня на Страшния съд.

В: Защо в 2 Царе 18:19-22 Йоав искаше да попречи на Ахимааз да съобщи на Давид, че Авесалом е мъртъв?

Отговор: Йоав познаваше добре Давид и харесваше Ахимааз. Йоав се опитваше да направи услуга на Ахимааз. Последния път, когато някой съобщи на Давид, че Саул е мъртъв – тъй като той самият го беше убил – Давид го екзекутира (2 Царе 1:9-16). Йоав може би се е страхувал за Ахимааз.

Освен това Давид проявяваше голяма сантименталност към Авесалом. Това не беше добродетел, а по-скоро слабост. Привързаността му към сина му беше по-голяма от любовта му към Бога или от желанието му децата му да се подчиняват на Божия закон.

Това показва, че Йоав вече предварително е подозирал, че Давид ще скърби за Авесалом и ще деморализира войската.

В: Защо във 2 Царе 18:16-18 Йоав нареди да затръбят с тръбата, за да спрат победното шествие, след като вече печелеха?

Отговор: Целта не беше да се убие врагът – събратята израилтяни, а да се сложи край на бунта. След като Авесалом беше убит, нямаше какво повече, около което да се обедини въстанието. Така че, докато Давид искаше да пощади Авесалом, Йоав разбра, че убийството на Авесалом ще прекрати сраженията и ще спаси живота на много други израилтяни. Затова Йоав безмилостно уби човека, когото беше помогнал да се помири с баща си.

В: В 2 Цар. 18:19 как Ахимааз, синът на Садок, изпревари другия пратеник, ако пътищата им не са се пресекли?

Отговор: Ахимааз беше бърз бегач. Той избра друг път – равнината, която вероятно беше по-дълга, но по-бърза за тичане. Освен това не забравяйте, че именно на Ахимааз беше поверено да донесе вестта от Хушай до Давид във 2 Царе 17:17.

В: В 2 Цар. 18:30-33 по какъв начин Ахимааз всъщност се оказа ненадежден пратеник?

О: От една страна Ахимааз беше бърз и пристигна преди другия пратеник, а всичко, което каза на цар Давид, беше истина. Но когато Давид попита за конкретна информация, Ахимааз излъга и каза, че не знае. Един коментатор смята, че Ахимааз наистина не е знаел, но тъй като беше чул тръбата и беше с Йоав, вероятно е знаел.

Понякога и днес хората могат да бъдат ненадеждни пратеници, дори и да казват само частични истини. Когато казват истината, но пропускат ключови моменти, или лъжат, за да скрият ключови моменти, хората няма да им се доверят, щом разберат.

Когато споделяме Божията истина с другите, трябва да внимаваме да им споделяме цялата истина, дори нещата, за които знаем, че няма да искат да чуят. Макар че за един владетел е важно да има надеждни пратеници, колко по-важно е за нас да бъдем надеждни пратеници на Бога.

В: В 2 Цар. 19:1-7, по какви начини лидерите предават погрешно послание, както почти направи Давид?

Отговор: Давид щеше да изрази това, което чувстваше, без да се съобразява с това как някой би го тълкувал. Йоав му каза: „Не прави това.“ Ако Давид беше го направил, той щеше да покаже, че цени живота на своите саможертвено верни войници по-малко от живота на един бунтовник, който беше причинил смъртта на някои от тях. Когато една компания или шефът ѝ покаже, че цени един човек, който не е допринесъл с много, повече от другите, които лоялно са направили повече, той не бива да се учудва, когато лоялността се изгуби и хората напуснат.

В: В 2 Цар. 19:3-7, по какви начини фокусирането само върху едно нещо може да доведе човек до това да не забележи големи проблеми поради своето „тунелно виждане“?

Отговор: В случая с Давид за всички би било ясно, че той не се интересува от тях в сравнение със сина си, който е причинил смъртта на мнозина. Той е оценил личната си загуба като по-важна от националната криза.

Лидийската империя е престанала да съществува през 546 г. пр. Хр. Персийската армия е обсаждала Сардис, столицата на Лидийската империя на цар Крез, в продължение на 14 дни. Едната страна на града не е имала нужда от охрана, тъй като се състояла само от отвесни скали. Въпреки това един персийски войник видял как лидийски войник случайно изпуснал шлема си по скалата. Лидийският войник слезе по тясна, зигзагообразна пътека, за да си вземе шлема, и се изкачи обратно. Персийският войник запомни пътеката и същата нощ персийската армия тайно се изкачи по вертикалната стена, изненада лидийците и завладя империята им. Може би този лидийски войник не трябваше да бъде толкова обсебен от идеята да си върне шлема!

Във Великобритания крал Джордж III и по-голямата част от парламента или третираха оплакванията на 13-те колонии като незначителни неща, или ги третираха като предатели, които трябва да бъдат смазани. Бенджамин Франклин в един момент оглави делегация в Англия, за да се опита да разреши въпросите и да останат под британско управление.

Във Франция крал Луи XVI, когато на 14 юли 1789 г. Бастилията беше щурмувана, написа „нищо“ в дневника си, защото не беше уловил нищо по време на ловния си излет.

В Русия последният цар, Николай II, беше много добър семеен човек. Той се грижеше повече за семейството си, и особено за сина си, страдащ от хемофилия, отколкото за Русия.

В Китай император Сюанцзун и двора му бяха принудени да напуснат столицата си по време на въстанието на Ан Лушан. Армията отказа да се бие за императора, защото смяташе, че той се интересува повече от любимата си наложница, Ян Гуйфей, отколкото от империята. Те отказаха да се бият, освен ако не бъде удовлетворено искането им – императорът да екзекутира Ян Гуйфей. Така че императорът с голямо нежелание направи това, войниците се биха и въстанието беше потушено.

В нашия живот е важно понякога да спрем за миг „да бъдем толкова заети“ и да преценим кое е по-важно и кое по-малко важно, както и да се уверим, че се занимаваме с нещата, с които трябва. Един много важен урок, който можем да научим от 2 Царе 19:3-7, е колко е важно да имаме приятели, които да се грижат за нас и да ни посочват нашите „слепи точки“. Разбира се, приятелите, които никога няма да ти кажат, когато забележат потенциална „сляпа зона“, не са особено полезни като приятели. Посочваш ли с любов на приятелите си, когато забележиш, че може да имат „сляпа зона“?

В: В 2 Царе 19:6, какви са някои начини днес, по които можете (съзнателно или несъзнателно) да покажете, че някой не означава почти нищо за вас?

Отговор: Това е странен въпрос, но трябва да му отговорим, за да се уверим, че не правим това. Можем да го направим, като покажем, че ценим нещо незначително повече от тях. Можем да го направим, като не говорим с тях, когато е очевидно, че трябва да го направим. Можем да го направим, като ги прекъсваме всеки път, когато говорят; по този начин показваме, че вече не ни пука какво казват. Можем да го направим, като се подиграваме на този човек, особено пред другите. Колкото по-смешно е това омаловажаване, толкова по-лошо е.

Когато споделяте с някого за Христос или споделяте нещо, за да му помогнете да расте във вярата, първо се уверете, че му показвате, че го уважавате, цените и обичате. И трябва да споделяте за Христос с всички, независимо дали са християни или не.

В: Защо в 2 Царе 19:13 Давид споменава родствените връзки на Амаса с него като причина той да бъде главнокомандващ, при положение че Йоав имаше дори по-близки родствени връзки?

Отговор: Давид посочи факта, че Амаса е негов племенник, като претекст, като оправдание, защото не искаше да спомене трите истински причини. Давид не искаше Йоав за главнокомандващ, защото Йоав имаше история на публично пренебрегване на заповедите на Давид. Емоционално Давид беше толкова опечален за Авесалом, че просто не искаше човекът, който не се подчини на заповедите му и уби сина му, да остане на командния пост. Накрая, това щеше да бъде възможност да помогне за заздравяването на разрива с бунтовниците, като назначи техния военачалник за свой военачалник.

В: Защо в 2 Цар. 19:18-23 Давид изобщо не наказа Шимей?

Отговор: Нека отговорим косвено, като разгледаме какво би се случило, ако Давид беше го направил. Шимей всъщност не беше се опитал да навреди на никого. Давид, поне през по-голямата част от времето, имаше представа как действията му биха изглеждали в очите на другите, за разлика от Авишай. Ако Давид беше екзекутирал Шимей, как мислите, че биха се почувствали всички израилтяни, които бяха в армията, опитала се да убие Давид? Те биха се чудили кога Давид ще дойде за тях. Вероятно би имало малка надежда за помирение с онези от армията на Авесалом, ако беше постъпил така.

Когато Давид се оказа в тази ситуация, в която очевидното и най-естественото нещо беше да отмъсти, той осъзна, че има избор. Затова Давид избра това, което всъщност беше най-добрият вариант. Въпреки това, Давид може би е постъпил така повече за приличие, отколкото от честност, защото по-късно в 1 Царе 2:8-9 той каза на Соломон да се погрижи Шимей да бъде екзекутиран.

Въпрос: В 2 Царе 19:24-30 и 16:3-4 мислите ли, че Мефибошет наистина е смятал, че има шанс да стане цар, или Зиба е лъгал, за да получи това, което Давид беше дал на Мефибошет?

Отговор: Има три гледни точки.

Мефибошет е смятал, че може да стане цар. В хаоса, който щеше да последва, ако нещо се случи и на Давид, и на Авесалом, Мефибошет е искал да бъде на място, но без да създава проблеми, за всеки случай, ако се наложи да се избере кандидат, който не си е създал врагове. Мефибошет вече беше в Ерусалим и не е трябвало да бяга никъде. Всъщност придружаването на Давид би било само тежест за него. Може би Мефибошет никога не е мислил, че Давид ще се нуждае от помощ с провизиите и че той би могъл да му помогне. Барзилай, който беше на 80 години, можеше да слезе от град Рогелим, за да бъде с цар Давид и да му донесе провизии, но Мефибошет, който беше значително по-млад, но куц, не можеше да напусне Ерусалим.

Зиба лъжеше за Мефибошет. Мефибошет щеше да осъзнае, че след всички тези години те няма да се върнат в дома на Саул. Друг син на Давид щеше да стане цар преди Мефибошет. Мефибошет беше куц, така че не би могъл да си тръгне, освен ако някой, който също бягаше, не му беше помогнал. А що се отнася до хората, които не бягаха, защо биха му помогнали? Не е известно дали Мефибошет е имал намерение да окаже цялата помощ, която можеше, или дали Мефибошет дори не е помислил да мръдне пръст, за да помогне на Давид.

Когато Давид се върна, Мефибошет не беше се грижил за краката си (ноктите на краката и т.н.), не беше подстригал мустаците си, нито беше изпрал дрехите си. Това може да означава, че Мефибошет искрено е скърбял за бунта на Авесалом, или пък че просто се е преструвал, че скърби. Въпреки това, той би трябвало да започне да прави тези неща веднага след като Давид е тръгнал, което сочи, че скръбта му е била искрена.

Но най-силната подкрепа за тази теория са думите на Зиба, че той знае (със сигурност), че Мефибошет е останал в Ерусалим, за да бъде коронован за цар. Как би могъл Зиба да знае нещо за това, така или иначе, ако Мефибошет не беше разгласил своите намерения? Винаги е важно да се питаме как някой би могъл да знае това, което твърди, че знае, за да можем по-добре да разпознаем кога нещата са просто измислени. Но ако Зиба е бил в Ерусалим, тогава той може би е бил слугата, който е предал Мефибошет и го е оставил там.

Най-безопасният начин беше от първостепенно значение. Мефибошет беше парализиран от бездействие. Мефибошет би могъл да намери няколко души в Ерусалим, които да го занесат при Давид. Забавянето не беше в намирането на някого, а в решението какво иска да направи. Най-безопасното за Мефибошет би било да остане в Ерусалим и да не привлича внимание. По този начин, независимо кой спечели тази борба, не би могъл да обвини Мефибошет, че помага на другата страна. Разбира се, тъй като Мефибошет не зае позиция, Давид не можеше да знае дали Мефибошет е бил лоялен или не.

Давид не беше толкова мъдър, колкото Соломон. Соломон вероятно щеше да разбере кой казва истината, особено когато накрая Мефибошет каза, че Зиба може да задържи всичко. Но Давид просто раздели нещата наполовина, вместо да вземе истинско решение във 2 Царе 19:29.

Повечето учени поддържат второто мнение.

Въпрос: В 2 Царе 19:29 правилно ли е постъпил Давид, като е накарал Мефибошет и Зиба да си поделят земята?

Отговор: Не. Ако Зиба е лъгал, Давид е възнаградил както лъжата му, така и помощта му. Ако Зиба е казвал истината, а Мефибошет е чакал да стане цар, Давид би възнаградил предател. Вероятно Давид е трябвало да разследва това по-задълбочено. Давид беше наполовина убеден и измисли решение, което не би задоволило напълно никого, за да не се налага да разследва по-нататък.

Изглежда вероятно, че именно Зиба е лъгал в този случай. Може би Давид вече подозираше това и се е намирал в труден дилема дали да възнагради или да накаже човек, който му е оказал съществена помощ в критичен момент, доказал е лоялността си, но все пак е излъгал относно лоялността на друг, за да го направи.

В: В 2 Цар. 19:32-40, прав ли беше Барзилай да откаже предложението на царя?

Отговор: Християните не са единодушни по този въпрос, както и дали молбата на Давид е била преди всичко награда или предложение за работа. Ако е било предложение за работа като съветник, за да запълни вакантното място, останало след Ахитофел, някои християни, като например Дж. Върнън Макги, смятат, че Барзилай е сгрешил, като е отхвърлил тази възможност да служи. Повечето обаче считат, че в този случай е било правилно Барзилай да откаже този хубав подарък, тъй като той би бил тежест за него.

В: Защо в 2 Цар. 19:41-43 възникна този спор между мъжете от Израил и мъжете от Юда?

Отговор: И двете страни цениха собствените си интереси повече, отколкото съвместната работа. Можем да видим три причини: минало, настояще и бъдеще.

Минало: Мнозина както от Юда, така и от останалата част на Израил току-що бяха въстанали и се бяха сражавали срещу Давид. Те бяха нетърпеливи да покажат, че отново са лоялни, може би не се доверяваха на лоялността на другите, но бяха сигурни, че са по-лоялни и имат по-голямо право да бъдат по-близо до царя, отколкото другата група. Ако погледнем от положителната страна, те искаха да покажат настоящата си лоялност въпреки миналото си въстание. Ако погледнем от отрицателната страна, те искаха всички да пренебрегнат тяхната променливост от миналото, която може би все още продължаваше.

Настояще: В тази неловка ситуация те искаха да бъдат сигурни, че Давид забелязва, че отново са лоялни.

Бъдеще: И двете групи искаха да бъдат любимците на Давид занапред, а едно от нещата, които биха спомогнали за това, беше да бъдат по-близо до Давид и да имат по-важна роля в връщането на армията, отколкото другата група.

Въпрос: Как се справяте със ситуацията, описана във 2 Царе 19:41-43, когато двете страни създават впечатлението, че се опитват да постигнат споразумение, а всъщност никоя от тях не желае наистина такова споразумение?

Отговор: В този случай Давид не направи нищо, а във 2 Царе 20:1-2 Шеба, беняминецът, и мнозина от северните племена се вдигнаха на пълномащабен бунт срещу Давид.

В 2 Царе 19:41-43 северните племена искаха по-голяма роля в връщането на Давид, докато мъжете от Юда ги възприемаха като бунтовници, които не бива да получат тази чест. Затова в глава 20 много от северното царство напуснаха. Давид се опитваше да внесе хармония и прошка за всички страни, но мъжете от Юда не го приеха.

Не забравяйте, че понякога единствената цел на една от страните в преговорите е просто да печели време. По-често целта е да се запази доброто име и „честта“. Когато обсъждате или преговаряте с някого, трябва да се опитате да погледнете нещата през неговите очи. Това не означава непременно да се съгласявате с него или да смятате, че той непременно е прав, а да разберете как той възприема нещата. Можете първо да опитате да направите това с оптимизъм, „давайки му ползата от съмнението“. След това можете да го направите с подозрение, като най-лошия възможен сценарий. Понякога да не правиш нищо е точно това, което иска едната страна; като подготовка за следващия си ход.

Но това, което Шеба забрави, е, че докато той се опитваше да събере подкрепа сред измореното от войната население, Давид вече разполагаше с армия, готова за битка.

В: В 2 Цар. 20:1, беше ли Шеба на път да успее?

Отговор: Към този момент онези, които се бореха срещу Давид, биха забелязали, че Давид е склонен към помирение, но все пак биха имали въпроси относно бъдещето си след въстанието. Десетте племена видяха, че Юда имаше претенцията да бъде на първо място, и вероятно приписаха отношението на Юда на Давид. Шеба беше нещо като „искрата“, която разпали съмненията им. Вероятно Шеба би успял в крайна сметка да отклони северните племена, ако не беше им казал да се приберат у дома. Те вероятно и без това не бяха сигурни дали да се въстанат срещу Давид за втори път. Шеба явно не е помислил, че Давид разполага с добре организирана армия, готова да го преследва.

Между другото, името Шеба се среща върху един еврейски печат и върху остракон от Самария, както и върху була (печат върху съд) в Йерусалим, според Авигад, „Hebrew Bullae“, стр. 111. Това вероятно са различни хора, наречени Шеба, но това показва, че това име не е било необичайно.

В: В 2 Цар. 20:9-10 какво можете да кажете за лоялността на Йоав към Давид?

Отговор: Може да се твърди, че Йоав изобщо не е проявявал лоялност към Давид – Йоав е бил лоялен само към себе си и към запазването на позицията си. Позицията му е означавала да се бори, за да запази Давид на власт, а себе си – като военачалник на армията на Давид, така че би изглеждало, че е лоялен към Давид, макар всъщност да не е бил. Когато Давид се канеше да организира публично оплакване за Авесалом, Йоав мъдро посъветва Давид да седне пред градската порта, ако все още искаше лоялността на войските си. Така безмилостната лоялност на Йоав към себе си в този случай се оказа полезна за Давид.

Любопитно е, че Йоав преди това се беше опитал да помири Авесалом и Давид; човек би могъл да сметне това за нещо добро. Същият човек, който помири Авесалом, сега го уби. По този начин той съзнателно наруши ясната и пряка заповед на Давид.

Йоав беше безскрупулен и би използвал всякакви средства, за да запази позицията си. Йоав беше толкова лоялен, че не позволяваше нищо да му пречи – нито Давид, нито заповедта на Давид, нито дори Бог. Когато някой изисква лоялността ви към него или към неговата кауза над всичко и всички останали, може тихо да попитате: „Дори над Бог?“

В: В 2 Цар. 20:14, какви археологически доказателства имаме за Авел-Бет-Мааха?

Отговор: Преди това египетският фараон Тутмос III е посочил този ханаански град като Авел. Той е бил наричан също Авел-Маим, а арамеите го завладяват под командването на Бен-Хадад I. Асирийците го споменават като град, завладян от Тиглат-Пилесер III, наричайки го Абилака. Археолозите смятат, че той се е намирал на 25 мили северно от Галилейското езеро, северно от руините на Хазор и на четири до пет мили западно от Дан. Така че Шеба е бягал колкото може по-на север.

В: В 2 Царе 20:15-26, прав ли беше Йоав да заплаши, че ще разруши града Авел?

Отговор: В Второзаконие 20:10 се казва, че ако нападат град, първо трябва да му предложат мир, а Йоав не е направил това. Макар Йоав често да използваше подли средства, в този случай той би бил прав, ако първо беше предложил условия за мир. Той трябваше да залови бунтовника Шеба, а град Авел не трябваше да предоставя убежище на Шеба. Ако град Авел беше предал Шеба на Йоав, той нямаше да има нищо против града. Ако обаче град Авел беше предложил защита на бунтовник, тогава градът също щеше да стане съучастник в бунта.

Урокът, който можем да извлечем днес, е, че ако помагаме и подкрепяме хора в тяхното въстание срещу Бога, тогава ние също участваме в греха им.

В: В 2 Цар. 20:15, как разбираш, че си на път да направиш нещо прибързано, както Йоав тук?

Отговор: Попитайте се дали сте обсъдили въпроса с някого. Ако дори нямате никакво желание да го обсъдите с някого, тогава вероятно сте на път да направите нещо неразумно. Обмислили ли сте всички последици и странични ефекти? Обмислили ли сте „последствията от последствията“? Нещата могат да имат отрицателни последствия, но все пак да си заслужават да бъдат направени. Но дали отрицателните последствия си заслужават?

В: В 2 Цар. 20:15 какво кара човек да бъде прибързан?

О: Прибързаността е логично следствие от погрешното убеждение, че да направиш нещо бързо е по-важно, отколкото да го направиш добре или без несправедливост. Сякаш човек си мисли: „Никога няма достатъчно време да го направя както трябва, но винаги има достатъчно време да го направя наново.“ Понякога хората действат прибързано, защото смятат, че шефът им настоява поради някакъв краен срок – реален или просто самоналожен. Понякога хората смятат, че „целта оправдава средствата“.

Въпреки това, противоположността на прибързаността е „парализата на анализа“. Има разлика между това да се разгледат достатъчно данни, за да се вземе решение с увереност, и това да се вземе решение с пълна сигурност. Понякога, без да има сигурност, човек ще пропусне възможност, защото изобщо няма да стигне до никакво решение. Но ако се замислите, решението да не се вземе решение, освен ако няма сигурност, все пак е своеобразно решение.

В: В 2 Царе 20:15-26, беше ли правилен съветът на жената от Авел да бъде обезглавен Шеба?

Отговор: Три точки, които трябва да се имат предвид в отговора.

Законът: В Второзаконие 20:10 се казва, че армията трябва да предложи мир на чужд град, преди да го унищожи. Колко повече трябва да направят това спрямо израилски град!

Прагматизъм: Жителите на града биха предпочели Шеба да умре, отколкото всички да бъдат убити.

Праведност: Шеба беше бунтовник срещу Давид, Божия помазан цар. Не беше правилно да му предоставят убежище.

Заключение: Понякога вярващите трябва да са готови да платят висока цена за праведността. В някои случаи обаче, като този, праведността е най-безопасният, както и най-добрият начин на действие.

Въпрос: В 2 Царе 20:16-21 какъв е най-добрият начин да се разсъждава с някого, който е на път да направи нещо прибързано?

Отговор: Ако става въпрос за нещо, за което знаете, че Бог иска той да постъпи по друг начин, тогава се молете. След това се опитайте да го разберете.

Често, макар и не винаги, човек иска да направи това, което е планирал. Ако успеете да породите само толкова съмнение, че той да сметне, че има 50% вероятност да сте прав и 50% вероятност да грешите, а последствията са почти еднакви и в двата случая, той все пак ще продължи и ще го направи. За да го накарате да промени решението си, има тристранен подход.

Знание: трябва да го убедите колкото се може по-добре, че това, което му казвате, е вярно. Ако това, което казвате, няма достоверност в очите му, тогава той всъщност не се интересува от думите ви.

Желание: дори ако нещо е погрешно, човек може да не се интересува, ако не е лично заинтересован от това дали е правилно или погрешно. Затова им дайте причина да променят мнението си.

а) Надежда за награда: Може би те виждат, че ако променят мнението си, ще се случи нещо много хубаво за тях или за близките им.

б) Страх от наказание: Или може би виждат голяма загуба, която може да настъпи, ако продължат по първоначалния си път.

в) Да бъде възприеман като по-добър: Или може би знае, че другите ще го смятат за по-добър човек, ако следва това, което казвате. Мъдрата жена се позоваваше именно на това.

Намерете обща основа. Съгласявайте се с тях там, където искрено можете. Намерете взаимно решение, което те биха възприели като победа от тяхна гледна точка.

В: В 2 Цар. 20:19 какво е интересното в наричането на града „майка“?

Отговор: В един старосирийски документ, намерен в Дура, се използва името mtrpwls. От mater-polis (или „майчин град“) произлиза нашата дума „метрополис“, според М. О’Конър, „Арабските заемки в набатейския арамейски“, JNES 45, 3 (1986) 228, бел. 94.

В: В 2 Цар. 21:1, често ли се случваха гладове по онова време?

Отговор: На първо място, гладът, продължаващ една година, беше често явление – твърде често, за да се споменава, и хората често имаха достатъчно запаси от храна или пари, за да преживеят глад за една или две години. Но този глад беше по-дълъг, така че положението започваше да става сериозно. Други гладове са споменати в Битие 12:10; 26:1; 41:54-57; Рут 1:1; 2 Царе 4:38; и Деяния 11:28 (по време на царуването на Клавдий). Не знаем дали тази част от 2 Царе е хронологична или не, така че може да се е случила по-рано по време на царуването на Давид.

Въпрос: Защо в 2 Царе 21:1-9 Бог изпрати глад, за да бъдат убити останалите синове на Саул?

О: Давид реши да не таи омраза към Саул в сърцето си. Вследствие на това той погрешно сметна, че не бива да накаже бунта на синовете на Саул, и се задоволи да остави нещата така, каквито са. Бог изпрати ясно и недвусмислено послание не само към Давид, но и към народа, че тук трябва да бъде възстановена справедливостта. Давид не искаше справедливост за Амнон, Авесалом, Амаса или Йоав, но Бог искаше поне тук да бъде възстановена справедливостта. До този момент Саул беше избил гибеонците, с които имаха 400-годишен договор (Йосуа 9:15-20), без никакви последствия. Когато един злонамерен човек направи нещо без никакви последствия, това му дава важен урок: той може да го прави още повече! В историята, когато на нацистите беше казано да не нахлуват в Чехословакия и когато на Иран беше казано да не извършва преки ракетни атаки срещу Израел, нямаше незабавни последствия, когато те го направиха.

В: В 2 Цар. 21:1-7 Давид ли е убил синовете на Саул за сигурността на собственото си царуване, а след това е прехвърлил вината върху Бога, както се казва в „Пътеводител по Библията“ на Азимов, стр. 308?

Отговор: Не. Ако Давид беше искал да направи това, щеше да измисли претекст много по-рано и нямаше да чака толкова дълго. Други царе са прибягвали до тайни убийства и ако Давид беше злонамерен, лесно би могъл да постъпи по същия начин. Той направи това, за да възмезди синовете на Саул, които вероятно са били възрастни мъже, подкрепили баща си, когато той е убил гибеонците – съюзниците на Израил. Бог изпрати суша, за да покаже на Давид, че трябва да направи това.

В: В 2 Цар. 21:1-7 Бог ли е накарал синовете на Саул да бъдат екзекутирани за греха на Саул, в противоречие с Ез. 18:4, 17-20 и Втор. 24:16?

Отговор: Не. Езекиил 18 е бил разкрит едва векове след 2 Царе, но това няма отношение към отговора. В отговора трябва да се вземат предвид две неща.

1. В 2 Царе 21:1 не се казва, че грехът е бил само на Саул, а по-скоро „кръвта, пролята от Саул и семейството му“. Саул не е екзекутирал всички тези гибеонци сам, а князете вероятно са имали роля в убийството на гибеонците.

2. В 2 Царе 3:1-6 се разказва за дълга война между синовете на Саул и Давид. Именно тези синове са воювали срещу Давид в продължение на дълго време.

Въпрос: Защо в 2 Царе 21:1-9 Бог накара Давид да позволи на гибеонците да екзекутират седем от синовете на Саул, след като Давид се беше заклел пред Саул, че няма да убие неговите потомци (1 Царе 24:21-22)?

Отговор: Първо, какво не е отговорът, а след това две точки от отговора.

Не е отговорът: Ако бяхме обещали нещо погрешно и Бог ни беше заповядал директно да не правим това, което сме обещали, трябваше да се подчиним на Бог. Давид обаче не е обещал нещо погрешно и не е нарушил обещанието си, както показва първият елемент от отговора.

Отговорът:

1) Давид не е искал те да бъдат убити, но е позволил на гибеонците да решат какво е справедливо, и тогава гибеонците са ги екзекутирали. Например, ако царят обещае да не убива лице А за каквато и да е предполагаема нелоялност към царя, но лице А убие семейството на лице Б, царят може да позволи на лице Б да ги преследва, не за нещо, което са направили срещу царя, а за това, че са убили семейството на лице Б.

2) Въпреки това гибеонците не екзекутираха Саул, а синовете му. Вероятно синовете са били на законна възраст и са дали съгласие или дори са участвали в избиването на гибеонците. Внукът на Саул, Мефибошет, син на Йонатан, който е бил само дете, когато Саул е бил убит в битка, е бил пощаден.

В: Защо в 2 Царе 21:4-6 гибеонците поискаха седем сина?

О: Писанието не казва. Саул със сигурност е убил много повече от седем гибеонци, но седем обикновено се е считало за число на пълнотата, а тези биха били собствените синове на Саул. Между другото, четем за въстания на племето на Вениамин, за Авесалом, Шеба, Еровоам, Исмаил, който убива Гедалия, и т.н., но никога не четем за някакво въстание на гибеонците.

В: Защо в 2 Царе 21:6 гибеонците споменават, че Саул е бил „избраникът на Господа“?

Отговор: Ако бяха искали, те биха могли да изразят желанията си, без да споменават това. Но те умишлено го споменаха, почти саркастично, за да подчертаят, че именно човекът, за когото се казваше, че е избраникът на Бога, е нарушил договора, който Бог е заповядал да се спазва.

В: В 2 Цар. 21:8 Мераб или Михала ли имаха деца тук, тъй като според 2 Цар. 6:23 Михала нямаше деца?

О: Мераб и Михала бяха две различни личности и макар Михала да нямаше деца от Давид, 2 Царе 6:23 изрично посочва, че тя изобщо не е имала деца до деня на смъртта си. Има два отговора:

Мераб, грешка на преписвача: Два еврейски ръкописа, част от Септуагинтата и сирийският текст посочват Мераб, докато повечето еврейски ръкописи и други ръкописи от Септуагинтата посочват Михала. 1 и 2 Царе съдържат сравнително повече грешки на преписвачите, отколкото другите книги на Библията. Вижте „The Bible Knowledge Commentary: Old Testament“, стр. 476, и „Keil-Delitzsch Commentary on the Old Testament“, том 2, част 2, стр. 461–462, за повече информация по тази теза.

Михал, осиновяване: Възможно е това да е била Михал. Михал не е раждала деца, но е могла да осинови децата на сестра си Мераб и зет си Адриел. Лея и Рахил изглежда са имали нещо подобно предвид в Битие 30:4-24. Вижте „1001 отговора на библейски въпроси“, стр. 314, за повече информация относно това тълкуване.

В: Защо в 2 Царе 21:16-17 Давид е бил на косъм от смъртта?

Отговор: Давид явно вече беше остарял. Той все още имаше желание да води, но идва момент, когато трябва да оставиш по-младите хора да водят някои от битките.

В: Защо във 2 Царе 21:19 филистимците са имали толкова много великани?

Отговор: Ако в древността е имало баскетбол, Филистия би била мястото, от което бихте искали да изберете играчите си за драфта. По-вероятно е филистимците да са имали няколко великани, отколкото само един. Ако са имали само един великан, който е имал деца – тъй като размерът до голяма степен зависи от гените на човека – би било нормално да имат няколко великани.

Археолозите са открили няколко метални оръжия с необичайно големи размери. Те са имали следи от износване, сякаш са били използвани. Вижте https://www.cbrl.ac.uk/research-blog/middle-bronze-age-daggers-from-the-levant-lethal-weapons-or-symbols-of-power/ за повече информация.

В: В 2 Цар. 21:19 Елханан ли уби Голиат, или Давид уби Голиат от Гат, както се казва в 1 Цар. 17:50, или Елханан уби Лахми, братът на Голиат, както се казва в 1 Лет. 20:5?

Отговор: Въпреки че е възможно да е имало повече от един великан на име Голиат, това е малко вероятно. В запазените ни версии на 2 Царе 21:19 очевидно има грешка на преписвача, при която е пропусната фразата „Лахми, братът на“. Скептичното издание „Ръководство на Азимов към Библията“ (стр. 288) също споменава това.

В 1 Летописи 20:5 се казва, че Елханан е убил Лахми, братът на Голиат.

Тази грешка на преписвача е лесна за проследяване, според книгата „Трудни изречения от Библията“ (стр. 212–213), която дава пълен анализ на иврит.

В: В 2 Царе 21:20 често ли се срещаха хора с шест пръста?

Отговор: Те са много редки, както и днес. Въпреки това, пишещ много по-късно, Плиний Стари разказва за поета Волкатиус и дъщерите на Хораций, които всички са имали по шест пръста на всяка ръка, в „Естествена история“, книга 11, глава 43.

Вижте https://claudemariottini.com/2008/08/07/sedigiti/ за повече информация.

В: Защо 2 Царе 22:1-51 е почти същото като Пс. 18?

Отговор: В 1 Царе в началото се намира благодарствената песен на Анна, а в 2 Царе – благодарствената песен на Давид в края. Уместно е псалмът на Давид да бъде включен тук като обобщение, което Давид прави на своя живот, завършващо с нарастваща хвала към Бога. Те са почти еднакви. Или Давид е имал по-ранна и по-късна версия, или поне едната е била парафраз на другата.

Доктрината за непогрешимостта означава, че Бог първоначално ни е съобщил истината без грешка и тя е запазена без съществени грешки. Може да се разгледа това в светлината на непогрешимостта от три гледни точки.

1. Може би както 2 Царе 22, така и Псалом 18 безгрешно съхраняват две различни версии на точните думи на Давид.

2. Независимо дали това са точно същите думи или не, и двете запазват едни и същи истини за Бога и разкриват отношението на Давид към Бога.

3. Въпреки че разликите може да се дължат на грешки на преписвачите, това не е задължително така. Оригиналите може да са били различни; точно преразказаната истина все пак остава непогрешима истина.

Въпрос: В 2 Царе 22:2-5 какво е значението на всяка метафора, в която Бог е описан като скала, крепост, избавител, щит, рог на моето спасение, укрепление и спасител?

Отговор: Този списък представлява кратко обобщение на останалата част от главата. Макар че тези образи се припокриват, всеки от тях е отделна характеристика на Бога и на нашето отношение към Него. Първите четири подчертават „непоклатимите“ качества на Бога, а последните три – „активните, действащи“ качества на Бога.

Скала (и Второзаконие 32:4; 1 Царе 2:2): Можем да разчитаме на Бога, можем да стъпим върху Божиите обещания, вместо върху пясъка, който се измества, и можем да градим върху Божията вярност.

Крепост: Бог е нашата защита от злите сили и от всичко, което животът ни поднася. Докато една армия може да загуби от по-голяма армия, армия, намираща се в крепост, може да удържи на армия, която е два или три пъти по-голяма. Не че Бог непременно ще ни измъкне от трудни ситуации, макар че Той може да направи и това, но Бог ще ни преведе през трудни ситуации. И крепостта в Ерусалим, и пещерата в Адулам бяха наричани крепости.

Избавител: Когато сме в битка, или дори когато губим битката, Бог е всемогъщ и може да ни избави от това.

Щит: Като част от Божието въоръжение щитът ни предпазва от удари и от „пламенните стрели на лукавия“ (Ефесяни 6:16).

Роговете на моето спасение (и 1 Царе 2:1): Роговете са твърди и животните ги използват както за защита, така и като оръжие за нападение. Песента на Анна в 1 Царе 2:1, 10 също подчертава „рога“.

Крепост: Крепостта е място, което може да се защити, или скривалище, където група хора може да отиде, за да се защити. Това може да бъде върхът на планина или скрито място, като някоя от многото пещери, в които Давид може да се е скрил.

Спасител: Ако вече сме победени, вече сме продадени в робство, Бог може да ни спаси от това. Независимо дали робството е към пристрастяване или към греха като цяло, Бог може да спаси Своите деца от това.

Можем да бъдем благодарни за това, което Бог е направил в миналото, да разчитаме на Него в настоящето и да се уповаваме и да се надяваме на Него за бъдещето. Не знаем какво ни очаква в бъдещето, но знаем Кой го държи в ръцете Си.

В: Защо в 2 Цар. 22:5 метафората за вълните е подходяща тук?

Отговор: Когато гледате вълните от брега, те изглеждат така, сякаш се опитват да преминат границите на морето, и никога не спират да се опитват. Но никога не успяват.

В: В 2 Цар. 22:6, Пс. 91:3 и Пс. 116:3, в какъв смисъл смъртта е като ловец, който поставя капани?

О: Картината е, че смъртта поставя фатални капани, в които някой да попадне. Това могат да бъдат физически капани, които водят до физическа смърт, или по-фини капани, които разрушават духовния ти живот и свидетелството ти.

В: В 2 Цар. 22:7, ще спасява ли Бог винаги вярващите от беда?

О: Накратко – не, не и да.

Не, Давид се страхуваше за собствения си живот поради бунта на Авесалом. Давид изпита голяма мъка, когато видя как умират децата му – първото дете на Витсавее, Амнон, и Авесалом. Давид беше в беда като последица от греха си, както Натан пророкува в 2 Царе 12:1-14.

Не, Давид беше в голяма беда, докато бягаше от Саул, въпреки че това не се дължеше на никакъв грях от страна на Давид.

Да, Бог беше с Давид през всичко това и Бог спаси Давид. Нищо няма да се случи на вярващия, освен това, което Бог позволи. Дори когато вярващите биват измъчвани и умъртвявани като мъченици, а децата им биват отнемани, Бог ще бъде там, действайки в тези трудни ситуации.

В: Защо и как Давид използва всички тези антропоморфни метафори във 2 Царе 22:8-16?

Отговор: Давид знаеше, че те не са буквални, но тези метафори за борба и битка имаха голямо значение за Давид и за хората в Израил по негово време. Няма нищо лошо да мислим за Бога антропоморфно, стига да осъзнаваме, че Бог е много повече от просто човек. Вълнуващо е да осъзнаем, че Бог не е по-малко желаещ да ни спаси и избави, отколкото показват тези словесни образи. Това силно доверие в Бога, че ще спаси Давид от ситуации, в които иначе би било безнадеждно, е вълнуващ контраст с християнството без ангажимент и без кураж, което някои практикуват днес. Ако не се нуждаете от Бога, за да осъществите плановете си, и изглежда, че всичко, към което се стремите, може да успее, без Бог да прави нищо, тогава може би плановете ви са прекалено малки. Откажете се от вашите планове и приемете Божиите планове за вас. Някои от тях може да са същите като предишните ви, а други може да ви изненадат.

Гръмотевицата на Бога тук обаче не е антропоморфна. Бог наистина изпрати гръмотевица срещу филистимците в 1 Царе 7:10-11.

В: В 2 Царе 22:21,25 Бог ли прави нещата, за да възнагради хората според тяхната праведност?

Отговор: Явно Бог не е считал Давид за убиец и прелюбодеец. Бог е считал Давид за покаял се и простен бивш убиец и бивш прелюбодеец.

Ако Давид може да бъде простен и очистен от големите си грехове, тогава има надежда и за нас. Давид се покая и загуби желанието си да съгрешава в тези области, и чрез Бога има надежда и за всички, които идват при Него.

В: В 2 Царе 22:21-27 какво се казва за делата на Давид?

Отговор: Макар че Бог беше с Давид много преди Давид да убие Голиат, повечето от тези неща се случиха тогава или след това. Давид разказва за Божиите благословения към него не като предварителни условия за спасението, а като ползи от спасението. Щом сте спасени, получавате ли ползите от спасението още сега, на земята? Това не е сигурно; зависи. Ще ги получавате, ако останете близо до Бога и Му се подчинявате вярно. Но зависи от вас дали ще следвате Божието водителство в живота си, или не. Давид, като вярващ, все пак трябваше да призове Бога във 2 Царе 22:7; същото важи и за нас.

В: Защо в 2 Цар. 22:22-23 Давид казва, че не се е отклонил от Бога, след като всъщност се е отклонил?

Отговор: В отговора трябва да се имат предвид две неща.

Давид никога не се е отклонил в смисъл, че винаги е вярвал в Бога и е искал да Му служи.

Давид наистина се отклони от Бога с връзката си с Витсавее и убийството на Урия, но се покая и се върна. Бог му прости и макар Давид да не избегна наказанието и последствията, Бог го счете за праведен и като че ли не е съгрешил. По подобен начин, когато вярващ се отклони от Бога и по-късно се покае, той или тя получава пълно прощение. Въпреки това все пак може да има наказание и последствия.

Трябва да извлечем скъпоструващия урок от грешката на Давид за това колко зло може да стори един цар и Божий слуга, когато е изгубил връзка с Бога. Давид може и да не е бил арогантен, но беше достатъчно горд, за да мисли, че Божиите правила вече не важат за него.

Давид беше верен на Бога, с изключение на онзи един път, когато се прояви като предател. В последната част от живота на Давид, когато по-голямата част от народа се разбунтува срещу него заедно с Авесалом, след като Авесалом беше убит и народът отново прие Давид за цар, Давид също можеше да погледне много от хората около себе си и своите поданици и да осъзнае, че и те всички някога са били предатели спрямо него.

В: Защо в 2 Царе 22:26-27 Бог се явява едновременно милостив и проницателен?

Отговор: Бог е едновременно милостив и проницателен. Бог е милостив към онези, които се покаят и дойдат при Него. Към другите Бог улавя мъдрите в собствената им хитрост, както показват Йов 5:13; Лука 20:23, 1 Коринтяни 3:19 и 2 Коринтяни 12:16. Ние трябва да бъдем „хитри като змии и невинни като гълъби“, както казва Матей 10:16.

В: Защо в 2 Царе 22:28 Бог иска да свали горделивите?

Отговор: Можем да видим две причини.

1. Гордостта на човека е грях (1 Йоан 2:16), а Бог мрази греха. Защо обаче Бог би се съсредоточил конкретно върху гордостта тук, а не върху други грехове?

2. Гордостта не е толкова еднократно действие, колкото хронично отношение, което отделя хората от Бога. Бог е милостив, когато отнема гордостта на хората, защото гордостта може да попречи на хората да се уповават на Бога, както показва Притчи 30:8-9.

В: В 2 Царе 22:38-43, това подходящо ли е отношение за вярващите в новозаветните времена?

Отговор: В личен смисъл – не, но в духовен смисъл – да. Давид използва почти всяка дума, която можеше на иврит, за да опише унищожаването на враговете си. Ние трябва да бъдем също толкова безмилостни към нашите врагове; но нашите врагове не са хора. Нашите врагове са грехът – в нас самите и в другите – и злите сили. Що се отнася до хората, Исус ни заповяда да обичаме враговете си и да се молим за (а не срещу) онези, които ни гонят.

В: В 2 Цар. 22:45 и Пс. 18:44 какъв трябва да бъде редът на изреченията?

О: И двата стиха съдържат точно същите две фрази, с тази разлика, че редът им е разменен. Въпреки това в еврейската поезия често се използват симетрия и хиазми. Макар да е възможно Давид да е имал две различни версии на този хвалебен псалм, по-вероятно е те да са еднакви и редът в Псалом 18:44 да е правилен.

В: В 2 Царе 22:51 как да пеем (или да не пеем) нашата песен на победата?

О: Ние също трябва да пеем песента на победата в нашия живот, всеки ден. Не е от значение дали можем да пеем добре, и дори ако някой е ням, той също може да пее песента на победата си. Ние пеем песента на победата си чрез това, как изразяваме любовта си към Бога, като оставаме близо до Него, обичаме Го и Му се подчиняваме. Като вярващи в Господа, Бог ни е дал сила чрез Светия Дух да бъдем победители, да побеждаваме греха, разочарованието, страха и злобата в живота си. Ние също се борим и побеждаваме злите сили, когато споделяме Евангелието, довеждаме хора при Господа, правим ги ученици и пазим стадото.

И така, как върви пеенето ви?

В: В 2 Цар. 23:1-7 какво е интересното в тези стихове?

Отговор: Тези стихове образуват специален вид симетрия в еврейската поезия, наречен хиазъм.

2 Цар. 23:1б-д Давид говори за себе си като за „той“

— 2 Цар. 23:2-3ab Давид говори за себе си като „аз“

— — 2 Цар. 23:3cd-4 Господ говори

— 2 Цар. 23:5 Давид говори за себе си като „аз“

2 Цар. 23:6-7 Давид говори за злите хора като „те“

Между другото, Давид също говори за себе си в трето лице във 2 Царе 7:20.

Въпрос: В 2 Цар. 23:1-7, колко различен би бил животът на Давид, ако той никога не беше помазан за цар или никога не беше убил Голиат?

Отговор: Давид се чуди на посоката, в която Бог е насочвал живота му, и на това как Бог е бил с него през годините. Давид е бил верен и благочестив овчарче. Той е следвал Бога, но по „по-незабележим начин“. След като е бил въздигнат за цар, Давид е служил по много влиятелен и значим начин. Добрите дела, които е извършил, са били изтъкнати, и той е бил велик свидетел за Бога сред народа. Но и грешките на Давид бяха преувеличени; и много хора загубиха уважението си към Давид, след като той отне жената на Урия и нареди да убият Урия. Бог може би не желае някои от Своите слуги да заемат роли с голямо влияние, защото техните грехове и недостатъци биха причинили твърде много проблеми. Работете със Светия Дух, за да се опитате да изкорените от живота си всичко, което би ви направило неподходящи за това Бог да ви използва в по-голяма степен.

Давид знаеше, че човек може да погледне назад към живота му и да види човек, който е имал недостатъци и е допуснал големи грешки. Но Бог можеше да погледне назад към човек, който винаги се е покайвал и се е връщал при Него.

В: В 2 Царе 23:8-39 защо се споменават „Трите“ и „Тридесетте“ на Давид, след като всъщност са били 37?

Отговор: Това не е грешка в преброяването, тъй като във 2 Царе 23:39 изрично се казва, че са били 37. „Тридесет“ може би е бил термин за най-добрите избрани и почитани войници на Давид, но когато един падаше в битка, друг се добавяше, като например Асаел във 2 Царе 23:24 и Урия във 2 Царе 23:39. По подобен начин в по-късни времена персите са имали 10 000 „безсмъртни“ – пехотинци, които изглеждали безсмъртни, защото изглеждали неуязвими за стрели, когато влизаха в битка, облечени в леки туники. Туниките скривали бронята под тях. Когато един „безсмъртен“ бил убит, друг бил избран да заеме мястото му.

В: В 2 Царе 23:8-39 кой липсва очевидно от този списък и защо?

Отговор: Липсваше Йоав; и то умишлено. Авишай фигурираше в списъка във 2 Царе 23:18, а Асаел – във 2 Царе 23:24, и двамата бяха изрично назовани като братя на Йоав, което още повече подчертаваше, че Йоав не беше там. Дори Елиам, синът на Ахитофел – съветникът на Авесалом, е в списъка. Но самият Йоав, въпреки че и той е извършил много велики дела, не е бил почетен с включване в този списък. Йоав директно се е противопоставил на Давид, като е убил Абнер, след това сина на Давид – Авесалом, а по-късно и предателски е убил Амаса. Йоав е ценил добрия резултат повече от почтения начин за постигането му, затова е уместно, че Йоав не е бил почетен тук.

Въпрос: В 2 Царе 23:8-39, добре ли е да се почитат вярващите, които са служили добре, или не?

Отговор: Може да се твърди, че е добре да ги насърчаваме и да окуражаваме другите да следват примера им. От друга страна, може да се твърди, че това би могло да ги изкуши да се гордеят; а и те така или иначе не би трябвало да го правят заради почестта. Затова нека всеки остане колкото се може по-анонимен. Въпреки че и двете страни имат валидни аргументи, Бог отговаря на този въпрос във Филипяни 2:29, където Павел казва на църквата във Филипи да почита хора като Епафродит, който почти умря от болест, докато служеше на Бога. Апостол Йоан също почита Деметрий в 3 Йоан 12.

В: В 2 Царе 23:8 тахмонитът ли е убил 800 мъже, или хахмонитът е убил 300 мъже в 1 Летописи 11:11?

Отговор: Тази разлика от една буква в името вероятно е грешка на преписвача. Въпреки че грешката може да е както във 2 Царе, така и в 1 Летописи, по-вероятно е да е във 2 Царе, тъй като тази книга съдържа най-много грешки на преписвачите от всички книги в Стария Завет. В „Коментар за библейско познание: Старият Завет“ (стр. 604) се посочва, че на иврит числата 300 и 800 изглеждат подобно.

В: В 2 Царе 23:11 израилтяните били ли спасени в поле с леща или в поле с ечемик, както се казва в 1 Летописи 11:13?

Отговор: Има две възможности.

1. Възможно е да са се случили две различни събития.

2. Вероятно е имало само едно събитие и тук има грешка на преписвача. Според книгата „When Critics Ask“, стр. 177, еврейските думи за ечемик и леща са много сходни.

Въпрос: Защо в 2 Царе 23:16 Давид изля водата?

Отговор: Давид е искал да покаже, че цени жертвите на войските си повече, отколкото да утоли собствената си жажда. Това е белег на лидер, който вдъхва уважение и лоялност. Векове по-късно, когато Александър Македонски е повел армията си през днешния Иран, той е постъпил по същия начин.

В: В 2 Цар. 23:20 кои бяха двамата „герои на Моав“?

О: Еврейската дума е „ариел“, която в някои преводи се превежда като „мъже, подобни на лъвове“. Арабите и персите наричаха смелите воини „ариел“ или „лъвове на Бога“.

В: В 2 Цар. 23:25–32, открили ли са археолозите някое от тези имена?

О: Да, макар че най-вероятно става дума за други лица със същото име. Имената Хелез във 2 Царе 23:26 и Елиаба (което означава „Бог скрива [новороденото бебе]“) във 2 Царе 23:32 са открити върху еврейски печати според Авигад, „Hebrew Bullae“, стр. 53, 57.

В: Защо в 2 Царе 23:39 се споменава Урия Хетски, след като Урия е бил убит в 2 Царе 11:17, 24?

Отговор: Това е списък на всички, които са били офицери на Давид, а не само на онези, които по това време са били живи.

В: В 2 Царе 24:1, кога е било проведено това преброяване?

Отговор: В 2 Царе това не се посочва, а някои части от 2 Царе не са подредени в хронологичен ред. Въпреки това, 1 Летописи 21 посочва, че преброяването е било проведено в края на царуването на Давид, точно преди Давид да даде указания на Соломон за построяването на Храма.

В: В 2 Царе 24:1, колко голяма е била империята на Давид в най-разцвета си?

О: Тя е била около 30 000 квадратни мили, или приблизително с размерите на американския щат Мейн. Тя е била по-малка от египетската, хетската, асирийската и вавилонската империи в по-ранни и по-късни периоди. По времето на Давид обаче всички тези други държави са били военно слаби или разделени.

Въпрос: В 2 Царе 24:1 защо Бог се разгневи на Израил заради преброяването на бойците?

Отговор: Писанието не казва защо Бог се е разгневил; но е много вероятно това да се дължи на склонността към гордост и самовъзвеличаване. Само едно поколение по-рано израилтяните бяха неорганизирана група от племена, подчинени на филистимците. Сега, за кратък период от време, те бяха една от най-силните сили в Близкия изток на изток от Египет. Както показва 2 Царе 22:28, Бог иска да свали горделивите. Преброяването тук може да е улика, че те се гордееха със себе си, с броя си и с военната си мощ.

Обърнете внимание, че в древността преброяването се е използвало за военна служба и данъци. Освен това Лари Ричардс в книгата си „Отговори на 735 загадъчни библейски въпроса“, стр. 117, отбелязва, че един национален лидер не може да взема решения, които не засягат народа му.

Въпрос: Защо в 2 Царе 24:1 Бог подтикна Давид да преброи Израил?

Отговор: В 2 Царе 24:1 се казва, че Бог се разгневи на Давид и Израил, вероятно поради гордостта им от военните им успехи. Затова, за доброто на Израил, Бог искаше да ги смири. Какво средство използва Бог? Бог специално накара Сатана да изкуши Давид да преброи Израил, въпреки че хора като Йоав осъзнаваха, че това е погрешно (2 Царе 24:3; 1 Летописи 21:3-4), тъй като се правеше от гордост, а не от вяра. След като Давид се поддаде на изкушението, Бог му даде възможност да избере наказание: глад, мор или бягство от враговете му (1 Летописи 21:12). Можем да видим, че за Бог не би било толкова полезно да ги накаже за гордостта им, ако те нямаха представа защо са наказани. Постъпката на Давид, която вероятно беше представителна за националната самоувереност на много израилтяни, показа на всички за какво е наказанието.

Днес понякога християните, които са послушни на Бога, все пак могат да съгрешават, като се гордеят със себе си, вместо да изпитват благодарност за Божията милост и благодат. Ние не притежаваме нищо добро, никакви способности или таланти, освен това, което Бог ни е дал.

Въпрос: В 2 Царе 24:1 Бог ли подтикна Давид да преброи Израил, или Сатана подтикна Давид, както се казва в 1 Летописи 21:1?

Отговор: И двете твърдения са верни. Сатана беше непосредствената причина, а Бог позволи на Сатана да изкуши Давид по този начин, за да покаже гордостта, която Давид и народът изпитваха. Бог би могъл да каже на Давид да не започва това; но Бог не го направи; Той изпитваше какво ще направи Давид. Явно Давид не се помоли, за да потърси Божието ръководство.

Някои хора смятат, че щом човек стане християнин, демоните вече не могат да му повлияят. Това не е вярно. Демоните не могат да обладават вярващите, но все пак могат да ги изкушават и да ги угнетяват. – Просто попитайте Йов.

Еврейската дума за „подтик“ и в двата стиха е една и съща. Бог и Сатана са действали в съгласие тук. За да разберем това, трябва да разберем учението за съвместното действие. Първо ще обсъдим учението като цяло, а след това как се прилага в този случай.

Пет точки от доктрината за съвместното действие

1. Бог съчетава всичко като част от Своя план (Ефесяни 1:11; Притчи 16:4).

2. Някои неща, като например греховните дела, Бог не желае (Еремия 7:31; 19:5; Матей 23:37).

3. Дори злото, което хората планират и вършат, Бог често не само позволява, но дори възнамерява да го използва за добро (Битие 50:18-20; Римляни 8:28) и за Своята слава (Римляни 9:17-18).

4. Нещо повече, Бог дори играе активна роля в това да дава възможност на хората да вършат злото, което биха искали да вършат. Например, когато някой умишлено не се подчинява на Бога и закоравява сърцето си, понякога Бог допълнително закоравява сърцето му, както направи с фараона (Изход 7:13; 8:19; 9:7, 9:34-35; 10:20, 27; 14:8).

5. Бог никога не върши зло, нито изкушава хората (Яков 1:13), но Бог използва различни средства, дори самия Сатана, за да постигне Своите цели (2 Летописи 18:18-22).

В 2 Царе 24:1 и 1 Летописи 21:1 Бог реши да накара Давид и израилтяните да разкрият гордостта си, за да може Бог да се справи с нея. Бог беше крайният отговорен за това, че „подтикна“ Давид да преброи Израил, като делегира на Сатана непосредствената отговорност да подтикне Давид. Тъй като Бог действа във всичко според Своя план, както един християнин остроумно отбеляза, в крайна сметка Сатана е само неволен слуга на Всевишния Бог.

Накрая, ако не ви харесва фактът, че Бог използва всички средства, а не само добрите, за да постигне целите Си, можете да обсъдите това с Бога. Целта на тази дискусия не е да се каже как Бог „трябва да се държи“ според нашите собствени представи. По-скоро тя е да се изложи накратко това, което Бог е избрал да ни покаже за Себе Си в Словото Си.

В: В 2 Цар. 24:1-10 Давид изглеждаше да не осъзнава, че е съгрешил и се е поддал на гордостта си, преди да завърши преброяването в стих 10, въпреки че Йоав го беше предупредил предварително. Защо хората могат да правят неща от гордост или арогантност и все пак да не осъзнават изобщо, че го правят?

Отговор: Всичко се свежда до една дума: рационализация. Давид лесно можеше да оправдае необходимостта от преброяване, както за целите на данъчното облагане, така и за да получи равностоен процент бойци от всяко място. Разбира се, това беше време на мир, така че в момента нямаше войни. Това беше време на просперитет, когато другите народи плащаха данък; защо тогава Давид трябваше да облага хората с повече данъци?

Но фактът, че могат да се изтъкнат добри причини за това, не отменя факта, че то може да подхрани гордостта му. Винаги помнете, че без Бога сърцето ни по природа е зло и обикновено гордо. Когато усетите онова приятно „вълнение“, когато гордостта ви бива подхранена, помислете дали можете изобщо да избегнете да го направите.

Не забравяйте, че най-висшето ни стремеж е да бъдем деца и слуги на Бога, почитайки Го в небесата завинаги. Винаги трябва да желаем цялата слава да бъде отдадена на Него, а не на нас самите.

В: В 2 Цар. 24:9 резултатът от преброяването беше ли 800 000 в Израил и 500 000 в Юда, или беше 1 100 000 в Израил и 470 000 в Юда, както се казва в 1 Лет. 21:5-6?

Отговор: Има два различни отговора и всеки от тях може да е верен.

Грешка на преписвача: В един от стиховете може да има грешка на преписвача.

И двете са верни: Също така е възможно и двете да са верни, тъй като общите числа се отнасят до различни групи. Числата в 1 Летописи 21:5-6 не включват левитите и вениамитите. Числата в 2 Царе 24:9 може би включват и 288 000 души от постоянната армия, споменати в 1 Летописи 27:1-15, както и 12 000 души в Ерусалим и градовете с колесници (2 Летописи 1:14). Освен това, във 2 Царе 6:1 се споменават 30 000 избрани мъже. Едно възможно обяснение е, че 1 100 000 – 288 000 – 12 000 = 800 000, а 500 000 – 30 000 = 470 000.

В: Защо в 2 Царе 24:10-12 Бог уби израилтяните заради греха на Давид, вместо да убие Давид?

Отговор: Давид явно си е задавал същия въпрос във 2 Царе 24:17. Макар че Писанието не го казва, има редица възможни причини, които могат да се съчетаят.

Давид все още трябваше да научи последствията от гордостта си в земната си власт, въпреки че вече се беше покаял.

Народът изпитваше подобна гордост и също трябваше да научи този урок.

Бъдещите поколения щяха да имат възможността да научат от това колко сериозно Бог възприема греха на гордостта.

Може би някои от войниците на Давид всъщност са били ангели под прикритие и Сатана е искал те да бъдат преброени, за да разкрие, че не са обикновени хора, или да принуди Бог да ги унищожи. Бог ги е унищожил, като ги е накарал да „умрат“ в чумата.

Между другото, епидемията от болест в даден район никога не трае само три дни, ако става дума за естествена чума.

Урокът, който можем да извлечем от това, е, че Бог може да наказва както пожелае и не е длъжен да ни обяснява защо е избрал една форма на наказание пред друга.

В: В 2 Цар. 24:13 имало ли е седем години глад, или три години глад според 1 Лет. 21?

Отговор: Има два възможни отговора.

Бог се смили: На първо място, Бог никога не е казвал, че ще има седем години глад. Напротив, Бог първо попита Давид за възможността за седем години глад. По-късно Бог предложи на Давид възможността да го съкрати до три години.

Грешка на преписвача: По-вероятният отговор е, че е налице грешка на преписвача. В някои ръкописи във 2 Царе 24:13 се посочват три години. BSB следва Септуагинтата тук и гласи „три години“, като в бележка под линия отбелязва, че в еврейския текст са посочени седем.

В: Защо в 2 Цар. 24:14 Давид би избрал да попадне в Божиите ръце, след като в Евреи 10:31 се казва, че това е нещо много страшно?

Отговор: Давид, като вярващ, избра Божието наказание чрез чума, вместо меча или глада. Евреи 10:31 говори за различна ситуация – за последния съд, който ще бъде много страшен за невярващите.

В: В 2 Цар. 24:16 как се разкая Бог?

О: Божията разкрита воля към нас може да изглежда по различен начин, когато се променим и се покаем. Вижте обсъждането на Битие 6:6 и Битие 20:3-6 за отговора.

В: В 2 Царе 24:16-17, беше ли видим ангелът на смъртта?

О: В 2 Царе 24:17 изрично се казва, че Давид видя ангела на Господа на гумното на Арауна. Въпреки това, в 2 Царе 24:20 Арауна видя Давид и неговите служители и попита, озадачен, защо са дошли на гумното му. Следователно Арауна явно не е могъл да види ангела на Господа. Писанието не посочва кой друг е могъл да види ангела на Господа и кой не.

В: В 2 Царе 24:24 Давид ли плати на Арауна 50 сикъла сребро за воловете и гумното, или Давид ли плати на Арауна 600 сикъла злато за цялото място?

Отговор: И двете твърдения са верни. 600-те сикъла злато бяха за имота (без да се включват воловете и гумното), а 50-те сикъла бяха за воловете и гумното. В „Енциклопедия на библейските трудности“, стр. 190, се посочва, че харманите обикновено не са били големи и че харманът и воловете не биха стрували много повече от 50 сикъла сребро. Между другото, един сикъл злато е струвал около дванадесет пъти повече от един сикъл сребро.

В: Кои са стиховете от 2 Царе, които се съдържат в Свитъците от Мъртво море?

О: Като цяло в Свитъците от Мъртво море са запазени следните 294 стиха от общо 695 стиха от 2 Царе (42,3%).

2 Цар. 2:5-16, 25-27, 29-32; 3:1-8, 23-29; 4:1-4, 9-12; 5:1-16 (с изключение на 5:4-5); 6:2-9, 12-18; 7:23-29; 8:2-8; 10:4-7,18-19; 11:2-12,16-20; 12:4-5,8-9,13-20,30-31; 13:1-6,13-34,36-39; 14:1-3; 7-33; 15:1-15,27-31; 16:1-2,11-13,17-18,21-23; 18:2-7,9-11; 19:7-12; 20:2-14, 23-26; 21:1-2, 4-6, 15-18; 22:30-51; 23:1-6, 7, 9-12; 24:16-20.

В: Кои ранни автори са се позовавали на 2 Царе?

Отговор: Ето автори от периода преди Никейския събор, които са цитирали или са правили алюзии към стихове от 2 Царе. 1 и 2 Царе са били наричани 1 и 2 Царе.

Юстин Мъченик (ок. 138–165 г. сл. Хр.) цитира 2 Царе 7:14, когато Натан говори на Давид. „Диалог с евреина Трифон“, гл. 118, стр. 258.

Мелето/Мелито от Сардис (170–177/180 г. сл. Хр.) споменава „Четирите книги на Царствата“ [1 и 2 Царе, 1 и 2 Царе] сред книгите на Стария Завет в писмото си до Онесим. „За Пасха“, стр. 72. Съхранено в „Църковна история“ на Евсевий, книга 4, глава 26.

Ириней Лионски (182–188 г. сл. Хр.) цитира 2 Царе 11:27, 2 Царе 12:1. Ириней, „Против ересите“, книга 4, глава 27, стр. 498.

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Царе 11 и 12 относно Урия. „За скромността“, глава 6, стр. 79

Тертулиан (198–220 г. сл. Хр.) нарича Натан в 2 Царе 7:22 „в Първата книга на Царете“. „Пет книги срещу Маркион“, книга 3, глава 20, стр. 339

Ориген (240 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Царе (което би било 2 Царе). „Коментар върху Песен на песните“, пролог, стр. 49

Киприан от Картаген (ок. 246–258 г. сл. Хр.) разглежда 2 Царе 7:4, 5, 12–16 като „2 Царе“. „Трактати на Киприан“, Трактат 12, първа част, гл. 15, стр. 511.

Лактанций (ок. 303–ок. 325 г. сл. Хр.) споменава „2 Царе“ и се позовава на 2 Царе 7:4, 5, 12–14, 16. „Божествени институти“, книга 4, глава 13, стр. 113.

От Никея до Ефес (325–431 г. сл. Хр.)

Афрахат Сириецът (337–345 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Царе.

„Житието на Антоний“ (356–362 г. сл. Хр.) съдържа препратка към 2 Царе.

Атанасий (367 г. сл. Хр.) споменава „Четирите книги на царете“ при изброяването на книгите от Стария Завет. „Пасхално писмо“ 39, глава 4, стр. 552.

„Synopsis Scripturae Sacrae“ (350–370 г. сл. Хр.)

Ефрем Сириец (350–378 г. сл. Хр.)

Кирил Йерусалимски (ок. 349–386 г. сл. Хр.) (по подразбиране)

Амброзий от Милано (370–390 г. сл. Хр.) цитира от 2 Царе.

Григорий Назианзенски (330–391 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Царе.

Пациан от Барселона (342–379/392 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Царе 12:15–16. В „За покаяниците“, гл. 9.2, стр. 80

Григорий Нисийски (ок. 356–397 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Царе.

Руфин (374–406) „Коментар върху Апостолското вероизповедание“

Йероним (373–420 г. сл. Хр.) разглежда книгите от Стария Завет. Той конкретно разглежда „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“, „Второзаконие“, Петокнижието, „Йов“, „Исус, син на Наве“ [Йошуа], „Съдии“, „Рут“, „Царе“ (две книги), дванадесетте пророци, Осия, Йоил, Амос, Обадия, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия, Исая, Еремия, Езекиил, Даниил, Естир, Ездра, Неемия. Писмо 53, гл. 7–8, стр. 99–101.

Епифаний от Саламис (373–420 г. сл. Хр.)

Йоан Златоуст (-407 г. сл. Хр.) цитира 2 Царе 12:7–9 като думи на Бога в „Проповеди върху Евангелието от Матей“, проповед 75.5, стр. 455

Орозий/Хосий от Брага (414–418 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Царе 15:16–17. „Защита срещу пелагианците“, гл. 2, стр. 117

Картагенският събор (393–419 г. сл. Хр.)

Сулпиций/Сулпиций Север (363–420 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Царе като „Царе“ в книгата „История“, том 1, глава 46, стр. 93

Августин от Хипо (338–430 г. сл. Хр.) цитира 2 Царе 7:14, 15 като част от „Книгата на Самуил“ в „Градът на Бога“, книга 17, глава 9, стр. 349

Августин от Хипо (338–430 г. сл. Хр.) се позовава на 2 Царе като на Свещеното Писание в „Коментар върху Псалмите“, стр. 412

Йоан Касиан (419–430 г. сл. Хр.) (по подразбиране)

Сред еретиците и фалшивите книги

Псевдо-Методий (270–311/312 г. сл. Хр.) прави алюзия към 2 Царе 7:7 в „Речта на Симеон и Анна“, глава 1, стр. 383

Теодор от Мопсуестия (392–423/429 г. сл. Хр.)

След Никея има и други автори.

Въпрос: В 2 Царе какви са някои от разликите в превода между еврейския текст и гръцката Септуагинта?

Отговор: 1 и 2 Царе, както и 1 и 2 Царе, се наричат 1, 2, 3 и 4 Царе в Септуагинтата. Като се фокусираме предимно върху глава 23 и част от глава 24, първият вариант е масоретският текст, а вторият – Септуагинтата, освен ако не е посочено друго.

2 Цар. 1:12 „Господ“ (Масоретски) срещу „Юда“ (Септуагинта)

2 Цар. 1:18 „книгата на Яшар“ (Масоретски) срещу „книгата на песента“ (Септуагинта. Това вероятно произлиза от еврейската дума за песен hsyr вместо Яшар hysr).

2 Цар. 3:18 „Той е говорил“ (Масоретски) срещу „Защото Господ е говорил“ (много еврейски ръкописи, Септуагинта, сирийски, Таргум)

2 Цар. 3:3 [името на един от синовете на Давид] „Килеаб“ (Масоретски) срещу „Дилеаб“ (4QSam(a) и Септуагинтата)

2 Цар. 3:7 „И той [Иш-Бошет] каза на Авнер“ (Масоретски) срещу „И Иш-Бошет каза на Авнер“ (няколко еврейски ръкописа, 4QSam(a), Септуагинта, сирийски)

2 Цар. 3:12 „Пратеници вместо него“ (Масоретски текст) срещу „пратеници незабавно“ (Симмах, Халдейски).

2 Цар. 3:12 „където беше“ срещу „в Хеврон“

2 Цар. 3:29 „в дома на баща си“ (Масоретски текст, Септуагинта) срещу „в дома на Йоав“ (4QSam(a))

2 Цар. 5:4-5 липсва в свитъка от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)).

2 Цар. 5:25 „Геба“ (Масоретски) срещу „Гибеон“ (Септуагинта, 1 Летописи 14:16) (Геба тук няма смисъл от географска гледна точка.)

2 Цар. 6:2 „Баале-Юда“ срещу „в Бала, която е Кир[ират-Ерим, принадлежаща на] Юда“ (4Q51)

2 Цар. 6:2 „Името, името на Всемогъщия Господ“ (Масоретски текст) срещу „името на Всемогъщия Господ“ (Септуагинта, Таргум, Вулгата)

2 Цар. 6:5 „възпяваха пред Господа с [всички видове инструменти, изработени от] бор/ела и лири“ (Масоретски) срещу „възпяваха с пеене и лири“ (Свитъците от Мъртво море, Септуагинта)

2 Цар. 6:3-4 „И го донесоха от къщата на Абинадаб, която беше на хълма“ случайно се повтаря два пъти в Масоретския текст.

2 Цар. 7:15 „Няма да се отклоня“ (Масоретски) срещу „Няма да отнема“ (Септуагинта, Сирийски, Вулгата)

2 Цар. 6:16 „и ще бъде“ (Масоретски) срещу „и беше“ (4QSam(a) и 1 Летописи 15:29, което граматически има повече смисъл)

2 Цар. 7:16 „пред теб“ (повечето Масоретски текстове) срещу „пред мен“ (някои Масоретски текстове, Септуагинта. „Пред мен“ има повече смисъл в контекста)

2 Цар. 7:21 „слово“ (Масоретски) срещу „слуга“ (някои Септуагинта, 1 Летописи 17:19)

2 Цар. 7:23 „Има ли някой народ“ (Масоретски) срещу „Има ли друг народ“ (Септуагинта) (смисълът е по същество идентичен)

2 Цар. 7:23 „чудеса за земята Ти и пред народа Ти, когото избави от Египет, от народите и техните богове“ (Масоретски текст) срещу „чудеса, като изгони народите и техните богове от пред народа Ти, когото избави от Египет“ (Септуагинта)

2 Цар. 8:4 „пленява 1700 от колесничарите му“ (Масоретски текст) срещу „пленява 1000 от колесниците му, 7000 колесничари“ (Септуагинта, вероятно четенето от 4QSam(a))

2 Цар. 8:8 „Бета“ срещу „Теба“ (Септуагинта)

2 Цар. 8:8 „Тои“ срещу „Ту“ (в някои версии на Септуагинтата)

2 Цар. 8:12 „Арам [Сирия]“ (Масоретски текст) срещу „Едом“ (някои еврейски ръкописи) срещу „Идумея [по-късното име на Едом]“ (Септуагинта, сирийски, някои еврейски)

2 Цар. 8:13 „арамеи [сирийци]“ (Масоретски текст) срещу „едомци“ (някои еврейски ръкописи) срещу „Идумея [по-късното име на Едом]“ (Септуагинта, сирийски, някои еврейски)

2 Цар. 8:18 „Беная, син на Йодая, над херетитите и пелетитите“ (Масоретски текст) срещу „Беная, син на Йодая, беше над херетитите и пелетитите“ (сирийски, Таргум, Вулгата) (Това очевидно е пропуснато в еврейския текст.)

2 Цар. 9:11 „ядеше на трапезата ми“ (Масоретски текст) срещу „ядеше на трапезата на Давид“ (Септуагинта; това най-вероятно е правилно в контекста)

2 Цар. 10:18 „конници“ (Масоретски) срещу „пехотинци“ (някои версии на Септуагинтата)

2 Цар. 11:1 „пратеници“ (Масоретски текст) срещу „царе“ (няколко еврейски ръкописа, Свитъците от Мъртво море)

2 Цар. 11:3 [липсва] (Масоретски текст, Септуагинта) срещу „Урия беше оръженосец на Йоав“ (Свитък от Мъртво море 4Q51 (=4QSam(a)) и Йосиф Флавий)

2 Цар. 12:6 „четири пъти“ (Масоретски текст, Йосиф Флавий, „Древности на юдеите“, книга 7, гл. 150, vii.3, Лукианова редакция на Септуагинтата, някои таргуми) срещу „седем пъти“ (Септуагинтата)

2 Цар. 12:16 „на земята“ (Масоретски текст) срещу „лежеше в вретище“ (LXX, Лукиановата редакция на Септуагинтата, един древен ливански ръкопис и Йосиф Флавий в „Древности на юдеите“, книга 7, глава 154, vii.4)

2 Цар. 12:14 „накара враговете на Господа да проявят пълно презрение“ (Масоретски) срещу „ти си проявил пълно презрение към Господа“ (древна еврейска писменска традиция)

2 Цар. 12:24 „той извика“ (Кетубим, Септуагинта, Вулгата) срещу „тя извика“ (Свитъците от Мъртво море, няколко еврейски ръкописа, сирийски, Таргум)

2 Цар. 13:3 „Йонадаб“ (Масоретски текст, Септуагинта) срещу „Йонатан“ (4QSam(a), Лукианова редакция на Септуагинтата)

2 Цар. 13:21 [липсва] (Масоретски текст) срещу: „но той [Давид] не наказа сина си Амнон, защото го обичаше, тъй като той беше първородният му син.“ (4QSam(a), Септуагинта, Йосиф Флавий, „Древности на юдеите“, книга 7, глава 173, viii.2)

2 Цар. 13:34 [липсва] (Масоретски) срещу: „Стражарят отиде и каза на царя: „Виждам мъже в посока Хоронаим, отстрани на хълма.“ (Септуагинта)

2 Цар. 13:39 „Но духът/сърцето на цар Давид“ (Масоретски, Сирийски, Вулгата) срещу „и духът/сърцето на царя“ (Свитъците от Мъртво море, някои Септуагинти) срещу „душата на цар Давид“ (Таргум)

2 Цар. 13:39 „се утеши относно Амнон“ (Масоретски, Таргум) срещу „престана да преследва Амнон“ (Септуагинта, Вулгата)

2 Цар. 14:4 „каза/говори“ (повечето масоретски текстове) срещу „отиде/дойде“ (някои масоретски текстове, някои Септуагинта, сирийски, Вулгата) срещу „влезе“ (някои Септуагинта)

2 Цар. 14:27 „Тамар“ (Масоретски) срещу „Тамар и тя стана жена на Ровоам, сина на Соломон, и му роди син на име Авия.“ (Септуагинта)

2 Цар. 14:30 „и той има“ (масоретски) срещу „но нямаше“ (4QSam(c)). Това би променило дали в ечемичното поле е имало ечемик или е било само стърнище след жътвата.

2 Цар. 15:7 „четиридесет“ (Масоретски текст, някои версии на Септуагинтата) (Това е малко вероятно в този контекст.) срещу „четири“ (някои версии на Септуагинтата, сирийски превод, Йосиф Флавий)

2 Цар. 15:8 „Господ“ (Масоретски) срещу „Господ в Хеврон“ (някои Септуагинти)

2 Цар. 15:12 „заговор“ (Масоретски текст, Септуагинта) срещу „коалиция“ (Александрийски препис)

2 Цар. 15:20 „милост“ (Масоретски) срещу „и нека Господ покаже милост и“ (Септуагинта) (Тези думи изглежда са пропуснати в еврейския текст)

2 Цар. 15:27 „Ти ли си пророк, виждаш ли ме? Върни се“ (Масоретски) срещу „Виж, виждаш ли ме? Върни се“ (Септуагинта)

2 Цар. 17:28 „и печено зърно“ случайно е записано два пъти в Масоретския текст.

2 Цар. 14:30 [липсва] (Масоретски) срещу „Младежите на Йоав дойдоха при него с разкъсани дрехи и казаха: „Слугите на Авесалом запалиха нивата.““ (4QSam(c) и Септуагинта)

2 Цар. 16:12 „очите ми“ (Свитъците от Мъртво море) срещу „сълзите на очите ми“ (Таргум) срещу „моето страдание“ (Кетубим, Септуагинта, Сирийски, Вулгата)

2 Цар. 16:12 „моето беззаконие“ срещу „моята скръб“ (Септуагинта, Вулгата) (Еврейският текст тук не се вписва добре в контекста)

2 Цар. 16:14 „бяха изморени“ (Масоретски текст) срещу „бяха изморени при Йордан“ (Септуагинта)

2 Цар. 16:15 „целият народ, мъжете на Израил“ (Масоретски) срещу „всички израилтяни“ (Септуагинта)

2 Цар. 17:3 „като завръщането на целия [е] човекът, когото търсиш“ (Масоретски) срещу „Ти търсиш живота само на един човек“ (Септуагинта)

2 Цар. 17:9 „някои от тях“ (Масоретски) срещу „някои от нашите войски“ (Септуагинта)

2 Цар. 17:25 „Итра“ (вероятно вариант на Йетер) (Масоретски) срещу „Йетер“ (Септуагинта)

2 Цар. 17:25 „израилтянин“ (Масоретски текст, някои версии на Септуагинтата, Таргум) срещу „исмаелитянин“ (някои версии на Септуагинтата) срещу „изреелитянин“ (някои версии на Септуагинтата)

2 Цар. 17:28 „леща и печено зърно“ (Масоретски) срещу „боб и леща“ (повечето Септуагинта и сирийски преводи)

2 Цар. 18:2 „изпрати войската“ (Масоретски текст) срещу „раздели войската на три групи“ (Септуагинта)

2 Цар. 18:4 „не се тревожи; защото сега има десет хиляди като нас“ (повечето Масоретски текстове) срещу „не се тревожи за нас. Дори и половината от нас да умре, те няма да се тревожат; но ти струваш колкото десет хиляди от нас.“ (два еврейски ръкописа, някои преводи на Септуагинтата, Вулгата, Симахус)

2 Цар. 18:9 „и той беше поставен“ (Масоретски) срещу „и той беше оставен да виси“ (Септуагинта, Сирийски, Таргум)

2 Цар. 18:12 може да се преведе „Авесалом, който и да си ти“ според NIV (повечето масоретски текстове) срещу „Авесалом, заради мен“ (няколко еврейски ръкописа, Септуагинта, Вулгата, сирийски превод)

2 Цар. 19:11 „към царя, към дома му“ (Масоретски текст) срещу „към царя“ (Септуагинта)

2 Цар. 20:24 „Адорам“ (масоретски) срещу „Адинорам“ (в някои версии на Септуагинтата)

2 Цар. 20:26 „яиритянинът“ (Масоретски текст) срещу „син на Иарин“ (Септуагинта, където често са използвали „И“ вместо „Я“) срещу „итритянинът“ (Лукиановата редакция на Септуагинтата)

2 Цар. 21:8 „Михал“ (повечето Масоретски текстове и Септуагинта) срещу „Мераб“ (два еврейски ръкописа, някои издания на Септуагинтата, сирийски)

2 Цар. 22:8а „земя“ срещу „планини“ (Вулгата, сирийски превод)

2 Цар. 22:8 „основите на небесата“ (масоретски, Таргум) срещу „основите на небето“ (Септуагинта) срещу „основите на планините“ (Вулгата, сирийски, Септуагинта)

2 Цар. 22:11 „се яви“ (повечето Масоретски текстове, Септуагинта) срещу „се издигна“ (много Масоретски текстове, сирийски, Вулгата) срещу „говори със сила“ (Таргум)

2 Цар. 22:12 „събрани дъждовни облаци“ (Масоретски) срещу „тъмни дъждовни облаци“ (Септуагинта и Вулгата)

2 Цар. 22:25 „според моята чистота в Неговите очи“ (Масоретски) срещу „според чистотата на ръцете ми в Неговите очи“ (Септуагинта, Вулгата, Псалом 18:24) срещу „според моята чистота пред Неговото слово“ (Таргум)

2 Цар. 22:2 [липсва] срещу „Обичам Те, Господи, моя сила“ (сирийски, Лукианова редакция на Септуагинтата и Пс. 18:1)

2 Цар. 22:33 „Който е моето силно убежище“ (Масоретски текст) срещу „ме въоръжава със сила“ (Свитъците от Мъртво море, някои версии на Септуагинтата, Сирийски превод, Вулгата, Пс. 18:32) срещу „ме поддържа със сила“ (Таргум)

2 Цар. 22:33 „пътят ми е съвършен“ (Свитъците от Мъртво море, Септуагинта, сирийски превод, Таргум, Вулгата) срещу „Неговият път е съвършен“ (Кетубим)

2 Цар. 22:36 „Твоят отговор“ (Масоретски) срещу „Твоята помощ“ (Свитъците от Мъртво море)

2 Цар. 22:44 „от раздора с моя народ“ (Масоретски текст) срещу „от раздора с народите“ (Септуагинта)

2 Цар. 22:46 „те се въоръжават“ (Масоретски) срещу „идват треперещи“ (някои версии на Септуагинтата, Вулгата, Пс. 18:45)

2 Цар. 23:1а „Думите на“ (Масоретски текст) срещу „Верен е“ (Септуагинта)

2 Цар. 23:1б „който беше възвишен“ (Масоретски текст) срещу „когото Бог възвиси / издигна“ (Свитъците от Мъртво море, Септуагинта)

2 Цар. 23:1в „и сладкогласният певец на Израил“ срещу „красиви [са] псалмите на Израил“.

2 Цар. 23:3 „ми говори“ срещу „ми разказа притча“

2 Цар. 23:3 „който управлява в страх от Бога“ срещу „Как ще укрепиш страха от помазаника“

2 Цар. 23:4 „утро без облаци“ срещу „от светлината, през която Господ премина“

2 Цар. 23:5 „Защото не е ли така моят дом“ срещу „Защото моят дом не е такъв“

2 Цар. 23:5 „подреден във всичко и сигурен“ срещу „пазен по всяко време“

2 Цар. 23:5 „Няма ли Той да го направи да расте?“ срещу „за да не процъфтяват нечестивите.“

2 Цар. 23:6 „Що се отнася до нечестивите“ срещу „Всички тези“

2 Цар. 23:6 „с ръка“ срещу „с ръката“

2 Цар. 23:7 „Но човекът, който ги докосне, трябва да бъде въоръжен [с] желязо и дръжката на копие; те ще бъдат напълно изгорени с огън на [мястото си]“ срещу „и човек няма да се труди сред тях; и с желязо, и с дръжката на копие, и ще ги изгори с огън, и те ще бъдат изгорени в срама си.“

2 Цар. 23:8 „Башебет“ (Масоретски текст) срещу „Иш-Бошет“ (в някои преводи на Септуагинтата)

2 Цар. 23:8 „тахмонит“ срещу „хананит“

2 Цар. 23:8 „военните командири“ (Масоретски текст, Таргум) срещу „Трите“ (Септуагинта, Вулгата)

2 Цар. 23:8 „трима — той [се наричаше] Адино Езнит, защото уби осемстотин души наведнъж“ срещу „третата част: Адинон Асонит, той извади меча си срещу осемстотин войници наведнъж.“

2 Цар. 23:9 „Елеазар, син на Додо, син на Ахохи“ срещу „Елеанан, син на чичо му, син на Дуди“

2 Цар. 23:10 „се върна след него“ срещу „почиваше зад него“.

2 Цар. 23:11 „се събраха в отряд“ срещу „се събраха при Терия“

2 Цар. 23:13 „тридесет военачалници“ срещу „тридесет“

2 Цар. 23:13 „към жътвата“ срещу „към Касон“

2 Цар. 23:15 „порта?“ срещу „порта? А в онова време отрядът на филистимците [беше] във Витлеем“

2 Цар. 23:18 „Трима“ (повечето еврейски текстове, Септуагинта, Вулгата) срещу „Тридесет“ (два еврейски текста, сирийски) срещу „силни мъже“ (Таргум)

2 Цар. 23:20 „син на Йодая от Кабзеел, син на силен мъж“ срещу „син на Йодае, който беше богат на силни дела, от Кабезеел“

2 Цар. 23:20 „Ариел/мъже, подобни на лъвове“ срещу „синовете на Ариел“ (думата „Ариел“ означава „лъв“)

2 Цар. 23:23 „по-почитан от тридесетте“ срещу „почитан сред вторите трима“

2 Цар. 23:23 „И Давид го постави над стражата си“ срещу „и Давид го направи свой докладчик“.

2 Цар. 23:24 „Асаел“ срещу „И ето имената на силни мъже на цар Давид: Асаел“

2 Цар. 23:24 „Додо“ срещу „Дуди, чичо му“

2 Цар. 23:25-26 „Шама, хародитецът; Елика, хародитецът; Хелез, палтиецът; Ира, синът на Икеш, текоиецът“ срещу „Саема, рудаецът; Селес, келотиецът; Ирас, синът на Иска, текоиецът.“

2 Цар. 23:27 „Мебунай“ (масоретски текст) срещу „Сибекай“ (в някои преводи на Септуагинтата; 1 Лет. 11:29)

2 Цар. 23:27 „Анатотитянин“ срещу „Анотитянин, от синовете на Анотитянина“.

2 Цар. 23:27–37, имената и местата на иврит срещу гръцки не звучат много сходно.

2 Цар. 23:39 „Урия хетски“ срещу „Уриас хетски“

2 Цар. 24:1 „И пак гневът на Йехова пламна срещу Израил и подтикна Давид срещу тях“ срещу „И Господ накара гнева Си да пламне отново в Израил и подтикна Давид срещу тях“

2 Цар. 24:2 „Йоав, военачалникът“ (Масоретски текст) срещу „Йоав и военачалниците“ (Септуагинта)

2 Цар. 24:5 „разположиха лагер в Ароер, южно от“ (Масоретски текст) срещу „започнаха от Ароер“ (Септуагинта)

2 Цар. 24:6 „към земята Тахтим-ходши“ срещу „към земята на хетите“ (Септуагинта)

2 Цар. 24:9 „В Израил 800 000… в Юда 500 000“ (както в Масоретския текст, така и в Септуагинтата) срещу „В Израил 900 000… в Юда 400 000“ (Йосиф Флавий и Лукиановата версия на Септуагинтата)

2 Цар. 24:10 „И след като преброи народа, сърцето на Давид го укори.“ срещу „И сърцето на Давид го укори, след като преброи народа“

2 Цар. 24:13 „седем години“ (Масоретски) срещу „три години“ (Септуагинта, 1 Летописи 21:12; това има повече смисъл в този контекст)

2 Цар. 24:17 „Аз съгреших“ (Масоретски текст, по-голямата част от Септуагинтата) срещу „Аз, пастирът, постъпих нечестиво“ (4QSam(a), Александринският манускрипт) (1 Летописи 21:17 казва: „Аз постъпих нечестиво“)

Библиография за този въпрос: преводът на иврит е взет от „Literal Translation“ на Джей П. Грийн, а преводът на Септуагинтата – от превода на сър Ланселот К.Л. Брентън на „The Septuagint: Greek and English“. Използвани са също „The Expositor's Bible Commentary“ и бележките под линия в Библиите NASB, NIV, NKJV, NRSV и JPS.

Освен ако не е посочено друго, цитатите от Писанието са взети от „Светата Библия“, Berean Standard Bible (BSB), която е предоставена за обществено ползване: https://berean.bible